Решение по дело №10/2009 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ ***

гр. Силистра, 24.02.2009 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети февруари юли две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    П.Г.

ЧЛЕНОВЕ:              В.Р.

                                   В.М.

при секретаря С.Д. и с участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 10 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 742 / 19.11.2008 г. по АНД № 732 / 2008 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № В-4874 / 29.04.2008 г., издадено от директора на РД към КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 230 ЗЗП.

Касаторът „******“ ЕАД – гр София моли съда да касира горепосоченото решение поради допуснати нарушения на материалния закон и да реши спора по същество, като отмени горепосоченото наказателно постановление.

Ответникът РД към КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра оспорва предявената жалба.

Прокурорът дава заключение, според което решението на СРС e законосъобразно.

Съдът прие за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № К-4874 / 07.01.2008 г., съставен от главен инспектор на КЗП – Силистра. В него е констатирано, че касаторът „не е изпълнил разпореждането на контролните органи да представи необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол“. Въз основа на тази констатация директорът на РД към КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра е издал наказателно постановление № В-4874 / 29.04.2008 г., с което е квалифицирал горепосоченото деяние като нарушение на чл 192, т. 2 ЗЗП и е наложил съответната санкция по чл. 230 ЗЗП.

Както оспореното решение на СРС, така и потвърденото с него наказателно постановление, противоречат на материалния закон. Чл. 192, т. 2 ЗЗП гласи следното: „Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право: ... да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;“. Щом като цитираната разпоредба визира едно „право“, което по своето правно естество е правомощие, значи тя вменява на съответните лица и задължението, съществуващо корелативно спрямо това правомощие, а именно, задължението да се предоставят изискваните документи. Неизпълнението на това задължение не е санкционирано в специална норма, поради което приложимо се явява общото правило на чл. 228 ЗЗП. С оглед на това, неправилно е била издирена като приложима нормата на чл. 230 ЗЗП, която има за свой предмет само неизпълнението на задължително предписание за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215 ЗЗП. Изискването на документи обаче не е насочено към отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, а само към тяхното установяване. Поради това чл. 230 ЗЗП е неприложим в настоящия случай. Отделен е въпросът, че, за да възникне валидно задължение в тежест на съответното лице за представяне на документи, последните трябва да бъдат конкретизирани в някаква степен (конкретизацията може да бъде пълна, като се посочи датата на издаване на документа и неговия автор, или по-обща, като се укаже например конкретният факт, който е удостоверен в документа) и да са налице данни, от които да се направи извод, че необходимите документи се намират у лицето, от което се изискват. В разглеждания случай изискваните документи не са конкретизирани нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в наказателното постановление, нито в протокола за проверка на документи, нито в писмото от 14.12.2007 г., отправено от ответника до касатора. Фразата „становище по жалбата ... с доказателствен материал“ (л. 18 от делото на СРС) не дава възможност да се прецени какви документи са били изисквани и дали касаторът е разполагал с тях (едва в съдебно заседание пред СРС актосъставителят заявява, че е искал снимков материал, който всъщност не е документ, а веществено доказателство). Следователно не е възникнало задължението за представянето им. Това от своя страна води до извода, че не може да се говори за неизпълнение на това задължение, поради което липсва основание за налагане на санкция.

Горепосоченото сочи наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това налага касиране на първоинстанционния съдебен акт, като вместо него се постанови решение по съществото на спора, изразяващо се в отмяна на наказателното постановление (чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 742 / 19.11.2008 г. по АНД № 732 / 2008 г. на Силистренски районен съд, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-4874 / 29.04.2008 г., издадено от директора на РД към КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.