№ 40828
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110160527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД срещу Т. А. К., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2,
вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения за сумите, както следва: 1500 лв., представляваща
неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 24.09.2021 г. към
трудов договор № ********* г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2022 г. до окончателното плащане, както и 52,92 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2022 г. до 07.07.2022 г., за които суми по
ч. гр. д. № 716/2022 г. по описа на РС – Х, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.07.2023 г.
От ответника чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
е постъпил отговор на исковата молба в срока за това.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
предявеният иск е редовен и допустим.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца книжа са относими и необходими, с оглед предмета на спора, а
приемането им като писмени доказателства по делото е допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 716/2022 г. по описа на РС – Х.
Исканията на ответника по чл. 190 ГПК и за издаване на съдебно удостоверение следва
да бъдат уважени.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА гр. гр. д. №716/2022 г. по описа на Районен съд-Х.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от съобщението
да представя в цялост заверен препис от личното трудово досие на ответника Т. А. К. и
утвърдения работен график, при който същата е следвало да полага труд за периода от 15 до
17.11.2021г., като при неизпълнение съдът може да приложи неблагоприятните последици
от възпрепятстване на доказването, разписани в чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител на ответника поисканото съдебно
удостоверение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 12.12.2023 г.,
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад по делото, както следва:
Предявени са от „ФИРМА“ ЕООД срещу Т. А. К. установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения за
сумите, както следва: 1500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за
повишаване на квалификацията от 24.09.2021 г. към трудов договор № ********* г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2022 г.
до окончателното плащане, както и 52,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от
03.03.2022 г. до 07.07.2022 г., за които суми по ч. гр. д. № 716/2022 г. по описа на РС – Х, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор №
*********г., по силата на който Т. А. К. била назначена на длъжност „ресторантски
работник“ в ресторант „Х“ с адрес гр. Х. Сочи, че между страните е подписан Договор за
повишаване на квалификацията от 24.09.2021 г., по силата на който ответникът се задължил
да не прекратява трудовото си правоотношение по време на обучението и 18 месеца след
неговото завършване, като в случаи че прекрати едностранно правоотношението преди
изтичане на посочените срокове, страните приемали, че е налице пълно неизпълнение на
договора, поради което и служителят дължал неустойка в размер на 1500 лева. Твърди, че
първият от двата курса бил проведен и успешно завършен от ответника на 17.11.2021г.
Сочи, че с молба с вх. №******* г. Т. А. К. го уведомила, че считано от 03.03.2022г.
прекратява трудовото си правоотношение с ищеца, поради което въпреки планирането му
вторият от обучителните курсове не бил проведен. На 09.01.2022г. върху същия хартиен
носител на подаденото предизвестие било обективирано изявление от ответника, че желае да
прекрати трудовото си правоотношение с ищеца от 10.01.2022г., при което няма да отработи
остатъка на предизвестието си. С оглед изложеното ищецът издал заповед №
1658/10.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано
от 13.01.2022 г.. Твърди, че в тази хипотеза за служителя възникнало задължението да плати
на работодателя неустойката по чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията му. До
ответника по Телепоща била изпратена покана за доброволно изпълнение на това
задължение в 14-дневен срок от получаване на поканата. Пратката била върната с
отбелязване „непотърсена“ на 02.03.2022 г. С оглед изложеното претендира мораторна
лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Изтъква противоречия между твърденията на ищеца и представените от същия
доказателства. Оспорва наличието на валидно трудово правоотношение между страните.
Прави възражение за нищожност на договора за повишаване на квалификацията, като в тази
връзка излага, че същият преследвал различни цели от обявеното му съдържание. Поддържа,
2
че ищецът не доказва изпълнението на задълженията си по този договор. Оспорва
неустоечната клауза като нищожна поради противоречието й с добрите нрави. При
условията на евентуалност иска намаляване размера на неустойката поради екзорбиталност.
По разпределянето на доказателствената тежест в процеса:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест по иска с правно основание чл. чл. 234, ал. 3, т.
1 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е да докаже по делото пълно и главно 1. валидно сключен договор
за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задължението си по договора, при
което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово правоотношение
за определен период; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение на това
задължение; 4. размера на уговорената неустойка в т. ч. и сторените разходи за провеждане
на обучението в посочения размер; 5. прекратяване на трудовото правоотношение
едностранно с писмено предизвестие от служителя преди изтичане на уговорения срок.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за провеждане на твърдяното обучение,
както и за направените разходи в тази насока.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната неустойка в случай, че твърди това, както и останалите
основания за недължимост на същата.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца
е да установи наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника
в забава и 3. размера на обезщетението за забава.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3