№ 333
гр. Сливен, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500425 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №4001 от 30.08.2021г.
на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3868/2021г. по описа на съда, в
частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи
кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д. Ш. за неплатено договорно
възнаграждение в размер на 134,95лв. за периода от 25.06.2019г. до 31.07.2019г.,
мораторна лихва в размер на 619,00лв. за периода от 31.07.2019г. до 26.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап
от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г.
правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към
процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение
посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на
договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с
измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
1
максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в
законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови
изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е
недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.
Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Предвид
действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждение, следвало да се
присъдят и претендираните мораторни лихви. С оглед изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови
издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София
против А.Х. П. и Й. Д. Ш. за солидарно заплащане на следните суми: главница в
размер на 1840,33лв. по Договор за потребителски кредит №********** от
15.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението;
неплатено договорно възнаграждение в размер на 134,95лв. за периода 25.06.2019г. –
31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1506,60лв. и лихва за забава в размер на 619лв., дължима от 31.07.2019г. –
датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021г. Посочено е че за периода
13.03.2020г. – 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, съгласно разпоредбата на
чл.6 от ЗМДВИППП.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №********** от
15.11.2018г., общи условия към договора за кредит и погасителен план.
С Разпореждане №4001 от 30.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№3868/2021г.
Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу
солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д. Ш. за неплатена изискуема главница в размер
на 1840,33лв. по Договор за потребителски кредит №********** от 15.11.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по
съразмерност в размер на 132,02лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно договорното възнаграждение в размер на 134,95лв., дължимо за
2
периода 25.06.2019г. – 31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1506,60лв. и мораторна лихва в размер на 619лв. за
периода от 31.07.2019г. до 26.08.2021г., както и претендираните разноски за разликата
от уважената част до пълния претендиран размер. Изложени са съображения за
основаване на неравноправни клаузи и нищожни такива по отношение на отхвърлените
вземания.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София на 08.09.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от
15.09.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС в частта, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 134,95лв. за периода от
25.06.2019г. до 31.07.2019г. и мораторна лихва в размер на 619лв. за периода от
31.07.2019г. до 26.08.2021г.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен със солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д. Ш., имащи
качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие
на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице
вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения
процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е
3
описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 49,89%. След като разходът е посочен при липса на яснота
по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение
относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на
преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,89% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част
разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на
съглашението/, цената на този пакет – 1807,92лв. /почти колкото главницата по
кредита – 2000лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до
нарушение, както се посочи, на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на
законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента.
Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо
дали се ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита,
която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без
едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента
частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод,
който въззивната инстанция споделя напълно/, част на разпореждането по отношение
на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на
пакета допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по
него и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за
източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той следва
да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на
неравноправни клаузи.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане
на договорната лихва, както и на претендираната лихва за забава – предмет на
настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на тях е неоснователно.
4
Дължат се разноски, пропорционално на уважената част от заявлението, които са
правилно присъдени от районния съд.
С оглед изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да
се остави без уважение. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на посочените по-горе суми, поради наличие на обоснована
вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №8243 от 16.09.2021г., подадена
чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ******* против
Разпореждане №4001 от 30.08.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.
№3868/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно
искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д.
Ш. за заплащане на договорното възнаграждение в размер на 134,95лв., дължимо за
периода 25.06.2019г. – 31.07.2019г. и мораторна лихва в размер на 619лв. за периода от
31.07.2019г. до 26.08.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5