Р Е
Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2020
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
девети ноември
година две
хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2679
по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Й.Д.”ЕООД против
НП № 03–012220/ 27.12.19г. на ИД Директор на Дирекция “Областна инспекция
по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3
от КТ, на осн.чл.415в ал.1 от КТ на „Й.Д.”ЕООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 150лв.
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, при наличие на
представителна власт.
Въззивната страна моли отмяна на НП. Работника не бил
предоставил банкова сметка, ***нието и не бил посещавал счетоводството на
дружеството за да си го получи лично в договорения срок. Не било извършено
нарушение, а в случай, че се приеме
извършването на такова, моли да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. Ж., който изразява
становище за отмяна на НП. Работодателят бил в обективна невъзможност да
изпълни задължението си, тъй като работникът не се явил лично да си го получи,
не направил заявление то да бъде изплатено на трето лице и не посочил банкова
сметка, ***.
Въззиваемата
страна в съдено заседание се представлява от ю.к. Николов, който пледира НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
При
извършена проверка се установило, че "Й.Д. "ЕООД, в качеството на
работодател не изплатило срещу подпис във ведомостта за заплати или с друг
разплащателен документ трудовото
възнаграждение за месец октомври 2019 г. на лицето М.Н., работник –кухня в ДВХУ“Св.Илия“ Според трудовия договор,
възнаграждението за положения труд следвало да бъде изплатено до 25-то число на
следващия месец. Поради това АНО съставили АУАН за нарушение, извършено на 26.11.2020
г. и за същото нарушение е издадено обжалваното НП.
Работникът
М.Н. сключила трудов договор на 17.10.2019г. При сключване на договора не й
поискали банкова сметка, ***, като според уговорката с работодателя, това следвало
да става срещу подпис във ведомост. Поради влошено здравословно състояние Н.
била в отпуск по болест от 30.10.-05.11.2019 г. и от 13.11.2019 – до 17.11.2019
г. Здравето й се влошило във връзка с изпълняваната трудова дейност, поради
което тя след 30.10.19 г. не се явила повече на работа. Не разговаряла лично с
управителя, а помолила колежки да му предадат. Когато по-късно намерила телефон
на работодателя, останала с впечатление, че там хората са й обидени и сърдити.
През месец декември с нея се свързал адвокат на дружеството и чрез него си получила заплатата за
отработеното време през м. октомври.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства.
Материалите
по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомост за заплати, трудов договор,
призовка и др.
Горните
доказателства установяват фактическата обстановка такава, каквато е описана в
АУАН и в НП. Тя не се оспорва и от страните.
Съдът,
както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок. Нарушението обаче не е индивидуализирано по
начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво
се защитава.
Не са били, обаче, изследвани, и
съответно – не са описани в АУАН и НП, фактите, които са пряко относими към
изводите за съставомерността и обществената опасност на деянието. За да е
налице административно нарушение, следва деянието да е противоправно, да е
обявено от закона за наказуемо и да е обществено опасно. Трудово възнаграждение
се дължи само в случаите, когато е положен труд. Чл.128 ал.2 от КТ предвижда
плащане за извършената работа. АНО не е установил дали действително работникът
е положил труд през м. октомври и не е описал това от фактическа страна.
Липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението
ограничава правото на защита и е от категорията на съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на НП.
Нарушението е описано противоречиво, като
от фактическа страна е посочено, че възнаграждението се дължи, а в същото време
са цитирани и нормите на чл.270 ал.2 и
3 от КТ. Ал.2 не е относима към конкретния случай, тъй като трудовия договор
съдържа изрична клауза за времето на
плащане. Ал.3 регламентира начина на изплащане на възнаграждението и няма нищо
общо с неизплащането му. Санкционната норма на чл. 415в е обща за всички
маловажни нарушения и недопринася към това да се изясни за какво е наказано
лицето – за неплащане, или за нарушаване на реда за плащане.
Дължимата сума, ведно с отработеното
време, в конкретния случай също е пряко относима към съставомерните признаци на
нарушението. Това е така, тъй като наказанието е наложено на основание чл.415в
от КТ, която норма изисква нарушението да бъде отстранено. Но дали е отстранено
, или не, може да се прецени само ако е ясно каква сума се дължи на работника
и ако е ясно, че тази сума ме у
изплатена. Подобни факти не са описани в НП. В НП не се сочи, че работникът е
положил труд през м. октомври, нито колко дни е ползвал отпуск по болест, не се сочи дали се дължи възнаграждение за м.
октомври, не се сочи размера на това възнаграждение, не е описано дали то е
платено, нито кога и как е платено. Не
са описани съставомерните признаци на чл.415в от КТ, като не е описано, че
нарушението е отстранено незабавно след установяването му, не е описано дали
отстраняването е по реда на КТ / каквото е задължителното изискване/, не е
описано и че от него не са настъпили вредни последици за работника.
Непосочването на съставомерни признаци на
нарушението, ведно с липсата на факти, пряко относими към тях, и ведно с
противоречивата цифрова квалификация на деянието, водят до ограничаване на
правото на защита и до извод за допуснати съществени нарушения в процедурата по
издаване на наказателното постановление.
Неплащането на уговореното възнаграждение
за извършената работа е нарушение на чл.128 ал.2 от КТ. В случая срокът на
плащане е уреден в договора, поради което нормата на чл.270 ал.2 от КТ, която е
посочена в НП, не е относима към деянието. Неотносима е и нормата на чл.270
ал.3, тъй като не е нарушено нито едно от изискванията й. Материалният закон е
приложен неправилно, като извършеното е квалифицирано във вр.чл.270 ал.2 и ал.3
от КТ.
Съдът е лишен от възможност да прецени
дали нарушението е отстранено по смисъла на чл. 415в от КТ, тъй като не е
посочено каква е била дължимата сума, нито каква сума е била платена в
последствие на работника.
Материалният закон е приложен неправилно
и поради това, че дружеството е наказано за деяние, което макар да осъществява
състава на нарушение по чл.128 ал.2 от КТ, е с по- ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи от този род. Видно е, че М.Н. е работила в периода от 17.10.19г. до
29.10.19г., като според показанията й, считано от 30.10.19г. същата е била в
отпуск по болест, след което повече не се върнала на работа. Пак от показанията
й става ясно, че тя не предупредила своевременно работодателя за отсъствието
си, и не му предоставила болничния си
лист своевременно. Същата не се е явявала на място в счетоводството за да си
получи възнаграждението срещу подпис по ведомост, или срещу разписка. Не е
подавала заявление то да й бъде платено чрез нейни близки. Не е подавала
писмено искане възнаграждението да се превежда на влог в посочена от нея банка.
Всички тези факти налагат извода, че налагането на наказание за такова деяние
би било несъответно на тежестта му и на преследваните от закона цели.
Обществената опасност на извършеното е по-ниска в сравнение с останалите случаи
от този род и то следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН и на дружеството не следва да се налага наказание.
Поради
наличие на основания за отмяна НП следва да бъде отменено без произнасяне по
въпроса за справедливостта на наказанието.
Въззивната страна е направила искане за
присъждане на разноски. За размера им представя доказателства – пълномощно,
банково извлечение и фактура. Сумата от 360 лв. била общо за четири наказателни
постановления, като искането е за присъждане на разноски в размер на 90 лв.
Като
взе предвид, че въззивната жалба следва да бъде изцяло уважена, съдът намира,
че в полза на „Й.Д.“ЕООД следва да бъдат присъдени в пълен обем направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 90.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03–012220/ 27.12.19г. на ИД
Директор на Дирекция “Областна инспекця по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, на осн.чл.415в ал.1 от КТ на „
Й.Д.”ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 150лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Областна инспекця по труда”- Варна да заплати
в полза на „Й.Д.“ЕООД направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 90.00/ деветдесет/ лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: