Решение по дело №3313/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3282/31.8.2016г.

 

гр.Варна 31.08.2016год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов

             

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3313/2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата И.Д. действаща в качеството си на майка и законен представител на детето В***, твърди, че ответникът И.И. е баща на детето В**** р.10.02.2004г., с когото са разделени от 2005г. Твърди се, че И. не предоставя издръжка за детето. Сочи се, че детето има специфични медицински грижи-болки в корема и дихателни инфекции които допълнително увеличават нуждата му от средства за отглеждане, а ответника не участва в грижите за него. Моли се, да се осъди ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 250лв. месечно, и същата сума за времето от 5.09.2015г. до датата на сезиране на съда, както и издръжка в същия размер за период от една година назад считано от датата на сезиране на съда.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор.

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание от чл.143 от СК и чл.149 от СК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По делото е представено копие от удостоверение за раждане на Веселина Николаева р.10.02.2004г. с баща ответника И.И. и майка действащата за нея ищца И.Д..

Твърдението на ищцовата страна, че страните по делото са разделени и ответника не само, че не полага преки грижи за отглеждането на детето, но и не предоставя средства са отрицателни твърдения, който не подлежат на доказване от ищцовата страна, а в случай че се оспорват от ответника следва да се оборят от същия. При настоящия случай ответника нито е оспорил посочените по-горе твърдения, нито е ангажирал доказателства които да ги оборват поради което съдът приема, че родителиет на детето Веселина действително живеят разделени, като ответника не предоставя средства за издръжката и отглеждането на детето. Това води на извода за наличе не нужда да се уредят по съдебен ред отношенията между родителите и детето относно носена на тежестта за предоставяне на издръжка на същото.

От друга страна по делото липсват доказателства за извънредни нужди на детето В***, като представеното медицинско направление намиращо се на л.12 от делото не се възприема от съда, като доказателствмо за противното поради това, че в него е отразено не конкнетро заболяване, а обобщено е посочено, че детето често боледува от дихателни инфекции, а това е въпрос който следва да се установи със СМЕ. Посоченото направлене съдържа и указание, че детето боледува от коремни болки, като такава диагноза не съществува по МКБ, тъй като това е само симптом. Що се отнася до твърденията на свидетелката М.Х****, че детето има здравословен проблем засягащ единия му бъбрек, съдът намира, че свидетелските показания не са годен доказателствен способ за установяване на здравословно състояние поради липсата на необходимата компетентност у свидетеля за установяване на твърдяното от него.

По отношение възможностите на ответника за представяне на средства липсват каквито и да било доказателства, поради което рещаващия състав приема, че той има доход в рамките на средното за страната, който за м.юли 2016г. е 930лв. според официалната статистика.

Ведно е от представеното удостоверение за разждане, че детето е родено през 2004г., като при това положение решаващия състав намира, че то се нуждае от месечна издръжка в размер на 300лв., от който майката следва да поеме по-малката част поради това, че върху нея пада задължението да престира в натура грижи за детето, като размера на поетата от нея сума се определя на 100лв., а в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на останалите 200лв., като този извод се отнася и до двата иска – този за минало време и този за в бъдеще, а претенцийте за разликата над тези суми до търсените 250лв. следва да се отхвърлят като недоказани.

 Ответника предвид частичното уважаване на претенциите следва да бъде осъден да заплати държавни такси в размер 384лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна.

Ищцата е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за сторени такива нито е представила списък с разноски поради което произнасяне по въпроса не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН********** *** да заплаща в полза на детето В**** ЕГН********** от гр.В**** И.В.Д. ЕГН********** ***»К.П*** №22 месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от датата на сезиране на съда-25.03.2016г., с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до момента на изплащането й, до настъпване на законно основания за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля претенцията за разликата от присъдените по 200лв. месечно до търсените 250лв. месечно, на осн. чл.139 от СК.

ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН********** *** да заплати в полза на детето В**** ЕГН********** от гр.В**** действащо чрез своята майка и законен представител И.В.Д. ЕГН********** ***»К.П**** месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, считано една година назад от датата на сезиране на съда-25.03.2016г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата от присъдените по 200лв. месечно до търсените 250лв. месечно, на осн. чл.149 от СК.

ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса 384лв.,  на основание чл.83 т.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                          Районен съдия: