О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МАЯ НЕДКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 629 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 18885/20.06.2019г., подадена от Й.З.Б., чрез адв. А.П., в която е обективирано
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 691/06.06.2019г., постановено по настоящето дело. Молителят сочи,
че присъдените в полза на въззиваемата страна разноски следва да бъдат съобразени с
минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. на Висшия
адвокатски съвет и иска тяхното намаляване.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Община ***, чрез адв. В.М. и адв. Ц. ***, изразява
становище за недопустимост на молбата поради
липсата на възражение за прекомерност от страна на въззивната,
направено по реда чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В условията на евентуалност въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на молбата, тъй като присъдените разноски
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на спора.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба вх. № 631/25.01.2019г. на Й.З.Б. срещу решение № 196 от 28.12.2018г., постановено по гр.дело № 63/2018г. на
Районен съд - ***, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Община *** иск с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ за разликата над 8900,82 лв. до предявения размер от 15576,44 лв.
и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане мораторна
лихва за датата 26.09.2017г. и за разликата от 284,30 лв. до предявения размер
от 502,91 лева.
С Решение №
691/06.06.2019г., постановено по в. гр. дело №629/2019г.
по описа на ВРС, съставът на
ВОС се е произнесъл, като е потвърдил Решение решение №
196 от 28.12.2018г., постановено по гр.дело № 63/2018г. на Районен съд - ***, в
частите, с които са отхвърлени предявените от Й.З.Б. искове с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 8900,82 лв. до предявения размер от 15576,44
лв. и с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане мораторна
лихва за датата 26.09.2017г. и за разликата от 284,30 лв. до предявения размер
от 502,91 лева. Съобразно изхода на спора,
въззивният съд е осъдил Й.З.Б.,***, представлявана от кмета Свилен Шитов, сумата от 1000 лв.,
представляваща направените съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Искането
за присъждане на разноски е направено
своевременно от Община ***, чрез адв. В.М. и адв. Ц. ***, с подаването
на отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание, проведено на 07.05.2019 г. е представени
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита
и съдействие №4/03.04.2019 г., удостоверяващ тяхното извършване. До приключване на последното по делото
заседание въззивната страна не е направила възражение
за прекомерност.
Анализът на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се
намали присъденото адвокатско възнаграждението следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на
насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна
по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да
присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е
констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил
служебно да следи за наличието на прекомерност.
Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е до приключване на
устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят
всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в
производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно
заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се
запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с
разноските /напр. в производство по чл. 288 ГПК, когато не се допуска
касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде
заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.
В настоящия случай молителят е имал
процесуалната възможност своевременно да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е бил редовно призовани за последното открито заседание по
делото. Обективираното възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение е извършено едва след постановяване на
решението по делото - с искането за неговото изменение по реда на чл. 248, ал.
1 от ГПК, поради което се явява преклудирано. С оглед на гореизложеното, настоящият състав
на ВОС намира, че не са налице основания за изменение на въззивното
решение в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18885/20.06.2019г.,
подадена от Й.З.Б., чрез адв. А.П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 691/06.06.2019г., постановено по в.гр.дело
№629 по описа на ВОС за 2019г.
Определението
подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението – пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.