О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                     №………/…………..

 

Гр. София, 24.07.2015г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря А.Г. като разгледа т.д. № 3750 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

Постъпили са няколко възражения срещу обявените в ТР на 30.04.2015г. списъци на приетите и предявени вземания на кредиторите на „Н.Х.г.” ООД.

С възражение с вх.№ 58819/08.05.2015г., подадено чрез пратка с № 2001706/07.07.2015г.  кредиторът Национална агенция по приходите възразява срещу приемането на вземането на „О.Б.Б.” АД, включено под № 2 в списъка на приетите вземания, с размер 350 107,58 лв. – главница, 23 535,80 лв. – договорна лихва и 482,39 лв. – наказателна лихва, с основание – договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.08.2008г. Твърди, че синдикът А.М. е приел предявените вземания като обезпечени с ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 23, т.2, дело № 222, рег.№ 1768/01.10.2008г., но по този нотариален акт се обезпечава вземане по договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 30.09.2008г., а не за ипотечен кредит от 22.08.2008г. Предвид горното кредиторът счита, че неправилно е определена поредността за удовлетворяване на вземанията на банката по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като счита, че вземанията не са обезпечени и следва да бъдат включени в списъка като такива с поредност по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ.

Кредиторът с оспорено вземане – „О.” АД оспорва възражението чрез процесуалния си представител – юриск. П., като твърди, че има допусната техническа грешка в изписването на нотариалния акт, но това не променя факта, че вземането на банката е обезпечено с ипотека.

Длъжникът „Н.Х.Г.” АД не изразява становище по възражението.

Синдикът А.М. е депозирала подробно писмено становище от 22.05.2015г., в което също се сочи, че явната фактическа грешка в списъка относно описанието на нотариалния акт не променя поредността на приетото вземане на банката.

Съдът намира, че възражението на НАП е подадено в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Със заявление с вх.№ 46873/09.04.2015г. „О.Б.Б.” АД е предявила в производството по несъстоятелност описаните си вземания, както тези по договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 30.09.2008г., така и по договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г., по който ипотекарен длъжник е „Н.х.г.” АД, като в молбата за предявяване на вземанията е посочено, че те са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 30, т.ІХ, рег.№ 12813, дело № 1469/2008г. на нотариус И.Н. върху описаните апартамент и две паркоместа, находящи се в жилищен комплекс Е.С.”, в гр. *********** – Изток”. Към молбата е представен договор за предоставяне на ипотечен кредит, по който кредитополучател е Б.И. А., като кредитът е отпуснат за закупуване на описания имот, и е в размер на 198 000 евро, като в чл. 11 е уговорено за обезпечение на кредита да бъде вписана ипотека. Приложен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 30, т.ІХ, рег.№ 12813, дело № 1469/2008г., съгласно който за обезпечаване на гореописания договор за ипотечен кредит, длъжникът в производството по несъстоятелност е учредил ипотека върху описания подробно апартамент № 4, находящ се на втория етаж в жилищната сграда, блок В, Вх. В1, както и върху описаното паркомясто 13В и паркомясто 14В, и трите имота, находящи се жилищен комплекс Е.С.”, в гр. *********** – Изток”, подробно описан като УПИ в акта. Представено е извлечение от счетоводните книги от 07.04.2015г., в което са посочени размера на задълженията по процесния договор за кредит.

Съдът намира, че възражението е неоснователно, тъй като вземанията на кредитора „О.” АД са надлежно обезпечени с ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника в производството по несъстоятелност,  и в този смисъл включените такива в списъка по т.2 на синдика правилно са с посочена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Действително в списъка синдикът е допуснал явна фактическа грешка в описанието на нотариалния акт за ипотека, като е посочен този, обезпечаващ вземанията по другия договор, но това не променя факта, че вземането на банката по процесния договор за банков кредит е надлежно обезпечено от длъжника като ипотекарен длъжник по процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 30, т.ІХ, рег.№ 12813, дело № 1469/2008г. Предвид горното възражението следва да бъде отхвърлено, като се одобри списъка, като се допусне поправка на ЯФГ досежно номера и индивидуализиращите белези на нотариалния акт.

По възражение с вх.№ 58257/07.05.2015г., подадено от длъжника „Н.Х.г.” ООД и възражение с вх.№ 58311/07.05.2015г., подадено от „О.” АД, като и по двете възражения се оспорва вземането на кредитора „Б.Л.” от Б.В.О., съдът намира следното:

Кредиторът „Б.Л.”, Б.В.О.  е предявил с молба от 14.04.2015г. вземанията си срещу „Н.Х.Г.” ООД за главници по договори за заем и лихви, като с с молбата е представен договор за паричен заем от 04.01.2010г., сключен между молителя – „Б.Л.”, представлявано от пълномощника си С.А.Г., в качеството на заемодател, и ответника като заемател, съгласно който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 957 274 евро, с левова равностойност 1 872 264,72 лева, в брой и по банков път сумата от 350 854 евро с левова равностойност 686 210,78 лв., като е уговорено връщане на заемната сума и съответното уговорено възнаграждение на 30.12.2010г. съгласно чл. 3 от договора. В чл. 4, ал.1 от договора е уговорено заплащане на годишна лихва от 10% от заемната сума. В чл. 11 е уговорена и неустойка за забава за заемателя, а съгласно чл. 8, ал.2 той може да върне предсрочно полученото по договора, след като уведоми за това заемодателя с писмено 30 дневно предизвестие. Договорът е подпечатан с печата на „Б.Л.”. Съгласно представения анекс от 01.07.2010г. страните са уговорили, че заемната сума се увеличава от 1 308 128 евро на 1 592 995,09 евро. С анекс към договора от 30.12.2010г. страните са уговорили, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати на 31.12.2012г., като дължимото възнаграждение е посочено, че представлява лихва в размер на 5% от заемната сума годишно.

Представен е и договор за паричен заем от 04.03.2008г., също сключен между молителя – „Б.Л.”, представлявано от пълномощника си С.А.Г., в качеството на заемодател, и ответника като заемател, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя в брой сумата от 719 903 евро или в левова равностойност 1 408 008 лева, която да бъде върната по банков път на 04.03.2011г. Останалите уговорки по договора са аналогични на предходния, като с представения на стр. 25 от делото анекс към договора от 04.03.2011г. е уговорено, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати на 31.12.2012г., като дължимото възнаграждение е посочено, че представлява лихва в размер на 5% от заемната сума годишно.

Съгласно представения договор за паричен заем от 05.01.2008г., сключен между молителя – „Б.Л.”, представляван от пълномощника си С.А.Г., в качеството на заемодател, и ответника като заемател, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя в брой сумата от 350 000 евро или в левова равностойност 684 540 лева, която да бъде върната в брой или по банков път на 05.01.2011г. Останалите уговорки по договора са аналогични на предходния, като с представения на стр. 28 от делото анекс към договора от 05.01.2011г. е уговорено, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати на 31.12.2012г., като дължимото възнаграждение е посочено, че представлява лихва в размер на 5% от заемната сума годишно.

В съдебно заседание процесуалния представител на този кредитор е представил квитанции, издадени от дружеството, подпечатани от същото, към посочени приходни касови ордери за получени суми, като в квитанцията от 04.03.2008г. е посочено, че е съгласно договор за съвместна дейност, което е посочено и в квитанцията от 05.01.2010г., а в квитанция към ПСО № 501-45 от 01.02.2010г. за сумата от 271 380 лв. е посочено, че е по договор за заем. В останалите седем квитанции  е посочено, че сумите са по договор за заем.

В производството по настоящото възражение са представени два договора за съвместна стопанска дейност съответно от 05.01.2008г. и от 04.03.2008г., както и допълнително споразумение от 01.10.2008г., които не са били представяни в производството по чл. 625 от ТЗ и не са били представени пред синдика, поради което съдът намира, че не следва да се обсъждат.

В производството е представено удостоверение за пълномощия от Регистратора по корпоративни дела от 27.05.2015г. за това кой е едноличен директор на дружеството Б.Л., представено е удостоверение за актуално състояние / секция 235/, също с апостил, както и решение на едноличния директор за упълномощаване на С.Г. и пълномощно за същия, което е представено с молбата за предявяване на вземанията.

Съдът намира, че доводите на възразилите длъжник и кредитор „О.” АД са неоснователни. В производството по молбата по чл. 625 от ТЗ съдът подробно е обсъдил възраженията срещу липсата на представителна власт от ответника, макар и заявени след писмения отговор и срока по чл. 133 от ГПК, а също е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което в потвърждение на обсъжданите по делото други писмени доказателства е дало заключение, че процесните суми по трите договора за заем са осчетоводени като получени при ответното дружество. Според е бил въпроса дали сумите са били върнати на молителя – заемодател, във връзка с което съдът е изслушал няколко заключение на съдебно-почеркови експертизи, на база различни задачи и сравнителен материал, като изводът е, че РКО, с които се твърди, че сумите са върнати не са подписани от лицето, посочено като получател по същите. С оглед горното по подробно изложените мотиви съдът е приел, че се установяват задължения на длъжника към молителя по трите договора за заем и именно заради това вземане е уважил молбата и открил производство по несъстоятелност.

В мотивите на съдебното решение по делото от 06.03.2015г. съдът е приел, че  представеното удостоверение за актуално състояние / Раздел 235/ от 21.12.2012г. от Отдела по корпоративните въпроси, в превод от посоченото лице от Агенция за преводи „Ф.И.” ООД, установява, че дружеството –молител е вписано в Дружествения регистър, като от представеното удостоверение за действащите органи от 02.01.2013г. се установява, че А. М. С. е избрано длъжностно лице на дружеството –молител, като удостоверението е издадено от А., К., Г.Е.Л.Т. Л. като законен представител на Б.Л.. От името на А. С. е представено решение от 08.01.2013г. да се издаде пълномощно на г-н С.Г. и приложеното на стр. 9-10 пълномощно от 09.01.2013г. Пълномощното е с заверка от публичен нотариуус Е.С., от Министерство на външните работи на Република П., като на 12.02.2013г. е удостоверен и подписа на преводача Р.Д. и С.С. от българското Министерство на външните работи – Дирекция „Консулски отношения”. Доводите на ответника, че не било установено, че А., К., Г.Е.Л.Т. Л. е законен представител на дружеството са неоснователни, тъй като има доказателства за горното, а и самият учредителен договор сочи, че именно това лице е учредителят на процесното дружество. По възраженията на двамата кредитори се преповтарят доводите, като с оглед горните мотиви и допълнително представените доказателства за правосубектност и законна представителна власт на А. М. С., съдът намира, че възраженията са неоснователни.

По доводите, че не било установено предоставянето на сумите по договорите за заем, съдът намира, че същите са неоснователни както с оглед представените квитанции, така и поради това, че от изслушаното в производството по чл. 625 от ТЗ заключение на съдебно-икономическата експертиза от вещото лице С.М. по делото се установи, че сумите по трите договора за заем са надлежно осчетоводени като получени от ответника по сметка 499/7 „Б.Л. — по договор за заем”. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на осчетоводените задължения към „Б.Л.” е както следва: към 31.12.2008 г. - 1 828 449,00 лв.; към 31.12.2009 г. - 2 092 549,00 лв.; към 31.12.2010г. - 5 208 176,96 лв. Същевременно по основното делото са представени и приети като неоспорени писмени доказателства попълнени от ответника декларации по формуряр СПБ – 4, с които са потвърдени, включително и по размер дължими суми по трите договора за заем, като същите са съответно с вх.№ 470-2-10939/20.03.2012г., в който е посочен размер от 350 000 евро, СПБ -4 с вх.№ 4702-10938/20.03.2012г., в която е посочен размер на кредита –719 903 евро и СПБ -4 с вх.№ 4702-17153/20.03.2012г., в която е посочен размер на кредита – 1 592 995,09 евро, като и в  трите декларации по чл.6 ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ, като е посочен размер на заемната сума и кредитор – чуждестранното лице – „Б.Л.”/. Следователно предоставянето на средствата е надлежно установено според настоящия съд и не е допустимо в това производство оспорване на писмените доказателства, респ. изслушване на експертизи за опровергаване на горното. Действително кредиторът „О.” АД не е участвал в производството по чл. 625 от ТЗ, макар да е имал формално възможност да се присъедини като кредитор, от която не се е възползвал, но горното не означава, че не следва да бъдат кредитирани събраните доказателства и експертни заключения в това производство, които потвърждават извода, че средствата са предоставени на ответника и не се установява надлежното им връщане на заемодателя – Б.Л.. Следва да се отбележи, че доводите, че не било установено с доказателства по делото, че дружеството Б.Л. е разполагало със съответните средства, които да предостави в заем на несъстоятелния длъжник, са неоснователни, тъй като законодателството не изисква заемодателят по договора за заем да предоставя на заемателя собствени парични средства, за които да е задължен да установява как и по какъв начин е придобил, тъй като с оглед облигационния характер на правоотношението е възможно и заемодателят да е заел средства. Доводите относно лихвите също са неоснователни, тъй като приетите от синдика такива по списъка са до откриването на производството по несъстоятелност, а по чл. 722, ал.1 т.9 от ТЗ се включват лихви, които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Останалите доводи на длъжника и кредитора, оспорващи вземането на „Б.Л.” съдът намира, че не могат да бъдат доказани и надлежно разгледани в настоящото производство по чл. 692 от ТЗ, тъй като оспорването на доказателствата, включително тяхната автентичност и достоверна дата би могло да се извърши в евентуален исков процес по чл. 694 от ТЗ.

По възражението с вх.№57995/07.05.2015г., подадено от „Б.Л.” Б.В.О. срещу приетото по т.7 от списъка вземания с кредитор С.М.П., съдът намира следното:

Възражението е подадено от кредитор с включено, макар и оспорено вземане, в законоустановения седмодневен срок от обявяване на списъка в ТР, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

С молба за предявяване на вземане от 14.04.2015г. С.М.П. е предявила вземане към несъстоятелния длъжник в общ размер на 193 050 лв. – главница и 9 903,94 лв. – лихви, като е посочила, че вземането произтича от договор за паричен заем от 26.01.2012г., по който тя е заемодател, за сума първоначално от 48 000 лв., изменяна с описаните седем анекса. Твърди, че сумите била предала в касата на дружеството, в брой на управителя Н. С.А. срещу разписки.

Съгласно приложения договор за паричен заем от 26.01.2012г., сключен в гр. Варна, между С.М.П. като заемодател и ответното дружество, представлявано от Н.С.А. като заемател, е уговорено предаването на сумата от 48 000 лв. като заем, в брой, в касата на дружеството, а връщането й е уговорено да стане в брой или по банков път на 31.12.2013г. Уговорена е лихва 5% от заемната сума годишно, като са регламентирани в договора правата и задълженията на страните. Представена е разписка от 26.01.2012г., в която Н.С.А. като управител на дружеството е посочила, че е получила в брой сумата от 48 000 лв. от С.П. по договор за паричен заем от 26.01.2012г. Представен е анекс № 1 към договора от 30.01.2012г., съгласно койот е уговорено даването от заемодателя П. на дружеството на сумата от 9 000 лв., като в самия анекс е посочено, че сумата е предадена в брой, в касата на дружеството на 30.01.2012г. и отделно е представена разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която е посочено и че дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С анекс № 2 от 01.02.2012г. е уговорено, че заемодателят С.П. дава и сумата от 29 700 лв., като по т.2 е посочено, че сумата е предадена от заемодателя в брой в касата на дружеството. Представена е и разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която се сочи, че се дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С анекс № 3 от 01.03.2012г. е уговорено, че заемодателят С.П. дава на заемателя - дружеството и сумата от 21 000 лв., като по т.2 е посочено, че сумата е предадена от заемодателя в брой в касата на дружеството. Представена е и разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която се сочи, че се дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С анекс № 4 от 05.03.2012г. е уговорено, че заемодателят С.П. дава и сумата от 25000 лв., като по т.2 е посочено, че сумата е предадена от заемодателя в брой в касата на дружеството. Представена е и разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която се сочи, че се дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С анекс № 5 от 13.03.2012г. е уговорено, че заемодателят С.П. дава и сумата от 19000 лв., като по т.2 е посочено, че сумата е предадена от заемодателя в брой в касата на дружеството. Представена е и разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която се сочи, че се дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С анекс № 6 от 03.04.2012г. е уговорено, че заемодателят С.П. дава и сумата от 18000 лв., като по т.2 е посочено, че сумата е предадена от заемодателя в брой в касата на дружеството. Представена е и разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която се сочи, че се дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С анекс № 7 от 16.08.2012г. е уговорено, че заемодателят С.П. дава и сумата от 27 750лв., като по т.2 е посочено, че сумата е предадена от заемодателя в брой в касата на дружеството и със същата общо заемната сума по договора и анексите се увеличава на 197 450 лв. Представена е и разписка за получаването й от същата дата, издадена от управителя Н.С.А., в която се сочи, че се дава съгласие и указва на С.П. да внесе сумата по сметка в ОББ. С молбата за предявяване на вземанията е представено и извлечение от банковата сметка на несъстоятелното дружество, издадено от „О.” АД от 02.04.2015г., от което е видно, че на съответните дати са депозирани суми по банковата му сметка, като депозитар е посочено именно лицето С.П..

Представен е и договор за временна финансова помощ от 20.12.2013г., съгласно който С.М.П. като заемодател предоставя на „Н.Х.Г.” като заемател сумата от 12 500 лв. със срок за връщане до 31.12.2015г., като е представен приходен касов ордер за приемане на тази сума, подписан от касиер.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява, че е налице сключен договор за заем, като независимо от твърденията на оспорващия кредитор, че няма доказателства, че г-жа С.П. била разполага с такива суми, за да ги предостави в заем на дружеството, доколкото наистина не са ангажирани никакви доказателства за произхода на тези средства, като само за един месец / март 2012г. са дадени в заем 64 000 лв./, то горното не води до извода, че липсва правоотношение по договор за заем, тъй като законът не изисква заемодателят да е непременно притежател на предоставяните парични суми и да установява надлежно правото си на собственост върху тях. Отношенията са облигационни и в случая с оглед представените двустранно подписани договори, анекси и разписки следва да се приеме, че е налице предаване на описаните суми и сключени договори за заем, поради което от формална гледна точка на база представените писмени доказателства, С.М.П. се легитимира като кредитор на дружеството. Доводите на възразилия кредитор, че г-жа П. била съдружник и следователно свързано лице са ирелевантни са самото съществуване на приетото вземане, а се отразяват само в поредността му за удовлетворяване, която правилно е определена от синдика в списъка като такава по чл. 722, ал.1, т.10 от ТЗ. Предвид горното съдът намира, че това възражение е неоснователно и списъкът на приетите предявени вземания следва да бъде потвърден в частта относно вземането на г-жа С.П..

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че възраженията са неоснователни и следва да бъдат одобрени списъците на вземанията, така както са съставени от синдика М. и обявени в Търговския регистър.

Воден от горното съдът

 

                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените по реда на чл. 692 от ТЗ възражение с вх.№ 58819/08.05.2015г. от Национална агенция по приходите срещу приемането на вземането на „О.Б.Б.” АД, възражение с вх.№ 58257/07.05.2015г., подадено от длъжника „Н.Х.г.” ООД и възражение с вх.№ 58311/07.05.2015г., подадено от „О.” АД, и двете срещу вземанията на кредитора „Б.Л.” от Б.В.О., възражение с вх.№57995/07.05.2015г., подадено от „Б.Л.”, Б.В.О. срещу приетото по т.7 от списъка вземане с кредитор С.М.П., като неоснователни.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал.1 от ТЗ съставените от синдика на „Н.Х. Г.” ООД списъци на приетите предявени вземания, обявени в Търговския регистър на 30.04.2015г.

            СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „Н.Х.Г.” ООД с дневен ред по чл.677, ал.1, т. 8 от ТЗ – определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 04.09.2015г. в 11,30ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”В.” № 2, в заседателната зала на VІ-18 състав.

            Да се извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на списъка и насрочване на Събранието на кредиторите, като се изпрати препис от същото и покана, за да се публикува.

            Да се изпрати препис от определението и на синдика.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                       СЪДИЯ: