№ 108
гр. Ихтиман, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б. Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20231840200444 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано въз основа на жалба, подадена от „* - АСО
ФЛ“ ООД, ЕИК *, с управител *, със седалище област * срещу Наказателно постановление
№ 23-2300206 от 31.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Софийска област, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ - „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Посредством жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като се сочи,
че е незаконосъобразно. Посочено е и че дружеството жалбоподател не е извършило
нарушението, отразено в оспорения административен акт.
В последното открито съдебно заседание процесуалният представител на наказващия
орган - юрисконсулт Г., сочи, че оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
В последното открито съдебно заседание адвокат А. - процесуален представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт.
Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, не изпраща
представител в последното открито съдебно заседание.
Съдебният състав приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна - лице спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в
установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.
За да се поизнесе, съдебният състав съобрази следното:
От приобщените по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област на
„* - АСО ФЛ“ ООД по спазване на трудовото законодателство на 17.03.2023 г., като
проверката е извършена на мобилен пост на тунел № 8, част от обект Охрана на
Модернизация на железопътен участък Елин Пелин - Костенец - Обособена позиция 3 -
модернизация на железопътна отсечка от км 62+400 до км 73+598. Впоследствие е
извършена и проверка по документи. След проверката е установено, че „* - АСО ФЛ“ ООД,
1
в качеството му на работодател, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила с
лицето *, ЕГН **********, като не е сключило трудов договор в писмена форма с това лице.
Идентични фактически констатации се съдържат и в оспореното наказателно
постановление, а така също и в предхождащия го акт за установяване на административно
нарушение.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай обжалваното наказателно постановление и актът за установяване
на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като
съдържат и изискваните от закона реквизити.
В наказателното постановление изрично е посочено, че описаните констатации
представляват нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Отразено е и че на
дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, се постановява
налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В текста на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
В чл. 62, ал. 1 от КТ е разписано, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, в
административно-наказателното производство, а така също и в производството пред съда,
контролиращ правилността и законосъобразността на издадено наказателно постановление,
следва безспорно да се установи съществуването на такива отношения между физическо
лице и друг субект на правото, които да могат да се квалифицират като трудови. За да се
прецени дали дадено правоотношение е трудова, следва да са налице доказателства, от които
да се направи извод, че същността на работата представлява съвкупност от трудови
функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия.
Посредством съдържанието на приложените към административната преписка два
броя преписи от договори за охрана на обект става ясно, че „* - АСО ФЛ“ ООД е
осъществявало охрана на обект Модернизация на железопътен участък Елин Пелин -
Костенец - Обособена позиция 3 - модернизация на железопътна отсечка от км 62+400 до км
73+598.
Към административната преписка е приложен и препис от Декларация попълваща се от
работници и служители във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство на основание чл. 399 от КТ и във връзка с мл. 402, ал. 1, т. 3, чл 402, ал. 2 от
КТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК, издадена от С. А. Т.. С тази декларация С. А. Т. е
декларирал, че работи в „*“ като охранител с работно време от 17:00 до 8:00 ч. Върху
декларацията, в края на същата, деклараторът е допълнил, чрез изписан на ръка текст, че с
колегата * работят заедно и с него се сменят на обекта.
Като свидетел по делото е разпитана Ц. К. – служител на Дирекция „Инспекция по
труда“. Същата заявява, че заедно с колегата й Б. Т. на 17.03.2023 г. са извършили проверка
на „* - АСО ФЛ“ ООД, като поводът за това е постъпил сигнал за смъртна злополука.
Описва подробно къде е извършена проверката, а така също и че е продължила на 21.03.2023
2
г. и е приключила на 31.03.2023 г., когато е бил съставен АУАН. Твърди, че на 17.03.2023 г.
работниците на „*“ АД са намерили охранителя * починал в личния му автомобил.
Свидетелката допълва, че в писмено сведение лицето С. Т., охранител в дружеството, е
посочило, че * е негов колега и работят на график, като се редуват. Допълва, че лицето * Р. *
– багерист в „*“, е посочило, че на 16.03, около 17:00 часа, е оставил управлявания от него
багер на специално обособена площадка при охранителя на „* - АСО ФЛ“ ООД *, като на
17.03. сутринта е отишъл на същата площадка и е забелязал колата на охранителя със силно
запушени стъкла. Свидетелката допълва, че * *в в устен разговор потвърдил, че * е един от
двамата охранители, при които вечер, в края на работния ден, се оставят машините.
Пояснява, че по време на проверката станало ясно, че „* - АСО ФЛ“ ООД извършва охрана
на обекта на „*“.
По делото като свидетел е разпитана и Б. Т., която също е служител на Дирекция
„Инспекция по труда“. Описва начина, по който е извършена проверката, както и мястото на
проверката. Сочи, че на място било лицето С. Т. – охранител на обекта, който посочил, че се
сменя с починалото лице *, като охраняват поста от следобяд, след приключване на
работния ден на служителите на „*“. Заявява, че служител на „*“ – багерист, е споделил, че
на 16-ти следобед е оставил багера на площадка при охранителя, а на 17-ти сутринта е
намерил колата му силно опушена. Свидетелката твърди, че представител на „* - АСО ФЛ“
ООД заявил, че не познава починалото лице.
В хода на съдебното следствие е разпитан и Ц. Ц.. Този свидетел заявява, че кара
верижен багер и че когато отишъл една сутрин на работа, отстрани на обекта имало
паркиран автомобил „Пежо“ със почернели прозорци и не се е виждало нищо в него, при
което се обадил на ръководителя, който се опитал ад отвори колата, а след това била
извикана пожарна. Пояснява, че преди да си тръгне от работа оставя багера, като обикновено
има охрана. Сочи, че познава единия охранител, който се казва С., а другия не го познава, но
го е виждал няколко пъти. Свидетелят не е сигурен колко са били охранителите на поста, на
който оставя управлявания от него багер, но твърди, че е вижда С. и господина, който е бил
в колата и който е починал. Пояснява, че е виждал лицето С. с униформа на „*“, а другото
лице не е виждал с униформа. Посочва, че за лицето, чието име не знае, е виждал, че и друг
път е идвало с колата „Пежо“, а С. е идвал с личния си автомобил. Завява, че от разговори
със С. е разбрал, че идва да охранява, а така също и че не е разговарял с другия човек, като
сочи, че и двамата са паркирали колите си до обекта, а така също и че не е имало случай те
едновременно да са били там, като е бил или единият, или другият. Допълва, че това лице, за
което е разбрал, че е починало, е същото, което и друг път е идвало и чието име не знае, и
което със С. са идвали в различни дни.
По делото е разпитан и *, от чийто разпит става ясно, че е служител на дружеството
жалбоподател и че е организатор на охраната. Заявява, че работниците на „*“ носят
униформи с логото на фирмата. Посочва, че фирмата охранява обекти на „*“, включително
охраняване на техника през нощта. Описва местата на извършване на охрана, като и че през
нощта на поста е един човек. Твърди, че на въпросния пост, на който е станала и
злополуката, са работили той, С. Т., *, а така също и други служители са били включвани.
Свидетелят заявява, че не познава лицето *. В края на показанията уточнява, че „*“ охранява
отделни участъци от обекта на „*“.
Свидетелят * – също служител на „*“, твърди ,че работи като „Патрул служба
сигурност“, както и че на въпросния пост е давал дежурства през декември 2022 г и 1 или 2
дежурства през януари, а след това е давал дежурства по заместване, когато някой отсъства.
Уточнява, че през месец март 2023 г. не е замествал. Според свидетеля охранителите на „*“
са задължени да носят униформено облекло, като именно свидетелят извършва проверка по
постове за това дали се носят баджове, и якета, на които има поставено лого. Свидетелят
заявява, че познава С. Т., но не знае дали към март месец 2023 г.е бил работник на „*“.
3
Твърди, че не познава *.
От изложеното по-горе може да се направи извод, че лицето * е престирал работна
сила в полза на работодателя „* - АСО ФЛ“ ООД, без, обаче, между тях да е сключен
нарочен писмен трудов договор. В този смисъл са показанията на свидетелите К., Т. и Ц., а
така също и материалите, съдържащи се в административно-наказателната преписка. Следва
да се посочи, че към показанията на свидетелите Димитров и Станове, които твърдят, че
други лица, различни от *, са охранявали процесния обект, съдебният състав подхожда с
критичност, тъй като тези двама свидетели са служители на дружеството жалбоподател, а от
друга страна заявеното от тях по този въпрос не се подкрепя от останалия доказателствен
материал. Представените по делото графици на работниците, охранявали обекта, в които
графици липсва името на *, също не може да обосноват извод, че последният не е полагат
труд в полза на „* - АСО ФЛ“ ООД. В тази връзка следва да се има предвид, че графиците се
изготвят от жалбоподателя или по-конкретно от негови служители, а в същото време
останалите доказателства по делото са категорични, че * е извършвал дейност като
охранител към фирмата на дружеството жалбоподател.
Поради изложените съображения, депозираната жалба, поставила началото на
настоящото дело, се явява неоснователна.
В същото време съдебният състав намира, че разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН
задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен
случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В конкретния случай не са събрани доказателства нарушението да е повторно,
както и дружеството жалбоподател преди датата на въпросната проверка да е санкционирано
с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения на трудовото
законодателство. Действително, от материалите по делото е видно, че в хода на проверката
са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство. Тези нарушения, обаче,
се установени в момента, в който е установено и настоящото, като не са налице
доказателства по отношение на тях наказателни постановления да са били влезли в сила към
момента на издаване на настоящото наказателно постановление. Предвид изложеното и на
основание чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като опредЕ.та имуществена
санкция в размер на 2500 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 1500
лева, какъвто е минимално предвидения размер на санкцията в чл. 414, ал. 3 от КТ.
Може да се посочи, че не са налице основания и за прилагане на чл. 28, ал. 1 ЗАНН,
понеже деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с
материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността
и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства,
които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно
екземпляр от трудовия договор и уведомлението. От значение е и това, че процесното
нарушение е формално, а не резултатно, което означава, че според законодателя с факта на
извършването му са нестъпили значими неблагоприятни последици. Също така според
нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ при нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ, тези нарушения не
могат да се приемат за маловажни случаи.
С оглед на всичко посочено, съдебният състав намира жалбата за неоснователна, с
оглед на което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление единствено да бъде изменено в санкционната му част, чрез намаляване
размера на наложената санкция, поради изложените по-горе мотиви.
Предвид изхода на делото и неоснователността на жалбата, наказващия орган има
4
право на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, определя в размер на 100 лева и което следва да
се заплати от жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2300206 от 31.05.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, с което на „* - АСО ФЛ“
ООД, ЕИК *, с управител *, със седалище област *, е наложено административно наказание
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като на основание
чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „* - АСО ФЛ“ ООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София област сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд - София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5