№ 170
гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110151223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Висшия съдебен съвет срещу И. С. Х., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал.
2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 3810 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение по Споразумение №
ВСС-2476/20.02.2019 г. поради налагане със заповед № ********/******** г. на наказание
„дисциплинарно уволнение“, ведно със законната лихва от 15.09.2023 г. до окончателното
плащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 979,71 лв., представляваща неоснователно получено трудово
възнаграждение за периода от ******** г. до 29.04.2021 г. включително, ведно със законната
лихва от 15.09.2023 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 514,34 лв.,
представляваща неоснователно получено трудово възнаграждение за три работни дни:
17.02.2021 г., 18.02.2021 г. и 19.02.2021 г., при които ответницата не се е явила на работното
си място, а й е било заплатено трудово възнаграждение без основание, ведно със законната
лихва от 15.09.2023 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 1023,51 лв.,
представляваща неоснователно получено парично обезщетение по чл. 40, ал. 5 КСО по
болничен лист № ********* от 22.02.2021 г., издаден за периода 22.02.2021 г. – 07.03.2021 г.
включително, болничен лист № *********** от 01.04.2021 г. за периода 31.03.2021 г. –
01.04.2021 г. и болничен лист № *********** от 09.04.2021 г. за периода 08.04.2021 г. –
14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.09.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът Висш съдебен съвет твърди, че ответницата И. С. Х. работила на трудово
правоотношение в администрацията на ВСС на длъжността началник отдел „Управление на
собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“. Посочва, че
процесното трудово правоотношение било прекратено със Заповед № ********/******** г.
1
на главния секретар на ВСС чрез за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
поради неявяване на ответницата на работа без уважителни причини на 17.02.2021 г.,
18.02.2021 г. и 19.02.2021 г., на 29.03.2021 г. и на 30.03.2021 г., както и на 02.04.2021 г., на
05.04.2021 г., на 06.04.2021 г. и на 07.04.2021 г. Поддържа, че ответницата е оспорила с
искова молба пред СРС заповедта за уволнение, като е образувано гр.д. № 17852/18.05.2023
г., но производството по гражданското дело е прекратено поради оттегляне на исковете,
поради което заповедта за уволнение е влязла в сила. Посочва, че съгласно заповедта за
уволнение № ********/******** г. размерът на обезщетението за прекратяване на
трудовото правоотношение поради уволнение е 3810 лв., на основание чл. 221, ал. 2 КТ и че
посоченото обезщетение не е заплатено доброволно от уволнения служител. Твърди, че на
ответницата е начислено и заплатено трудово възнаграждение за април 2021 г. в размер за
пълен обработен месец, но доколкото трудовото правоотношение е прекратено на ********
г. и в периода ******** г. – 29.04.2021 г. включително ответницата не е работила, за
посочения период заплатеното трудово възнаграждение в размер на 979,71 лв. се явява
недължимо заплатено и подлежи на връщане. Посочва, че доколкото ответницата не се е
явила на работа и не е полагала труд за дните 17.02.2021 г., 18.02.2021 г. и 19.02.2021 г., а
съгласно ведомостта за заплати за месец февруари, на същата е начислена и заплатена
заплата за посочените дни, поради което заплатените суми за трудово възнаграждение (с
приспаднат данък общ доход) в размер на 514,34 лв. подлежат на връщане от ответницата
като заплатено възнаграждение без основание. Посочва също така, че в констативен
протокол № КП-5-21-00932282/08.06.2021 г. на ТП на НОИ – София-град, се съдържат
констатации, че по следните три броя болнични листове, към деня на настъпване на
временната неработоспособност лицето не е било осигурено за съответния осигурен
социален риск: по болничен лист № ********* от 22.02.2021 г., издаден за периода от
22.02.2021 г. до 07.03.2021 г. включително, тъй като за посоченият период трудовото й
правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение; по болничен лист №
*********** от 01.04.2021 г., издаден за периода от 31.03.2021 г. до 01.04.2021 г.
включително ответницата не е била осигурена за съответния социален риск, тъй като без
основателна причина не се е явявала на работа през дните 29.03.2021 г. и 30.03.2021 г.; по
болничен лист № *********** от 09.04.2021 г., издаден за периода от 08.04.2021 г. до
14.04.2021 г. включително, тъй като не се е явявала на работа за дните 02.04.2021 г.,
05.04.2021 г., 06.04.2021 г. и 07.04.2021 г., което е било установено с влязлата в сила заповед
за дисциплинарно уволнение. Поради това поддържа, че заплатеното от работодателя
парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 5 КСО за сметка на
работодателя е недължимо заплатено и подлежи на възстановяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата И. С.
Х., с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не й е връчвана покана за доброволно
изпълнение, като посочва, че ако такава й беше връчена ответницата щяла да изпълни
своите задължения. Посочва, че с поведението си не е дала повод за завеждане на исковата
молба. Изразява готовност за сключване на извънсъдебна спогодба с ищеца.
2
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено
едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и
размерът на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срока на
предизвестието.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дължимото обезщетение за дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплатено без основание
трудово възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже заплатено трудово възнаграждение,
както и че дните за който е заплатено трудово възнаграждение работникът не се е явил на
работа.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплатено без основание
обезщетение за временна неработоспособност в тежест на ищеца е да докаже заплатено
обезщетение за временна неработоспособност, както и че през съответните дни, за който е
начислено и заплатено, лицето не е било осигурено за временна неработоспособност.
При доказване на горното в тежест на ответника по исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД е да докаже, че е налице основание да получи и задържи получените суми за трудово
възнаграждение и временна неработоспособност, респективно – че е върнал неоснователно
получените суми.
На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се
отделят обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „началник отдел
„Управление на собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната
власт“, което е прекратено със Заповед № ********/******** г. на главния секретар на ВСС
чрез за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ответницата е 3810 лв.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца за изискване и прилагане към
настоящето дело на гр.д. 26167/2021 г., СРС, 74 състав. От СРС, 74 състав следва да бъде
изискана справка относно страни, предмет и етапа, на който се намира производството по
делото, като в случай, че е налице постановен краен съдебен акт – да бъде предоставен
препис от него с отбелязване на дата на влизането му в сила.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след изслушване
становището на страните.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
3
заседание
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 74 състав справка относно страни, предмет и етапа, на
който се намира производството по делото, като в случай, че е налице постановен краен
съдебен акт – да бъде предоставен препис от него с отбелязване на дата на влизането му в
сила.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертизи до първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2024 г. от
14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
4
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5