О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
15.VІ.2020 Разградски
окръжен
година Град
2020
съд
15.VІ. закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2020 №106 Ч.
в. гр. гражданско
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.396, ал.2, изр.ІІ
във вр. с ал. 1 и чл.27 ГПК.
С
Определение №1314/8.V.2020г. по ч.гр.д. №559 по описа му за 2020г., състав на РРС е оставил без уважение молбата на „Напоителни
системи“ЕАД, ЕИК831160078, гр.София, сезираща
го с производство по
чл.39 ГПК - за обезпечаване на бъдещ иск, предявим на
осн. чл.109 ЗС против Л.Ю. ***, за преустановяване на действията,
предприети по застрояване на собственият
й недвижим имот в нарушение на ограничаващия
ползването на имота законов сервитут,
собственост на молителя.
Като мярка, целяща да обезпечи дъжимото му се по бъдещия иск изпълнение,
молителят е посочил „спиране на строителството“ на обект „Птицеферма“ в собствения на инвеститора на обекта имот с идентификатор
44166.24.14, находящ се в землището на гр.Лозница, местност „Куза“.
В основание на отказа си да допусне обепечението, първостепенният съд е
мотивирал - липса на доказателства, удостоверяващи въведеното в основание на бъдещия
иск твърдение за незаконно извършени от ответника по бъдещия иск застрояване на
имота в обсега на ограничаващия правата й законов сервитут.
Недоволно от така постановеното определение, чрез процесуалния си
представител по пълномощие –адв.Дакова, „Напоителни
системи“ЕАД, ЕИК831160078 , обжалва същото
като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на определението и
за постановяване на ново такова, с което
съдът да уважи молбата за обезпечаване на бъдещо предявимия
на осн.чл.109 ЗС иск чрез „ спиране на строителството“ на обект „Птицеферма“,
осъществявано от ответницата по бъдещия
иск в качеството й на инвеститор и собственик на застроявания имот с
идентификатор 44166.24.14, находящ се в землището на гр.Лозница, местност
„Куза“.
Като
подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК,
от надлежна и легитимираща правен интерес от обжалване на определението
страна, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В този си състав съдът не
споделя мотивите, с които е отказано обезпечението, тъй като в същите
първоинстанционният съд е изложил съображения по същество на бъдещо предявимия
иск. Като краен резултат, определението следва да бъде потвърдено, но по
различни от изожените в него мотиви.
Подадената от „Напоителни
системи“ЕАД, ЕИК831160078 молба по чл.390 ГПК е редовна от формална страна. Към
същата са приложени доказателства, предпоставящи извод за допустимост и вероятна
основателност на бъдещо предявимия на осн.чл.109 ЗС иск, но претендираната в
обезпечение на мярка се преценява от съда като неадекватна на защитимия с иска
материален интерес.
При обезпечителна мярка по реда на чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК - спиране
на строителството, идентично на всяка една от предвидените в ГПК мерки, е необходимо да се съобрази дали е
"подходяща" - да е охранителна мярка; законодателят да е предоставил налагането
й в правомощията на гражданския съд и налагането й да е регл. по правилата на ГПК, а не в административни
или административни- наказателно правни разпоредби.
В случая, като претендирана до
допускането й обезпечителна мярка, „Спирането на строителството", предполага отношение на контрол от страна на
оторизирани административни органи по ЗУТ, които не са органи на изпълнителния
процес. Следва да се посочи, че от приложенията към молбата е видно, че
строителството е отпочинало през 2009г. след приключила с вл. в сила Разрешение за строеж административна процедура,
инициирана по молба на бъдещия ответник. В хода, на която разрешението за строеж
е било атакуемо по реда на чл. 60 и чл.166 АПК.
От приложенията към молбата по чл.390 ГПК се установява, че процесният имот, индивидуализиран като ПИ с
идентификатор 44166.24.14 с площ от 9.755дка е представлявал част от реституиран по реда на ЗСПЗЗ имот №24006 ,
целият от 19.493дка по зем. план на гр.Лозница. Като във вида си на ПИ с идентификатор 44166.24.14 и статут на
имот с нестопанско предназначение, същият е нанесен в ПУП на града след
приключила с Решение №2/27.ІІ.2009г. процедура по промяна
на предназначението му от земеделски в имот за неземеделски нужди. В приложение
на молбата се установи Удостоверение изх.№619/27.VІІІ.2008г., от съдържанието
на което е видно, че „Напоителни системи“ЕАД е боло уведомено за процедурата по
промяна предназначението на нивата, чието право на ползване в общ размер на
21,188дка е било ограничено с изградената главна водопроводна мрежа.
В хода на производствата - по промяна предназначението
на имота, по отразяването му в ПУП като самостоятелен ПИ и по издаване на
Разрешенията за застрояването му, като собственик на напоителното съоръжение
молителят разполага с възможността да защити сервитута по реда на АПК чрез спиране на строителството
по разпореждане на компетентните за това органи, какъвто в случая се явява МОСВ.
Предвид изложеното, съдът приема, че
исканата обезпечителна мярка не е "подходяща"
в изложения смисъл и не следва да бъде допускана за обезпечаване на предявимия
на осн.чл.109 ЗС иск, още повече, че същият е
с предмет, идентичен на заявената обезпечителна мярка. В този смисъл, съдът споделя практиката на
ВКС, проведена в редица негови
определения, между които - Определение №
503/ 4.ХІ.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 1578/2008 г.; опр.№ 318/27.VІІ. 2009 г. по
ч.гр.д.№ 255/09 г. и опр.№ 516/30
VІІ.2013 г. по ч.гр.д.№ 3999/13 г, В цитираните определения е прието, че
спиране на "строителство", респ.строително-ремонтни дейности
предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни
органи, които не са органи на изпълнителния процес и на това основание е
постановил отмяна на допуснатите
обезпечения посредством наложена обезпечителна мярка "спиране на
строителство".
Поисканата обезпечителна мярка
„спиране на строителството”, ” в настоящия случай съставът на РОС намира за
„неадекватна и по следните съображения: обезпечителна мярка "спиране на
строителство" по иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който ищецът
претендира да бъде осъден ответникът да спре започнати строителни работи, по
съществото си съставлява привременна мярка, даваща по-интензивна защита от
обезпечението и позволяваща упражняването на едно право преди то да е съдебно
потвърдено; Изпълнението на решението при евентуално уважаване на така
предявения иск няма отношение към исканата обезпечителна мярка, съставляваща по
съществото си привременна такава и позволяваща упражняване на права, преди да
са установени със сила на пресъдено нещо. /в този см. Определение № 516/30.VІІ.2013г. по ч.гр. д. № 3999/2013г.
по описа на ВКС, 4-то ГО/. И на последно място следва да се съобразят
конституционно въздигнатите принципи на гарантираност, защита и
неприкосновеност на частната собственост /чл.17 от Конституцията на Република
България/, поради което ограниченията на собствеността, които допуска закона,
вкл. и ГПК, следва да се прилагат в степента, необходима за постигане на
неговата цел.
Също така следва да се отбележи,
че сезираният с иска по чл.
109 ЗС граждански съд, не може да се произнесе по съображенията на
жалбоподателя досежно законосъобразността, респективно нарушаването на
процедурата по издаване на Разрешенията
за строеж. Ако жалбоподателят счита, че при издаването на този
индивидуален административен акт са допуснати нарушения на процесуалния или
материални закон, то следва да обжалва същия по реда на АПК и именно в това
производство би могъл да поиска спиране на изпълнението му от компетентния
административен или съдебен орган.
Бъдещия иск по чл.109 ЗС чрез налагане на посочената обезпечителна
мярка е неоснователно, предвид което законосъобразно е било оставено без
уважение от първоинстанционния съд. За жалбоподателя няма пречка да поиска
отново налагането на обезпечение чрез посочване на друга, адекватна
обезпечителна мярка.
Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба следва да
бъде оставена без уважение .
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
без уважение жалбата на „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК831160078, гр.София,
ул.“Цар Борис ІІІ“№136, подадена чрез процесуално представляващият го
по пълномощие – адв. Дакова против постановеното по реда на чл.39 ГПК Определение№1314/8.V.2020г. по ч.гр.д.№559/2020г по опис на РРС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .