№ 21181
гр. С, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110142901 по описа за 2022 година
Ищцата Ц. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С, ж.к. С, ул. Т бл.
..., ап. 54, чрез адв. Д.а В.а М.а, със съдебен адрес: гр. П, бул. П № ... е
предявила срещу "А" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. Б № ..., искове за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № .../04.11.2019г., сключен с „К“ ЕАД,
вземанията който са прехвърлени на "А" ЕООД, на основание чл.26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на
договор за предоставяне на поръчителство сключен с "АТ" ЕООД, вземанията
който са прехвърлени на "А" ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
чл.19 ал.4, вр. с чл.22 от ЗПК, и при неспазване на нормите на чл. 143 ЗЗП.
Ищцата твърди, че има договор за потребителски кредит, сключен с „К“
ЕАД, по силата на който трябва да върне сумата по кредита в общ размер на
2504.16 лева, при получена сума от 2050 лева, при ГПР 21.94%, ГЛП 20.00%,
със срок на кредита от 24 месеца. Въз основа на договора, сключила с "АТ"
ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече
сключения договор за потребителски кредит. По договор за предоставяне на
поръчителство ищецът следвало да погаси сумата от 2961.12 лева,
разпределена на 24 месечни вноски, включени и начислени към всяка една
вноска по договор за потребителски кредит № .../04.11.2019г. Вземанията по
1
двата договора били прехвърлени на "А" ЕООД.
Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит № .../04.11.2019г. е
нищожен поради противоречие с чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от
ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство съгласно чл.19 ал.4, вр.с
чл.22 от ЗПК. Ищцата изтъква противоречията на процесните договори с
визираните законови разпоредби от ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне
на поръчителство бил нищожен и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и
на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП – поради
накърняването на добрите нрави и липса на еквивалентност на престациите.
Претендира разноски.
Ответникът не оспорва прехвърлянето на вземанията с договор за цесия от
02.03.2021г. Изтъква, че не е налице противоречие на договора с императивни
разпоредби на закона и счита, че не е налице и противоречие с добрите нрави.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети следните
обстоятелствата: че е налице договор за потребителски кредит, сключен с „К“
ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „АТ" ЕООД,
вземанията по които са прехвърлени на "А" ЕООД с договор за цесия от
02.03.2021г.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
На 04.11.2019г. Ц. А. К., с ЕГН ********** е сключила договор за
потребителски кредит № ... с „К“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление бул. "В" ... (сграда А), ет. ..., по силата на който ищцата е
получила сума в размер на 2050 срещу задължението да върне 24 броя вноски
по 104,34 лева в срок до 10.11.2021г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, съдържащ
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 20 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 21,94 %. Ищцата не е оспорила твърденията
на ответника, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от договора за кредит,
страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна
вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
2
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени
от „К“ ЕАД. не се спори, че в Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ
страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски,
свързани с неизпълнението му. С договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.03.2021г. „К“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите
вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „А“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. бул. Б № .... Длъжникът не спори, че е уведомен за цесията.
В разпоредбата на чл. 9 ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.
При преценка на договор за потребителски кредит № .../04.11.2019г. съдът
счита, че не се намират основания за обявяването му за нищожен на осн. чл.
26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат
на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. По силата на
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б.
В сключения договор за потребителски кредит № .../04.11.2019г., чрез
Приложение № 1, който е неразделна част от него, са спазени посочените по
– горе законови изисквания – той е изготвен на разбираем език, съдържа
3
годишния процент на разходите по кредита – 21, 94%, общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към монета на сключване на договора – 2 504, 16
лв. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република Б. Затова, тъй като не
противоречи на закона, нито го заобикаля и не накърнява добрите нрави,
договор за потребителски кредит № .../04.11.2019г. не е нищожен и в тази част
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Искът за обявяване за нищожен на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „АТ“ ЕООД е основателен и следва да бъде уважен
за наявените от ищцата основания, поради следното:
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 04.11.2019г. е
нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при неспазване на нормите на чл.
143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 6, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят е длъжен да плати на поръчителя възнаграждение съгласно
Приложение № 1, неразделна част от този договор. Съгласно същото
възнаграждението на поръчителя е в размер на 123, 38 лв. на месец за периода
на действие на договора за кредит. Това възнаграждение се дължи на датата
на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план,
изготвен към този договор. От погасителните планове, изготвени към
договора за потребителски кредит и към договора за предоставяне на
поръчителство е видно, че вноските по двата договора се дължат на едни и
същи падежни дати.
Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен на 04.11.2019г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави и поради неравноправност на клаузите му на основание чл.
143, ал. 1 и чл. ..., ал. 1 ЗЗП. Този договор създава значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора, а освен това, е
налице прекомерност в размера на предвиденото възнаграждение в сравнение
с размера на задължението по договора за потребителски кредит, което
противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Налице е
прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
4
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Чрез този договор на потребителят е вменено
задължение да осигури обезпечение на кредита, с което дългът му нараства,
т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Договорът
за предоставяне на поръчителство създава още едно парично задължение за
потребителя наред с това по потребителския кредит. Така сключен, договорът
за предоставяне на поръчителство довежда до увеличаване на подлежащата на
връщане сума допълнително с още проценти, извън уговорения между
страните годишен процент на разходите, във връзка с предоставения кредит.
Именно по изложените съображения, договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата по делото и „АТ“ ЕООД на
04.11.2019г. е нищожна и съдът трябва да прогласи тази нищожност.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноски се дължат и на двете
страни. На ищцата съразмерно на уважената част от исковете – един от
предявените два иска - се дължат разноски в общ размер на 109, 50 лв. На
ответникът съразмерно на отхвърлената част от исковете – един от
предявените два иска - се дължат разноски в общ размер на 25 лв. На
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищцата – адв. Д.а В.а М.а, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 568, 50 лв. във връзка с оказваната
безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК от Ц. А. К. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. С, ж.к. С, ул. Т бл. ..., ап. 54, чрез адв. Д.а В.а М.а – АК П, със съдебен адрес: гр.
П, бул. П № ... срещу „А“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. Б № ..., за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
.../04.11.2019г., сключен с „К“ ЕАД, с ЕИК ********* – гр. С, вземанията който са
прехвърлени на "А" ЕООД.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, във вр. с
чл.19 ал.4, чл.22 от ЗПК и чл. 143 ЗЗП договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между "АТ" ЕООД, с ЕИК ********* – гр. С и Ц. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. С, ж.к. С, ул. Т бл. ..., ап. 54 на 04.11.2019г., вземанията който са прехвърлени на "А"
5
ЕООД.
ОСЪЖДА Ц. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С, ж.к. С, ул. Т бл. ..., ап. 54 да
заплати на „А“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Б
№ ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски
по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
Б № ... да заплати на Ц. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С, ж.к. С, ул. Т бл. ...,
ап. 54 сума в размер на 109, 50 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
Б № ... да заплати на адв. Д.а В.а М.а – АК П, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА
сумата в размер на 568,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6