№ 4390
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110164397 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на а, преобразувано в а, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. М. за вземане в размер на 300 лева - главница по
договор за паричен заем № 4094580 от 19.03.2021 г., сключен между длъжника и „Изи асет
мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени, ведно със законната лихва от
25.11.2022 г. до окончателното плащане, 50,20 лева – договорна лихва за периода 18.04.2021
г. – 13.01.2022 г., 239,80 лева - възнаграждение по гаранционна сделка, 60 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране, както и 35,03 лева – мораторна лихва за периода
19.04.2021 г. – 22.11.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 239,80 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 4094580
от 19.03.2021 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, както и за
сумата от 60 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и посоченото от длъжника
в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че кредитополучателят се
задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство. В
случая е представен договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител и длъжника, от
друга страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят се задължава
да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство, като отговаря
солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. От своя
страна потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя, платимо
разсрочено на вноски.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 19.03.2021 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в разглеждания случай, при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е
заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от това следва да се
1
посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за
поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е
безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая след
служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя „Файненшъл България“ ООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по
договора за паричен заем, въз основа на което може да се направи извод, че се касае за
„скрито“ възнаграждение за кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж
на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД също цели заобикаляне
на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за поръчителство се преследва забранена от
закона цел – създаването на допълнителни разходи за длъжника и оскъпяване на кредита за
него.
По отношение на уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на такси и
комисиони за допълнителни услуги /разходи и такси за извънсъдебно събиране/ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираната такса обаче не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Същата е
нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. Следователно не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността
. Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени
задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране
на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Предвид изложеното следва да се приеме, че
уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС.
Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендира 13,19 лева до пълния
заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 26,39 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на а, преобразувано в а, срещу С. Д. М., с ЕГН **********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 239,80 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне
2
на поръчителство № 4094580 от 19.03.2021 г. и за сумата от 60 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна
такса над сумата от 13,19 лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 26,39 лева до пълния дължим размер от 50
лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3