№ 22
гр. , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500132 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 132 по описа за
2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Х. Н., от гр. Сливен,
*********** против разпореждане от 25.02.2021г. по гр.д. № 1262/1982г. по
описа на Сливенския районен съд, с което му е било отказано издаването на
препис от постановеното по гр.д. № 1262/1982г. решение.
В жалбата се посочва, че разпореждането на СлРС е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят искал да се запознае с решението
постановено по гр.д. № 1262/1982г. за да се избегне възможността децата му
да влязат в близки кръвородствени връзки с други наследници на
биологичната му майка. Счита, че като страна по делото има право да получи
препис от съдебния акт на основание чл. 77 от Правилника за
администрацията на съдилищата (ПАС). Посочва, че по отношение правото
на осиновения да получи информация за биологичните си родители е налице
практика на ЕСПЧ.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
1
С решение № 758/20.09.1982г. по гр.д. 1262/1982г. на СлРС е било
допуснато осиновяване на жалбоподателя. На 19.02.2021г. той депозирал
заявление пред РС – Сливен с искане да му бъде разрешено да получи заверен
препис на решение № 758/20.09.1982г. по гр.д. 1262/1982г. на СлРС. На
25.02.2021г. било постановено обжалваното разпореждане, с което на
молителя било отказано издаването на копие от исканото решение за да не се
наруши тайната на осиновяването.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на
26.02.2021г. Частната жалба е депозирана на 02.03.2021г., в рамките на
законоопределения едноседмичен срок.
Съдът приема, че частната жалба е допустима като депозирана в
законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Не съществува пречка по реда на чл. 77, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за
администрацията в съдилищата, страна по делото да поиска издаване на
съдебно удостоверение и преписи от приложените към делата книжа при
посочени предпоставки. Тъй като конкретното дело е свързано с достъп до
информация във връзка с допуснато осиновяване, законът предвижда високо
ниво на защита на тайната на осиновяването с цел запазването на изградените
отношения: родител – дете между осиновения и осиновителя(осиновителите).
Производствата във връзка с осиновяването са охранителни и същите
протичат при закрити врати. Следователно в охранително производство по
упражненото право на осиновителя по чл. 77 от ПАС, съдът е длъжен да се
запознае с материалите по приключилото дело, по което е било допуснато
пълното осиновяване, за да установи или да отрече защитената от закона
тайна за рождения произход на осиновения, в т. ч. да не допусне засягането на
чуждите основни конституционни права. Разгласяването на тайната на
осиновяването с намерение да се причинят вредни последици на осиновения,
на осиновителите или на семействата им се третира от Наказателния кодекс
като престъпление – чл. 145, ал. 2 от НК.
Достъпът, до информация за произхода на осиновения може да бъде
предоставена по съдебен ред, само по изрично регламентирана от Семейния
2
кодекс процедура – чл. 105 от СК, като по този начин се охраняват
посочените по-горе интереси. С нормата на чл. 105 от СК законодателят е
създал защитена от закона тайна, когато става дума за информация във връзка
с осиновяване. Тя се определя според лицата, за които пълното осиновяване
поражда пряко правни последици. В определение № 352 от 18.09.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2366/2018 г. на ІІІ г. о. се посочва, че спрямо осиновявания
защитената от закона тайна касае факта на осиновяването и на неговия
произход по рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на произход на
осиновения по рождение, а спрямо рождения родител тя е за самоличността
на осиновителя и за новото, променено гражданско състояние на осиновеното
дете.
Молбата на молителя е подадена с искане да бъдат издадени преписи на
документи, в които се съдържа информация за произхода на осиновеното от
него дете. В този случай, за да е редовна, молбата следва да отговаря на
изискванията на чл. 105, ал. 1 от СК. Нормата регламентира, че
осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да
поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на
осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на
осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в
съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители
на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
В настоящия случай, молителя изрично не е заявил, че желае
провеждане на производство по реда на чл. 105 от СК.
При това положение, окръжния съд намира, че заявлението за
запознаване с гр. дело № 1262/1982 г. по описа на СлРС и снабдяване с
преписи от решението по него и приложените книжа, които съдържат
информация за произхода на осиновения, вкл. и исковата молба и решението
е неоснователно. Предоставената с нормата на чл. 77 от ПАС възможност, не
може да преодолее ограниченията при предоставяне на информация на
осиновителите и осиновените въведена от нормативен акт от по-висока
категория - чл. 105 от СК. Възприемане на обратното би означавало
заобикаляне на закона, тъй като предоставянето на информация за произход
по чл. 105 от СК се осъществява именно чрез осигуряване на достъп и
издаване на препис от решението по съответното дело за допускане на
3
осиновяване. Също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 1 от
Закона за нормативните актове/ЗНА/, правилникът е нормативен акт, който се
издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни
и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. В тази връзка
правилникът е нормативен акт, който стои по-ниско в йерархията на
нормативните актове и не може да противоречи на регламентите, установени
в кодекса. От тази нормативна постановка, съдът прави извод, че дадени
отношения, когато са уредени в по-висш по степен нормативен акт, не може
да се заобикалят от норма, уредена в по-нисш по степен нормативен акт.
Поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 77, ал. 2 във вр. чл.
64, ал. 2 от ПАС, за достъп до информация по делата за осиновявания, вместо
да се приложи установения ред по чл105 от СК.
Ето защо, изводът на първоинстанционният съд за неоснователност на
молбата, в частта за издаване на преписи от документи по делото, съдържащи
информация за произхода на осиновения с правно осн. чл. 77 от ПАС е
правилен, доколкото при уважаването и неизбежно ще се разкрият факти за
произхода на осиновения, което в случая е възможно само по реда на чл. 105
от СК.
С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С. Х. Н., от гр. Сливен,
*********** против разпореждане от 25.02.2021г. по гр.д. № 1262/1982г. по
описа на Сливенския районен съд, с което му е било отказано издаването на
препис от постановеното по гр.д. № 1262/1982г. решение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в
4
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5