Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 07.03.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6681 по описа на съда за
2011 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Н.Д.К. (починала и заместена в производството от
наследниците си Н.Х.П., М.Б.Б.-Е. и Х.Б.Б.), В.К.Б., Н.К.К. и Р.Р.Г. срещу С.П.Л.
искова молба за признаване за установено, че ответникът не е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент № А***, находящ се на **ти жилищен етаж
в блок** от жилищна сграда в гр. С., район „С.“, със застроена площ от 99.97
кв.м., състоящ се от антре, дневна–кухня, две спални, баня-тоалетна, складово
помещение, мокро помещение и тераса, с принадлежащите му 1.1608% ид.ч. от
общите части на сградата, заедно с прилежащото му мазе № 1, находящо се в
сутерена на сградата с площ от 10.33 кв.м., заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху поземлените имоти, върху които е построена
сградата, съставляващо УПИ ІХ-1749 и Х-1749 от кв. 40 по плана на гр. С., м. „С.
град“, с обща площ на двата имота от 2 718 кв.м. и на гараж № 13, находящ
се в сутерена на сградата, с площ от 22.86 кв.м., с принадлежащите му 2.7672%
идеални части от общите части на сутерена на сградата, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху описаните поземлени имоти, върху които
е построена сградата.
В
исковата си молба ищците твърдят, че наследодателят им М.А.Н. оставил
нотариално завещание, по силата на което завещал на ответника С.П.Л.
гореописаните недвижими имоти, както и цялото си движимо и недвижимо имущество,
което притежавал към момента на смъртта си. Завещанието не било подписано от М.Н.,
поради което било нищожно. Ответникът се легитимирал като собственик на
процесния апартамент въз основа на нищожното завещание, поради което, в
качеството си на наследници на М.Н., предявяват отрицателен установителен иск,
че ответникът не е собственик на завещания му имот.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът С.П.Л. е подал отговор, в който оспорва иска.
Процедурата по съставянето на нотариалното завещание била спазена, а
завещателят изразил валидно волята си да остави цялото притежавано от него
имущество на С.Л..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно дадените в
ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г. указания правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на
самостоятелно право, оспорено от ответника. Интерес от отрицателния установителен
иск за ищците е налице и поради обстоятелството, че заявяват самостоятелни
право върху вещта, изключващи претендираните от ответника права върху същия
имот.
В производството по отрицателен установителен иск
ищецът следва да докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес –
правото си, засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в случая е
налице интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищците се
позовават на наследствено правоприемство от М.А.Н., по силата на което
придобиват собственически права върху притежавания от него към датата на
смъртта му недвижим имот, подробно описан в обстоятелствената част на исковата
молба. Това тяхно право е противопоставимо на ответника, който твърди
придобиване на собственически права върху същия обект, на основание едностранна
правна сделка - завещателно разпореждане от 29.03.2011 г.
В подкрепа на твърденията на ищците по делото е прието
удостоверение за наследници на М.А.Н. № 361/17.05.2011 г., издадено от СО,
район „Изгрев“, от което се установява, че ищците са наследници на починалия на
14.04.2011 г. М.А.Н..
Ето защо те имат интерес от предявяване на иск за
установяване, че ответникът не притежава права върху процесния имот.
Следва да се отбележи, че с протоколно определение от
01.02.2013 г. съдът е разделил от настоящото производство предявеният
инцидентен установителен иск и е разпоредено докладване на молбите за
образуване на отделно производство. Образуваното гр.д. № 2306/2013 г. по описа
на СГС, І-15 състав е прекратено с влязло в сила разпореждане от 28.03.2013 г.,
поради което не е налице съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо
относно истинността на завещанието.
Доколкото в производството са наведени възражения за
неистинност на завещанието, оспорването на документа покрива и фактическия
състав на материално правното възражение за нищожност на завещанието като
едностранна сделка (така Решение № 268 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
479/2012 г., II г. о) В този смисъл съдът дължи произнасяне относно валидността
на документа, а оттам и на правата, които той материализира.
Валидността на нотариалното завещание е предпоставена
от изпълнение на законовите изисквания за неговата форма, включваща и процедурата
по съставянето му. Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗН, нотариалното завещание се
извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява
устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след
което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. В
завещанието нотариусът следва да отбележи изпълнението на гореописаните формалности,
с означаване на мястото и датата на съставянето му, след което завещанието се
подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. В нотариално завещание № 2,
том І, рег. № 8342, дело № 2011 г. на нотариус рег. № 274 на НК са описани
извършените от нотариуса действия по съставянето на завещанието – след проверка
самоличността и дееспособността на завещателя и свидетелите, установяване, че
завещателят разбира смисъла и значението на акта, който извършва и желанието да
извърши завещателно разпореждане по своя воля, нотариусът е записал
продиктуваното му от М.А.Н. желание да завещае индивидуализирания в завещанието
апартамент А ***, както и цялото си движимо и недвижимо имущество на С.П.Л..
Удостоверено е, че завещанието е написано в присъствието на свидетелите с
продиктуваното от Н. съдържание, което нотариусът прочел, а завещателят заявил,
че го одобрява и то изразява волята му, след което положил подпис, а след това
се подписали и свидетелите и нотариуса.
Нотариалното удостоверяване, част от оспорения
документ, има обвързваща съда материална доказателствена сила, относно фактите,
които са се осъществили пред нотариуса така, както са описани. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че
фактите, предмет удостоверителното изявление на органа, издал документът са се
осъществили така, както се твърди в документа. Тежестта за доказване
неистинността на документа в частта, в която същият има материална
доказателствена сила пада върху страната, която го
оспорва. В приложение на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК оспорващият (в
случая ищцовата страна) следва да проведе пълно и главно доказване – че посочените
в него факти не отговорят на действителното фактическо положение, включително и
това, че завещателят не е изразил устно волята си така, както си изисква от 24,
ал. 2 от ЗН.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по
делото свидетели, като последователни и обективни, съответстващи по съдържание
едни на други, а също и на изготвената втора тройна съдебно-графическа
експертиза. В заключението си вещите лица категорично изразяват извод, че
подписите под нотариалното завещание са положени от М.А.Н.. Констатираните от
вещите лица Б., М. и В. изменения в почерка не са такива, че да изключат
идентификационно почерково изследване. Полаганите от Н. подписи както под
екземплярите на завещанията, така и под сравнителните образци притежавали
преимуществено буквена, но и смесена буквено-щрихова транскрипция. След
детайлно графическо изследване вещите лица са заключили, че подписите под
завещанието принадлежат на едно и също лице, а признаците за деградация на
координацията на движенията, вследствие възрастови и здравословни изменения са
проявени при положените под завещанията подписи от М.Н.. Нещо повече, тези
признаци са проявени и при изписване на имената на завещателя под изследваните
обекти, което отново потвърждава по безспорен и категоричен начин, че М.Н.
собственоръчно е написал имената си и е положил подпис под всеки от
екземплярите на нотариалните завещания. Що се отнася до различията в отделните
екземпляри, те се обясняват не само с възрастта и здравословното състояние на завещателя,
но и с обективната невъзможност при неколкократното им полагане (повече от веднъж)
те са бъдат абсолютно идентични.
Всеки от разпитаните по делото свидетели – нотариусът
и лицата, в чието присъствие Н. е изразил волята си, разказва по идентичен
начин за обстоятелствата около съставянето на завещанието – време, място и
обстановка, при които това се е случило. Не води до нищожност на нотариалното
завещание обстоятелството, че след като е изслушал и записал волята на Н.
нотариусът е оформил в печатен текст изявлението, разпечатал го е и след
прочитането му на завещателя, последният е потвърдил, че това е волята му,
подписал се е, а след това подписи са положили и свидетелите и нотариуса.
Техническото оформяне на завещанието е необходимо и с оглед спецификата на
неговата форма и четливост. Процедурата по съставянето му не е опорочена,
доколкото след разпечатването на текста нотариусът се е върнал и е прочел
материализираната в нотариална форма воля на Н., последвана от собственоръчно
изписване на имената и подписите на завещателя и свидетелите и подпис на
нотариуса. (така свидетелката И.)
Преди съставяне на завещанието М.Н. е изразил по достатъчно
ясен начин волята си да завещае процесния апартамент, както и цялото си движимо
и недвижимо имущество на С.Л.. Присъствалите в дома на Н. свидетели са
пребивавали достатъчно продължително време при завещателя, за да се убедят във
волята му, способността му да разсъждава и общува нормално. Поради това съдът
приема, че завещанието отразява волята на Н. такава, каквато е материализирана
в оспореното в настоящото производство завещание, било е съставено на място (в
дома на Н.) от нотариуса, в присъствието на двамата свидетели, потвърдили, че
съдържанието на завещанието отразява действителното желание на завещателя. Спазени
са законовите изисквания за форма на нотариалното завещание, съгласно чл. 24,
ал. 1 и 2 от ЗН вр. чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК, а оспорването на автентичността
на документа в частта, в която от М.А.Н. е положен подпис за завещател остана
недоказано.
Не се спори между страните, че към 14.04.2011 г.,
когато е открито на наследството на М.Н., последният е бил собственик на
апартамент А***. По силата на наследствено правоприемство – универсално
завещание, в патримониума на наследника С.Л. е преминало правото на собственост
върху процесния имот.
Не се доказа да са налице законови пречки ответникът
да придобива по наследство от завещателя М.Н., поради което се установява, че Л.
валидно е придобил собственически права върху имота.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат
сторените от него разноски по делото – 14 761 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.К.
(починала в хода на производството и заместена от наследниците си Н.Х.П., М.Б.Б.-Е.
и Х.Б.Б.), В.К.Б., Н.К.К. и Р.Р.Г. срещу С.П.Л. иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент № ****, находящ се на ** жилищен етаж в
блок * от жилищна сграда в гр. С., район „С.“, със застроена площ от 99.97
кв.м., състоящ се от антре, дневна–кухня, две спални, баня-тоалетна, складово
помещение, мокро помещение и тераса, с принадлежащите му 1.1608% ид.ч. от
общите части на сградата, заедно с прилежащото му мазе № 1, находящо се в
сутерена на сградата с площ от 10.33 кв.м., заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху поземлените имоти, върху които е построена
сградата, съставляващо УПИ ІХ-1749 и Х-1749 от кв. 40 по плана на гр. С., м. „С.
град“, с обща площ на двата имота от 2 718 кв.м. и на гараж № 13, находящ
се в сутерена на сградата, с площ от 22.86 кв.м., с принадлежащите му 2.7672%
идеални части от общите части на сутерена на сградата, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху описаните поземлени имоти, върху които
е построена сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, Н.Х.П., ЕГН **********, М.Б.Б.-Е., ЕГН **********, Х.Б.Б., ЕГН **********,
В.К.Б., ЕГН **********, Н.К.К., ЕГН ********** и Р.Р.Г., ЕГН ********** да
заплатят на С.П.Л., ЕГН ********** сумата от 14 761 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: