Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

         №

             Търговище, 17.10.2017 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА             

                                                  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Със секретар Жоржета Христова, изслуша докладваното от съдия Петрова В. гр. д. № 176 по описа за 2017 година и за да се произнесе, вез предвид следното:

           Настоящото в.гр.д. е образувано по въззивна жалба от И.И.А. ***, ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, адвокат Кр.П. от ТАК – ищец  по гр.д. № 42 по описа на Районен съд Омуртаг за 2016г. против решение № 51/26.05.2017г. постановено по същото дело, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. против А.И.Х., с ЕГН **********, Ф.И.М., с ЕГН ********** и Ф.И.М., с ЕГН ********** – всички с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконни строежи в имота съсобствен на ищеца, представляващи: еднофамилна жилищна сграда с площ от 74 кв. м., друг вид сграда за обитаване,  с площ от 26 кв. м., селскостопанска сграда и друг вид сграда за обитаване, с площ от 5 кв. м., и да прекратят нарушенията с които възпрепятстват упражняване на правото на собственост на ищеца върху съсобствения му недвижим имот.

 В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.Въззивникът твърди, че с представените от него доказателства е установено по безспорен начин, че ответниците му пречат да упражнява своето право на собственост върху собствения му имот с построените от тях, в него постройки. Съдът е направил своите правни изводи позовавайки се  на заключението на вещото лице, според което „процесиите сгради са построени в имот с пл.№019121, за строителството им не били налични строителни книжа и поради застъпване между имота на ответниците и имота на ищеца част от постройките попадат в застъпената площ“. Това становище на съда е в противоречие с ТР №8/2014г., на ОСГК на ВКС, а именно: ..Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вешноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Предвид всичко това се иска отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което така предявеният иск се уважи изцяло.

            В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответните по жалбата страни. В о.с.з. процесуалният им представител излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

           Въззвната инстанция след проверка по реда на чл.269 ГПК, установи следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо.

           Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

           Ищецът И.И.А., с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.К.П. ***, твърди в исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, че бил един от законните наследници на А. Мехмедов Ахмедов б. ж. на с.Веренци, общ.Омуртаг, който приживе притежавал недвижим имот в същото село, с площ от около 10 дка, описан в приложения към исковата молба нотариален акт. При изготвяне и одобряване на дворищно – регулационния план на с.Веренци, общ.Омуртаг, в сила от 08.10.1963г., имотът бил заснет с пл. № 124, в кв.9, като част от него - с площ от 4.735 дка, останала извън регулация и била заснета със същия номер - 124. Твърди в исковата молба, че на 13.09.1965г. наследници на наследодателя Ахмедов сключили договор за доброволна делба, съгласно който И. Ахмедов Коджаахмедов, наследодател на ищеца, получил в дял подробно описания в молбата парцел. Посочено е, че с решение №168/14.11.2011г., постановено по гр. д. №382/2011г., ВЗС на 01.12.2011г., вписано в СВ – Омуртаг, било признато за установено по отношение на Община Омуртаг и ОСЗ – Омуртаг, че наследниците на А. Мехмедов Ахмедов са собственици на имот №019124, находящ се в землището на с.Веренци, общ.Омуртаг,  ЕКАТТЕ 10687, с площ от 4.735 дка. Сочи се в исковата молба, че на 26.04.2012г. лицето Ержан Ереджебов, близък на една от ответниците - Ф.И.М., подал заявление до СГКК – Търговище за откриване на производство по създаване на КК и КР за имот №19500, находящ се в землището на с.Веренци, общ.Омуртаг. На 16.07.2012г. началникът на СГКК издал Заповед № РД-18-25-20, с която одобрил КК и КР за два поземлени имота: ПИ с идентификатори 10687.19.500 и 10687.501.1 и 4 сгради, с идентификатори 10687.19.500.1, 10687.19.500.2, 10687.19.500.3, 10687.19.500.4, Съгласно тази кадастрална карта на имота на ответниците, част от сградите попадали в имота на ищеца. С влязло в сила на 23.01.2014г., Решение №88 от 20.12.2013г., постановено по АД №164/2013г. по описа на Адм.С – Търговище, заповедта била отменена

          Междувременно, през 2012г. ответниците завели гр. д. № 694/2012г. по описа на РС – Омуртаг, като твърдели, че са собственици на двата имота, за които били одобрени КК и КР, и съдът уважил така предявения иск.

          С оглед изложеното в исковата молба ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконните строежи в имота негова собственост, представляващи четири постройки, а именно:еднофамилна жилищна сграда с площ от 74 кв. м., друг вид сграда за обитаване,  с площ от 26 кв. м., селскостопанска сграда и друг вид сграда за обитаване, с площ от 5 кв. м., тъй като 75.55 кв. м. от същите са в неговия имот и да бъдат осъдени ответниците да прекратят нарушенията с които възпрепятстват упражняване на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот.

          Ответниците -  А.И.Х., Ф.И.М., Ф.И.М. – всички с адрес: ***, чрез своя процесуален предствител излагат становище, че искът е неоснователен, тъй като била определена грешно границата между двата имота и тъй като представените от ищцовата страна документи не можели да удостоверят, че ищецът има права точно върху този имот, тъй като от представения нот.акт не било ясно кой е купувачът по него и кои са неговите наследници. Представения договор за доброволна делба не бил подписан от един от съделителите.  При изготвяне на регулационния план на с.Веренци, общ.Омуртаг през 1963г. имотът на ответниците останал извън регулация, но не бил включен в блоковете на ТКЗС, както и че сградите в него били построени преди 1963г., оградата между имота на ответниците и този на ищеца била от много години, че ответниците винаги са владели имота в тези граници никой не им бил оспорвал правото на собственост.

          Съдът след съвкупната преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          По делото е приложен Нотариален акт №66 от 24.05.1912г. за продажба на недвижим имот, описан като „ дворно място на една къща, находяща се в с. Садъкларъ, място преобърнато на  нива. Купувач на имота според нотариалния акт е М. Коджаахмед от с.Садъкларъ. Приложен е по делото Договор за доброволна делба от 13.09.1965г., в който се сочи, че е сключен между И. ***, М. Мустафов Коджа Ахмедов от с.Веренци, Хатче Коджа Ахмедова от с.Висок и Алиосман Коджа Ахмедов от с.Веренци, който обаче не е подписан от четвъртия съделител. Видно от приложените по делото разпечатка от Архивни справочници – стр.1, 19, 30 и списък на стари и нови наименования на населени места в Община Омуртаг, издаден от същата община, Садъкларъ е бившето наименование на населеното място с. Веренци, общ.Омуртаг, което в периода от 1893г. до 1941г. е било обхвата на Селска община – с.Красноселци.

           Приложено е удостоверение рег. №94-00-019/20.07.2016г., издадено от Кметство с.Зелена морава, общ. Омуртаг, според което М. Коджаахмедов /М. Ахмедов Мехмедов/ е баща на А. Мехмедов Ахмедов, роден на ***г., починал на 05.12.1961г. Представени са удостоверение за наследници изх. №94-00-05 от 13.01.2016г., издадено от Кметство с.Веренци, общ.Омуртаг, от което се установява, че ищецът е един от наследниците на А. Мехмедов Ахмедов, починал на 05.12.1961г. – негов внук и син на И. Ахмедов Мехмедов – син на А. Ахмедов и също починал. Приложено е и удостоверение за наследници изх. №94-00-33 от 05.04.2016г., издадено от Кметство с.Веренци, общ.Омуртаг, от което е видно, че ответниците са наследници на И.М.И., починал на 30.11.1999г.

            Приложено е удостоверение изх. №138 от 05.04.2016г., издадено от Община Омуртаг, според което плана на с.Веренци, общ.Омуртаг, одобрен със Заповед №1659/08.10.1963г. е единствен план за селото.

            С решение №168/14.11.2011г, постановено  по гр. д. №382/2011г. по описа на РС – Омуртаг е прието за установено спрямо Община Омуртаг и Общинска служба “Земеделие” гр. Омуртаг, че наследниците на А. Мехмедов Ахмедов, б.ж. на с. Веренци, общ. Омуртаг, поч. на 05.12.1961 г. са собственици на имот № 019124 в землището на с. Веренци, общ. Омуртаг, ЕКАТТЕ 10887 с площ от 4.735 декара в местността “БАЛЛЪК”, четвърта категория на земята, при граници и съседи: имот № 000220 – пасище, мера на Община Омуртаг, имот № 000033 - жилищна територия на с. Веренци, общ. Омуртаг, имот № 000220 – пасище, мера на Община Омуртаг, имот № 019121 – нива на Община Омуртаг, имот № 019123 – нива на Хасан Мехмедов Исов.

           С Решение №39/25.03.2013г. постановено по гр. д. №694/2012г. по описа на РС – Омуртаг е признато за установено, на основание чл.124 от ГПК, спрямо Община Омуртаг и Общинска служба по земеделие – гр. Омуртаг, правото на собственост на Садифе Сюлейман И., ЕГН**********, А.И.Х., ЕГН**********, Ф.И.М. ЕГН********** и Ф.И.М. ЕГН********** ***, върху Поземлен имот с идентификатор 10687.19.500, в землището на с.Веренци, общ.Омуртаг с площ от 2 634 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 10687.19.500.1, с площ от 74 кв. м., друг вид сграда за обитаване, с идентификатор 10687.19.500.2, с площ от 26 кв. м., селскостопанска сграда, с идентификатор 10687.19.500.3 и друг вид сграда за обитаване, с идентификатор 10687.19.500.4, с площ от 5 кв. м., при граници на имота: имот с идентификатор 10687.19.501, ПИ на наследници на А. Ахмедов, ПИ на Община Омуртаг, ПИ на Х. Исов и път на Община Омуртаг.

            От приложеното АД №164/2013г. по описа на Адм. съд – Търговище е видно, че същото е образувано по изпратена по подсъдност жалба от И.И.А. против Заповед №РД-18-25-20/16.07.2012г. на началника на СГКК – Търговище, с която е одобрена КК КР на ПИ с идентификатор 10687.19.500 и ПИ с идентификатор 10687.19.501, двата находящи се в землището на с.Веренци, общ.Омуртаг. С Решение №88/202.12.2013г, постановено по цитираното административно дело, обжалваната заповед е отменена,тъй като била издадена при наличие на спор за материално право, без да са уредени отношенията относно границите на създадения ПИ с идентификатор 10687.19.500  и съсобствения на И.А. имот №19124.

              От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, и обясненията на в.л. дадени в о.с.з. се установява следното: имот № 019124 по КВС на землището на с.Веренци, общ.Омуртаг, представляващ нива с площ 4.735 дка, отразен в скица изх. №К01429 от 11.11.2015г, издадена от ОСЗ – Омуртаг е идентичен с описания имот в договора за доброволна делба от 13.09.1965г. част от имот с пл. №124 по плана на с.Веренци, общ.Омуртаг, която се намира извън регулация, а имотът описан в Нотариален акт №66 от 24.05.2012г. не може да се идентифицира с имот №124 по КВС на с.Веренци. При изработване на кадастралния план на с.Веренци, общ.Омуртаг през 1962г. процесният имот е съществувал в реални граници и е бил заснет и отразен в плана с планоснимачен №124, като при одобряване на регулационния план на селото със Заповед №1659/08.1963г., част от имот с пл. №124 е останал извън регулация. Според заключението, процесните сгради – представляващи жилищна сграда със застроена площ 74 кв. м., баня 5 кв. м., стопанска постройка 26 кв. м. и стопанска сграда 43 кв.м., са построени в имот с пл. № 121, по плана на с.Веренци, общ.Омуртаг, който е идентичен с имот №019121 по КВС на селото, като за строителството им не били налични строителни книжа и поради застъпване между имота на ответниците с №019121 и имота на ищеца с №019124 –  с площ от около 220 кв. м., част от постройките попадат в застъпената площ, като застъпената застроена площ е 77.6 кв. м. и в нея влизат изцяло банята и части от останалите сгради. Според заключението между имот №019124 и имоти №019121 и №019123, находящи се в землището на с.Веренци, общ.Омуртаг застъпването било установено при трасиране на границите между тях по координати на Картата на възстановената собственост /КВС/. При изработване на плана за земеразделяне на с. Веренци, общ. Омуртаг имотите, които са били извън регулацията на селото – включително частта от съсобствения имот на ищеца, както и имота на ответниците и други имоти, които са били отразени в кадастралния план на селото, не са земеделски, а са застроени имоти, които остават извън регулация и са отразени в плана за земеразделяне като имоти, собствеността върху които е възстановена във възстановими граници по скица, като данните за тези имоти в плана за земеразделяне са взети чрез дигитализиране на даните от кадастралния план, одобрен през 1963г., заедно с регулационния, без да са заснети на място границите. При трасиране на границата между имотите на страните, което е правено пак по координати, е установено, че има застъпване с това, което е заснето на място и има приплъзване при изработване на КВС в частта за възстановимите граници. Вещото лице е категорично, че това приплъзване е в посока към имота на ответниците, като КВС е приплъзната към този имот, поради което границата между имотите минава през сградите и част от тях попадат в имота на ищеца по делото. Фактически процесните постройки попадат в имота на ответниците, както е било по кадастралния план на селото, а не в съсобствения имот на ищеца. Както вече се посочи това се дължи на явна фактическа грешка в КВС по отношение на имотите във възстановими граници, в резултат на което е и установеното застъпване между двата имота.

          По делото по искане на ищцовата страна като свидетели са разпитани Якуб Алиосман А., Нихат Мехмедов Мустафов и Юрке Исмаилова Алиева, а по искане на  ответниците са разпитани М. Ахмедов Мустафов, М. Мустафов Мехмедов и М. Азизов Мехмедов. В показанията си свидетелите Якуб А., Нихат Мустафов и Юрке Алиева посочват, че са братовчеди – първите двама от тях, и сестра – третата свидетелка, на ищеца и че дядо им А. навремето разпределил собствения си имот на три равни части -  на бащата на св.А., на бащата на ищеца и на бащата на св.Нихат Мустафов. Тримата свидетели твърдят, че имотът на ищеца в с.Веренци представлявал част от имота, който дядо им разделил, като тази част се паднала на бащата на ищеца. Свидетелите посочват, че между имота на ищеца и имота на ответниците преди нямало ограда, а имало забити камъни, както и че в имота на ответниците имало стара къща, впоследствие на нейно място била построена нова къща – през 1965г., според свидетелите А. и Нихат Мустафов, а по късно – през 1985г., според първия свидетел, през 1995г. според втория, ответниците построили и баня. Според св.А. тази баня навлизала в имота на ищеца, като границата минавала до стената на къщата, а според св.Нихат Мустафов в имота на ищеца навлизала освен банята и част от къщата на ответниците. Този свидетел уточнява и че до къщата, по дължина, имало стая, а до нея сайвант. Св. Алиева посочва, че къщата на ответниците е построена точно на границата между двата имота, а банята била построена през 1994г. и навлизала в имота на ищеца, като уточнява, че последният бил заплатил дяловете от този имот на децата на леля им Хатче, сестра на баща им и че понастоящем имота е негов и той го обработва. Тримата свидетели заявява, че на границата между имотите била поставена ограда от телена мрежа през 2011г., която според свидетелите А. и Нихат Мустафов била сложена навътре в имота на ищеца, тъй като според замерванията следвало да мине през къщата на ответниците, а това нямало как да стане на практика. Свидетелите М. Ахмедов Мустафов, М. Мустафов Мехмедов и М. Азизов Мехмедов заявяват, че познават страните и че споровете между тях започнали преди няколко години, а десетки години преди това нямало никакви спорове и че границата между имотите им била обозначена на място с плет. Свидетелите посочват, че през 1964г. в имота на ответниците била изградена нова къща върху основите на друга по – стара къща, като по – новата къща била разширена, но в посока към вътрешната част на имота на ответниците, а не към имота на ищеца. Тримата свидетели посочват, че бащата на ищеца не е имал никакви възражения при изгражданите на къщата, а според св. М. Ахмедов Мустафов дори помагал при строежа й. Свидетелите уточняват, че до изградената по – нова къща имало една стая и сайвант, които били много стари, строени преди това. Св.М. Мехмедов посочва, че в имота била построена и баня. Тримата свидетели твърдят, че постройките са на два – три метра от оградата между имотите.

          От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е един от исковете за защита правото на собственост – негаторния. Този иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото, пълноценно ползване на имота, според неговото предназначение. Следователно, да е основателен този иск е необходимо, ищците да са собственици на вещта по отношение на която им се пречи да упражняват това свое право и да е налице неоснователно действие от страна на ответниците, което пречи за упражняване на същото.

          От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е съсобственик на имот №019124- I по КВС на с.Веренци, общ.Омуртаг. С решение №168/14.11.2011г, постановено  по гр. д. №382/2011г. по описа на РС – Омуртаг е прието за установено спрямо Община Омуртаг и Общинска служба “Земеделие” гр. Омуртаг, че наследниците на А. Мехмедов Ахмедов, б.ж. на с. Веренци, общ. Омуртаг, поч. на 05.12.1961 г. са собственици на имот № 019124 в землището на с. Веренци, общ. Омуртаг, ЕКАТТЕ 10887 с площ от 4.735 декара в местността “БАЛЛЪК”, четвърта категория на земята, при съответните граници.
          Съгласно представените удостоверения за наследници  А. Мехмедов е имал 3-ма синове и една дъщеря, като ищецът е негов внук, син на сина му И.. Починали са двамата му сина и дъщерята, починали са и част от внуците му, които са оставили и съответни наследници. Предвид всичко това липсват годни доказателства, които да обосновават извода, че ищецът именно е собственикът на претендираната част от имот 019124 - имот 019124 –I.

          Представения нотариален акт от 24.05.1912г. не може да се идентифицира с имот 019124 а представения Договор за доброволна делба от 1963г. не е подписан от всички съделители, поради което и не е доказателство за целените с него правни последици.

            Че ищецът не е собственик на 75,55 кв.м., в които попадат част от постройките на ответниците се установява и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.  Налице е грешка в КВС, която не отразява точно регулационната граница на имотите, тъй като заснемането не е извършено на место а чрез оцифряване на границите на имотите от тази регулация. Тази грешка именно е, довела до  застъпване между имот 019124- I и 019121, в резултат на което, границата между имотите минава през постройките на ответниците. Ако не е налице такова застъпване постройките попадат в имота, собствен на ответниците по делото.Тази грешка се установява по безспорен начин при сравняването на скица с изходящ № 170/30.05.2011г., приложена по гр.д.№ 694/2012г. на РС-Омуртаг на л.12, отразяваща регулационните граници на имот 121 и на част от имот 124. Видно от тази скица регулационната граница между двата имота е минавала на около 2м. от постройките на ответниците по делото. Ако КВС отразяваше точно регулационния план на селото то както се посочи по горе застъпване не би се получило и процесните постойки не биха попаднали в имота на ищеца.

           В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели на ответниците, които са категорични, че от дълги години/ от 1963г./ границата между двата имота е минавала покрай къщата на ответнниците.

           Неоснователни са възраженията в жалбата, че обжалваното решение противоречи на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС, че в него се правят изводи на база административни процедури във връзка с кадастралната карта на имот 019121, тъй като на първо место заповедта за одобрението на кадастрална карта на този имот е отменена с влязло в сила съдебно решение и освен това изводите са на база грешка в Картата на възстановимата собственост.

            Предвид всичко това така предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

           Като е стигнал до аналогичен правен извод на база същата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да се потвърди.

           Мотивиран от горното и на осн.чл.271 ал.1 ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 26.05.2017 г. постановено по гр.д.№ 42/2017 г. на Омуртагски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                              2.