№ 283
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110164762 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
Топлофикация София ЕАД срещу Р. И. С., с която се иска ответникът да
заплати топлинна енергия в размер на 2719.53 лв. общо.
С отговора на искова молба от 27.12.2024г., ответникът Р. И. С. е
депозирал и искане за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229,
ал.1, т.4 ГПК, като е посочил, че е налице връзка с други образувани дела
(15029/2024г., по описа на СГС и др.), които обуславят изхода по настоящото
производство. Прилага препис от съдебни актове. Моли производството да
бъде прекратено.
С молба от 02.01.2025г. ответникът моли производството по делото да
бъде прекратено и да бъде изпратено по подсъдност на СГС.
1.Настоящия съдебен състав, след като съобрази изявленията на
ответника намира искането за спиране на производството по делото за
основателно, поради следните съображения.
Съдът е издал заповед за изпълнение № 20417 от 03.07.2024г. по ч.гр.д
№ 36816/2024г. срещу Р. И. С., за заплащане на сумите от 2339.46 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г„ ведно със законната лихва от 18.06.2024г,
до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 342,67 лв. за периода 15.09.2022г. до 28.05.2024г„ 30,42 лв. представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2021г, до 30.04.2023г„ ведно със законната лихва от 18.06,2024г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 6,98 лв. мораторна лихва за
забава начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение
за периода от 16.07.2021г. до 28.05.2024г.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът на 30.08.2024г. е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. Преди подаване на възражението по
чл. 414 ГПК, длъжникът Р. С. е подал пред СГС отрицателен установителен
иск, с който моли съда да признае за установено, че не дължи сумата по
издадената заповед за изпълнение № 20417 от 03.07.2024г. по ч.гр.д №
1
36816/2024г. В резултат на подадената молба с вх. № 94237/29.08.2024г., пред
СГС е било образувано гр.д.№ 9931 от 2024г.
Въпросът, който ВКС е разгледал в Определение № 318 от 09.07.2019г.
по ч.гр.д. № 2108 - 2019 г., г. к., ІV Г. О. е „Допустимо ли е и какви са правните
последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство
предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на
вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу
издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат
подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415
ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или
отрицателният?“. По този въпрос са постановени и в идентичен смисъл,
решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. по описа ВКС, IV г.о. и
определение № 154/27.02.2014 г. по ч.гр.д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV
г.о ., както и служебно известните решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. №
7030/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 1501/29.12.2014 г. по
гр.д. № 5176/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. и в отговор на прания въпрос
ВКС намира следното:
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по
реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената
заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК,
че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай
предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се
вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези
възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на
заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй
като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за
вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124,
ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането.
Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за
установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в
сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде
установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че вземането е
безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков
процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо
съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което
заповедта за изпълнение не може да влезе в сила.
Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез
иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното
2
вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-
късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай, искът по чл. 422 ГПК от страна на Топлофикация
София ЕАД е предявен на 31.10.2024г., след предявяване на отрицателния
установителен иск от страна на ответника – 29.08.2024г., поради което и с
оглед наличния идентитет относно съществуването на спорните парични
вземания, производството по гр.д.№ 64762/ 24г., образувано по подадения иск
по чл. 422 ГПК следва да бъде прекратено.
В случай, че производството по предявения отрицателен установителен
иск от страна на ответника бъде отхвърлено, то тогава с оглед цитиранта по-
горе съдебна практиката, издадената заповед за изпълнение би влезнала в
сила.
2.По отношение на искането за прекратяване на производството и
изпращането му на СГС по подсъдност, съдът намира същото за
неоснователно поради следните съображения:
Заповедното производство започва като едностранно, но с връчването
на препис от заповедта на длъжника, същият вече има качеството на страна и
процесуалната възможност да участва в производството /същото се превръща
в двустранно/. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното
производство. Двете производства са свързани и взаимозависими, като с
исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с цена на
иска 2339.46 лева - главница.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК не съдържа особени правила във
връзка с родовата подсъдност, приложими са общите правила – чл. 103 и чл.
104 ГПК (в тази насока определение № 416/05.07.2010 г. по ч.гр.д. № 369/2010
г. ВКС, ІV о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000 лв., с изключение на искове за издръжка, трудови спорове и за
вземания по актове за начет. С оглед цената на предявения иск, която е под 25
000 лв., настоящото дело е родово подсъдно на районния съд, по смисъла на
чл. 103 ГПК.
По изложените съображения, настоящия състав приема, че е родово
компетентен да разгледа спора по настоящото дело, поради молбата на
ответника за прекратяване на делото и изпращането му на СГС следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 64762/2024 г., по описа на
СРС.
3
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Р. С., за прекратяване на
производството по делото и изпращането му по подсъдност на СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение до
ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4