Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, …..2022
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 4544/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 20944/2019 г.
СРС е осъдил на основание чл. 49 ЗЗД, Република България, представлявана
от министъра на финансите да заплати на “Б.-****" ООД, ЕИК ******** сумата
от 21 737.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от удържаната
такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.05.2014 г. до 09.08.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба- 10.04.2019г.
до окончателното плащане. Съобразно с изхода на правния спор е разпределил
разноските между страните.
Недоволна от съдебното решение е останала Държавата,
която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с която
твърди, че съдебното решение е недопустимо, евентуално неоснователно. Излага
подробно становище в подкрепа на твърденията си и иска от въззивния съд да
обезсили, евентуално да отмени съдебното решение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на “Б.-****" ООД, с който се обосновава подробно становище за
правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. В тази
връзка съдът съобрази следното:
Не
е спорно между страните, а е видно и от събраните по делото доказателства, че
на въззиваемия е издадено разрешение за ползване на фотоволтаична централа с мощност
от 496,56kWp, находяща се в с.Калояновец, община Стара Загора, УПИ IV-595,
кв.№20а, на 19.06.2012г. С договор от №739/27.07.2012г. сключен с "ЕВН
България Електроснабдяване" АД той се е задължил да произвежда
електроенергия от възобновяеми източници, чрез горепосочената фотоволтаична
централа, срещу насрещното задължение на "ЕВН България Електроснабдяване"
АД да изкупува същата на преференциални цени.
От
приетата пред първоинстанционния съд експертиза, чието заключение се кредитира
и от настоящия съд като обективно и компетентно изготвено, както и от
представените писмени доказателства (фактури) се установява, че в периода от
месец май 2014г. до 09.08.2014г. е начислена такса на ищеца от "ЕВН България
Електроснабдяване" АД, изчислена съобразно формулата на чл.35а, ал.1 и
ал.2 от ЗЕВИ , в размер на 21 737,09лева.
С
решение, постановено по конституционно дело № 1/2014 г., са обявени за
противоконституционни т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗРЗДБ за 2014 година, с които са
създадени чл. 35а, ал. 1,2 и 3;чл. 356, ал. 1,2,3 и 4; чл. 35в, ал. 1,2 и 3, и
чл. 73, ал. 1,2, 3 и 4 от ЗЕВИ, като решението е обнародвано в ДВ бр.
65/06.08.2014г. и влязло в сила на 10.08.2014 година.
При
така установеното настоящият съд приема, че процесната претенция
се
основава на твърдения за причинени имуществени вреди от
незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица. За подобни
вреди отговорност носи държавата съгласно общия принцип на чл. 7 от К РБ, чиито
норми имат непосредствено действие /чл. 5, ал. 2 К./. Част от хипотезите за
отговорността на държавата за вреди са уредени в специалния ЗОДОВ,
който в чл. 1 и чл. 2 разграничава основанията за отговорност според вида на
държавната дейност - за дейността на администрацията е предвидена отговорност за
всички незаконни актове, действия или бездействия, а за дейността на
правозащитните органи е предвидена отговорност само за определени
действия/бездействия. И
в двата случай се ангажира отговорността на държавата, включително когато тя
участва в производството чрез процесуален субстититуент. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по
ЗОДОВ,
както е в настоящия случай, тя се осъществява по реда на общото гражданско законодателство /чл. 49 ЗЗД/, като
ответник по иска може да е или държавата, или държавният орган, допуснал
твърдяното правонарушение. ( решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, III ГО). Съответно възраженията на жалбоподателя
в тази насока се явяват неоснователни.
Отговорността за това приетото в държавата законодателство
да отговаря на Конституцията на Република България като най-висш
вътрешнодържавен нормативен акт лежи върху Народното събрание. А правомощие да
прецени конституционосъобразността на законодателството има само
Конституционният съд. Влезлите в сила решения на КС се ползват със сила на
пресъдено нещо по отношение на всички и съдът е длъжен служебно да я зачита.
Съответно когато Конституционният съд е приел, че дадена разпоредба от закона
противоречи в цялост или отчасти на Конституцията, съдът служебно следва да
зачете това решение и е длъжен да приложи закона за отношенията, които са
възникнали и приключили при неговото действие и да откаже приложението му за
неприключилите отношения, включително такива, по които има висящо съдебно
производство, и за отношенията, които са възникнали, след като решението на
Конституционния съд е породило действие. Народното събрание следва да уреди правните последици от
прилагането на обявения за противоконституционен закон.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства и като се съобрази приетото с постановеното по конституционно
дело № 1/2014 г. решение, е видно, че въз основа на действащи в процесния
период законови норми, които са обявени за противоконституционни с посоченото
решение в хода на съдебен спор, въззиваемият е претърпял имуществени загуби (
удържани са му такси). Тези загуби имат характера на имуществена вреда, която
следва да се поправи по реда на чл. 49 ЗЗД от държавата, тъй като приемането на
противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване
на Конституцията от мнозинството народни представители. С приемането на
противоконституционния закон Народното събрание нарушава конституционния ред, а
с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови,
Народното събрание продължава да поддържа нарушения конституционен, съответно
правен, ред.(така и решение № 249 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 4069/2019 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС, решение № 71 от 06.04.2019 Г. по гр. д. № 3804/2019
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 72 от 21.04.2020 г.
по гр. д. № 2377/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, и др).
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че обжалваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правия спор право на разноски във
въззивното производство има въззиваемият 1 728 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 13.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 20944/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Република България, представлявана от
министъра на финансите, със съдебен адрес:*** да заплати на “Б.-****" ООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, офис 3 сумата от 1 728 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.