№ 20157
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело №
20231110158246 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023
г., от Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С* чрез процесуалния
представител А. Н. Ж. адвокат от САК с адрес на кантора: гр. С*, мобилен
телефон: * срещу В. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН
********** с адрес: гр. София, жк. С*, с която е предявен ревандикационен
иск с правна квалификация чл.108 ЗС, с която се иска:
1. да бъде признато по отношение на ответниците В. А. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, жк. С*, че ищецът Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. С* е собственик на следния недвижим имот: РЕАЛНА ЧАСТ с
площ от 58 кв.м. от имот, който е част от имот 223а попадаш в останалата
си част в кв. 104а, за която част е отреден парцел II образуван от поземлен
имот 223 от квартал 261а и част от поземлен имот 223а, от квартал 104 а
находящ се в гр. София, ж.к. „С* целият парцел с площ 765 кв.м. при
съседи на парцела: улица, парцел I-222, парцел I-223а, а на реалната част
от имота включена в парцелните граници и квартални граници при
съседи: улица, парцел II-223 от квартал 261а, парцел III-223а от квартал
104а, а по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор
на АГКК представляващ реална част с площ 58 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор * с построен в него басейн при съседи на имота: поземлен
имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *, поземлен
имот с идентификатор * поземлен имот с идентификатор *, на
1
основание давностно владение за периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г.
2. ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца върху
гореописания процесен имот.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на реална част от процесния имот за периода от 11.11.2011 г. до
11.11.2021 г., на основание давностно владение.
Твърди се, че реалната част от гореописания имот владее ясно и
необезпокоявано с извършване на подобрения и приращения в имота от него
през посочения период, като е настъпил ефекта на сложния фактически състав
на придобивната давност за него и аз той е собственик на имота, но съседите -
ответници по делото оспорват след началото на 2022 г. собствеността на
придобитата по давност част от процесния имот за процесния период, което
поражда за него правен интерес от предявяване на исковете.
Твърди се, че владението му е отнето от ответниците през 20.04.2023 г.
чрез незаконен въвод от ДСИ при СИС на СРС, като са използвали издаден
изпълнителен лист спрямо трето лице, които вече е бил изпълнен през 2011 г.
преди да установи фактическа власт и владение върху процесния имот.
Моля за доказване на гореописаните факти и обстоятелства за явното и
необезпокоявано владение през процесния период и за извършените
подобрения и приращения и заграждане на процесната част от имот с ограда
да ми бъдат допуснати трима души свидетели в режим на довеждане, с които
ще докажа настъпилия ефект и факт на придобиването по давност на
процесната част от имот.
Моли иска да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците оспорват предявения иск.
Намират, че исковата молба е нередовна с довод, че ищецът не конкретизира
обстоятелства относно твърдените от него осъществени владелчески
действия, доколко в исковата молба е посочено единствено, че същите се
изразяват в извършване на подобрения и приращения в имота.
Оспорват твърдението на ищеца, че е владял процесната част в периода
11.11.2011 г. до 11.11.2021 г., като намират за неоснователно и възражението
на ищеца, че в негова полза е изтекла придобивна давност относно процесната
реална част.
Твърдят, че е налице решение по гр.д.№8703/2001 г. на СРС, 49 състав,
влязло в сила на 21.01.2010 г., по иск с правно основание чл.108 от ЗС, по
което страни са били ответникът и наследодателят на ищеца- А* А.а, по
силата на което е разрешен спорът между страните относно собствеността
именно на процесната реална част. Излагат, че майката на ищеца - А*ина А.а,
е осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на В. Р. и А* Р., последният
наследодател на ответниците, владението на процесната реална част. Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение на 14.01.2011 г. е издаден
протокол за принудително отнемане по изп. дело № 20643/2010 г. на ДСИ при
СРС, въз основа на който е извършено отнемане на владението на процесната
2
реална част от длъжника по изпълнителното производство- А*.
Ответниците твърдят, че са оградили тази реална част по характерните
точки, които са били фиксирани със забити в земята метални колчета съгласно
заключението на вещото лице, назначено по изпълнителното дело, като по
този начин са я присъединили към останалата част на своя имот. Сочат, че към
датата на извършения въвод във владение- 14.01.2011 г., в процесната реална
част е попадала част от незаконно изграден басейн, останалата част на който е
в имот на А*ина А.а, като този факт бил виден от снимков материал към
експертизата по изп. дело №20643/2010 г. Ответниците излагат, че с
извършване на въвода са установили владение върху процесната част и са я
използвали безпрепятствено и непрекъснато за паркиране на превозни
средства - камион и бусове. Твърдят, че наследодателят на ищеца- А*ина А.а,
е приела резултата от постановеното решение и след въвода не се
противопоставила на извършените от ответниците действия, така и не е
заявила под никаква форма претенции спрямо ответниците да ползва спорната
реална част.
Няколко години след смъртта на А*ина А.а, починала на 04.03.2015г.,,
единствено ищецът Г. А. А., който е един от наследниците й, е започнал
словесно оспорване на правата на ответниците върху процесната част и в края
на 2020 г., възползвайки се от кратковременното им отсъствие, е съборил
ограждение и извършил повреди в имота им, с което самоуправно действие
ищецът е затруднявал ответниците да ползват процесната реална част.
Ответниците твърдят, че поради обстоятелството, че наследник на
длъжника по изпълнителното производство е извършил действия, с които
самоволно си е възвърнал владението, ответниците в качеството на взискатели
по ново изпълнително производство по изп.дело №1677/2022 г. по описа на
ДСИ въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д. №8703/2001 г. на
СРС, 49 състав, отправили искане до съдебния изпълнител срещу ответника Г.
А. и брат му К* А. да бъдат изведени от имота. С протокол за въвод на
20.04.2023 г. по изп.дело №1677/2022 г. на ДСИ ответниците са въведени във
владение на процесната част.
Ответниците излагат, че нито ищецът, нито неговия наследодател А*ина
А.а, не са владели процесната реална част, след като ответниците са въведени
във владение по отношение на нея на 21.01.2010 г.
Оспорват ищеца да е придобил процесната реална част от имота по
давност, тъй като не е налице годен обект, който да е възможно да бъде
придобит по давност, доколкото е налице законова забрана по чл.200 ЗУТ за
придобиването й.
Молят съда да отхвърли иска.
В о.с.з. ищецът се представлява от адвокат. Поддържа исковата молба.
Не представя писмена защита и не се явява в последно о.с.з
Ответниците в о.с.з. се представляват от адвокат. Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък. В писмени
3
бележки излага подробни съображения защо не е доказан фактическия състав
на давността, годността на ПИ като обект на правото на собственост.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
Видно от представеното Решение от 22.11.2007 г. по в. гр. д. №
1514/2005 г. по описа на СГС, решение от 29.07.2003 г. по гр. д. № 8703/2001 г.
по описа на СРС е потвърдено в частта, с която, на основание чл.108 ЗС А*
А.а е осъдена да предаде владението на В. А. Р. и А* Р. А* на реална част от
ПИ, находящ се гр. София, ул. „С*, с пл. № 223а, кв. 261 а по плана на гр.
София, заключен по буквите *, съгласно скица, която е неразделна част от
решението. С решението В. А. Р. и А* Р. А* са признати за собственици на
процесния имот, на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ – неприложена регулация
и връщане на придаваемата част от имота от който са взети. Решението е
влязло в сила на 21.01.2010 (л.125-131 от делото). Към решението е
приложена скица (л.116-119 от делото).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът напълно
кредитира като обективна, пълна, обоснована и изготвена от компетентно
лице. Видно от нея процесният ПИ представлява УПИ II-223 (л.190 от
делото). Съпоставена със скицата по решението от 2007 г., съдът установи, че
настоящото дело и гр. д. № 8703/2001 г. по описа на СРС имат един и същ
предмет.
От представеното удостоверение за наследници се установи, че А* А.а е
починала на 04.03.2015 г. и като закони наследници е оставила К* А. А. и
ответника Г. А. А. (л.134 от делото). Съгласно чл.298, ал. 2 ГПК влязлото в
сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. При това положение ответникът е обвързан от решението на
СРС по гр. д. № 8703/2001 г.
Ето защо настоящият иск ще бъде допустим само на основание
новонастъпили факти, т.е. факти станали след влизане в сила на решението по
4
гр. д. № 8703/2001 г., защото същото има силата на пресъдено нещо.
Решението е влязло в села на 21.01.2010 г., поради което искът ще бъде
допустим само за факти след тази дата. И при това положение ищецът има
качеството на недобросъвестен владелец, тъй като цитираното решение има
сила и спрямо него. Затова, за да бъде уважен иска следва да е изминал период
от 10 години.
В процесния случай ищецът се позовава на давност за периода от
11.11.2011 г. до 11.11.2021 г., който е след влизане в сила на решението и на
друго основание. Следователно искът е допустим. И съдът дължи произнасяне
по същество. По тези съображения е неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на производството.
По основателността на иска
С определение № 12443/21.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 148-154 от
делото).
За да бъде уважен ревандикационният иск с правна квалификация чл.
108 от ЗС, следва да са доказани кумулативно дадени предпоставки, чиято
тежест при условията на пълно и главно доказване е на ищеца. В тежест на
ищеца е да установи правото си на собственост върху описаната реална част
от поземлен имот, придобит на наведеното основание- придобивна давност,
като докаже твърденията си, че са упражнявал в продължение на 10 години (в
периода в периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г.) непрекъснато, постоянно,
прекъсване за по-малко от 6 месеца, фактическа власт, намерение за своене на
вещта, явно, спокойно, открито, необезпокоявано, несъмнително.
Ответниците следва да установят правоизключващото си възражения, че
ответникът е съборил оградата (отнемане владение на сила), същите са се
противопоставили, през 2023 година ответниците са въведени в имота, както и
че имотът не отговаря на изискванията на ЗУТ.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
факти и обстоятелства:
1. С протокол за въвод на 20.04.2023 г. по изп.дело №1677/2022 г. на ДСИ
ответниците са въведени във владение на процесния предмет.
2. ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част;
Спорни между страните остават обстоятелствата относно упражнявана
от ищците фактическа власт върху спорната реална част за процесния период.
Ищецът трябва да докаже, че в период от над 10 години е упражнявал
необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и явно владение върху имота.
Видно от представения протокол за въвод във владение, на 14.11.2011 г.
ответниците са въведени във владение в процесния имот. Въводът е
осъществен срещу А* А.а, въз основа на изпълнителен лист по гр. д. №
8703/2001 г. Съгласно представения протокол, при въводът на владение са
5
трайно забити в земята колчета, които очертават процесния имот –
триъгълника, заключен между букви * от СТЕ по гр.д. 8703/2001 г. (л.116 от
делото). Следователно от тази дата ищците са намират във владение на
процесния имот. При това положение няма как ищецът да е установил такова
владение от дата 11.11.2011 г. Ако ищецът е установил владение върху
процесния имот, то същото е било прекъснато. Ето защо придобивната
давност започна да тече след въводът във владение 15.11.2011 г. и 10-
годишният период изтича на 15.11.2021 г., която дата е след исковата
претенция.
Наличен е втори протокол за въвод във владение, осъществен на
20.04.2023 г., като същият е осъществен срещу ответника Г. А. А. и К* А* А..
От този протокол, който е официален свидетелстващ документ се установи, че
басейнът не е премахнат. Въводът е осъществен като са тройно забити колчета
в земята (л.132-133 от делото). С оглед двата въвода на владение съдът
приема, че ищецът следва да докаже демонстрацията на владението и
намерението за своене, както и че в процесния имот има част от басейн.
Следва да се отбележи, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
давност не е текла, на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя
още 7 дни, на основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.).
Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради
което давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на
спирането на давността обхваща 69 дни. Следователно от 11.11.2011 г. до
14.11.2011 г. са 4 дни и след това заради COVID се прибавят още 69 дни, в
които давност на ищеца не е текла. При това положение към 15.11.2021 г.
следва да се прибавят още 69 дни за настъпване на придобивна давност. А
исковата претенция е до 11.11.2021 г. Следователно така заявена исковата
претенция няма как да бъде уважена, защото липсва законовия срок от 10
години. На това основание претенцията следва да бъде отхвърлена.
По делото беше извършен оглед от съда, за което е съставена окомерна
скица и фактите и обстоятелствата са отразени в протокол от о.с.з. (л.217-237
от делото). По време на огледа присъстваха и част от свидетелите. При
огледа съдът установи, че процесното място е оградено с метални колчета и
телена мрежа като част от мястото преминава през басейн, който е запълнен
със строителни отпадъци. Процесният имот не може да се влезе от имота на
ищеца, а само през имота на ответниците. Същият беше обрасъл с трева,
боклуци. Имаше и поникнали дървета с височина повече от 1 метър. Установи
се, че в процесния имот има 1/3 част от басейн, а другите 2/3 от басейна са в
имота на ищеца. Като басейнът е леко задигнат с бордюр, който е над земната
повърхност – около 20 сантиметра. Басейнът е запълнен със строителен
отпадък. Процесният имот, който като геометрична фигура представлява
триъгълник се влиза само през имота на ответниците. Пред него има голяма
желязна врата – порта, която не може да се отвори, тъй като е заварена. При
това положение съдът приема, че няма как ищецът да е придобил имота по
6
давност. На първо място, за да го свои като твой същият следва да има
фактическата власт върху имота, а достъп до този триъгълник има само през
имота на ответниците, но не и на ищците. При това положение, като няма
достъп до имота, няма и фактическата власт, което е едно от основанията за
придобиване по давност. На следващо място, процесният триъгълник не беше
поддържан, което означава, че ищецът не го владее. Ако го владее същият е
следвало да полага грижи като го стопанисва и да го държи като свои – да си
грижи за него. Освен това порасналите дървета е доказателство, че в течение
на няколко години, този имат изобщо не е ползван, поради което ищецът няма
как да е установил фактическата власт.
Още повече, събраните доказателства по време на огледа кореспондират
с двата протокола за въвод във владение, че имотът е ограден – 2011 и 2023 г.
Ето защо искът е неоснователен.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - свидетели.
Свид. М* установява, че ограда не е имало вътре в имота на ищеца до
2020 г. Установява, че е паркирал в този двор до начално на ковида, което е
2020 г. В останалата част свидетелят установява факти и обстоятелства
досежно индивидуализиране на имота, но не и на владението, поради което
показанията са неотносими. Съдът не кредитира показанията на свидетелят, че
същият е паркирал вътре в двора на ищеца в процесното място. Същото
противоречи на протокола от въвод във владение, съгласно който е показано,
че процесния имот е ограден, като са поставени трайно забити колчета в
земята. При това положение е невъзможно да се паркира в процесното място.
Освен това, в процесния имот има част от басейн. Приблизително една трета
от този басейн е в процесния имот, а другата част е в имота на ищеца. При
огледа съдът установи, че басейнът е запълнен със строителен материал, но
бордюрът му (над земята) е налице, което е доказателства, че не може да се
паркира в този имот, с оглед неравностите по земята. В останалата част
показанията не са относими към предмета на делото, поради което съдът не ги
кредитира (л.209 от делото).
Свид. Ни*. Свидетелят установява, че е паркирал колата в двора на
ищеца, като същият се обаждал на ищеца и той му отварял гаража. Паркирал
на открито. Имало басейн пред къщата на ищеца от детските надуваемите.
Твърди, че е паркирал два месеца преди с.з. (14.05.2024 г.). Съдът не
кредитира показанията на свидетеля, защото са противоречиви и не
кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелят един път
казва, че си паркира колата, като ищецът му отваря гаража, а после ще
паркира отвън. Налице е противоречие в самите му показания. Видно от
огледа на място, съдът не установи, че в имота на ищеца има гараж, за да
паркира в него. При огледа се установи, че басейнът е изкопан в терена с
бордюр от около 20 сантиметра. Видно от двата протокола за въвод във
владение процесния имот е бил ограден, поради което съдът приема, че няма
как в него да са паркирани автомобили, тъй като зад а могат да паркират
7
трябва да минат през едната страна на процесния триъгълник, а на трите му
страни има поставени колчета от двата въвода във владение (л.204 от
делото).
По делото е разпитан свид. Д*, както в с.з., така и на огледа. От него се
установи, че ответниците са заградили процесния имот с телена мрежа и
паркирал камиони, след решение на майката на ищеца. Установява, че след
ограждението през 2011 г., ответниците са се паркирали строителна техника и
са правили ремонти. Установява, че две три-години преди разпита му, ищецът
е премахнал телената мрежа, а след това ответниците отново я сложили.
Свидетелства, че ищецът е заварил черната порта, която е вход към
процесното място и същата не може да се отвори и сега се влиза само през
двора на ответниците. (л.203-204 от делото). Съдът кредитира напълно
показанията на свидетеля, защото същият е съсед на спорния имот, има голям
житейски стаж и познава хората от квартала и улицата, показанията му
кореспондират с останалите доказателства – поставяне на два пъти мрежа с
двата протокола за въвод във владение.
По делото е разпитан свид. М*, както в с.з., така и на огледа. Същият
установява, че а паркирал бетоновоза на ответниците в процесния имот, като е
влизал през черната порта. Свидетелства, че преди 2-3 години, ищецът е
заварил черната порта и сега не може да се влиза в процесното място с МПС, а
само пеша от имота на ответниците. Същият свидетелства, че на два пъти
ответниците поставят ограда, тъй като била разрушена от ищеца. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетеля като обективни, пълни и
допълващи се с останалия доказателствен материал (л.234-237 от делото).
По настоящото дело не се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС.
Практиката на ВКС приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд
имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то
според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй
като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В
този смисъл е решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. дело № 342/2011 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2018 г., II
г. о.
При така установените факти по делото съдът не може да направи, че е
изпълнен фактическия състав на придобивната давност. Липсва изминал
период от време. Не се установи ищецът да има фактическата власт върху
процесния имот, а напротив ответниците са във владение на имота. Липсва
намерението за своене на имота. От показанията на свидетелите не се
8
установи ищецът да свои имота като свои. Това е така, тъй като ответниците
обориха презумпцията на чл.69 ЗС с оглед преставането решение. Както и
ответникът заявява, същият е запознат с водените дела между ответниците и
майка му. По делото не се установи владението да е било постоянно. Напротив
същото не е било спокойно, нито несъмнително. Установи се, че на няколко
пъти ищецът е премахвал оградата, което е индиция, че при осъществено
владение същият е го е установил по насилствен начин, което изключва
придобивната давност. Липсва елемента на необезпокоявано, открито и явно.
Основателно е възражението на ответниците, че от 2011 се намират във
владение на имота, с оглед двата протокола. При това положение няма
основание да се приеме, че фактическата власт върху имота има ищеца, за да
го придобие по давност. И на това основание същият следва да демонстрира
собственическите права и владението да не бъде отнето, да бъде спокойно.
Факти, които да установяват тези елементи от давността не се доказаха.
Твърдените от ищеца факти, че той е владял имота като е позволявал на
неговите приятели свидетели да паркират в имота се неоснователни. Въпреки
че не се събраха доказателства същите да са паркирали в имота, същите се
квалифицират като търпими действия, но не установяват, че елемент от
придобивната давност в полза на ищеца. В този смисъл Решение № 122 от
3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г.
По делото не се установи ищецът да е упражнявал фактическа власт за
период от 10 години без прекъсване от 6 месеца, нито това да е
необезпокоявано и непрекъснато.
Основателно е възражението на ответниците, че са прекъснали
давността на ищеца. С двата въвода във владение същите са прекъснали
давността.
Основателно е възражението на ответниците, че процесния имот не
представлява годен обект на правото на собственост. Същият следва да
отговаря на чл.200, ал.1 ЗУТ. Не са изпълнени предпоставките по чл.200, ал.2
ЗУТ. Ищецът не можа да докаже, че процесният УПИ ще се присъдени към
него, колкото той не може да съществува като самостоятелен обект (УПИ по
ЗУТ не очертават правото на собственост, така както беше по ЗТСУ и
ЗПНИМ). Липсват доказателства, че този УПИ (ПИ) може да се присъдени
към имота на ищеца по КК, както и проект за изменение на КК и ПУП.
Ищецът не можа да ангажира доказателства, че ще бъдат изпълнени
изискванията на чл.17 и чл.19 ЗУТ. Липсват представени необходими
документи. В този смисъл е Решение № 141/05.03.2024 г. по гр. д. №
3538/2022 г. на ВКД.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не можа да докаже иска
си, по основание, а ответниците успяха да докажат правоизключващите си и
правопогасяващите си възражения. Ето защо исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
За по-лесната индивидуализацията на имота към решението по
9
настоящото дело следва да приложи и скицата, като имота да се опише, че се
намира между букви * от скицата, която е неразделна част от решението, която
скица се намира на л.190 от делото.
По разноските
С оглед изхода по делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същите представят списък (л.241 от делото),
съгласно който претендират адвокатско възнаграждение в размер на 700.00
лева и 300.00 лева депозит за вещо лице (л.159 от делото). Ищецът не е
направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което съдът не следва да го
коментира. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие
ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева,
а не 700.00 лева (л.158 от делото). При това положение, съгласно указанията
дадени в т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС
следва да признае разход в размер на 600.00 лева, а не 700.00 лева.
Следователно общият размер разноски, които имат право ответниците са
900.00 лева.
Ето защо Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С* следва да
бъде осъден да заплати на В. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С* и М. А. А.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, жк. С*, сумата от 900.00 лева
(деветстотин лева), представляващи разноски по гр. д. № 58246/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С* срещу В. А. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, жк.
С*, ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, с който се
иска:
1. да бъде признато по отношение на ответниците В. А. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, жк. С*, че ищецът Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. С* е собственик на следния недвижим имот: РЕАЛНА ЧАСТ с
площ от 58 кв.м. от имот, който е част от имот 223а попадаш в останалата
си част в кв. 104а, за която част е отреден парцел II образуван от поземлен
имот 223 от квартал 261а и част от поземлен имот 223а, от квартал 104 а
находящ се в гр. София, ж.к. „С* целият парцел с площ 765 кв.м. при
съседи на парцела: улица, парцел I-222, парцел I-223а, а на реалната част
от имота включена в парцелните граници и квартални граници при
съседи: улица, парцел II-223 от квартал 261а, парцел III-223а от квартал
104а, а по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор
10
на АГКК представляващ реална част с площ 58 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор * с построен в него басейн при съседи на имота: поземлен
имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *, поземлен
имот с идентификатор * поземлен имот с идентификатор *, на
основание давностно владение за периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г.,
който имот се намира между букви * от скица, която е неразделна част
от решението и се намира на л.190 от делото.
2. ответниците В. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН
********** с адрес: гр. София, жк. С* да бъдат осъдени да предадат
владението на ищеца Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С*
върху описания в т.1 имот, който имот се намира между букви * от
скица, която е неразделна част от решението и се намира на л.190 от
делото.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С* да
заплати на В. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН
********** с адрес: гр. София, жк. С*, сумата от 900.00 лева (деветстотин
лева), представляващи разноски по гр. д. № 58246/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
НЕРАЗДЕЛНА част от решението е скицата на процесния имот, която
се намира на л.190 от делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители, а на ищеца и на адреса, посочен в исковата
молба.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11