РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Девня, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100934 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 49 ал. 1 от СК от ищецът
Т. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*******, чрез проц. представител –
адв. А. А. срещу М. Я. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д******* за
прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата.
В исковата молба се сочи, че страните са сключили граждански
брак на 09.06.2014 г. в гр. Д., обл. Варна, за което е бил съставен акт №17 от
същата дата. Бракът бил първи по ред за двамата, като от брака страните
нямали родени деца, но отглеждали заедно детето на ответницата, родено от
съжителството й с друг мъж през 2014 г. Ищецът излага, че в началото на
брачния им живот отношенията на страните били хармонични, наситени с
любов, уважение и преданост един към друг. Страните живеели приоритетно
в Г., където ищецът работел и където било семейното им жилище. С течение
на времето ответницата „абдикирала“ от всички семейни проблеми и
задължения в домакинството, отношението й станало пренебрежително към
ищеца и към детето. Започнала връзка с друг мъж, а той останал да се грижи
за детето и домакинските задължения. В средата на 2016 г. двамата закупили
1
жилище на нейно име, намиращо се в гр. Д*********. Няколко седмици
преди да подаде молбата за развод ответницата заживяла в това жилище
заедно с новия си мъж, а ищеца отишъл да живее на ул. „****. Ищецът
твърди, че е правил опити да възстановя отношенията на уважение и любов
със съпругата си, които останали безуспешни. Счита, че съпружеските им
отношения са окончателно изпразнени от съдържание, поради което моли
съдът да прекрати брака му с ответницата с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство по нейна вина. Заявява, че нямат семейно жилище,
тъй като отдавна са го напуснали. Желае след брака ответницата да носи
предбрачното си име Т.ова. Не предявява претенция за издръжка и за
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата чрез проц. представител заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Не оспорва факта, че страните са в брак от посочената в
исковата молба дата. Продължили да живеят в Г. Работили и отглеждали
детето Я. М.К. ЕГН ***** и двамата. М. Я. К. и Т. М. К. ЕГН **********
нямали общи деца. Оспорва наведените твърдения за това, че за детето й се е
грижил изключително ищеца, че е абдикирала от всички проблеми и
задължения в домакинството, че е имала пренебрежително отношение спрямо
ищеца и детето, че е имала връзка е друг мъж, както и, че ищеца се е грижил
изцяло за общия им дом - чистил, миел посуда и т.н., че понастоящем живее с
любовник в жилището находящо се гр. Девня, обл. Варна, кв. „Д*********.
Излага, че тя се е грижела за домакинската работа - пране, гладене, готвене
чистене и т.н., както и че тя е закупила през 2016 г. апартамента в гр. Девня,
обл. Варна, кв. „Д********, но тримата продължили да живеят в Р. Г. От своя
страна твърди, че проблемите в брака й с ищеца настъпили през месец юни
2021 г., когато той започнал нова работа, където се запознал с колежка, с
която започнал любовни отношения. Вследствие на това променял
отношението си към нея и детето, като започнал да се държи грубо, отправял
обиди, инициирал скандали и нанасял побой на ответницата. Ищецът дори
напуснал квартирата им в Г., но след около две седмици се върнал и ищцата
му простила, тъй като желаела да съхрани брака им. Сочи, че през месец март
2022 г. ищецът отново започнал без причина да се държи грубо с ответницата,
отправял обиди, инициирал скандали и й нанасял побои. На 09.06.2022 г.
ищецът й заявил, че „не желае да живее повече с нея и с детето й“ и
2
следващия ден напуснал общото им жилище. Излага, че в телефонен разговор
ищецът й заявил, че желае да прекратят отношенията си, а малко по – късно и
да се разведат, тъй като искал „да се жени с новата си приятелка“. Не след
дълго ответницата узнала, че той има връзка с друга жена, която има дете и
двамата са решили да заживеят при майката на ищеца. Това я принудило да
се прибере в България, където заживяла в апартамента им в гр. Д. заедно с
детето си. Твърди, че всичките й опити за заздравяване на брачните им
отношения останали безрезултатни. С оглед на това желае прекратяване на
брака й с ищеца като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна
вина на ищеца. Моли след прекратяването на брака да носи предбрачното си
фамилно име Т.ова. Не предявява иск за издръжка срещу съпруга си.
Претендира разноски.
В с. з. страните се явяват лично и с процесуалните си представители
и излагат споразумение по чл 49 ал. 4 от СК, с което уреждат последиците от
развода, а именно: Прекратяване на брака, без съдът да се произнася по
въпроса за вината. След прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното фамилно име – Т.. Съпрузите не си дължат издръжка един
спрямо друг. Недвижимото имущество предмет на съпружеска имуществена
общност ще премине в обикновена съсобственост при равни квоти. Нямат
взаимни претенции към фирмите и дяловете в търговските дружества, които
притежава всеки от тях. Нямат взаимни претенции към притежаваните от тях
банкови сметки и влогове или всякакви видове други инвестиции общи или
индивидуални, включително автомобили и мотоциклети придобити по време
на брака. Останалите движими вещи са поделили извънсъдебно помежду си и
нямат взаимни претенции от имуществен характер. Разноските по делото ще
се поемат от всеки от съпрузите така, както са направени.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представено удостоверение за граждански брак Т. М. К.,
ЕГН: ********** и М. Я. К., ЕГН: ********** са сключили брак с Акт
№1***** г. пред длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Девня, общ.
Девня, обл. Варна.
Съдът, като взе предвид, че съпрузите поддържат молбата си за
развод, че решението им е сериозно, непоколебимо и взаимно, като не желаят
3
съдът да издирва мотивите на волята им за развод, както и при преценка на
споразумението като непротиворечащо на закона и морала и съответстващо
на изискванията на разпоредбата на чл. 49 ал. 4 от СК, намира че същото
следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде
допуснат поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на
основание чл. 49 ал. 1 вр. ал. 5 от СК. Доколкото от страна на молителите в
споразумението по чл.49, ал.4 СК не се съдържа искане за произнасяне на
съда по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал. 3 от СК, то съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на
делото в размер на 50 лева, съгласно чл. 6 т. 2 от ТДТССГПК, която да бъде
заплатена от страните поравно съгласно чл. 329 от ГПК, като се приспадне
вече платената от съпруга такса в размер на 25 лева при завеждане на делото.
Разликата от 25 лева следва да се заплати от съпругата, съгласно
постигнатото между страните споразумение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Т. М. К., ЕГН: ********** срещу М. Я.
К., ЕГН: **********, сключен на 09.06.2014 г. с Акт №1***** г., съставен от
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Девня, общ. Девня, обл.
Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49 ал. 1 вр. ал. 4 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.
49 ал. 4 от СК, като:
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата М. Я. К., ЕГН:
********** да носи предбрачното фамилно име Т.
ОБЯВЯВА, че недвижимото имущество предмет на съпружеска
имуществена общност след развода преминава в обикновена съсобственост
при равни квоти; че съпрузите нямат взаимни претенции към фирмите и
дяловете в търговските дружества, които притежава всеки от тях; че нямат
4
взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки и влогове или
всякакви видове други инвестиции общи или индивидуални, включително
автомобили и мотоциклети, придобити по време на брака; че останалите
движими вещи са поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни
претенции от имуществен характер.
ОСЪЖДА М. Я. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Д****, настоящ
адрес: гр. Д****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Девня сумата от 25 лева
(двадесет и пет лв., 00 ст) окончателна държавна такса по иска за развод.
УКАЗВА на М. Я. К., ЕГН: **********, че при липса на
представено доказателство за доброволно плащане на дължимите суми за
държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен
акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез издаване на
изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за
служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в
указания срок, изпълнителни листи няма да бъдат издавани и допълнителни
държавни такси няма да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5