РЕШЕНИЕ
Номер 2609
24.07.2020 година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на тринадесети юли две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 3511 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 от СК.
Производството по делото
е образувано по иск
по чл. 150 от СК предявен от В.Г.К. ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител Р.С.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. ***** от АК - гр. Х., с адрес на кантората и
съд. адрес:*** срешу: Г.Т.К. ЕГН:
**********,*** и настоящ адрес:***
С Решение № 521 от 23.03.2015г. на ПОС, XV
гр. с,, по гр. дело № 2137/2014г. упражняването на родителските права са
предоставени на майката на ищеца като
ответникът Г.К. е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/
лева месечно, считано от 08.07.2014г. до навършване на пълнолетие или до
настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа
до окончателното изплащане. С Решение № 2007 от 28.05.2018г. на ПРС, V бр. с„
по гр. д. № 878/2018г. постановената месечна издръжка е увеличена от 150 /сто и
петдесет/ лева на 200 /двеста/ лева.
От влизане на последното решение в сила
досега разходите и нуждите на детето значително са се увеличили и присъдената
от съда сума вече не е достатъчна за покриването им. Нараснали са текущите
разходи за дрехи, храна и медикаменти. Таксите за допълнителните занимания по
футбол, английски език и народни танци, които детето продължава да посещава, са
се увеличили. От 2019г. В. посещава и занимания по шах.
С нарастване на възрастта на детето
неговите нужди и разходи във всяко едно отношение растат.
Ответникът от своя страна от раждането на
детето досега работил в чужбина и получавал добри доходи. Същият притежавал
няколко моторни превозни средства. Едноличен собственик на капитала и управител
бил на две търговски дружества – *****
със седалище и адрес на управление: гр. П.,
****** и ******* със седалище и адрес на управление: с. П., ******. Второто дружество било с капитал от 5000 лв. и като
едноличен собственик на капитала и управител на това дружество ответникът бил
сключил с Община К. Договор за концесия за осъществяване на търговска дейност
за срок от 25 години, който срок изтичал през 2031г.. видно от Партида № ***** от *****. От този договор ответникът също реализирал значителни доходи.
Ищцовата страна намира, че ответникът има реална възможност да заплаща
значително по-висока от така определената издръжка, а именно претендираната
сума от 305 лв.
Съшият никога не бил проявявал какъвто и да
било интерес или грижа към детето. Въпреки определения му режим на лични
контакти никога не се бил възползвал от тях, не бил виждал детето, нито бил
проявявал желание за това, и не е
осъществявал какъвто и да било друг контакт с него. В епизодичните си разговори
с майката на детето не бил питал за детето, за неговото здраве, нужди и
развитие. Никога не му бил правил подарък за какъвто и да било празник. Дори
първоначално определената от съда издръжка започнал да заплаща след образуване
срешу него на досъдебно производство. Показвал пълно безхаберие и
дезинтересиране по отношение на детето, не проявявал никаква отговорност, грижа
и любов, присъщи за всеки родител. По никакъв начин не изпълнявал бащинските си
задължения и цялата тежест по отглеждането, грижите и възпитанието на детето
били поети от майката от раждането му до настоящия момент. Родителите на
ответника също по никакъв начин никога не се били интересували от детето, нито
се били опитвали да осъществят връзка с него или майката на ищеца. Тоталното безхаберие и безотговорност
на ответника по отношение на задълженията му спрямо детето водило до много
трудности от различен характер, пред които е изправена майката, за да осигури
всичко, от което има нужда детето не само в материално и социално-битово
отношение, но и по отношение на здравното, емоционално и интелектуалното му
развитие.
Направено е
искане да бъде увеличена издръжката на малолетното дете В.Г.К. с ЕГН:
**********. заплащана от баща му Г.Т. К.
с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** от 200 /двеста/ лева на 305 /двеста/
лева. считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2020г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законоустановени причини за прекратяване или изменение на издръжката.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от ответника.
Намира предявеният срещу него иск по чл.150 СК за увеличаване на издръжка за
неоснователен, несъстоятелен и недоказан. Моли,
същият да не бъде уважен. Претендира разноски.
Твърди, че той не е биологичен баща на малолетното дете В., което
ищцата дори не му разрешавала да
вижда, въпреки че й платил, за
да не го арестуват на границата. Ищцата
лично за себе си и като законен представител на малолетното дете
умишлено и целенасочено пречела и
продължала да създава всевъзможни пречки, за да не се извърши ДНК експертиза, като главно и основно
доказателство, оборващо услужливите показания по делото на
нейната родна майка и нейния приятел, станали основа за
Решението с/у ответника. Съда
постановил Решение в полза на майката-
в отсъствие на ответника, тъй като бил на работа в чужбина, без
СМЕ и без да бъде доказан надлежно и безспорно произхода на детето от бащата, а
само по нейните показания и поради неговото лично
неявяване на делото. Тогава ответникът се
съгласил да й
плати, за да си осигури
спокойствие от непрестанните претенции на майката
на детето. След като й
платил тя се съгласила
ответникът да замине на работа в чужбина
и да не го възпират на летищата. По този начин чрез
детето, злоупотребявайки с правата си, при липса на безспорни
доказателства, майката на детето изнудвала
ответника да й дава все повече
пари, не приемала вещи, дрехи и подаръци. Искала
само пари в брой, на всяко обаждане все повече. За
2020г минималната РЗ била 610лв. и една четвърт е 153
лв. а ответникът заплащал издръжка от по 200 лв. от м.май 2018г. като
от направената от него справка се установило, че
ищцата е получила на няколко транша от Общината и ДСП около 14 хил.лв. помощи
като самотна майка, което било
индиция, че е превърнала майчинството в лек и доходен бизнес. Затова
ответникът нямало
повече занапред да й плаща екскурзиите и СПА почивките.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Съдът приема за установено, че В.Г.К. ЕГН: **********, е дете Р.С.С., ЕГН: **********, и Г.Т.К. ЕГН:
**********,
видно от представеното в заверен препис Решение № 521/23.03.2015г.
по описа на Пловдивски Окръжен съд.
Не е необходимо в настоящето производство да се обсъждат възраженията на ответника
относно твърдението му, че не е баща на детето В., доколкото същият не е
упражнил правата си в друго производство. Видно от представеното Решение № 2007/28.05.2018 год. постановено по гр.дело № 878/2018 год. по
описа на Районен
съд –П., 5-ти брачен състав, влязло в сила на
12.06.2018г. Г.Т.К. ЕГН: ********** е бил осъден да изплаща на детето си В.Г.К. ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Р.С.С., ЕГН:
********** ежемесечна издръжка в размер на 200
лева.
От
разпитана допуснатия свидетел на ищцовата
страна П.
П. С., б. на ищеца става ясно, че
тя живее с д. си и с в. си - ищец в производството. Откакто се било родило детето живеела при нея, за да ѝ
помага за отглеждането му. Детето ходило в детска градина
****. Сега бил в ***** група. Детето било записано на футбол, на английски и на народни танци. Доколкото знае
таксата, която се плащала била
годишна. До миналата година била по 100 лв. за всяко едно от заниманията, а сега била с
по
20 лв. увеличена таксата и била по 120 лв. за всяко едно от заниманията. Детето
се научило миналата година да играе шах и ходило
на шах. Заниманията по шах, доколкото знае са на час по 10
лв., а детето ходило
три пъти в седмицата на шах. Футбол много обичал и играел
в градината футбол и извън градината ходил при бившия си треньор И. Два
пъти в седмицата ходил на футбол. 30 лв. на месец била
таксата за футбола.
Жилището, където
живеели се състояло от спалня, хол и кухня,
една стая общо и баня и тоалетна общо. Отоплението се извършвало
с климатици. И в двете стаи имало климатици. Понякога се
налагало и свидетелката да помага за
сметките, но обикновено дъщеря й поемала сметките и
всичко за детето. Тя била и баща и майка, абсолютно всичко извършвала
майката.
Докато бил
малък В. имал алергичен ринит и се налагало много често да
ходят в болница. ***** посещавали
и се нуждаело детето от много лекарства тогава. Нуждаело
се от допълнителни бани детето, процедури, инхалатори и какво ли не и всичко
това поемала майката, то просто нямало кой друг. Според
сметки на свидетелката минимум 600 лв. месечно били необходими за издръжката на в. й. Дъщеря ми била със **** професия, *****, но някои месеци
била добре заплатена, други месеци дори имала
липса на доходи. Познавам бащата на в. си от 2013 г.,
когато се запознали с дъщеря й. Когато тя забременяла,
когато живели заедно в нейния апартамент и ответника
съобщил на свидетелката, че дъщеря й е бременна и
малко след това решил да се отърве от всичко и заминал
за чужбина и повече не се обадил. Дори не попитал
дали се е родило детето, как е майката или нещо подобно до ден днешен. Стигнало
се до там, че детето искало да знае кой е баща му, питало
за него, заставало на прозореца и
викало: „Тате, тате“ и се обръщало към б. си: „Б., той не чува“.Според
свидетелката и при двата опита да се направи ДНК експертиза ответникът не се явявал
и бягал от отговорност. Просто бил безотговорен
човек. Знае, че в ***** работи в чужбина. Чувала била от свои близки приятелки, които имали в чужбина
синове, че имат хубави доходи, позволяват си добър живот там. Ответникът бил в А. Не може да каже в кое населено място е, но била гледала негови снимки във „Фейсбук“, посрещал синовете си от
първия брак, по почивки ходил. Може би към **** годишен бил големият му син, малкият бил към **** годишен. Пълнолетни били вече. Има даже вече и внук имал ответника.
Свидетелства
за това, че превела една по-голяма
сума на дъщеря си, защото била изпаднала в
нужда. 3000 лв. била сумата, лично свидетелката
дала сумата на дъщеря си с пари от пенсионирането си.
Никакви подаръци
до този момент не било получавало детето от баща си, нито обаждания. В с.
П. била ходила няколко пъти и имало баня, която държал ответника, мисли, че е на концесия, и големият му син бил
нещо като негов представител. Банята била с минерална
вода.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката П. П. С., тъй като
са логични, безпротиворечиви и допълващи
се отсъбрания поделото доказателствен материал. Същата споделя непосредствените си впечатления от живота на
ищеца и отношенията мус ответника
по делото.
От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно ищеца в производството
става ясно, че по данни на г-жа С., тя и Г.К.
се познават от 2012 г. През месец март на 2013 г. заживяват на семейни пачата и
г-жа С. забременява от него. Тя казва, че след три месечно съжителство. Г.К.
заминава да работи в чужбина, въпреки бремеиостта й. Майката информира, че след
заминаване на Г.К. в чужбина, те са поддържали няколко месеца контакт, след
което Г.К. е прекъснат връзка с нея. Същата отбелязва, че от раждането на В. до
настоящия момент г-н К. не е проявил желание да види сина си. нито да
контактува с него. Г-жа С. информира, че е водила дело през 2015 г. за
установяване па произход па момчето. Майката споделя, че е определено г-н К. да
изплаща издръжка в размер на 150 лв. Отбелязва, че през 2018 г. е водила, отново дело за увеличаване на
издръжката, като съдът е постановил г-н К. да изплаща всеки месец сумата от 200 лв. Г -жа С. качва, че от месец
февруари па 2020 г. до настоящия период г-н К. е спрял да изплаща издръжката.
Г-жа С. заявява, че е завела дело за увеличаване на издръжката, тьй като разходите на детето се
увеличават с неговото израстване. Същата отбелязва, че момчето посещава
различни спортове като: футбол, народни танци и шах, които се заплащат от нея. Момчето посещава и
уроци по английски език, към детската градина. Детето е спокойно и обгрижвано от неговата майка. То казва, че получава
подаръци от нея и при всяка една възможност му измисля различни забавления. Основни грижи за отглеждането па В.К. полага
неговата майка. Г-жа С. посреща потребностите на детето от храна, подходящи за
сезона дрехи, както и личните, здравните и образователните потребности па момчето. Личен лекар на В. е д-р *****. Момчето е водено на всички
имунизации и контролни прегледи предвид възрастта му. Наблюдава се, че момчето
е с нормално физическо развитие за възрастта си. усмихнат и спокоен е при
срещата си със социалния работник.
Жилището,
в което към момента живеят майката и детето, е собственост на г-жа С. на
горепосочения адрес: ***. Апартаментът е оборудван с всички необходими ел. уреди за едно домакинство.
Детето има обособен собствен кът, съобразено с възрастовите, индивидуалните и
образователните му потребности. Г-жа С.
работи като ****. Майката казва, че не може да заяви категорични месечни
доходи, предвид работата й. По данни на
майката и детето, то има
приятелски кръг, състоящ се от приятели в детската градина, както и от деца в
квартала, в които живеят. Детето
поддържа контакт с бабата и дядото по майчина линия. Г-жа С. казва, че майка й
живее при пея и помага в грижите за В.. Баща й живее в близост до гр. П. и често му гостуват. В. не поддържа кон акт с членовете на
разширеното семейство по бащина линия.
В.
посещава редовно детска градина ****. Момчето е социално интегрирано в среда от връстници. В периода на
въведеното в Република България извънредно положение грижите за В. са осигурени основно от баба му.
При
направеното домашно посещение се наблюдава изградена емоционална връзка между
дете/родител. Майката задоволява по
адекватен начин потребностите му предвид възрастта. Детето с привързано към
неговите баба и дядо по майчина линия. Майката сама отглежда детето и заявява, че не си съдействат с г-н К. по
въпроси, касаещи отглеждането на момчето.
По
делото съществуват писмени доказателства
касателно доходите на ответника и баща на ищеца. Видно от справа от
НАП П., за лицето Г.Т.К.
с ЕГН **********: Няма регистрация като ЕТ. В ИС на НАП
лицето фигурира като представляващ дружество *****.
Лицето е регистрирано като *****. В
„Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“ няма данни за
подадени уведомления по чл.62, ат.5 от Кодекса на труда за регистрация на
трудови договори. Няма данни за подадена ГДЦ по чл. 50 от ЗДДФЛ
за отчетна 2018 г. Съгласно Справка за изплатени доходи но ЕГН,
подадени със справките по чл. 73. ал. 1 от ЗДДФЛ. за лицето пяма данни за
изплатени доходи за отчетна 2018 г. Има декларирано
движимо имущество, няма декларирано недвижимо имущество:
съгласно приложена Справка местни данъци и такси.
Лицето е осигурявано от ***** за периода януари
2018 година до датата на
извършване на справката – април 2020 година вразмер на минималната
работна заплата за страната. Дружеството е действащо и видно от подадената
данъчна декларация за 2019 година на лицето е заплатена сума в
размер на 6 720 лева за отчетната
година.
За майката на
ищеца – Р.С.С. с ЕГН ********** *** е , че : Няма регистрация като ЕТ, няма
участия в търговски дружества. Лицето е регистрирано като ****. Лицето е осигурявано
за периода януари 2018 година до датата на извършване на справката – април 2020 година
вразмер на минималната работна заплата за страната. За 2018 година лицето е получило от Националното юро за правна
помощ сумата от 3 600 лева,
а от
Община П. сумата от 900 лева.
За 2019 година лицето е получило от
Нациоланлонот бюро заправна помощ сумата от 500 лева,
а от Община
П. сумата от 360 лева. Притежава
земя и сграва в с. Г. м. , както и недвижим имот в гр. П. и едно
МПС - Опел Астра с дата
напърва регистрация – 2013 година.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група
обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от
една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е
присъдена преди 2 години. За изминалия период от време е налице промяна в
нуждите на детето. Освен това съществува
промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди 2
години средства от 200 лева- издръжката, която ответникът е
осъден да плаща. Освен това
трябва да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на
детето. От друга страна
няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за
други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно дете.
Съдът
приема, че бащата на детето е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв, доколкото работи в чужбина
от продължителен период от време,
където реализира средства от труд. Освен това получва средства и от
извършванета дейност на
дружеството ****** чрез което е взел на
концесия банис минерална вода в
с.П., обл. П. Същият не участва
по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на детето.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с
нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че
детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 370 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и
за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее
при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето. Бащата не
подпомага отглеждането на детето
си по никакъв друг начин- самоосвободил се е
от всякакви задължения към него, не го търси по никакъв повод, не го
поздравява на лични и национални празници, не му изпраща подаръци, не му купува
нищо. Това поведение е недопустимо за
млад,здрав и трудоспособен човек и не следва да бъде толерирано.
Ето защо
искът за увеличение на издръжката се
явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето В., начиная
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2020г, до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, работи в чужбина, ще може да заплаща
издръжка в този размер.
За сумата
над 250 лева до пълния претендиран размер
от 305 лева искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Не се доказа В. да има
конкретни нужди, които да обуславят
издръжка в този размер и нужди
по-различни от тези на неговите
връстници.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна
държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/
издръжка, която възлиза на сумата от 72 лева (седемдесет и два
лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /50 лв. х 36 месеца
х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да
получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от
ищцовата страна и те да са в размер на 400 лева – заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат. Следва
ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцовата страна
направените от последната разноски в
производството в размер на 190.50 лева /сто и деветдесет лева и петдесет
стотинки/ - заплатено възнаграждение за един
****, съобразно с уважената част
от иска. Ответникът н
епретендира разноски, а и няма доказателства по делотода е направил такива,
поради което не мусе дължат разноски, въпреки,
искът не е уважен в пълния му размер.
На основание чл.
242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 2007/28.05.2018 год. постановено по гр.дело № 878/2018 год. по
описа на Районен
съд –П., 5-ти брачен състав, влязло в сила на
12.06.2018г., месечна издръжка, дължима от Г.Т.К. ЕГН:
**********
на малолетното дете В.Г.К.
ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Р.С.С., ЕГН: ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лева /двеста лева/ на 250 лева (двеста и
петдесет лева) месечно, считано от 28.02.2020г. до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер от 250 лева /двеста и петдесет лева/ до пълния
претендиран размер от 305 лева / триста и пет лева/.
ОСЪЖДА Г.Т.К. ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 72 лева
(седемдесет и два лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката
/50 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА Г.Т.К.
ЕГН: ********** да
заплати на В.Г.К. ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител РЕНИ С.С., ЕГН: ********** направените от ищцовата страна разноски в производството
в размер на 190.50 лева /сто и деветдесет лева и петдесет стотинки/ -
заплатено възнаграждение за един
****, съобразно с уважената част
от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.