Р Е
Ш Е Н И Е
№ 51
гр. Севлиево,
10.06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на трети юни
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
А.Н.Дело № 101 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят
И.Р.Й. *** е обжалвал наказателно постановление № 17-0341-000212 от 31.03.2017
година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево Г.А., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 4, предложение първо от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 150,00 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 3,
предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 40,00 лева за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 4 от ЗДвП.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като
жалбоподателят счита, че не е осъществил съставите на нарушенията от обективна
и субективна страна.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото,
придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 27.02.2019 година.
Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РУ на МВР -
Севлиево на 05.03.2019 година, тоест в законоустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено
следното:
На 17.03.2017 година жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Опел Агила“ с рег. № ЕВ1369ВА, собственост на А.Г.Т., и около 08:00
часа, в района на СУ „Васил Левски“ в гр. Севлиево, бил спрян за проверка от
полицейските служители И.И. и И.Б.. Същите извършили проверка на документите на
жалбоподателя, при което констатирали, след справка с ОДЧ, че управляваният от
него автомобил бил спрян от движение на 01.02.2017 година. За така
констатираното нарушение свидетелят И.И. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 210/17 от 17.03.2017 година за това, че
жалбоподателят управлявал спрян от движение от автомобил. В акта било отразено
и друго нарушение, а именно това, че автомобилът бил обозначен с опознавателни
знаци за извършване на таксиметрова дейност /лента с черно – бели квадратчета/,
без да е включен в списък към Лиценз за таксиметрова дейност. Актосъставителят
квалифицирал описаните от него деяния като нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на чл. 139, ал. 4 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише възраженията си,
ако има такива. Видно от така приложения по делото АУАН, жалбоподателят Й. е
записал в графата за възражения, че същите ще бъдат лично. Жалбоподателят не е
депозирал писмени възражения срещу съставения от свидетеля И. АУАН в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт е издадено
обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор при ОДМВР Габрово, РУ
Севлиево, в което наказващият орган се е съгласил напълно с отразените в акта
фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно
постановление, квалифицирал е описаните от него деяния като нарушения на чл. 5,
ал. 3, т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 4 от ЗДвП, за което и на основание чл. 177,
ал. 1, т. 4, предложение първо от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 150,00 лева за първото нарушение и
на основание чл. 18, т. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложил наказания
глоба в размер на 40,00 лева.
По делото бяха
разпитани двамата полицейски служители, констатирали нарушенията – свидетелите И.И.
и И.Б.. Свидетелят И.И. обясни, че автомобилът, управляван от жалбоподателя,
бил жълт на цвят и по него имало поставени ленти на черно – бели квадратчета.
За управлението на спрения от движение автомобил свидетелят И. заяви, че този
факт е бил констатиран след извършване на справка с ОДЧ в РУ на МВР – Севлиево.
Свидетелят И.Б. също заяви, че автомобилът на жалбоподателят е бил жълт на цвят,
но лентите на черно – бели квадратчета били остатъчни, т.е. само на отделни
места и недоразлепени.
По искане на
жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетеля Г.Г., който обясни, че на
инкриминираната дата жалбоподателят го бил закарал с личната си кола, която
била жълта на цвят, до казармите и че по нея нямало знаци, че е такси.
За деянието по чл.5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП:
При преценка на описаните по – горе фактически
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: В обжалваното наказателно
постановление наказващият орган твърди, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Съгласно
тази разпоредба на закона на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от
движение. В производството
по ЗАНН в тежест на административно – наказващият орган е да докаже твърдяното
от него в обжалваното наказателно постановление, че жалбоподателят Й. е
извършил нарушението, визирано в посочената по – горе разпоредба. Т.е. да
докаже, че управляваното от него ППС е било спряно от движение. В тази връзка
съдът изиска служебно от ОД на МВР – Габрово справка за това по силата на какъв
акт е спрян автомобила от движение, като в отговор на това по делото постъпиха
ЗППАМ № 17-0341-000017 от 02.02.2017 година; АУАН № 61/17 от 01.02.2017 година
и НП № 17-0341-000065 от 20.02.2017 година. От представения АУАН е видно, че на
01.02.2017 година жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със СУМПС с
изтекъл срок на валидност. Със съставения акт било иззето свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя, както и свидетелството за регистрация на
автомобила – част II. Въз основа на този акт е издадено и посоченото по – горе наказателно
постановление, като на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 100,00
лева за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е било връчено на жалбоподателя на 18.04.2017 година. Същият не
го е обжалвал и поради това същото е влязло в сила на 26.04.2017 година.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, с която на
собственика на процесния автомобил А.Г.Т. е била наложена мярка: Временно
спиране от движение на моторно превозно средство за срок до 1 месец, е издадена
на 02.02.2017 година. От представената такава не е видно дали същата е била
връчвана на А.Т. и съответно не може да се установи дали е влязла в законна
сила. Съобразявайки това обстоятелство, както и факта, че наказателното
постановление, с което на И.Й. е била наложена глоба за това, че управлява МПС
със СУМПС с изтекъл срок на валидност, което е станало основание на собственика
на автомобила да се наложи принудителната административна мярка – временно
спиране от движение на управляваното от жалбоподателя ППС, е било връчено на
жалбоподателя на 18.04.2017 година, следва да се направи извода, че И.Р.Й. не е
осъществил от субективна страна състава на административното нарушение, визиран
в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, тъй като същият не е знаел, че
управляваният от него автомобил е спрян от движение. Изземването на талона за
регистрация на автомобила при извършване на нарушението, за което на 01.02.2017
година на жалбоподателя е бил съставен АУАН, не влече автоматично след себе си
налагането на принудителна административна мярка временно спиране от движение
на автомобила. Освен това жалбоподателят няма как да знае, че е била наложена
такава мярка на собственика на автомобила, още повече, че същият, видно от
приложената ЗППАМ, не е бил надлежно уведомен за налагането на тази мярка.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят Й. не е
осъществил състава на административното нарушение, визиран в разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП от субективна страна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
За нарушението по чл. 139, ал. 4 от ЗДвП:
С обжалваното наказателно
постановление на жалбоподателя Й. е наложено наказание за извършено нарушение
на чл. 139, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона се допуска обозначаване на автомобили с опознавателни
знаци за извършване на таксиметрови превози само ако са включени в списък към
лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. В АУАН,
съставен от свид. И. е записано, че управляваният от жалбоподателя автомобил
бил обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност
/лента с черно-бели квадратчета/. В съдебно заседание свидетеля по АУАН – свид.
И.Б.И. заяви, че тази лента била само на отделни места по автомобила и ясно
личало, че те били остатъци от недоразлепена лента на черно – бели квадратчета.
Жалбоподателят твърди, че автомобилът му не бил обозначен по никакъв начин като
таксиметров автомобил. Това заяви и разпитания по искане на жалбоподателя
свидетел Г.Г.. Съобразявайки тези обстоятелства, както и обстоятелството, че в
тежест на административно – наказващият орган е да докаже твърдяното нарушение,
съдът намира, че по делото не се представиха категорични и безспорни
обстоятелства относно обозначаването на автомобила като таксиметров,
посредством поставена на него лента на черно – бели квадратчета.
На следващо място съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и на
друго основание. За нарушението по чл. 139, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена санкция на основание чл. 181, т. 3, предложение първо, според която, в
редакцията, действала към момента на извършване на деянието, с глоба до 50,00
лева се наказва водач, който
не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз или те
не отговарят на съответните изисквания. От изложеното в АУАН и обжалваното наказателно
постановление не става ясно какъв превоз е извършвал жалбоподателя. За да се
ангажира отговорността на дадено лице въз основа на тази законова разпоредба е
необходимо в съставените актове да се посочи вида на превоза, извършван по
време на проверката, за да се направи преценка за това какви документи са
необходими за извършването на конкретния превоз. В случая наказващият орган по
всяка вероятност е имал предвид, че жалбоподателят е извършвал таксиметров
превоз на пътници, тъй като на автомобила му имало неразлепена лента на черно –
бели квадратчета, но нито в АУАН, нито в НП не е отбелязано това обстоятелство.
От показанията на разпитаните свидетели също не може да се изведе такава
информация, поради което съдът намира, че наказващият орган неправилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 181, т. 3, предложение първо от ЗДвП,
което води до отмяна на наказателното постановление и в тази му част.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 17-0341-000212 от 31.03.2017 година на Началник
сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево Г.А., с което на И.Р.Й. ***, ЕГН: **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 4, предложение първо от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 150,00лв. /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 40,00лв. /четиридесет/ лева за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: