№ 124
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110209525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. П., ЕГН **********, адрес: гр.********** срещу
наказателно постановление №687414- F6816090807/19.01.2023 г. на изпълнителния
директор на НАП, оправомощен със Заповед на министъра на финансите №ЗМФ -644 от
28.08.2020г., с което му е наложена глоба на основание чл. 274 ДОПК в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.112 ал.1 вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 от ДОПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност. Счита, че не е осъществил
фактическия състав на вмененото му административно нарушение. Твърди, че не е налице
отклонение от служебните му задължения и не е настъпила вреда за бюджета в резултат на
негови действия по служба. Навежда доводи, че има нарушения от процесуален и
материален характер, не били спазени сроковете на развитие на производството по ЗАНН,
водещи до пряко накърняване на правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, представляван от адв. П.ТР.- САК, поддържа жалбата и
внася допълнение, че между жалбоподателя и въззивника се развива административно дело
пред Административен съд София област с предмет оспорване на заповед за дисциплинарно
уволнение. Предоставена е писмена защита, моли да се присъдят и сторени по делото
разноски /предоставени необходимите документи/.
Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт – КР.Р., която моли да се
потвърди обжалваното НП. На свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
основателна.
Със Заповед на изпълнителният директор на НАП с №3-ЦУ- 1304/14.07.2022 г., във връзка в
постановление на Софийска градска прокуратура по пр.пр. №8630/2022г. била извършена
проверка на дейността на жалбоподателя от Инспектората на НАП, обективирана с доклад
изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г. При проверката било установено, че Г. А. П. като орган по
приходите е извършила ревизия на дружество „А." ЕООД, с ЕИК *****, с УИН на
производство Р-22220520002563 по ЗДДС за периода от 20.09.2019г. до 04.11.2019 г.,
съгласно ЗВР №Р-22220520002563-020- 001/07.05.2020 г. С ревизионен доклад №Р-
22220520002563-092-001/30.09.2020 г. П. предложил за установяване задължения за ДДС в
размер на 2 695,74 лв. по 9 бр. фактури в периода 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г., който не бил
включен в обхвата на ревизията. По този начин, Г. П. извършил ревизия на „А." ЕООД, с
ЕИК ***** за периода 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. по ЗДДС, без да му е изрично възложена
по реда на чл. 112 ал. 1 ДОПК. С искане за писмени обяснения от 26.07.2022г, връчено на
23.08.2022г. от служителя е изискано да предостави информация за причините, поради които
на „А.“ ЕООД е предложно да се начисли данък за неревизиран период и в тази връзка защо
не е разширен обхвата на ревизията. За този период с ревизионен доклад №Р-
22220520002563-092-001/30.09.2020 г. служителят предложил за установяване задължения
за ДДС в размер на 2 695,74 лв. по 9 бр. фактури, издадени в посочения период.
Инспектората на НАП при извършената проверка приел, че жалбоподателя е осъществил
нарушение по смисъла на чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК като в качеството си
на орган по приходите е нарушил разпоредбите на ДОПК, като е извършил ревизия за
периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. без да му е възложена с нарочна заповед за
възлагане на ревизия. За място на извършване на нарушението контролните органи приели -
ТД на НАП-София, ИРМ София област, офис Ихтиман с адрес ул. „Полк. Дрангов“ №4, ет.1.
Свидетелката П. Б. Р., в качеството си на главен инспектор при ЦУ на НАП съставила и
надлежно връчила на жалбоподателя АУАН №F680807/17.10.2022 г. за нарушение на
разпоредбите на чл. 112, ал.1 вр. чл. 113, ал.1, т.4 от ДОПК.
Жалбоподателя не се е възползвал от възможността, която му предоставя разпоредбата на
чл.44 ал.1 ЗАНН и не подал възражения срещу връчения му АУАН.
АНО възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и издал процесното
наказателно постановление, като приел, че е налице извършено нарушение. При обсъждане
приложението на чл.28 ЗАНН е отразил в НП, че тъй липсват предпоставки за прилагането
му.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложени и приобщени по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл.283 НПК и показанията на разпитания в хода на съдебното
2
следствие свидетел П. Б. Р., чиито показания съдът цени като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи със събрани по делото доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
Безспорно установено е качеството на жалбоподателя Г. А. П. към момента на извършеното
деяние, като орган по приходите –заемал е длъжността главен инспектор по приходите
дирекция „Контрол” към ТД на НАП-София, отдел „Ревизии”, сектор „Ревизии“ – ИРМ
София област, фронт офис Ихтиман. В това му качество със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г. на Г. А. П. и А.Б. Г.ева им е възложена ревизия
на дружество „А." ЕООД, с ЕИК ***** по ЗДДС за периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г.
Видно от с Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г., данъчни те
служители, извършили ревизията П. и Г.ева са предложили и установили задължения на
дружеството за ДДС в размер на 2 695,74 лв. по 9 бр. фактури в периода от 05.09.2019 г. до
19.09.2019 г., който период съобразно цитираната по- горе заповед за възлагане, не е
включен в обхвата на ревизията.
Видно от гореописаните действия жалбоподателя е изпълнил от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл.112 ал.1 вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК – с посочената
заповед за възлагане на ревизия е определен и ревизираният период. В тази връзка чл. 274
ДОПК категорично определя, че „Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да
му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен
когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при
повторно нарушение - с глоба от 500 до 1 000 лв.”.
Въпреки безспорно доказаното извършено нарушение в хода на
административнонаказателното производство съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита
на санкционираното лице.
Видно от съдържанието на обжалваното Наказателно постановление и АУАН, се
установява, че липсва посочена датата на извършване на деянието. Този факт сам по себе си
съществено нарушава правата на жалбоподателя тъй като това препятства установяването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът приема, че датата на извършеното нарушение съвпада с
датата на изготвяне и съгласуване на Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-
001/30.09.2020 г. - 30.09.2020 г., в който се съдържат данни, за извършеното нарушение. От
горепосоченото следва, че АНО, в качеството на работодател на жалбоподателя е бил
наясно, както за извършеното нарушение, така и за извършителя му. Извършената
впоследствие на основание разпоредена проверката от Прокуратурата по пр.пр.
№8630/2022г. по описа на Софийска градска прокуратура вътрешна ревизия, е констатирала
факти, които са били вече вътрешноведомствено известни.
Както се установи по- горе, извършеното нарушение от жалбоподателя П., обективирано в
Ревизионния доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. изготвен от него и колегата
3
му, станало повод да бъде издаден АУАН срещу него на 17.10.2022г. или другояче казано
след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Съобразно постановеното в ТР № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г, ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с изтичането им се
погасява възможността наказващият орган да реализира административнонаказателната
отговорност. Тримесечният срок в който следва да състави АУАН започва от деня, в който
АНО, в случая и работодател на жалбоподателя, е узнал кой е нарушителят. В конкретния
случай бездействието на АНО повече от три месеца /две години/ от откриване на
нарушителя е непреодолима пречка за съставяне на акта и е основание за изключване
отговорността на нарушителя. Същевременно, тримесечният срок е в отношение на
поглъщане с едногодишния срок от извършване на нарушението, при което най-късният
момент, до който АУАН в случая е могъл да бъде съставен е 30.09.2021 г.
В допълнение съдът счита, че извършеното деяние страда и от друг съществен порок –
неговата несъставомерност, тъй като в следствие на изготвения ревизионен доклад и
последвалия го Ревизионен акт са установени задължения за ДДС на проверяваното
дружество, което не е обжалвало акта и той е влязъл в законна сила, а дружеството в
резултата на констатациите от извършената ревизия е заплатило доброволно на държавата
дължимия данък. Т.е в резултат на извършеното о т жалбоподателя П. и колегата му
въросната ревизия са предотвратили ощетяване на фиска.
Освен горепосоченото съдът счита че наложената на П. глобата по реда на чл. 274 ДОПК
подведена под наименованието „Незаконна ревизия“ е неприложима в конкретния случай,
тъй като не касае за незаконна ревизия по смисъла на така посочената разпоредба. В случая
е налице Заповед за възлагане на ревизия на основание на която ревизионното производство
е извършено от определените в заповедта служители. Ревизионния акт и определените
задължения в размер на 2 695,74 лв. установени за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г.
/извън определения в Заповедта срок/, следва да бъдат считан в тази му част за нищожен,
но доколкото ревизираното лице не е поискало прогласяване на нищожност на РА в тази
част, то същият е породил правният си ефект.
В заключение съдът счита, че АУАН, на основание на който е образувано настоящото
административно наказателно производство страда от съществен процесуален порок, поради
което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По въпроса за разноските, каквито искания са направени в съдебно заседание като са
приложени необходимите документи за това, съдът намира, че оглед изхода на делото, с
право на присъждане на разноски разполага жалбоподателя, чийто процесуален
представител е представил по делото доказателства за изплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв. В конкретния случай възнаграждението отговаря
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразявайки правната и
фактическа сложност на делото и обема на указаната от защитника правна помощ, съдът
намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски в размер на 480лв.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №687410-F680807/19.01.2023 г. на изпълнителния
директор на НАП, оправомощен със Заповед на министъра на финансите №ЗМФ -644 от
28.08.2020г., с което на Г. А. П., ЕГН **********, адрес: гр.********** е наложена глоба
на основание чл. 274 ДОПК в размер на 500 лв. за нарушение на чл.112 ал.1 вр. чл. 113 ал. 1
т. 4 от ДОПК.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на Г. А. П., ЕГН **********, адрес:
гр.**********, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5