Р Е Ш
Е Н И Е
№ 155 / 28.04.2022 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас.
състав в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на Окръжен прокурор РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к. адм.
д. № 165/2022 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М. ***,
чрез адв. Д.М. - ШАК, срещу Решение №5 от 27.01.2022 г. на Районен съд – Ген. Тошево по НАХД №181/2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000427 от 07.06.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „АА“ гр.
Варна.
С жалбата се настоява, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно,
несъобразено със събраните по делото доказателства.
Излагат се подробни съображения, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в нечетлив АУАН, поради което и е нарушено правото на
защита на касатора. Твърди се, че издаденото НП също страда от съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на М..
Налице е съществено разминаване в това, в което е обвинен водача, че е извършил
и наложеното наказание. Посочва, че в НП словесно е изписано, че Неджим М. не е
представил изисканите документи, а наложеното наказание по чл.93, ал.1 от ЗАвтП
е за изначална липса на такива документи, което не отговаря на обективната
истина. Релевират се доводи, че в решението, съдът се позовава на Наредба
№41/04.08.2008 г., а нарушената разпоредба и според административнонаказващия
орган е чл.18, т.1 и т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. Моли, да се отмени
решението, да се отмени наказателното постановление и да се присъдят сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в касационното производство не изразява
становище по жалбата.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи че,
районният съд правилно е приложил материалния закон. Моли, да се потвърди
решението на първоинстанционния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на
прокурора и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за него.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на
Н.Х.М. срещу Наказателно постановление № 23-0000427 от 07.06.2021 г. на Директора на РД „АА“ гр. Варна, с което на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за извършено нарушение на чл. 18, т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ и глоба в размер на 2 000 лева, на осн.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за
извършено нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по делото сочат на
доказаност на вмененото с наказателното постановление нарушение, а именно - на 22.01.2021 г.
около 12,20 часа в гр. Ген. Тошеиво, по ул. „Добри Орлов“, пред ЖП гара,
управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №Н 2280 ВА, с максимална
допустима маса 7490 кг., собственост на „ИЛ БЕ СА“ ЕООД, извършващ превоз на
соев шрот за собствена сметка, като водачът не представя заверено копие на
трудов договор, с който да е назначен или заверено извлечение от него, както и
не представя Заповед на управляващия или упълномощено лице на юридическото лице
за чиято сметка се извършва превоза, съгласно чл.18, т.4 от Наредба №Н-8. АУАН бил съставен към момента на проверката на 22.01.2021 г. в присъствието на водача, който вписал в АУАН, че няма възражения.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, въззивният съд е
приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП съдържат
всички реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод, че
правилно административнонаказващият орган е приел, че е реализирано описаното
нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението. Посочено е, че в НП
безспорно е индивидуализирано нарушението и същото правилно е квалифицирано. Отнасяйки установените факти към посочената от наказващия
орган нарушена и съответно санкционна норма, РС Ген. Тошево е стигнал до извод, че извършването на нарушението на чл. 18, т.1
и т.4 от Наредба № Н-8/2008 г. се установява безспорно по делото и правилно на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАПр е наложено административното наказание глоба в общ размер на 4 000 лв.
Прието е, че наказанието е законосъобразно определено като вид и размер, както
и че не са налице основания да се приеме деянието като маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН.
Изложените от него съображения в тази насока не се
споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбите на чл. 93 са изменени със ЗИД на ЗАвтП, обнародван в ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.
След посоченото изменение чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП има следната редакция "Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.". Следователно
според настоящата редакция на тази санкционна норма инкриминираното деяние на
водача е обусловено само от условието, че той извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка без издаден
за моторното превозно средство документ, който се изисква от регламент, от
закона или от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАП. Такива са и
двата документа, според наредбата, трудовия договор и заповедта на управляващия
юридическото лице, съгласно Наредба №Н-8.
Нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП следва да се тълкува съобразно систематичното й място и
във връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАП. Тя сочи, че тя е приложима само в случаите, когато водачът не представи на контролните органи
документ, който се изисква за моторното превозно средство от регламент, от
закона или от подзаконов нормативен акт по неговото приложение. Т.е. се касае за
непредставяне, а не въобще за несъществуващ документ.
Видно
от обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че водачът
не представя заверено копие на трудов договор ….. Никъде не е посочено, че
такъв няма /такъв не е издаден/, т.е. е налице противоречие между фактическата
обстановка и приложената санкционна норма.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че както наказващият орган, така и районният съд са приложили неправилно
закона.
В контекста на изложеното погрешно е заключението на
районния съд за правна квалификация на правонарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАв Пр. Съгласно тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело №
1/2020 г. на ВАС районният съд има правомощие в производства по раздел V, глава
ІІІ на ЗАНН да прилага закона за същото, еднаквото или по-леко наказуемото
нарушение, но в касационни производства административният съд няма правомощие
да преквалифицира деянието. В тази връзка настоящият съд не може да подведе
установените по делото юридически факти под правилната законова разпоредба и
поради тази причина може единствено да отмени обжалваното решение на РС-Варна и
вместо него да постанови отмяна на издаденото наказателно постановление, което
е незаконосъобразно поради дадена погрешна правна квалификация на
правонарушението.
Относно
основното възражение в касационната жалба, касаещо нечетливия АУАН, съдът
намира следното: Анализът на събраните доказателства - в
хода на административно-наказателното и на съдебното производство, разгледани в
тяхната съвкупност - обосновава извод, че М. се е запознал със съдържанието на съставения му акт за установяване на
административно нарушение, разбрал е за какво точно деяние се съставя този акт
и своевременно, надлежно и в пълен обем е реализирал правото си на защита срещу
издаденото му наказателно постановление. Иначе казано, всички доводи на
жалбоподателя, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като е нарушено правото му на защита посредством
връчване на нечетлив препис от акт за установяване на административно нарушение
и че това представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни. Безспорно,
след като е прочел АУАН, след неговото съставяне и преди да го подпише, касаторът е бил наясно за какво конкретно административно
нарушение му е съставен въпросния акт за установяване на административно
нарушение. Дори и да се приеме, че му е връчен нечетлив препис от АУАН, това не
му е попречило да реализира правото си на защита в пълен обем, нито го е
затруднило да разбере за какво конкретно нарушение му е съставен АУАН и ще бъде
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Необходимо е да бъде
посочено, че макар да твърди, че му е бил връчен нечетлив препис от акта за
установяване на административно нарушение жалбоподателят не е предприел каквито
и да било действия да се снабди с четлив препис, да направи възражение в тази
насока в 3-дневен срок, съобразно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, сред получаване на
нечетливия препис от акта. Жалбоподателят не е оспорил, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен в негово присъствие, че
той го е подписал.
Всичко това дава
основание на съда да приеме за установено, че запознавайки се със съдържанието
на акта в оригинал, преди да го подпише, М. е бил наясно за какво точно деяние му е съставен този акт. В акта за
установяване на административно нарушение, който е бил връчен на жалбоподателя
текстът, регламентиращ правната възможност по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за даване
на допълнителни обяснения и възражения в 3-дневен срок от получаване препис от
акта е четлив, но въпреки това жалбоподателят не се е възползвал от
възможността да направи възражения, да даде допълнителни обяснения или пък да
поиска да му бъде връчен друг препис от АУАН. Н.М. е бездействал и не е положил и минимални усилия да се снабди с четлив
препис от акта за установяване на административно нарушение, защото е знаел за
какво точно нарушение му е съставен този акт.
В заключение, касационната инстанция приема, че не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила по смисъла на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, което нарушение е довело до
невъзможност така съставения АУАН да породи
последиците, към които е насочен и същевременно е ограничило възможността
нарушителят да реализира защитата си в пълен обем.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 300 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така Административен
съд
Добрич, І кас. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №5 от 27.01.2022 г. на Районен съд – Ген. Тошево по НАХД №181/2021 г и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000427 от 07.06.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „АА“ гр.
Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - Варна да заплати на Н.Х.М. ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: