Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.06.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На четвърти юни две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело №
17061 по описа за 2019 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл.
357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от С.Х. *****, с която се претендира ГД „*****“ с адрес гр. *****, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1295,30 лева за положен и незаплатен
извънреден труд в размер на 208,92 часа за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата; 99,72 лв. – сбор от
обезщетенията за забава върху всяко от дължимите допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, считано от първото число на месеца следващ тримесечието, за
което се дължат.
В исковата молба се сочи, че ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „ст. полицай“ в Зонално жандармерийско управление Варна
към ГД Жандармерия при ГД ***** в периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г. В този
период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано
изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица-
чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
общо 1461 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд
от 208,92 часа, като дължимото за него допълнително възнаграждение, изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187,
ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на
исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и
присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се
оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки сочената длъжност.
Съгласно чл.5, ал. 3 и ал.5 от Правилника за устройство и дейността на МВР в ГД
***** се създава дирекция „Жандармерия“, чийто териториални звена са зоналните
жандармерийски управления. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Оспорва да е налице празнота в закона, доколкото, действаща
за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. уреждаща процесните отношения. В
този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на
РЗ излагайки правни доводи за това. Сочи да липсва основание за трансформиране
на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Искането е за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание е допуснато
изменение на предявените
искове по размер посредством увеличаване на
иска за положен извънреден
труд от 1295,30 лева на 1439,39 лева, по тримесечия съобразно писмена молба и справка 3 към ССчЕ,
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата и на иска
за обезщетение за забава, от 99,72 лева на 222,45 лева, съобразно писмена молба
и справка 5 към ССчЕ.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
Няма спор между
страните по фактите, а и от приетите доказателства, се установява, че: ищецът е заемал длъжността „ст. полицай“ в Зонално жандармерийско управление Варна към ГД Жандармерия
при ГД ***** в периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г. като е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване
на работното време.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
и чл. 86 ЗЗД.
Безпорни
и ненуждаещи се от доказване по
делото обстоятелството, че през процесния период ищецът
е бил държавен служител по смисъла на глава 15 от ЗМВР в структурата на
ответника и е работил на 24-часови
смени.
При претенция за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на
работника за положен от него извънреден труд, разпределението на
доказателствената тежест изисква ищецът да докаже, че е бил в служебно
правоотношение с ответника и в претендирания период е полагал труд на смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Спорният въпрос е изцяло правен и
се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния
закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 21.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до
6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията
и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 21.10.2016г.
до 30.09.2019г. действаща
е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение
№ 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало
служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно
положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения
по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от
специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на
полагания от тях труд. В чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. Не може да се приемат и доводите на
ответника в писмената защита, че в случая за периода 01.01.2018г. до
13.07.2018г. следва да намери приложение чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от
01.01.2018г. отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г. предвиждаща, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните
часове в дневни. Тази Наредба урежда въпросите относно организацията на
работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите, и има характер на общ подзаконов
нормативен акт. Регламентацията, която дава по тези въпроси не може да намери
приложение по отношение на работещите в МВР, доколкото за тях по законовата
делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да се уреждат с акт на министъра на
вътрешните работи и това е именно действала за периода Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. В чл.1, от същата е регламентирано, че с нея се определят редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар. 86 от
ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Т.е Наредбата за работното време, почивките и отпуските
би имала приложение единствено по отношение на въпроси, които не са
регламентирани от специалния подзаконов ред и касаещи организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г.
визира дейността по отчитането на положения извънреден, а не тази по неговото
заплащане на работниците и служителите. Последните въпроси се регламентират от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, единствено
намираща приложимост в настоящия казус. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът възприема
неоспореното от страните заключение по приетата
ССчЕ. От него и съобразно поясненията и направените от в.л. допълнителни
изчисления при изслушването му, се установява, че след приравняване на нощните
часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1439,39 лева, което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението
дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е както
следва – месеци 10. – 12.2016г. – за 12 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 72,11лв.; за м.01.- 03.2017г.
за 21 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 128,20 лв.; за
м.04.2017г. – 06.2017г. – за 17 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 103,78 лв.; за м.
07.2017г. – 09.2017г. за 33 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 201,46 лв.; за м. 10. – 12.2017г. за 24 часа извънреден труд от
приравнени часове нощен труд – 146,52 лв.; за месеци 01.- 03. 2018г. за 26 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 177,62 лв.; за месеци 04.- 06.
2018г. за 22 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 160,82 лв.;
за месеци 07.- 09. 2018г. за 17 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 124,17 лв.; за месеци 10.- 12. 2018г. за 7 часа извънреден труд от приравнени
часове нощен труд – 51,17 лв.; за месеци 01.- 03.2019г. за 12 часа извънреден
труд от приравнени часове нощен труд – 96,51 лв.; за месеци 04.- 06.2019г. за
12 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 96,51 лв.; за месеци
07.- 09.2019г. за 10 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд –
80,42 лв.
Следователно исковата претенция е
доказана и по размер съобразно допуснатото изменение. Не се твърди приетия за
дължим извънреден
труд, получен след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143,
да е начислен и изплатен на ищеца, поради което следва да се присъди, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Предвид
основателностнта на главния иск следва да се уважи и претенцията за обезщетение
за забава, в размер съоразно приетото заключение по ССчЕ – 222,45лв.
На основание чл. 83 ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ,
като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС съразмерно на уважената искова претенция направените в
производството разноски за ДТ и депозит за вещо лице, общо в размер от 257,58 лева.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 400 лева за платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ГД
„*****“ с адрес гр. ***** да заплати на С.Х.
***** с ЕГН ********** сумата от общо 1439,39 лева, за положен и незаплатен
извънреден труд в размер на 213 ч. за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата,
като за отделните тримесечни периоди е в размери, както следва: месеци 10. – 12.2016г. – за 12 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 72,11лв.; за м.01.- 03.2017г. за 21 часа извънреден труд от приравнени
часове нощен труд – 128,20 лв.; за м.04.2017г. – 06.2017г. – за 17 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 103,78 лв.; за м. 07.2017г. – 09.2017г. за 33 часа извънреден труд от
приравнени часове нощен труд – 201,46 лв.; за м. 10. – 12.2017г. за 24 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 146,52 лв.; за месеци 01.-
03. 2018г. за 26 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 177,62
лв.; за месеци 04.- 06. 2018г. за 22 часа извънреден труд от приравнени часове
нощен труд – 160,82 лв.; за месеци 07.- 09. 2018г. за 17 часа извънреден труд
от приравнени часове нощен труд – 124,17 лв.; за месеци 10.- 12. 2018г. за 7
часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 51,17 лв.; за месеци
01.- 03.2019г. за 12 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд –
96,51 лв.; за месеци 04.- 06.2019г. за 12 часа извънреден труд от приравнени
часове нощен труд – 96,51 лв.; за месеци 07.- 09.2019г. за 10 часа извънреден
труд от приравнени часове нощен труд – 80,42 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ГД „*****“ с адрес гр. ***** да заплати на С.Х. ***** с ЕГН ********** сумата от общо 222,45 лева – сбор от обезщетенията
за забава дължими върху всяка от присъдените суми за главница по тримесечия за
период от първото число на месеца следващ съответното тримесечие, до
20.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ГД „*****“ с адрес гр. ***** да заплати по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 257,58 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ГД
„*****“ с адрес гр. ***** да заплати на С.Х.
***** с ЕГН ********** сумата от 400
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в първоинстанционното производство за платено адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: