№ 4529
гр. Варна, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502893 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 и сл. ГПК и е образувано по възражение вх. №
19886/06.10.2021 г., уточнено с молба вх. № 301196/29.10.2021 г. на АЛ. Ж. Ж., ЕГН
**********, с местожителство в ******** срещу Заповед по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1938/2021 г., на ВРС, ХХXIХ с., в полза на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Ал. Дякович“, № 45.
Въззивникът излага, че за издадената заповед и образуваното изпълнително дело,
узнал на 14.09.2021 г., когато бил уведомен от адв. Б. Цветков, помолен от него да извърши
проверка във ВРС. Излага, че издадената заповед не му е връчена надлежно, тъй като по
заповедното производство били приложени доказателства за уведомяването му на адрес
*********, който бил различен от регистрираният му постоянен и настоящ адрес и били
приложени доказателства за разменени текстови съобщения чрез „Вайбър“, поради което
била налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно сочи, че заповедта не му била
връчена лично, тъй като считано от 10.05.2018 г. се намирал в Швейцария, гр. Цюрих и
обичайното му местопребиваване не е било на територията на РБ, поради което била налице
и хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага, че действащият ГПК не предвижда
възможност призоваванията за съдебно или изпълнително производство да става чрез
програми за текстови съобщения. По същество моли възражението му срещу издадената
заповед да бъде прието.
В границите на предоставения срок, кредиторът „Варна Кредит Груп“ ООД,
депозира писмен отговор, в който оспорва допустимостта на депозираното възражение.
Сочи, че ПДИ е връчена на постоянния адрес на длъжника, на 03.03.2021 г., където живее
неговата баба, която е осъществила контакт с него по телефон, а адресът ******** е един и
същ административен адрес с постоянния адресна длъжника. Сочи, че ПДИ е изпратена по
Вайбър на длъжника с негово съгласие на 04.03.2021 г. като получаването е потвърдено.
Сочи, че проведената комуникация през Вайбър и Месинджър със съдебния изпълнител не
се отрича от длъжника. Отделно от това излага, че лично длъжникът се е явил в кантората на
ЧСИ на 27.04.2021 г., когато с подписа си е потвърдил получаване на съобщение за
публична продан на имота. В заключение твърди, че дори за дата на узнаване да се
възприеме датата 27.04.2021 г., то срокът за възражение на длъжника е изтекъл на
27.05.2021 г. По същество моли за оставяне без разглеждане на депозираното възражение.
Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводи във възражението,
досежно допустимостта на производството, намира следното:
1
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в
срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение. Посоченият в чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок е
преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се
погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за
изпълнение, така производството по направено след този срок възражение е недопустимо.
Този срок започва да тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение.
Моментът на узнаването е фактически въпрос и като такъв подлежи на доказване от
страната, която го твърди в свой интерес. В свое Определение № 649/07.10.2015 г., по ч.гр.д.
№ 4341/2015 г., ВКС, ІV ГО, приема, че когато страната във възражението си се позовава на
ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по
узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по
връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за спазването на
едномесечния срок да изхожда само от първата група факти.
В конкретния случай, видно от материалите съдържащи се в изисканата по служебен
път заверена преписка от образуваното изп.д. № 20217120400102, на ЧСИ № 712, с район на
действие – ВОС е, че най-ранния момент, в който молителят е узнал за образуваното
изпълнително дело, размера на дълга и насрочения опис е датата – 04.03.2021 г., когато
видно от отбелязванията, извършени от ЧСИ върху разписка към уведомление от 03.03.2021
г., длъжникът се е обадил по телефона и е бил уведомен. Налице са данни за изпращане на
книжата по изпълнителното дело, извършено на 05.03.2021 г. по Вайбър.
Видно от материалите по делото е, че на 07.04.2021 г., отново по Вайбър, на
длъжника е изпратена пазарната оценка на недвижимия имот като получаването е било
потвърдено на същата дата.
Дори горните дати да не бъдат ценени като такива, на които длъжникът е узнал за
воденото срещу него изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителния лист по
процесното заповедното производство, то в изисканата преписка е видно, че на 27.04.2021
г., длъжникът, лично, е получил съобщението за насрочената публична продажба на имота.
Ето защо този е най-късният момент, от който за него е започнал да тече едномесечният
преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, който е изтекъл на 27.05.2021
г.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че иницииралото настоящото
производство, възражение от 06.10.2021 г. е подадено след изтичането на преклузивния
едномесечен срок, поради което се явява недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 19886/06.10.2021 г., уточнено с
молба вх. № 301196/29.10.2021 г. на АЛ. Ж. Ж., ЕГН **********, с местожителство в
******** срещу Заповед по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1938/2021 г., на ВРС, ХХXIХ
с., в полза на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, ул. „Ал. Дякович“, № 45.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски Апелативен Съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3