Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир, 04.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, наказателна колегия, ІІ
състав, в публичното заседание на 4 февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на
секретаря В. К., изслуша докладваното от
съдията административно наказателно дело N 337 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 501449-F515193/26.03.2020 г. на Началник на Сектор „Оперативни
дейности“- София, в Централно управление на Национална агенция по приходите, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП
за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОРП-17/17.05.2018 г., на жалбоподателя “ЛУКОИЛ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК .,
представлявано от Б. С., е наложено административно наказание по чл.185, ал.2, вр ал.1 от ЗДДС- имуществена санкция в размер на 500 лв.
Наказателното
постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя
и по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го
отмени изцяло.
Наказващият
орган не е
изпратил представител в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.
Районна
прокуратура- Перник не е изразила становище
по жалбата и редовно уведомена не е изпратила представител в съдебно заседание.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства по
реда на чл.14 и чл.18
НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна,
което налага разглеждането й по същество. Същата е неоснователна по
следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт № F515193/10.10.2019 г. на С.Е.Д.,
на длъжност „Инспектор по приходите“ в Национална
агенция за приходите при Централно управление на НАП. В акта e отразено, че
при извършена на 12.08.2019 година, в 12:55 часа проверка на търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - Бензиностанция Б123, находящ се гр.Радомир, ул.Райко Даскалов № 1, стопанисван
от "Л.Б." ЕООД с ЕИК *********, е установено, че "Л.Б."
ЕООД, използващо ЕСФП не съхранява отчетите по ал.1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови
отчети за календарната 2019 г., водена в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и
съдържаща страници за всеки календарен ден, за фискално устройство, модел KONTO
BENZ QR(D1), Datecs FP2000, с ИН на ФУ DT791784 и ФП
02791784, с потвърждение № 4264655/20.06.2019 г.
Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен Протокол за извършена проверка № 0401774/12.08.2019 г. на основание
чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. АУАН бил
съставен в отсъствие на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят
Емил Д. и свидетелите по акта- Б.З. и А.Г.. Според първия свидетел, който
работи на длъжност „инспектор по приходите“ към ГД „Фискален контрол“ към НАП,
на 12.08.2019 г. била извършена съвместна проверка на Бензиностанция Л.Б.“
ЕООД с Български институт по метрология.
При проверката се установило, че за фискално устройство с потвърждение в НАП
4264655, касовата книга не се води в хронологичен ред. С Протокол бил извикан
представител на дружеството да се яви в гр.София за съставяне на АУАН или
упълномощено лице. Същият не се явил и на 13.09.2019 г. била изпратена покана
за явяване на представител на дружеството. На 10.10.2019
г. се явила в гр.София, ул.„Христо Ботев“ 17, упълномощена представителка на
дружеството като в нейно присъствие бил съставен АУАН и бил връчен с дата
16.12.2019 г. В момента на връчването нямало възражения от представителката.
Свидетелите Б.З. и А.Г. потвърждават, че са присъствали при съставянето на
акта и, че не е имало възражения от представителката на жалбоподателя при
подписването му.
Въз основа на така
съставения АУАН Началник на Сектор
„Оперативни дейности“- София, в Централно управление на Национална агенция по
приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОРП-17/17.05.2018 г., издал обжалваното наказателно постановление №
501449-F515193/26.03.2020 г., с което на жалбоподателя “ЛУКОИЛ България” ЕООД,
със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ., представлявано от Б.С., е
наложено административно наказание по чл.185, ал.2, вр
ал.1 от ЗДДС- имуществена санкция в размер на 500 лв.
От правна страна.
Като законна разпоредба, която е била нарушена,
съгласно чл.42, т.5, и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, в АУАН
и в наказателното постановление
е посочен чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Разпоредбата
постановява, че лицето по чл.3, използващо ЕСФП,
съхранява отчетите по ал.1 в хронологичен ред в прономерована
и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година,
водена в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки
календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по
чл. 3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с
касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на
ЕСФП, както и промените на данните в деня на настъпване. Книгата се съхранява в
търговския обект. При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване,
включително при продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на
самообслужване, лицето по чл. 3 не води книга за дневните финансови отчети.
Посочената ал.3 от своя страна допуска при продажби на течни горива
във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, да не се отпечатват дневен
финансов отчет по ал. 1 и данните от нивомерната
измервателна система и броячите на колонките/разходомерите/измервателните
системи по ал.2, а последната гласи: „Данните от дневния финансов отчет с
нулиране се записват в данъчния терминал (ДТ). При ЕСФП едновременно с това се
записват данни от нивомерната измервателна система и
броячите на колонките/разходомерите/измервателните
системи, като същите се отпечатват като служебен бон.“
Отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана по чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС. Съгласно изр.1-во на чл.185, ал.2, извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция- за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Според
второто изречение на същия текст, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1, която от своя страна гласи: “На лице,
което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването
на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране
на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или наказателното постановление не са издадени от
надлежен орган или не са
издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление, то последното ще следва
да бъде отменено
като незаконосъобразно. Следва да
се отбележи, че
критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението
е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то
е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да
установи пред съда, че има
извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото
е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато
наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан
и въпросът
за съответствието на наложената санкция
с тежестта на нарушението, само когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен
в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, като са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и описаните факти и обстоятелства съответстват на посочената като нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18.
В настоящия казус съдът намира, че в
АУАН и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В същите е дадено конкретно и точно описание на нарушението, като са посочени и
нарушените текстове. Отбелязано е, че дружеството- жалбоподател не съхранява
отчетите по ал.1 в хронологичен ред в прономерована и
прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната 2019 г., водена
в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен
ден, за фискално устройство, модел KONTO BENZ QR(D1), Datecs
FP2000, с ИН на ФУ DT791784 и ФП 02791784, с потвърждение № 4264655/20.06.2019
г. и са посочени конкретните законови текстове. В горния смисъл по отношение на
правилността на наказателното постановление съдът намира, че осъществяването на
състава на нарушението е доказано. При извършената проверка контролните органи са
отчели всички обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната
истина.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ЗАНН наказващият орган е отчел и факта, че
не са налице условията за прилагане на този тектс,
тъй като не се отнася за маловажен случай.
Относно определянето на наказанието наказващият орган се е съобразил с
това, че не са събрани доказателства за наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, предвид което е наложил наказанието „Имуществена санкция“ към
предвидения законов минимум от 500 лв.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр.І-во,
предл.I-во от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 501449-F515193/26.03.2020 г. на Началник на
Сектор „Оперативни дейности“- София, в Централно управление на Национална агенция
по приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОРП-17/17.05.2018 г., с което на жалбоподателя “ЛУКОИЛ България” ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ., представлявано от Булат Субаев, е наложено административно наказание по чл.185,
ал.2, вр ал.1 от ЗДДС- имуществена санкция в размер
на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд, гр.Перник, на основанията,
предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на
глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс
в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Районен
съдия: