Решение по дело №368/2022 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по Протест от С. С., прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата...“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община] /Наредбата/, приета с Решение № 219 по протокол № 22/26.02.2021 г. на ОбС-[община], изменена/допълнена с Решение № 283 по протокол № 27/29.07.2021 г.; Решение № 312 по протокол № 29/30.09.2021 г.; Решение № 407 по протокол № 38/19.05.2022 г. и Решение № 461 по протокол № 44/29.09.2022 г. на ОбС - [община].

С протеста се иска от съда да се обявят за нищожни оспорените разпоредби.

В съдебно заседание, оспорването се поддържа от процесуален представител, като освен искането за обявяване на нищожност, алтернативно се иска отмяната на оспорените разпоредби, като незаконосъобразни.

Ответникът Общински съвет – [община], счита Протеста на С. С. - прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] за прогласяване нищожност на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата..." от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община], за неоснователен. Сочи, че така протестирания подзаконов административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и без противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Според разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ч. размерът на местните такси, цени на услуги и права се определя при спазване на следните принципи, регламентирани в чл. 8 от ЗМДТ: ".... за ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги и за насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги." Нормата на чл. 8 от ЗМДТ определя принципите, съгласно които общинският съвет определя размера на таксите, а именно: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Сочи, че неправилно протестиращата прокуратура счита, че както ЗМДТ, така и ЗНА и ЗМСМА не допускат подзаконови административни актове да се дописват с други принципи, определящи размера на местните такси и цени на услуги, освен изрично посочените в законите, поради което с наредбата е реализирано недопустимо разширително тълкуване.

Действително разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК, респ. на чл. 2; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, въвеждат забрана за преуреждане на обществени отношения, но в случая не е налице твърдяното надхвърляне на законовата рамка, сторено без материалноправна компетентност. Приетия принцип, формулиран като „ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги“ и „насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги“ не противоречи по своята цел на сочените норми от ЗМДТ, тъй като на практика цели постигане на максимална ефективност в разпределението на общинските ресурси, което от своя страна рефлектира в значителна степен върху разпределението на средствата в общинския бюджет. Наличието на достатъчно ресурси, при спазването на трите принципа, заложени в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ и тяхното ефективно разпределение на практика гарантира развитието на общината и осигуряването на благосъстоянието на нейните жители.

По отношение на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата, според която общински орган издал разрешението за ползване на терени общинска собственост, може да го отмени когато: теренът не се ползва по предназначение, когато не се ползва от лицето на което е издадено, когато не се плаща таксата или когато обществените нужди налагат това, също не е налице „дописване“ на закона, се сочи, че оплакването е неоснователно. Видно от съдържанието на чл. 28, ал. 1 от Наредбата, ОбС [община], освен трите възможности за отнемане разрешението за ползване, предвидени законодателно в чл. 80 от ЗМДТ, е добавил и при не плащане на такса, като не са изложени мотиви, защо се оспорват допълнителните възможности за отнемане на разрешителните. Сочи се, че хипотезата на ,,отнема се разрешителното ако не се заплаща таксата“ е напълно приемлива, тъй като тя гарантира постъпленията в общинския бюджет.

Излагат се доводи, че предвид решение № 6/29.09.2009 г. по к.д. № 7/2009 г. Конституционният съд, същността на местното самоуправление е правото и реалната възможност местните общности да регулират и управляват в рамките на закона. Съгласно чл. 4 от ЕХМС, основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията или от закона.

Иска се да бъдат присъдени на О. Ч. и разноски.

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл. 181 във вр. чл. 188 от АПК но по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. На основание чл. 186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, при което оспорването е допустимо.

При разглеждането му по същество, съдът установи следното:

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата...“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община].

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване освен на принципите съвпадащи с тези по чл.8, ал.1 ЗМДТ, но и за ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги и за насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги /т.4 и т.5 на горната разпоредба/.

Според чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съгласно нормата на чл. 15 ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния. В този смисъл с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по-висока степен при което се налага извода че чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата...“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община], приета с Решение № 219 по протокол № 22/26.02.2021 г. на ОбС-[община] , изменена/допълнена с Решение № 283 по протокол № 27/ 29.07.2021 г.; Решение № 312 по протокол № 29/30.09.2021 г.; Решение № 407 по протокол № 38/19.05.2022 г. и Решение № 461 по протокол № 44/29.09.2022 г. на ОбС- Чепеларе противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

Като се има предвиди, че разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ не въвежда, като основни принципи при определяне размера на таксите ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги и за насърчаване на частния сектор в предоставянето на услуги се налага извода, че местния орган на власт е въвел и допълнителни критерии, заложени като принципи за определяне на размера на местните такси и цени на услуги в [община], които не се съдържат в ЗМДТ, при което така приетата разпоредба противоречи на акт от по-висока степен, независимо, че същата касае само принципите при определяне размера на таксите. Противоречието със ЗМДТ налага извод за незаконосъобразност на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, а не за нищожност, както се твърди от протестиращия.

Нищожността е особено тежък порок, какъвто в случая не се установява, тъй като не е налице липса на компетентност на органа, неспазване на форма или пълна липса на предпоставки за издаване. Според съдебната практика и правната теория, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т.е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление. В случая установения порок касае материалната законосъобразност на акта, при което и протеста в тази част е основателен.

Този извод се налага и по отношение на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата. Според същата, общински орган издал разрешението за ползване на терени общинска собственост, може да го отмени когато: теренът не се ползва по предназначение, когато не се ползва от лицето на което е издадено, когато не се плаща таксата или когато обществените нужди налагат това.

Същата материя е законодателно регламентирана в чл.80 от ЗМДТ, в който изчерпателно са изброени основанията за отнемане на разрешението за ползване на терен общинска собственост, а именно: когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Предвид цитираните разпоредби в чл. 25, ал. 3 от Наредбата, местният орган на власт е предвидил допълнително основание за отнемане на разрешението за ползване „когато не се плаща таксата“, каквото основание не е предвидено в чл. 80 ЗМДТ. Разрешението за ползване на терен - общинска собственост се издава във връзка със заплащането на определена такса на общината, която като публично общинско вземане е уредена в чл.79 ал.1 от ЗМДТ. Съгласно чл.72 и чл.79, ал.2 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицето за времето на реалното ползване на заявеното пространство, а не за целия срок на разрешението, т.е. предвидена е възможност за сезонно или друго ограничено във времето ползване, съответно на което ще се определи размерът на дължимата такса. Издаденото разрешение само по себе си има действие до изтичане на срока, за който е издадено, освен ако не бъде отнето на някое от основанията, изчерпателно посочени в чл.80 от ЗМДТ, където като основание за отнемане не е посочено неплащане на таксата. При тези изводи приетата разпоредба на чл. 25, ал. 3, в частта: “когато не се плаща таксата“ от Наредбата се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 80 от ЗМДТ, което обуславя незаконосъобразност на протестираната разпоредба. Установения порок не води до нищожност, а до унищожаемост на процесната разпоредба.

Теорията и практиката очертават и критериите в най-обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган, т.е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение(порок). При извършената проверка съдът констатира, че актът в протестираната част е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и без да са допуснати нарушения при приемането им, които да го опорочават до степен на нищожност. Нарушаването на законността в конкретния случай не води задължително до увреждането на правовата система, съответно объркване и правна несигурност, поради което да е налице сериозна опасност от съществуването на протестираната разпоредба.

С оглед всичко гореизложено Административен съд гр. [област] да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата...“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община], приета с Решение № 219 по протокол № 22/26.02.2021 г. на ОбС-[община] , изменена/допълнена с Решение № 283 по протокол № 27/29.07.2021 г.; Решение № 312 по протокол № 29/30.09.2021 г.; Решение № 407 по протокол № 38/19.05.2022 г. и Решение № 461 по протокол № 44/29.09.2022 г. на ОбС - [община].

Воден от горното и на основание чл. 193, ал.1 и пр.2, във вр. чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата...“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община], приета с Решение № 219 по протокол № 22/26.02.2021 г. на ОбС-[община] , изменена/допълнена с Решение № 283 по протокол № 27/29.07.2021 г.; Решение № 312 по протокол № 29/30.09.2021 г.; Решение № 407 по протокол № 38/19.05.2022 г. и Решение № 461 по протокол № 44/29.09.2022 г. на ОбС - [община].

Оставя без уважение искането в протеста на ПРОКУРОР в ОП-[област], за обявяване на нищожността на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 25, ал. 3 в частта „...когато не се плаща таксата...“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община].

Осъжда О. Ч. да заплати на оспорващия разноски в размер на 20 лева, ДТ за обнародване на протеста в ДВ.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.