№ 12250
гр. С, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110146172 по описа за 2021 година
И. П. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П, ж.к. ...., чрез адв. Х. Р. е предявил
срещу „Т“, ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ... иск с правно
основание чл. 183 от ЗЗД , във вр. с чл. 187 от ЗЗД, чл.79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от
ЗЗД.
Иска се съдът да осъди ответника да плати на ищеца сума в общ размер на 1176, 78 лв., от
които: 463, 37 лв. – главница, представляваща цена на ламиниран паркет по договор за
покупко-продажба от 20.03.2018г., ведно със законната лихва за забава в размер на 114 лв. за
периода от 01.03.2019г. /отказа да бъде предадена стоката от продавача/ до 02.08.2021г.
/датата на изпращане на исковата молба в съда/; 481, 02 лв. – главница, представляваща цена
на ламиниран паркет по договор за покупко-продажба от 19.11.2018г., ведно със законната
лихва за забава в размер на 118, 38 лв. за периода от 01.03.2019г. до 02.08.2021г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 02.08.2021г. – датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането. Иска се присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът е получил исковата молба по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК и не е депозирал
отговор.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следното във
фактическо и правно отношение:
На 20.03.2018г. ищецът И. П. Н., заедно с родителите си, посетил магазин „...” на фирма „Т“
ЕООД, находящ се в гр. Б, бул. ..., във връзка с намерението му да се извърши ремонт на
апартамента, в който живее ищеца в гр. П. За целта бил нужен ламиниран паркет. В магазин
„...“, който е фирмения магазин на дружеството „Т“ ЕООД в гр. Б, към онзи момент като
1
продавач-консултант работел лицето Б.Д.П.. Ищецът закупил 15 пакета ламиниран паркет
тип Evolution D 3530 WG-V4 - Millenium Oak п-дъб 12 mm. АС 4, съдържащи 19,388 кв.м.
Цената му с включен безплатен монтаж и термоизолационна подложка от 2 mm била в
размер на 463,37 лева със ДДС. Тя била заплатена на два пъти, след като била издадена
проформа фактура от 20.03.2018г. с № .... Едното плащане в размер на 435,31 лв. било
осъществено с карта Visa, а на следващия ден - 21.03.2018г. била доплатена сумата по
посочената проформа фактура в брой, за което е издадена касова бележка за плащането в
размер на 28.06 лв. Със съгласието на консултант – продавача, който съставил проформа
фактурата - Б.П. ищецът оставил закупения ламиниран паркет в магазина на дружеството
ответник за получаването му на по-късна дата, когато ищецът ще извърши ремонта.
На 02.08.2018г. ищецът чрез консултант - продавача Б.П. който все още работел във
фирмения магазин на дружеството „Т“ ЕООД, находящ се в гр. Б, закупил още 16 пакета
ламиниран паркет, тип Evolution D 3530 WG-V4 - Millenium Oak п-дъб 12 mm. АС 4,
съдържащи 20,68 кв.м., на цена в размер на 481,02 лв. с ДДС, която включвала и безплатен
монтаж, и термоизолационна подложка от 2 mm. Сумата била заплатена с карта Visa на
майката на ищеца - М Н.а, на място в магазина в Б, където двамата били заедно. От
показанията на М Н.а, която е разпитана като свидетел в съдебно заседание се установява,
че плащането на покупката е извършено в присъствие на ищеца и от негово име. По -късно
той възстановил на майка си сумата, платена като цена на покупко-продажбата. Б.П. отново
издал проформа фактура, този път с № .... от 02.08.2018г. Новозакупеният паркет също
останал на склад във фирма „Т“ ЕООД, със съгласието и разрешението на Б.П..
Ищецът И. Н. не успял да вземе закупената от него стока. Според показанията на майката –
свидетелката М Н.а, той отишъл да я вземе следващата година, но получил отговор, че
продавач – консултантът вече не работи там и не може да получи паркета. Свидетелят Н.А.
дава показания за това, че по-късно, без да уточнява дата, месец или година, когато ищецът
поискал да получи закупения паркет, не го получил. Понастоящем нуждата от закупения от
„Т“ ЕООД паркет е отпаднала, тъй като ремонта на жилището на ищеца е завършен с
паркет, закупен от друга фирма.
Изложеното по – горе от фактическа страна се установи както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от събраните по делото писмени доказателства – три касови
бона за платена продажна цена в общ размер на 944, 39 лв. и два броя проформа фактури №
... от 20.03.2018г. и №.... от 02.08.2018г., издадени от ответното дружество като продавач на
ищеца като купувач.
При установеното във фактическо отношение, съдът счита иска за частично основателен,
само относно претендираните по делото главници в размер на 463, 37 лв. и 481, 02 лв., и
законната лихва върху тях от датата на предявяване на иска – 02.08.2021г. до изплащане на
вземането, и за неоснователен като недоказан в частта за претендираните законни лихви в
размер на 114 лв. и 118, 39 лв., двете за времето от 01.03.2019г. до 02.08.2021г., поради
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД, във вр. с
2
чл. 187 от ЗЗД, чл.79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Налице е договор за продажба по чл.183 от ЗЗД, тъй като ответникът като продавач чрез
свой служител се е задължил и е прехвърлил на ищеца като купувач физическо лице, за
лични нужди, собствеността на движими вещи срещу цена, за която купувачът се е
задължил и е заплатил. Страните са сключили два договора за покупко-продажба на
движими вещи – ламиниран паркет, определен по вид, количество и цена съгласно приетите
като доказателства по делото проформа фактури. Ищецът И. Н. като купувач и ответника
„Т“ ЕООД като продавач са сключили договорите на 20.03.2018г. и на 02.08.2018г.
Купувачът е изпълнил задължението си да плати продажната цена – по първия договор в
размер на 463, 37 лв., а по втория договор в размер на 481, 02 лв., но продавачът „Т“ ЕООД
не е изпълнил задължението си да предаде закупената стока на купувача така, както го
задължава разпоредбата на чл. 187 от ЗЗД, а именно: продавачът е длъжен да предаде на
купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на
продажбата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказа, че
продавачът „Т“ ЕООД не е изпълнил тези свои задължения, поради което двата процесни
договора за покупко-продажба на движими вещи следва да се считат развалени от датата на
подаване на исковата молба и продавачът да бъде осъден да плати на купувача платената
цена, ведно със законната лихва от датата на изпадане в забава, а именно датата на
предявяване на исковете – 02.08.2021г. Макар ищецът да претендира по – ранна дата на
изпадане на продавача в забава – 01.03.2019г., такава не бе доказана, затова и исковете за
заплащане на законна лихва за забава от тази дата до датата на предявяването им, следва да
се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане за заплащане на сторените по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, на него се дължат такива съразмерно на
уважената им част. При сторени разноски в размер на 750 лв., следва да бъдат присъдени
601, 89 лв.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 183, във вр. с чл. 187 от ЗЗД,
чл.79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т“, ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ... ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П, ж.к. ...., чрез адв. Х. Р.
сума в общ размер на 944, 39 лв., от които: 463, 37 лв. – главница, представляваща цена на
ламиниран паркет по договор за покупко-продажба от 20.03.2018г. и 481, 02 лв. – главница,
представляваща цена на ламиниран паркет по договор за покупко-продажба от 02.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 02.08.2021г. – датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски в размер на 601, 89 лв., КАТО исковете в частта за законната лихва за забава в
размер на 114 лв. за периода от 01.03.2019г. до 02.08.2021г. върху главницата от 463, 37 лв.
3
и за законната лихва за забава в размер на 118, 38 лв. за периода от 01.03.2019г. до
02.08.2021г. върху главницата от 481, 02 лв. отхвърля като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване от двете страни с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4