№ 241
гр. Стара Загора, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20235500500351 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Л. В. М. от гр.С.З.
против решение № 88 от 09.02.2023г., постановено по гр.д. № 4883/2022г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което е признато за установено по
отношение на Л. В. М. съществуването на вземане на Т. Г. К. за сумата 1500
евро, съответно левова равностойност 3032,16 лв., за главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 12.05.2020 г.,
със 71.59 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2021 г.
до 25.03.2022 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.410 ГПК № 625/29.03.2022 г. по ч.гр.д.№
1201/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита, същото за
неправилно постановено и порочно. Сочи, че са налице достатъчно факти и
обстоятелства, същото това съдебно решение да бъде признато за нищожно и
недопустимо.Моли въззивният съд да обезсили решението, като недопустимо
и да прекрати делото. Пред въззивната инстанция е поискал да му се даде
възможност да води двама свидетели в съдебно заседание, които са преки
очевидци на ситуацията за подписването на спорната „запис на заповед“.
Сочи, че за съдебното заседание пред първата инстанция е представил
болничен лист, с който съдът не се е съобразил и изпаднал в невъзможност да
представи своята защитна и доказателствена теза. В случай, че не бъде
уважено доказателственото му искане, моли съдът да върне делото за ново
1
разглеждане, където да представи своите доказателства.
Въззиваемият Т. Г. К. чрез адв.Г. М. от АК Стара Загора, взема
становище, че жалбата е неоснователна. Изразява становище по
оплакванията, наведени в жалбата. Сочи, че правилно първоинстанционният
съд спазвайки Наредба за медицинската експертиза, чл.18, ал.2 не е уважила
представеният болничен лист, тъй като по делото не е представено
Медицинско удостоверение, в което да е отбелязано, че заболяването на
лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като
такова моли същото да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът Т. Г. К. твърди в исковата си молба, че от м. ноември 2019 г. до
м. февруари 2020г. ответникът живял в неговата квартира в К., Г., през който
период не му плащал наем и електроенергия и храна в размер на 800 евро.
Той отишъл при ищеца в Г., за да си търси работа, но няколко фирми не го
наели на работа, защото не знаел немски език. Ответникът стоял в квартирата
на ищеца четири месеца, без работа, но не се постарал да научи немски език.
Похарчил парите, с които пристигнал от България, и помолил ищеца да му
даде на заем, като си водили записки за дадените пари. През м. февруари 2020
г. ответникът си намерил работа във фирма за пакетиране на храна. За да
пътува до работното си място, ищецът му дал своята кола марка „Рено“, за
ходи на работа с един негов приятел. През м.март 2020 г. ответникът
подписал договор с наемодателя на квартирата, в която живели, а ищецът
станал гарант. Ответникът не платил наем за м. март и м. април 2020 г. и се
наложило ищецът да плати 600 евро на наемодателя, защото бил гарант на
договора му за наем на жилището. В началото на месец май 2020 г.
ответникът решил да се прибере в България, но пак нямал пари и ищецът пак
му дал 150 евро за пътуването до България. На 12.05.3020 г. ответникът
подписал запис на заповед за задълженията в размер на 1550 евро, съответно
левова равностойност 3032.16 лева. Тръгнал за България с колата на ищеца и
на последния се наложило да я прибира от България, на негови разноски.
Ищецът моли съда да постанови решение за установяване на вземанията му
от ответника Л. В. М. по запис на заповед от 12.05.2020 г. за следните суми:
сумата 1550 евро, съответно левова равностойност 3032.16 лева за главница,
със 71.59 лева лихва за периода от 31.12.2021 г. до 25.03.2022г., за което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК № 625/29.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1201/2022 г. по
описа на Районния съд - Стара Загора и законната лихва от 25.03.2022г. до
окончателно изплащане на задължението. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
2
Ответникът Л. В. М. заявява, че не е получавал сумите, описани в
искането и издадената заповед № 625 за изпълнение на парично задължение.
Всички финансови отношения страните уредили още през 2020 г. Изложеното
в исковата молба не отговаряло на истината. През месец ноември 2019 г.
ответникът отишъл в Г.. Страните имали уговорка по телефона, че след като
ответникът пристигне, щял да започне работа, която ищецът щял да осигури.
Квартирата, в която ответникът се настанил, била на ищеца и представлявала
малка стая с едно легло с обща баня и тоалетна. Първата седмица ответникът
нямал работа, а ищецът му възлагал работа като общ работник на обекти, за
които имал лични отношения с възложителите. Тогава за труда си не
получавал заплащане, парите получавал ищецът, който само два пъти му дал
по 20 евро. Така ответникът живял за период от една седмица, когато ищецът
му казал, че трябвало да отиде при друг човек в друга квартира, но не могъл
веднага да му намери работа. Ответникът намерил работа в друг град с други
хора и трябвало да пътува на разстояние от 60 км. Заплатата, която изработел,
щяла да му се заплати след един месец. Един ден ищецът казал на ответника,
че му намерил работа във фабрика за пакетиране на полуготова храна и го
настанил в същата стая, където бил преди, но на леглото спял ищецът, а
ответникът спял на земята. Храната, която ищецът купувал, била от
почасовото заплащане на ответника, защото парите ги плащали на ищеца, а
пари на ответника никой не плащал. Ответникът нямал претенция за пари,
защото считал, че по този начин плащал храната и мястото си за спане на
земята. Искал да се регистрира, защото знаел, че това е важно условие, за да
започне постоянна работа, но от ищецът отлагал във времето. Изтекъл един
месец и дошло време за получаване на заплатата на ответника при
работодателя, от който имал да получава заплата за една седмица. Той все
още нямал банкова сметка. Уговорили се, че щом не можел да представи
сметка трябвало да даде съгласие парите му да се преведат по сметката на
ищеца. Стойността на фиша със заработката на ответника била 700 евро.
Ищецът казал, че парите били по неговата карта, но не ги предал на
ответника. Ищецът пращал ответника и лицето С.А. на почасова работа -
шпакловали, боядисвали, като не получавали пари. Ищецът им давал колата и
двадесет евро, за да заредят с гориво, като им определял среща с хора, които
да ги заведат до работното място. Парите се плащали на ищеца, само веднъж
на ответника и С. дали по 50 евро. Ответникът и С. отишли при роднини на
последния, където работили една седмица и спечелили 300 евро. След като се
върнали в квартирата, решили да се приберат в България. Заявили на ищеца,
че си тръгват. Последният, като посредник, прибирал цялата заработка на
ответника и умишлено не му съдействал за работа, за да може да му взима
парите. Ответникът никога не получил изработеното и поради тази причина
не смятал, че дължи пари на ищеца за наем. Уточнили се, че ищецът щял да
плаща наема с неговите пари. Ответникът и С. ползвали колата, за да ходят на
работа извън града, в който живеели. Ищецът поискал да се подсигури и
поискал ответника да подпише запис на заповед за стойността на колата,
3
която му предоставил - Рено „Клио“. Един ден представители на наемодателя
на квартирата изгонили ответника и С., при което последните се прибрали в
България. Една седмица след като се прибрали, ищецът подал жалба и
ответникът предал ключа за автомобила и самия автомобил на органите на
МВР. Същият присъствал в момента, в който ищецът си получил колата и
подписал протокол, че била върната без липсващи вещи. Ответникът моли
предявеният иск да бъде оставен без уважение тъй като не получавал сумите
описани исковата молба. Претендира разноски..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1201/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК № 625/29.03.2022 г. за
сумата 1500 евро, съответно левова равностойност 3032,16 лв. за главница,
представляваща получени суми със задължение за връщането им, със 71.59
лева лихва за периода от 31.12.2021 г. до 25.03.2022 г. В срока по чл.414, ал.2
ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е
подадена настоящата искова молба.
Правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за заем за потребление. Съгласно разпоредбата
на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По
правната си характеристика договорът за заем е реален договор, доколкото
предаването на парите или вещите, предмет на договора, е елемент от
фактическия състав на неговото сключване.
За доказване на твърдяното правоотношение е представен документ,
озаглавен „запис на заповед“ от 12.05.2020 г. /л.4 от заповедното
производство/. Този документ представлява едностранно писмено изявление
на ответника, с което същият се задължава да върне на ищеца сумата, платена
от ищеца за престоя на ответника в Г.: 800 евро за храна, 600 евро за квартира
и 150 евро за път, в срок до 31.12.2020 г.
С оглед възраженията на ответника, че не е получавал посочените в
документа парични суми следва да се отбележи, че в решение № 379 от
06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. се приема следното:
„Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой
от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи
другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да
4
предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на
какво да е основание (напр. парична сума - като аванс по договор за
изработка, вещ или услуга - като вноска по договор за дружество, ценни
книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без
основание и след това страните да се съгласят същата сума или
равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в
собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума.
Чрез такава спогодба (установителен или друг ненаименован договор)
страните може да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще
е по договор за заем, като дадените обезпечения за изпълнение на
предходното задължение се запазват и страните могат да учредят наред със
запазените и нови обезпечения. Такъв договор е валиден, тъй като заемателят
реално е получил нещо и се задължава да го върне - същото или
равностойността му в пари. Реалният елемент - получаването се удостоверява
от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а не да „даде” нещо
(задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне,
след като получи). Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на
благото е да установи отрицателния факт на неполучаването (напр. ако
заемателят оспорва задължението си, като твърди, че с договора за заем се
преуреждат отношения по предходен заем и част от изтеклите лихви по
предходния заем са включени като главница по последващия (т.е. в
противоречие на закона е капитализирана лихва), в негова тежест е да докаже,
че е получил по-малко или е върнал повече, т.е. посочената главница по
последващия заем надхвърля непогасения остатък от главницата по
предходния заем. Страните могат също да подновят (новират) едно
задължение, ако намерението им е да се погаси старото задължение заедно с
всички обезпечения и на негово място да възникне ново задължение с нови
или без обезпечения. Страните могат да променят основанието на всяко
вземане както чрез подновяване (новация), така и чрез спогодба,
установителен или друг ненаименован договор. Разликата между двете групи
правни способи е в това, че в първия случай отношенията се преуреждат
занапред, а във втория - с обратна сила. Реалният характер на договора за
заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо, ако той е поел
или отговарял за друго свое или чуждо задължение (напр. дължал е
обезщетение за вреди от деликт или гесция, или е поел или поръчителствал за
чужд дълг). В този случай заемателят е „получил реално” премахването на
един пасив от своя патримониум. Страните обаче могат да преуредят
отношенията си и не така радикално. Те могат да отсрочат или разсрочат едно
задължение, както и да се съгласят то да бъде погасено или погасявано чрез
даването на нещо друго, но във всички тези случаи те не променят
основанието и идентичността на вземането. Валидно задължение за връщане
на паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално
нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или
равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се
5
нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя),
както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или
чуждо задължение “.
Изхождайки от гореизложеното разбиране за реално получаване на
предмета на договора за заем за послужване, доколкото в представения по
делото документ, озаглавен „запис на заповед“ от 12.05.2020 г., ответникът
съвсем ясно и недвусмислено е поел задължението да върне сумата в общ
размер на 1550 евро, съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл.
от ЗЗД. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на
посоченото задължение и следователно не е доказал възраженията си за
недължимост на сумата 1550 евро по издадената по ч.гр.д.№ 1201/2022 г. по
описа на Старозагорския районен съд заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ
падежа на задължението - 31.12.2020 г. Тъй като искът е установен по
основание, съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК размерът му следва да бъде
определен по преценка на съда. Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на
забавата, намира, че дължимата мораторна лихва върху главницата за
претендирания от ищеца период е в размер на 378.21 лева. С оглед на това
съдът намира за доказана претендираният в заповедното производство размер
на обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК,
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Правилно са определени и направените разноски пред първата
инстанция с оглед изхода на делото.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването
му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони,
изводите съответстват на събраните по делото доказателства.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 09.02.2023г., постановено по гр.д.
№ 4883/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7