№ 3140
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216021 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.И.“ АД с ЕИК – ХХХХ, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано заедно от Н.Л.Л. и В.В.Р.,
срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-804 от 27.10.2021 г., издадено
от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
жалбоподателя, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от
Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, чл.222, ал.1, предл. второ от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ и чл.221а, ал.2, т.1
от ЗППЦК, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл.100н, ал.2, вр. с ал.5, вр. с ал. 4, вр. с чл.100т, ал.1,
изр. първо, предл. първо, вр. с ал.4 от ЗППЦК.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Същият излага доводите си за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото от акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление не става
ясно кои са нарушените законови разпоредби, което ограничава правото му
на защита. На следващо място се излагат съображения за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, редовно призована, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено по съображенията, изложени в представените от него
писмени бележки, като претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 – 436
от 26.05.2021 г. на К. Б. Д., на длъжност „главен експерт“ в отдел „Надзор на
публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“,
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ към КФН, е установено, че
при извършена проверка, на място в КФН – гр. София, ул. „Будапеща” № 16,
на „Б.И.“ АД- дружество емитент на емисия облигации, вписано под № РГ-
05-1664 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН, и като
такова – адресат на разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, е констатирано, че дружеството не е предоставило
в КФН годишен консолидиран финансов отчет /ГКФО/ за дейността си за
2020 г., в законоустановения 120-дневен срок от завършването на
финансовата година, а именно до 05.05.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 100н, ал. 2 от ЗППЦК, емитентът е
длъжен да разкрива ГКФО за дейността си в срок до 120 дни от края на
финансовата година. Съдържанието на ГКФО за дейността е определено в
разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 и ал. 5 от ЗППЦК.
Според разпоредбата на чл.100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо от
ЗППЦК, дружеството е длъжно да разкрива публично регулирана
информация, част от която е ГКФО за дейността, чрез предоставянето на
КФН. ГКФО за дейността на дружеството се представя по реда на чл. 100т, ал.
4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация
по електронен път – е-Register.
Съгласно чл. 100н, ал. 5 от ЗППЦК, когато емитентът е задължен да
изготвя консолидиран финансов отчет, годишният консолидиран отчет за
дейността е със съдържанието по ал. 4, т. 1, 2, 4 и 6, като финансовият отчет
се изготвя съгласно Международните счетоводни стандарти (МСС) и се
представя заедно с годишния одитиран финансов отчет на дружеството
майка, изготвен съгласно националното законодателство на държавата-
членка по седалището на дружеството майка.
2
В разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.) е
предвидено, че консолидираният финансов отчет се съставя от предприятие
майка по правилата и изискванията на: 1. Националните счетоводни
стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си
финансов отчет на базата на Националните счетоводни стандарти, и 2.
Международните счетоводни стандарти (МСС) - за предприятията, които
съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на МСС.
Съгласно чл. 34, ал. 2, т.9 от ЗСч., предприятия, чиито прехвърлими
ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава - членка
на Европейския съюз, съставят финансовите си отчети на база МСС. Според
чл. 37, ал. 3 от ЗСч. консолидираните финансови отчети и годишните
финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат
на независим финансов одит.
В §. 4 „Обхват“ от Международен Стандарт за Финансово Отчитане
10 (МСФО 10) – за консолидираните финансови отчети са уточнени четири
кумулативни критерия, на които следва да отговаря едно дружество, за да не е
задължено да представя консолидиран финансов отчет, един от които
съгласно буква ii) е неговите дългови инструменти или инструменти на
собствения капитал да не се търгуват на публичен пазар.
От представения в КФН годишен финансов отчет за 2020 г., с вх.
№ 10-05-1316 от 29.03.2021 г., по-конкретно в справка № 5 по образец,
одобрен от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“, проверяващият експерт от КФН установил, че
дружеството е отчело 7 000 хил. лв. инвестиции в дъщерно предприятие
„Ф.С.Г.“ АД, от което приел, че „Б.И.“ АД към 31.12.2020 г. притежава
дъщерни предприятия и е задължено да представи консолидиран финансов
отчет за дейността за 2020 г.
След извършена проверка на постъпилите в КФН ГКФО за 2020 г. на
хартиен носител и по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез
единната система за предоставяне на информация по електронен път – е-
Register е установено, че в законоустановения срок, а именно до 05.05.2021 г.,
„Б.И.“ АД не е предоставило на КФН годишен консолидиран финансов отчет
за дейността за 2020 г. със съдържание съгласно чл. 100н, ал. 5, вр. с ал. 4 от
ЗППЦК, с което е нарушило разпоредбата на чл. 100н, ал. 2, вр. с ал. 5, вр. с
ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо, вр. с ал. 4 от ЗППЦК, като
нарушението е извършено на 06.05.2021 г. в гр. София.
Срещу така съставения акт в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили
писмени възражения от „Б.И.“ АД с вх. № 91-01-469/31.05.2021 г. В тях
жалбоподателят моли случаят да се приеме за маловажен, тъй като
нарушението е извършено поради пандемичната обстановка в Република
България, задължението за предоставяне на ГКФО за дейността за 2020 г. е
изпълнено с кратко закъснение, от нарушението не са настъпили
имуществени вреди и не са увредени интересите на инвеститорите в ценни
3
книжа.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление № Р-10-804 от 27.10.2021 г. от заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на „Б.И.“ АД, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от
ЗКФН, чл.222, ал.1, предл. второ от ЗППЦК и чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл.100н, ал.2, вр. с ал.5, вр. с ал. 4, вр. с чл.100т, ал.1, изр.
първо, предл. първо, вр. с ал.4 от ЗППЦК.
Постъпилите писмени възражения били отхвърлени като
неоснователни с мотивите, че законодателят е предвидил достатъчно дълъг
срок за изпълнение на задължението за предоставяне на ГКФО за дейността, а
именно до 120 дни от завършването на финансовата година, както и това, че
пандемичната обстановка в Република България датира още от началото на
2020 г.. В тази връзка било посочено, че „Б.И.“ АД, в качеството на субект на
обсъжданото задължение, в посочения срок е било длъжно да положи онази
дължима грижа (от организационен или реорганизационен характер), която е
необходима за обезпечаване на своевременното и точно изпълнение на
задължението, но същото не го е сторило.
Относно наведените доводи, че от нарушението не са настъпили
имуществени вреди, наказващият орган посочил, че по своя вид нарушението
е формално (на просто извършване), поради което преценката за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН е с оглед степента на обществена опасност,
с която регулираните и защитавани обществени отношения са застрашени.
Имуществените вреди не съставляват елемент от фактическия състав на
формалното нарушение, поради което не представляват и предмет на
доказване в административно- наказателното производство.
Що се отнася до твърдението, че от нарушението не са увредени
интересите на инвеститорите в ценни книжа, АНО изтъкнал, че регулираната
информация, сред която е ГКФО за дейността, представлява онзи водещ
източник на информация, който дава възможност на инвеститорите да вземат
своите обосновани инвестиционни решения (чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК). От
своя страна, достъпът до този източник, който е публичен и се осигурява от
КФН (чл. 100у, ал. 1 и 2 от ЗППЦК), дава възможност за достигането на
информацията до възможно най-широк кръг лица. Следователно
своевременното и точно изпълнение на задължението за разкриване на
регулирана информация пред КФН е от съществено значение за интереса на
инвеститорите в ценни книжа да вземат обосновано инвестиционно решение,
като всяко неизпълнение на това задължение всякога застрашава този
интерес. Отделен е въпросът, че своевременното и точно изпълнение на
задължението за разкриване на регулирана информация пред КФН има
съществено важно значение и за надзорната дейност, респ.мерки, които
осъществява и прилага регулаторът.
4
При преценка на това дали деянието представлява маловажен случай
съгласно чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган приел, че нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Нарушението е типично за
своя вид и не е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства. В
допълнение към гореизложеното е отбелязано, че видно от e - Register, „Б.И.“
АД е предоставило изискуемата информация на КФН на 28.05.2021 г. (вх. №
10-05-2959), което е със закъснение повече от три седмици след изтичане на
законоустановения срок за изпълнение на това административно задължение.
По изложените съображения относно естеството на нарушението и предвид
дългия срок на закъснение, АНО приел, че не са налице основания за
приложението на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН по
отношение на констатираното нарушение.
След преценка на всички представени доказателства, както поотделно,
така и взети в тяхната съвкупност, наказващият орган намерил за установено
от фактическа и правна страна, че „Б.И.“ АД не е изпълнило задължението си
в срок до 120 дни от завършването на финансовата 2020 г., но не по-късно от
05.05.2021 г., да предостави на КФН годишен консолидиран финансов отчет
за дейността си за 2020 г., като по този начин е нарушена разпоредбата на чл.
100н, ал. 2, вр. с ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо,
вр. с ал. 4 от ЗППЦК. Нарушението е извършено на 06.05.2021 г. в гр. София.
Относно размера на наложената имуществена санкция
административно - наказващият орган посочил, че нарушението по своя вид е
първо за „Б.И.“ АД, поради което целта на наказанието по чл. 12 от ЗАНН
може да бъде постигната с налагане на имуществена санкция в минимално
предвидения размер по чл. 221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК, а именно имуществена
санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля К. Б. Д., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.100н, ал. 2, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр.
първо, предл. първо от ЗППЦК, емитентът е длъжен да предостави на
Комисията, като част от регулираната информация, годишен консолидиран
финансов отчет за дейността в срок до 120 дни от завършването на
финансовата година. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа
конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти.
По делото безспорно е установено, че жалб.„Б.И.“ АД е дружество
емитент на емисия облигации, вписано под № РГ-05-1664 в регистъра по чл.
5
30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН, и като такова е адресат на
разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Към 31.12.2020 г. дружеството притежава дъщерни
предприятия и е задължено да представи консолидиран финансов отчет за
дейността за 2020 г.
В конкретния случай, задължението по чл.100н, ал.2, вр. с ал.5, вр. с
ал. 4, вр. с чл.100т, ал.1, изр. първо, предл. първо, вр. с ал.4 от ЗППЦК е
следвало да бъде изпълнено от „Б.И.“ АД в срок най-късно до 05.05.2021 г.
Годишният консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството се
предоставя по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната
система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и
поддържана от КФН – „е- Register“.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалб.„Б.И.“ АД, е извършило
нарушение на чл.100н, ал. 2, вр. с ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с чл. 100т, ал. 1, изр.
първо, предл. първо, вр. с ал. 4 от ЗППЦК, тъй като не е предоставило в КФН
годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2020 г. в срок до
120 дни от завършването на финансовата 2020 година, а именно до 05.05.2021
г. Нарушението е извършено на 06.05.2021 г. в гр.София.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то неговата
отговорност е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се изследват
въпроси, свързани с вина и субективна страна на нарушението.
Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК, като така определената в минимален
размер санкция, с оглед засегнатите обществени отношения, съответства на
вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.
Съдебният състав не констатира допуснати в хода на административно
- наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са отразени датата на нарушението и описание на същото в
достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере
конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в АУАН
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
неправилно приложение на материалния закон, както и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не споделя
6
изложените в жалбата доводи за наличие на маловажност на извършеното
нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени
отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че
това деяние не съставлява нарушение. Настоящият съдебен състав споделя
изцяло мотивите, изложени от административно - наказващия орган в
издаденото наказателно постановление, в отговор на направените от
жалбоподателя възражения, поради което намира, че оспореното НП е
законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр.
с ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-804 от
27.10.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на жалбоподателя „Б.И.“ АД с ЕИК – ХХХХ, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, представлявано заедно от Н.Л.Л. и В.В.Р., на основание
чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.222, ал.1, предл.
второ от ЗППЦК и чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.100н, ал.2,
вр. с ал.5, вр. с ал. 4, вр. с чл.100т, ал.1, изр. първо, предл. първо, вр. с ал.4 от
ЗППЦК.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Б.И.“ АД с ЕИК – ХХХХ, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано заедно от Н.Л.Л. и В.В.Р., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията за финансов надзор на Р. България, с
адрес: гр. София 1000, ул. „Будапеща“ № 16 сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8