Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Пловдив 09.01.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV
състав в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и
втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2454 по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК.
Делото е образувано по жалба на Я.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, против принудителна административна мярка за преместване на
паркирано пътно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, рег.№ ***, без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на
08.09.2022г. в 14:55 часа.
Жалбоподателят оспорва мярката, като
незаконосъобразна, наложена при липса на компетентност, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Жалбоподателката твърди, че не е извършила
нарушение на правилата за паркиране, тъй като автомобилът не е бил паркиран на
мястото за служебен абонамент, а на синя зона, за което е заплатена съответната
цена, чрез изпращане на кратко текстово съобщение. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата - старши полицай Т. Г. П. в сектор „Общинска полиция-Пловдив“, не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приетите по делото доказателства,
настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2022г. в 14:55 ч. в гр. Пловдив на ул.
„Константин Иречек“до № 11, старши
полицай сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив е наложил
ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач на паркиран лек автомобил марка „Рено“
с рег. № ***. За репатрирането е изготвена докладна записка до началник сектор "Общинска
полиция" гр. Пловдив. Като основание е посочено, че автомобила е паркиран
в зоната на пътен знак В-27, с допълнителна табела за репатриране Т-18, т. 1 –
служебно паркомясто.
От страна на ответника е приобщена към
доказателствения материал по делото преписката по издаване на оспорвания акт,
включително доказателства за компетентността на издателя на заповедта да издава
такива актове; докладна записка до началник сектор „Общинска полиция“ – гр.
Пловдив; Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив; Правилник за устройството и дейността на Общинско предпрятие
„Паркиране и репатриране“ към община Пловдив; Разрешение № СП-А02297/01.08.2022г.
за 1 бр. служебни паркоместа; снимки, направени на 08.09.2022 г.
От страна на жалбоподателя е представена детайлна
телефонна разпечатка на мобилен номер; препис от фискален бон за сумата от 82
лв за принудително преместване и престой в специализиран паркинг от дата
08.09.2022 г.;
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка е
наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.
168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията на което е
преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство;
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско
управление.
По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б.
„б“ от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването ѝ в писмена форма,
поради което същата може да бъде разпоредена и устно.
На следващо място в закона не е посочено изрично кой
е административният орган, оправомощен да наложи мярка от категорията на
процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва да е от кръга
на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП : определените от министъра на вътрешните
работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно Заповед № 8121з-1215 от 27.10.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, определени са държавни служители на
„ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните
звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните
работи и областните дирекции на МВР, на които са предоставени правомощия да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
От приета по делото Заповед № 21ОА-2574/17.09.2021
г. на Кмета на Община Пловдив, мл.
инспектор Т. Г. П. – старши полицай /т. 42/ е определен за държавен служител от
сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР
– Пловдив, който може да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано
ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл. 168,
ал. 1 ЗДвП. При тези данни следва, че ПАМ е приложена от компетентен орган и
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Наложената марка не противоречи на материалния
закон.
При осъществяването и прилагането на процесната
мярка не са допуснати съществени процесуални нарушения. Доколкото
принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за
доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени
средства, влючително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.
Разпореждането е извършено в съответствие с
материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. „б“
от ЗДвП, приложима като материално правно основание за налагане на конкретната
ПАМ, са три:
1. когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство;
2. когато създава опасност и
3. когато прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на
визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност,
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение. Не съществува правна възможност за
административният орган да осъществи във всеки конкретен случай, с оглед на
конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането или не принудителната
административна мярка. В процесния случай, съгласно докладната записка
изготвена от ст. полицай сектор „Общинска полиция“ гр. Пловдив, мярката е
наложена по първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй
като автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в нарушение на правилата на
движение при наличие на неподвижен пътен знак В27, въвеждащ забрана за престой
и паркиране.
В този смисъл, спорно по делото е именно
обстоятелството дали процесния лек автомобил е бил паркиран в нарушение на
правилата за паркиране. Това обстоятелство се установява от представените по
делото докладна записка и снимки, от които е видно, че лекия автомобил, преди
неговото репатриране, е бил паркиран на служебен абонамент на „ПАПАЗЯН ДАЙМЪНД“,
възпрепятства ползването му от правоимащите. Същото е надлежно обозначено, като
с табелата за паркомястото е поставен пътен знак В27, т. е. забрана за престой
и паркиране на други автомобили, която забрана не се отнася за лицата, имащи
право да ползват служебен абонамент. Налична е и табела Т18. 1, указваща
принудителното преместване на неправилно паркиралите
автомобили.
Не
се споделят наведените от страна на жалбоподателя доводи, че лекия автомобил не
е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, тъй като същия е бил
паркирал преди поставения неподвижен знак В-27. Действително от представените
снимки се констатира разминаване между пътната маркировка и неподвижния знак,
но в случая това не променя крайния извод за извършване на нарушение, тъй като от
снимковия материал се установява по достатъчно категоричен начин, че
автомобилът, макар и не в пълния си обем е бил паркиран в зоната на действие на
посочения пътен знак и е възпрепятствал ползването на определеното служебно
паркомясто.
В тази връзка следва да се посочи, че елементите на
фактическия състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на
ПАМ, изразяваща се в преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, е установен
в законовата норма на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и са спазени.
В заключение следва да се посочи, че оспорената ПАМ
е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно за преустановяване на
административните нарушения.
Ето защо, процесната ПАМ се явява законосъобразна,
постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
административнопроизводствените правила и целта на закона, а жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес *** против принудителна
административна мярка за преместване на
паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, рег.№ ***,
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена
на 08.09.2022г. в 14:55 часа.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: