Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 719 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени установителени
искове с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Ищците твърдят, че са
собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот – масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********/ на ъгъла с ул.
„Сердика“, в кв. 7 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Зона-Г-14“ със
застроена площ около 396,44 кв.м., който имот е придобит на основание
нотариален акт № 187, дело № 11219/1992 г. Посочват, че не могат да упражняват
правото си на собственост, тъй като срещу тях ответникът противопоставя вписано
несъществуващо обстоятелство, а именно: апорт на
гореописания имот в капитала му. Твърдят, че с нотариална покана изрично са
уведомили „Е.*“ ООД, чийто универсален правоприемник е „ЖМБ – 1“ АД, че не са
уведомени и не са запознати с оценката на недвижимия имот, както и че не са
подписвали дружествен договор с описани апортни
вноски. Считат, че е налице порочно вписване на увеличение на капитала на
дружеството „Е.*“ ООД чрез апортна вноска на правото
на собственост върху 4/5 идеални части от имота, извършено въз основа на
решение от 21.03.1994 г. на СГС. Твърдят, че във връзка с апорта
не е сключен дружествен договор и такъв не е представен при вписването на
увеличаване на капитала, извършено с решение от 21.03.1994 г., не са посочени съдружниците с апортните вноски,
пълното описание на непаричната вноска, оценката и основанието на правата на
вносителите, т.е. налице е обстоятелство, което не е възникнало валидно, но
неправилно е било вписано в търговския регистър при Софийски градски съд. Предвид
изложеното искат да се постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника „ЖБМ – 1“ АД, в качеството му на универсален
правоприемник на „Е.*“ ООД, несъществуването на вписано с решение от 21.03.1994
г. на СГС по ф.д. № 7791/1992 г. обстоятелство – увеличаване на уставния
капитал на дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез
непарична вноска, представляваща 4/5 идеални части от правото на собственост
върху горепосочения недвижим имот и да се отмени решение от 21.03.1994 г. на
СГС по ф.д. № 7791/1992 г. Искат също така да се отмени констативен нотариален
акт № 29 от 28.12.2001 г. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Счита, че ищците са пропуснали преклузивния срок за
атакуване на решението на общото събрание, на което е взето решение за
извършване на апорта. Твърди, че искът е недопустим,
тъй като ищците не са собственици на частите от имота, както и поради липса на
правен интерес, тъй като въпросът за собствеността е разрешен със сила на пресъдено нещо. Прави възражение, че е придобил процесният имот по давност. Предвид изложеното иска да се
прекрати производството като недопустимо или да се отхвърлят исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а същото е видно и от приетия
като доказателство нотариален акт № 187, том LІІ,
дело № 11219/1992 г. на нотариус Д.Г., че на 14.08.1992 г. е сключен договор за
покупко-продажба, с който С. Г.С., А.Й.С.като пълномощник на Г.Г.С., М.Х., К.като законен представител на поставената под
пълно запрещение нейна дъщеря Е.Г.С.и Г.А.А.продават
на Т.К.Д., Я.Т.Д., М.Ж.Б.и В.Й.М.собствените си 4/5 идеални части от следния
недвижим имот: масивна жилищна сграда в гр. София, на ул. „*********, на ъгъла
с ул. „Сердика“, със застроена площ около 396,44 кв.м. по нотариален акт, а
съгласно удостоверение за базисна оценка от 376 кв.м., състояща се от
партер-магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден такъв, заедно с
дворното място, върху което е построена сградата с пространство от 396,44 кв.м.
по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м. в квартал 7 по плана на гр. София,
местността „ГГЦ-зона Г-14“.
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак,
че ищцата Т.В. С.е сключила граждански брак с Я.Т.Д. на 30.08.1987 г.
Видно е от удостоверение за граждански брак, че ищцата И.П.П. е сключила граждански брак с Т.К.Д. на 13.03.1983 г. и
след брака ще носи фамилното име Д..
Установява се от удостоверение за граждански брак, че ищцата
Ж.В.С. е сключила граждански брак с В.Й.С.на 22.03.1986 г.
Представен е протокол от проведено на 01.06.1993 г.
извънредно общо събрание на дружеството „Е.-*“ ООД с дневен ред: 1. Приемане на
нови съдружници – съпруги на учредителите и 2.
Вземане на решение за увеличаване на дружествения капитал и промяна на
дружествения договор във връзка с това, както и разпределението му между съдружниците. Взети са решения за приемане като членове на
дружеството на И.П.Д., Т.В.С., Ж.В.С. и М.Ж.Б., както и за приемане на апортираните от тях като непарична вноска 5/10 идеални
части от процесния имот. Прието е увеличаване на
дружествения капитал със стойността 4/5 идеални части от гореописания имот и е взето
решение да се промени дружествения договор.
С решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа
на Софийски градски съд, Фирмено отделение е вписано приемането на И.П.Д., Т.В.С.,
Ж.В.С. и М.Ж.Б.като съдружници в дружеството с
ограничена отговорност „Е.*“ ООД и е регистрирано увеличението на уставния
капитал на дружеството от 320 000 лева на общо 30 656 000 лева
чрез непарична вноска.
Представени са два броя заявления от 04.07.1994 г. от Ж.В.С.
и Т.В.С., отправени до управителя на „Е.*“ ООД, в които се твърди, че ищците не
са били уведомени за решението на СГС от 24.11.1993 г. относно оценката на
собствения им недвижим имот и че не са подписвали дружествен договор на „Е.*“
ООД, съгласно решенията по протокола от общото събрание на „Е.*“ ООД от
01.06.1993 г. Заявено е, че решението на СГС от 21.03.1004 г. противоречи на
изричните разпоредби на чл. 72 и чл. 73 ТЗ, поради което е нищожно, както и че
не приемат оценката на недвижимия имот и правят отказ от участие в дружеството.
С решение № 10 от 16.08.1999 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по
описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение е вписано преобразуване на
дружество с ограничена отговорност с фирма „Е.*“ ООД в акционерно дружество с
фирма „Ж.“ АД.
С договор за замяна на недвижим имот и МПС, оформен в
нотариален акт № 196 от 07.07.1995 г. Я.Т.Д. лично и
като пълномощник на съпругата си Т.В.С. прехвърлят на „Е.Г.“ АД 1/5 идеална
част от гореописания недвижим имот.
С договор за замяна на недвижими имоти, обективиран
в нотариален акт № 1, том І, рег. № 343, дело № 1 от 15.01.2003 г. „Е.Г.“ АД
прехвърля на „А.-**“ ООД горепосочена 1/5 идеална част от процесния
имот.
С договор за замяна на недвижими имоти и акции, оформен с
нотариален акт № 2, том І, рег. № 344, дело № 2 от 15.01.2003 г. В.Й.С.и Ж.В.С.
прехвърлят на „А.“ ЕООД 5 % идеална част от собствената си 1/5 идеална част, в
режим на съпружеска имуществена общност, от горепосочения имот.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 3, том І, рег. № 345, дело №
3 от 15.01.2003 г. В.Й.С.и Ж.В.С. продават на „А.“ ЕООД 95 % идеални части от
собствената си 1/5 идеална част от процесния имот.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в
нотариален акт № 4, том І, рег. № 346, дело № 4 от 15.01.2003 г. И.П.Д. и Т.К.Д.
продават на „А.“ ЕООД собствената си 1/5 идеална част от описания по-горе
недвижим имот.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит на основание правоприемство № 29, том VІІ,
рег. № 11040, дело № 1064 от 2001 г. на нотариус И.Н.е признато дружеството „Ж.“
АД за собственик на основание правоприемство на
гореописания недвижим имот.
Представено е удостоверение № 782/09.05.2002 г. на Софийски
районен съд, Служба по вписванията в уверение на това, че след извършена
проверка в архива и деловодството на Службата по вписванията при СРС няма данни
за вписано нотариално заверено извлечение от дружествен договор на „Е.-*“ ООД,
регистрирано по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на СГС, подписан от Т.Д., И.Д., В.С.,
Ж.С., Я.Д., Т. Д.и М.Б.с отразена непарична вноска за 4/5 идеални части от процесния имот.
С решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г. на
Върховния касационен съд, ІІ Г.О. е отменено изцяло решение № 366/01.10.2008 г.
по гр.д. № 3715/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила
решение от 09.04.2004 г. по гр.д. № 3727/2003 г. на Софийски районен съд и
вместо него е признато за установено по отношение на „А.“ ЕООД и „А.-**“ ООД,
че „Ж.“ АД е собственик на 4/5 идеални части от гореописания имот и е осъдено
дружеството „А.“ ЕООД да предаде владението върху имота.
Със същото решение от 23.02.2010 г. на Върховния касационен
съд са отменени нотариален акт за замяна на недвижим имот № 1, т. І, рег. №
343, дело № 1/2003 г.; нотариален акт за замяна на недвижим имот и акции № 2,
т. І, рег. № 344, дело № 2/2003 г.; нотариален акт № 3, том І, рег. І 345, дело
№ 3/2003 г. и нотариален акт № 4, том І, рег. № 346, дело № 4/2003 г.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че не е налице нотариално заверено извлечение от
дружествен договор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са субективно съединени установителни искове, с които се цели да се признае за
установено по съдебен ред несъществуването на вписано в търговския регистър
обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството „Е.-*“ ООД, чийто
правоприемник е ответникът „ЖБМ-1“ АД, от 320 000 лева на
30 656 000 лева чрез непарична вноска, представляваща 4/5 идеални
части от правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна
сграда в гр. София, на ул. „*********, на ъгъла с ул. „Сердика“, със застроена
площ около 396,44 кв.м. по нотариален акт, а съгласно удостоверение за базисна
оценка от 376 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа
/хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена
сградата с пространство от 396,44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м.
в квартал 7 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-зона Г-14“.
Ищците твърдят, че са собственици на 3/5 от гореописания
недвижим имот, вносители са на непаричната вноска, поради което имат интерес от
предявяване на исковете и искат заличаване на вписването на увеличението на
капитала на дружеството с непаричната вноска, тъй като обстоятелството не е
възникнало валидно.
Вписването, което се атакува е постановено с решение от
21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. на Софийски градски съд, Фирмено отделение
по партидата на „Е.-*“ ООД. От ангажираните доказателства безспорно се
установи, че към датата на атакуваното решение ищците се легитимират като
собственици на 3/5 идеални части от процесния имот,
придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, което е видно от
договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 187, том LІІ, дело № 11219/1992 г. на нотариус
Д.Г. и приетите като доказателства удостоверения за сключен граждански брак.
С решение № 192 от 11.03.2016 г. по т.д. № 1635/2014 г. на
Върховния касационен съд, І Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по
идентичен по предмет иск, но с друг ищец, е прието, че заличаването на
вписването, което се търси с предявените искове, ще рефлектира единствено върху
правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четирите физически лица. В разглеждания случай от
приетите и обсъдени по-горе доказателства безспорно се установи, че ищците са
три от четирите лица, посочени в протокола от проведеното на 01.06.1993 г. общо
събрание като вносители на апорта, поради което
постановеното по настоящия спор решение безспорно ще рефлектира върху тяхната
правна сфера, поради което следва да се приеме, че ищците имат интерес от
провеждането на исковете.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищците не разполагат с активна легитимация да
водят исковете, тъй като не са трети лица, както и за недопустимост на
исковете, тъй като ищците не са собственици. Както е приел и Върховният
касационен съд в производствата, водени между ответника и частните
правоприемници на ищците, предвид извършените разпоредителни сделки след
вписването на апорта, именно третите лица, а не
ищците нямат интерес от водене на иска, тъй като действието на заличаването на
вписването няма обратно действие, а е занапред по отношение както на членовете
на дружеството, така и по отношение на третите лица.
С решение № 5 от 08.02.2011 г. по т.д. № 271/2010 г. на
Върховния касационен съд, І Търговско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК и по повод същия предявен иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./,
но с друг ищец, е прието, че вписването въз основа на регистърното
решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска
на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в
дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на
несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на Тълкувателно решение №
1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно възприетото в цитираното решение и изложените
твърдения в исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че проверката,
която следва да извърши по предявените искове не засяга законосъобразността на
самото вписано обстоятелство – решението на общото събрание, а дали същото е
валидно възникнало. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното
обстоятелство, проверката не следва да се простира по отношение на
законосъобразността на самото вписано обстоятелство. В исковата молба не се
атакува законосъобразността на самото решение на общото събрание, взето на
01.06.1993 г., а се твърди вписване в търговския регистър на несъществуващо
обстоятелство. Предвид това възраженията на ответника, че исковете са
недопустими, тъй като решението не е атакувано в срока по чл. 74 ТЗ са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Както е прието в решение № 5 от 08.02.2011 г. по т.д. №
271/2010 г. на Върховния касационен съд, І Търговско отделение, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, подлежащото на вписване обстоятелство – увеличение на
капитала на търговско дружество, чрез апортна вноска
на недвижим имот, представлява смесен фактически състав и решението на общото
събрание е само един от компонентите в него. Увеличението включва следните
елементи, които са съобразени с редакцията на чл. 72 и чл. 73 ТЗ към 1994 г., а
именно: 1/ Писмено /с нотариална заверка на подписа/ съгласие на собственика на
имота за внасянето му в капитала на дружеството и подробното описание на този
имот; 2/ Решение на общото събрание за увеличение на капитала, чрез този
способ; 3/ Изпълнена процедура по чл. 72, ал. 2 ТЗ; 4/ Изменение на
дружествения договор в частта относно размера на капитала и пълно описание на
вноската; 5/ Вписване на това увеличеното на капитала чрез апорт
в търговския регистър и 6/ Вписване в нотариата на
промяната на собствеността върху имота.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо от
доказване обстоятелството, че непаричната вноска не е отразена в дружествения
договор. Този факт се установява и от приетите по делото писмени доказателства
– приложения протокол от общо събрание на „Е.*“ ЕООД; решението по фирменото
дело от 21.03.1994 г., с което е вписано увеличаването на капитала и описаните
в обстоятелствената му част доказателства и удостоверението от Службата по
вписванията към Софийски районен съд. Следователно отразяване на непаричната
вноска в дружествения договор на дружеството по смисъла на чл. 72, ал. 1 ТЗ липсва.
Не се и твърди, че към момента на вписването през 1994 г. или в по-късен
момент, да е имало такъв дружествен договор.
При така събраните доказателства настоящият съдебен състав
намира, че оспореното в процеса обстоятелство по увеличаване на капитала не е
валидно възникнало, поради нарушаване на писмената форма за действителност на апорта на недвижимия имот и отразяването на вноската в
дружествения договор по чл. 72, ал. 1 ТЗ с всички предвидени от закона елементи,
което е довело до вписване на несъществуващо обстоятелство. Предвид изложеното
исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени спрямо ответника
„ЖБМ-1“ АД, който се явява правоприемник на дружеството „Е.*“ ЕООД. Съобразно
чл. 431, ал. 2 ГПК като правна последица от уважаването на исковете следва да
се отмени охранителният акт – решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г.
по описа на Софийски градски съд,Фирмено отделение.
Съдът счита, че собствеността на имота не е предмет на
настоящия спор, поради което не може да се приеме, че последица от уважаване на
исковете се явява отмяната на издадения в полза на ответника констативен
нотариален акт № 29, том VІІ, рег. № 11040, дело № 1064 от 2001 г. на нотариус
Ивайло Николов, каквото искане заявяват ищците. По същата причина не подлежи на
разглеждане и заявеното в процеса от ответника възражение за придобиване на процесния имот по давност. Както е прието и в решение № 192
от 11.03.2016 г. по т.д. № 1635/2014 г. на Върховния касационен съд, І Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, безспорно заличаването на вписването на
увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода
на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС по гр.д. №
264/2009 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, не се
обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото
решение, но този новонастъпил факт, и то при
положение, че настоящото решение влезе в сила, би бил основание за спор за
собственост между страните, какъвто настоящият не е. Ирелевантно
за настоящия спор е и възражението на ответника, че с горепосоченото решение на
Върховния касационен съд е признат за собственик на имота, тъй като същото е
постановено при съобразяване настъпилите факти в процеса до приключване на
устните състезания пред въззивния съд, а решението по
настоящите искове, както е посочено по-горе, би било новонастъпил
факт и би имало значение при последващ процес между
страните.
С оглед всичко изложено дотук предявените искове за
признаване за установено по отношение на ответника, че е налице вписано в
регистъра несъществуващо обстоятелство следва да се уважат.
Предвид изхода на спора право на разноски имат ищците, на
които следва да се присъдят разноски в общ размер на 5 240 лева, от които
240 лева за държавна такса и 5 000 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените на основание чл. 431,
ал. 2 ГПК /отм./ искове от Ж. Й.С.,
с ЕГН: **********, Т.В. С., с ЕГН: **********
и И.П.Д., с ЕГН: **********, и трите
със съдебен адрес: ***, офис 14, срещу „Ж.“
АД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, като правоприемник на „Е.*“ ООД, че с
решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на Софийски градски
съд, Фирмено отделение е вписано несъществуващо обстоятелство – увеличаване на
капитала на дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез
непарична вноска, представляваща 4/5 идеални части от правото на собственост
върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда в гр. София, на ул. „*********,
на ъгъла с ул. „Сердика“, със застроена площ около 396,44 кв.м. по нотариален
акт, а съгласно удостоверение за базисна оценка от 376 кв.м., състояща се от
партер-магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден такъв, заедно с
дворното място, върху което е построена сградата с пространство от 396,44 кв.м.
по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м. в квартал 7 по плана на гр. София,
местността „ГГЦ-зона Г-14“.
ОТМЕНЯ решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на
Софийски градски съд, Фирмено отделение.
ОСЪЖДА „Ж.“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, като правоприемник на „Е.*“
ООД, да заплати на Ж. Й.С., с ЕГН: **********,
Т.В. С., с ЕГН: ********** и И.П.Д., с ЕГН: **********, и трите със
съдебен адрес: ***, офис 14, сумата от 5 240
лева /пет хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати служебно на
Агенцията по вписванията, търговски регистър, на основание чл. 30 ЗТР.
СЪДИЯ: