№ 17511
гр. С., 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110111111 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Й. П. МЛ.,
искова молба против „Б.П.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД с
искане да се постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 15.01.2020 г. до окончателно изплащане и сумата от 37,70 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с лечението, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните се намират в трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор
на 13.08.1996 г., по силата на който, е заемала длъжността „чистач“. При изпълнение
на трудовите си задължения на 15.01.2020 г. около 09:30 ч. претърпяла трудова
злополука пред стаята на „М.О.“ в Български разменно-сортировъчен център в гр. С.,
където било обичайното и стационарното работно място на ищцата. Твърди, че е
пострадала докато носи тежка кофа с вода и парцал и закачила чувал, в който се
спънала и паднала по лице. В резултат на падането получила контузия на главата,
фрактура на горния край на раменната кост на лява ръка и фрактура на капачката на
коляното на долен десен крайник. Сочи, че вследствие на счупването на раменната
кост на лявата ръка е претърпяла операция, удостоверена с описан в Епикриза от
УМБАЛ „Св. А.“ оперативен протокол № 118/17.01.2020 г. Междувременно
претърпяла и друга операция на капачката на коляното на десния крак, удостоверена с
описан в Епикриза от УМБАЛ „Св. А.“ оперативен протокол № 128/17.01.2020 г.
Твърди, че в хода на лечението се е развило усложнение, като след махане на
1
оперативно поставената пластина в коляното на десния крак, болката продължила, а
отокът на коляното не спадал. Поддържа, че след травмата е било констатирано
ограничение в обема на движението на дясна колянна става. Сочи, че с експертно
решение № 4469 на ТЕЛК от 09.12.2020 г. е определена 10 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години, което експертно решение било потвърдено с
последвали такива, съответно с номера № 1215/19.03.2021 г., № 2121/28.05.2021 г. и №
3303/02.2021 г. Излага, че вследствие на оперативни интервенции има останал
загрозяващ белег на крака в размер на около 6 см., както и на лявото рамо. Твърди, че е
била в болничен до 19.03.2021 г., като затруднението при движението и болките не
били напълно отшумели и към настоящия момент. С разпореждане № 29190 от
27.01.2020 г. на НОИ, ТП С. град, декларираната злополука била приета за трудова.
Сочи, че след инцидента не е могла да мигне няколко денонощия поради силни болки,
както и че след претърпените операции лекарите й обяснили, че поради естеството на
травмите болката ще се усеща продължително време. Твърди и че проявилите се
усложнения ограничили движението на десния крак и затруднили самостоятелното й
придвижване, не можела да се обслужва самостоятелно поради затруднено движение
на лявата ръка. Поддържа, че лечението е продължило 14 месеца, като и към настоящ
момент не била напълно възстановена. В заключение излага, че травмите се намират в
пряка и непосредствена връзка с трудовата злополука и същите се квалифицирали като
една лека и две сравнително тежки средни телесни повреди. Твърди, че на 11.11.2021 г.
е депозирала пред ответното дружество претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяна трудова
злополука, но до момента не получила официално становище от работодателя.
Претендира и разходи за потребителски такси във връзка с лечението в общ размер на
37,70 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва претенцията в размер на 70 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди. Ответникът твърди, че след настъпване на злополуката на
15.01.2020 г., ответното дружество е предприело необходимите действия за заплащане
на предстоящото и неотложно лечение в МБАЛ „Света А.“ С. АД, като била изплатена
сумата от 2 726,00 лева съгласно препис – извлечение на протокол № 05/21.07.2020 г.
на комисия за обсъждане на постъпилите заявление за изплащане на парични помощи
на работниците и служителите на „Б.П.“ ЕАД, което плащане покривало стойността на
оперативната интервенция. Сочи, че съгласно заповед № РД-10-273/04.08.2020 г. на
директора на дирекция „УЧРАДС“ в „Б.П.“ ЕАД във връзка с препис – извлечение на
протокол № 05/21.07.2020 г. на комисия за обсъждане на постъпилите заявления за
изплащане на парични помощи на работниците и служителите на „Б.П.“ ЕАД, на
ищцата била изплатена парична помощ в размер на 285 лева за закупени от нея
лекарствени средства и консумативи за лечението. Съгласно заповед № РД-10-
500/07.12.2020 г. на директора на дирекция „УЧРАДС“ в „Б.П.“ ЕАД във връзка с
препис извлечение на протокол № 10/27.11.2020 г. на комисия за обсъждане на
постъпилите заявления за изплащане на парични помощи на работниците и
служителите на „Б.П.“ ЕАД, на ищцата била изплатена парична помощ в размер на
1235,25 лева за временна неработоспособност, вследствие на претърпяна трудова
злополука. Излага, че е изпълнил надлежно всички задължения по отношение на
изплащането на ищцата на парични помощи за претърпените имуществени вреди,
които били в общ размер на 4 246,25 лева. Сочи, че с писмо с рег. № 95-А-212-
1/07.03.2021 г. е отговорил на ищцата, че претенцията се явява неоснователна и че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Счита,
2
че претенцията на ищцата за неимуществени вреди е многократно и необосновано
завишена. Развива съображения в насока, че фактическият състав по чл. 200, ал. 1 КТ
не е осъществен, т.к. на ищцата е определена 10 % трайно намалена работоспособност.
Поддържа и че на ищцата е направен инструктаж по безопасност и здраве при работа
съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с оглед на
което твърди, че ищцата е била запозната с правилата за безопасност при извършване
на вменените й задължения с длъжностната й характеристика. Сочи и че ищцата се е
подписала в книгата за периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа за
2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., но въпреки това същата нарушила установеното в
разпоредбата на чл. 33 ЗЗБУТ задължение. Излага, че след настъпване на трудовата
злополука е направен извънреден инструктаж. Счита, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпилата на 15.01.2020 г. трудова злополука, допускайки при
изпълнение на задълженията си „груба небрежност“. Моли съда да отхвърли
предявените искове, алтернативно да намали размера на иска. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – чл. 200, ал. 1
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – ОБЯВЯВА за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор на 13.08.1996 г., по
силата на което ищецът е заемал длъжността „чистач“, в срока на което, при
изпълнение на служебни задължения ищецът е претърпял злополука, при която е
получил фрактура на горния край на раменната кост на лява ръка и фрактура на
капачката на коляното на долен десен крайник, която е приета за трудова по надлежния
ред.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
в срока на трудовото правоотношение, при изпълнение на служебни задължения, е
претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред, че е претърпял
сочените в исковата молба имуществени (под формата на разходи за лечение) и
неимуществени вреди и че същите са в причинна връзка с трудовата злополука.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова
тежест е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си
за съпричиняване, а именно, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата
злополука, като е допуснала груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на фактите, изложени в
исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 400.00лв., платими от бюджета на съда.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице К.А.С. – ортопед травматолог / експертът да се
уведоми незабавно за поставените му задачи/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за
задължаване на ответника да представи трудовото досие на ищеца, доколкото фактите
и обстоятелствата, за установяването на които е направено това доказателствено
искане са обявени за безспорни по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.10.2022г. от 09.50часа,
за които дата и част да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4