Определение по дело №1121/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 439
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 24 октомври 2018 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20184520201121
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. РУСЕ, 18.07.2018 г.

 

РАЙОНЕН СЪД РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

    

Съдебни заседатели: 1. Е.П.

                                     2. С.Р.

 

при участието на секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурор РАЛИЦА МИЛЧЕВА, сложи за разглеждане ЧНД № 1121 по описа на РсРС за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава   

 

            На именното повикване в 10.30 часа се явиха:

            За РсРП – редовно призовани, явява се прокурор РАЛИЦА МИЛЧЕВА.

            Осъден А.Н.А. – редовно призован, доведен от ОЗ „Охрана“ се явява лично.

            Адвокат В.Д. – определен с уведомително писмо изх. № 601/2018г. за служебен защитник на осъдения А.Н.А., редовно призован, се явява.

            Адв. В.Д. – Запознат съм с делото и съм готов да поема защитата.

            Осъден А.Н.А. – Съгласен съм да ме защитава определеният от АК – Русе служебен защитник.

 

            СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на страните и предоставената на осъдения правна помощ, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК

 

            О П Р Е Д Е Л И:

            НАЗНАЧАВА адвокат В.Д. *** за защитник на осъдения А.Н.А., ЕГН: ********** по ЧНД № 1121/2018г. по описа на Районен съд - Русе.

 

            На основание чл. 274, ал. 1 НПК, председателят на състава разясни на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

            ПРОКУРОРЪТ – Не правя искане за отвод.

            Адв.  В.Д. – Нямам искания за отвод.

            Осъден А.Н.А. - Нямам искания за отвод

           

            Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на делото.

            ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

            Адв. В.Д. – Да се даде ход на делото.

            Осъден А.Н.А. – Да се даде ход на делото.

           

            СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

            О П Р Е Д Е Л И

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

            На основание чл. 272, ал. 1 НПК, съдът сне самоличността на осъдeния:

            А.Н.А. – роден на *** ***, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, с пост. адрес ***.

           

            Председателят на състава разясни на осъдения правата, с които разполага в настоящото производство.

            Осъден А.Н.А. – Разбрах правата си. Желая да ме защитава упълномощения от мен защитник.

           

Председателят на състава разясни на страните правата, с които разполагат в настоящото производство и им предостави възможност да направят искания, съгласно разпоредбата на чл. 275 НПК.

            ПРОКУРОРЪТ – Нямам нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

            Адв.  В.Д. – Нямам нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

            Осъден А.Н.А. - Нямам нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

 

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на предложението на прокурорa.

 

            ПРОКУРОРЪТ – Поддържам предложението. Няма да соча други доказателства.

            Адв. В.Д. – Мисля, че има процесуално основание да се направи исканото групиране. Правим възражение във връзка с искането за увеличаване на наказанието.

            Осъден А.Н.А. – Да не ми бъде увеличено наказанието.

 

На основание чл. 283 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРИЕМА писмените доказателства по делото – справка за съдимост, ведно с копия от бюлетини за съдимост.

 

На основание чл. 286, ал. 1 НПК председателят на състава запита страните имат ли искания за извършване на нови съдебно следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

 

            ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

            Адв. В.Д. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

            Осъден А.Н.А. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

 

            СЪДЪТ, като взе предвид липсата на доказателствени искания и след като счете делото за изяснено от фактическа страна,

 

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

            ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми господин Председател, госпожи съдебни заседатели, моля да уважите внесеното от Районна прокуратура – Русе предложение, с което да бъдат групирани наказанията, наложени на А.Н.А.  по НОХД № 487/2018 г. и по НОХД № 767/2018 г. и двете по описа на Районен съд- Русе, като наложите най-тежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Считам, че деянията по тези две осъждания са извършени преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, затова са налице предпоставките за тяхното групиране. Тъй като лицето е осъждано общо 15 пъти, включително и за деяния, извършени в условията на опасен рецидив, всичко това сочи за повишена степен на обществена опасност на осъденото лице, затова предлагам така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” да бъде увеличено на основание чл. 24 НК с една година. Така определеното общо наказание в размер на три години и четири месеца „Лишаване от свобода” да постановите да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК да приспаднете задържането спрямо лицето по делата, а именно считано от 18.07.2017 г., а на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от наказанията до момента. В този смисъл моля да се произнесете с Вашето определение.

            Адв. В.Д. – Уважаеми господин Председател, госпожи съдебни заседатели, считаме, че действително са налице условията на чл. 23 за групиране на наказанията безспорно. Правим възражение относно искането на Районна прокуратура - Русе за увеличаване на наказанието с една година. Аргументите ми за това са следните: видно от мотивите за присъдите обществената опасност на деянието и на подсъдимия са взети предвид. В единия случай обществената опасност на деянието е малка, ниска – първо той е върнал всичко, което е взел, второ - вещите са на много малка стойност, което показва едно трудно осъзнаване на обществената опасност и оттам субективната страна на дееца като обществено опасен не би следвало да се възприема в този буквален смисъл, въпреки многото наличие на рецидиви в една сфера. На следващо място, както е константната практика на ВКС, например Решение № 70/03.06.2015 г. по наказателно дело № 1900/2014 г. на второ наказателно отделение, безспорно са посочени критериите, при които е възможно да се дерогира възприетия чл. 23, ал. 1 НК принципи на поглъщане на наказанието. Аргументите на прокуратурата не сочат основания и факти, които да водят до необходимост да бъдат дерогирани тези принципи, тъй като при групирането се разглежда основно съотношението и отношението от субективната страна на деянието спрямо групираните престъпления. Чл. 29 НК не се отнася спрямо чл. 23 НК, той се отнася към специалната част и от тази гледна точка единственият аргумент за рецидивността не би следвало да се разгледа като възможност за налагане на едно по-голямо наказание от вече наложените такива. Считаме, че при групиране на наказанието и на налагане на най-голямото такова, ще бъдат постигнати целите на превъзпитанието доколкото лицето, макар и трудно показва тенденции на осъзнаване на обществената опасност, което е видно от мотивите на наказателните дела, където оказва пълно съдействие на следствието, разкайва се, върнал е всички вещи и от тази гледна точка считам, че е правилно да не се увеличава наказанието, господин Председател.

            Осъден А.Н.А. – Ако може да не ми увеличавате наказанието.

            ПРОКУРОРЪТ (реплика) – Цитираното решение от защитника на осъденото лице е единствено такова и не представлява константната съдебна практика по въпроса, щом не е допълнено с други решения от съдебната практика, а и да не забравяме, че задължителни за съда и за всички правораздавателни органи са единствено и само тълкувателните решения на ВКС, в случая това не е от тези. На следващо място законодателят дава възможност именно при групиране на наказанията да бъде приложен чл. 24 НК. С тази разпоредба законодателят изхожда именно от необходимостта за увеличаване на наказанието спрямо такива осъдени лица, които както в случая са извършили многобройни престъпления и очевидно, че наказателната репресия по отношение на тях не е постигнала целите си по чл. 36 НК, затова още повече считам, че не трябва да се изхожда от субективно отношение на осъдения към групирането. Затова Ви моля да отхвърлите тези доводи като неоснователни.

            Адв. В.Д. (дуплика) – Господин Председател, възразявам срещу възражението на прокуратурата. По наказателните дела, които се групират е представено и медицинско свидетелство за психологическото състояние на дееца, то е видно и от съда. От тази гледна точка да се тълкува, че той има едно по принцип враждебно отношение към обществения ред и сигурност, не би било правилно. Още повече, че акцентът при групиране на наказанията е върху деянията, които се групират, а не върху цялото житие на подсъдимия, а освен това има и други решения на ВКС, които визуализират практиката, именно по групирането.

           

            Председателят на състава даде последна дума на осъдения.

            Осъден А.Н.А. – Искам това, което Ви казах, да не ми увеличавате наказанието

           

            След като изслуша последната дума на осъдения, съдът се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще обяви определението си в 11.00 часа.

 

            След проведено тайно съвещание, заседанието продължава в 11.00 при участието на същите страни.

 

СЪДЪТ, като взе предвид постъпилото предложение на Районна прокуратура - Русе, писмените доказателства по делото и съобрази становището на страните, и след проведено съвещание намира следното:

 

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК.

Образувано е по внесено от Районна прокуратура - Русе предложение за групиране на наказанията, наложени на осъденото лице А.Н.А., с искане да бъде определено едно общо наказание, в размер на най-тежкото, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 487/2018 г. и НОХД № 767/2018 г. и двете по описа на Районен съд – Русе, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” РЕЖИМ. Предлага се на основание чл. 24 НК определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА да бъде увеличено с една година, като така определеното наказание в размер от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим. Предлага се, на основание чл. 25, ал. 2 НК да се приспадне изтърпяната част от наказанията, предмет на групирането, а на основание чл. 59, ал. 1 НК да бъде приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по делата, считано от 18.07.2017 г.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Русе поддържа депозираното предложение по изложените в същото доводи.

Защитникът на осъденото лице заема становище, че искането за определяне на едно общо наказание се явява основателно и следва да бъде уважено. Оспорва се единствено искането в частта му, касаеща приложението на чл. 24 НК, като се релевират доводи, че не са налице предпоставките за неговото приложение.

Осъденото лице, поддържа казаното от неговия защитник.

 

Видно от справката за съдимост на осъденото лице, се установява, че същото е осъждано многократно, като последните му осъждания, имащи отношение към приложението на разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 НК са както следва:

 

1. С Присъда № 45/11.04.2018 г., постановена по НОХД № 487/2018 г. по описа на РсРС осъденият е признат за виновен за извършено от него през периода 04.07.2017 г. – 17.07.2017 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което по реда на чл. 58а НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което същият да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим. Със същата присъда, осъденият е признат за виновен за извършено от него на 04/05.07.2017г. престъпление по чл. 196, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК, за което по реда на чл. 58а НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание на осъдения, по тези две осъждания, в размер на най-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така наложеното на осъденото лице наказание „Лишаване от свобода”е приспаднато времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, включително времето през което е бил задържан с Постановление на прокурор при РсРП, на основание чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 17,28 часа на 18.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.

Присъдата е влязла в сила на 27.04.2018 г.

 

2. С Присъда № 76/23.05.2018 г., постановена по НОХД № 767/2018 г. по описа на РсРС осъденият е признат за виновен за извършено от него на 18.04.2017 г., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК за което му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което същият да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 08.06.2018 г.

 

Престъпленията предмет на НОХД № 487/2018 г. и НОХД № 767/2018 г. и двете по описа на Районен съд – Русе, са извършени от осъденото лице, преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, поради и което същите се намират в съотношение на реална съвкупност по между си и определянето на едно общо наказание по тях, се явява процесуално допустимо и законосъобразно, поради и което и на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК по тях следва да бъде определено едно общо наказание на осъдения, в размер на най-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието. Деянията предмет на НОХД № 487/2018 г. са извършени в периода 04.07.2017 г. – 17.07.2017 г. и на 04/05.07.2017г., като постановената във връзка с тях присъда е влязла в сила на 27.04.2018г., а деянието предмет на НОХД № 767/2018 г. е извършено на 18.04.2017г. като присъдата, постановена във връзка с него е влязла в сила на 08.06.2018 г.

Съдът намира за основателно предложението на Районна прокуратура - Русе за увеличение на определеното общо наказание на основание чл. 24 НК.

При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 НК съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на осъденото лице и по-конкретно неговата обществена опасност, броя на осъжданията му, а така също и включените в тези осъждания деяния, както и стойността на засегнатите обекти предмет на престъпно посегателство и настъпилите общественоопасни последици в резултат на извършените деяния.

Извън предходните осъждания на лицето, предмет на настоящото производство са две осъждания, първото от които касае две престъпления, всяко едно от които е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК и включва по две деяния, като всяко едно от тези деяния осъществяват квалифицирани състави на престъпленията по чл. 346 НК и чл. 196 НК. Деянията включени и в двете осъждания извършени в кратък период от време, при демонстрирана сериозна престъпна упоритост. Висока е и стойността на причинените от деянието по чл. 346 НК имуществени вреди. Второто осъждане касае също престъпление по чл. 196 НК, като ниската стойност на отчетеното имущество е съобразена от съда при постановяване на присъдата.

От данните за личността на осъдения също следва извод, че осъденият е личност с трайно утвърдени престъпни навици, като досегашният му престой в пенитенциарните заведения не е довел до положителна промяна в неговото поведението.

С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде приложен института на чл. 24 НК, като определеното на осъдения общо наказание бъде увеличено с една година и на същия бъде определена обща санкция за престъпленията в съвкупността в размер на три години и четири месеца, което общо наказание същият да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим като именно едно такова наказание би постигнало целите по чл. 36 НК, освен досежно личната, а така също и по отношение генералната превантивна функция на наказанието и би съдействало, както за поправянето и превъзпитанието на осъдения, доколкото очевидно предходните по-леки наказания по отношение на него не са постигнали в пълнота своя ефект и едновременно с това би въздействало възпитателно и предупредително и върху всички останали членове на обществото.

От така определеното общо наказание следва, на основание чл. 25, ал. 2 НК да бъде приспадната изтърпяната част от наказанията до момента, както и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК времето през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, включително времето през което е бил задържан с Постановление на прокурор при РсРП, на основание чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 17,28 часа на 18.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.

           

Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъденото лице А.Н.А., ЕГН: **********, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 487/2018 г. и НОХД № 767/2018 г. и двете по описа на Районен съд – Русе, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, в размер на най-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 НК така определеното общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като определя осъденият да изтърпи общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание.

 

На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРИСПАДА от определеното общо наказание – ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, изтърпяната част от наказанията „Лишаване от свобода“ по НОХД № 487/2018г. и НОХД № 767/2018г. до момента, както и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК времето през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, включително времето през което е бил задържан с Постановление на прокурор при РсРП, на основание чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 17,28 часа на 18.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в петнадесетдневен срок от днес.

 

Препис от настоящото Определение, след влизането му в сила да се изпрати на Районна прокуратура – Русе и Бюро “Съдимост” при Районен съд – Русе.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                        2.

 

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.11 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: