РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 25.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 581/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.В.С., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К №2367621 на
ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 300 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е издаден от некомпетентен орган,
липсва описание на техническото средства и доказателства за неговата
изправност, изтекъл е 3 месечния срок от откриване на нарушителя без да е
издаден АУАН, липсва описание на нарушението, не е бил поставен знак B26,
автомобилът не е бил
управляван от жалбоподателя, са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят,
редовно призован по арг. от чл. 61, ал. 2 от ЗАНН с оглед отразеното в призовка
на л. 22 от делото, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 07.10.2019г. (видно от изисканата от съда и представена от АНО
справка на л. 24 от делото, като в този смисъл са и твърденията на
жалбоподателя), а жалбата е подадена на 15.10.2019г. (видно от отбелязването върху
същата), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На
19.10.2018 г. в 16,36 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+200 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ……. с
рег. № …….със скорост от 133 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение.
От
направена справка се установява, че цитираният автомобил е собственост на Н.В.С..
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с
който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 300 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка
отчетената скорост била редуцирана на 129 км/ч, т. е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 39 км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0061916/19.10.2018
г., се установява, че на 19.10.2018 г. в 16,36 часа лек автомобил с рег. № ……….е
засечен със скорост от 133 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Представена
е и Заповед от 11.09.2018г. на
ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност на движението
(ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53км и в двете
платна на АМ „Тракия“ със срок на действие на заповедта до 20.12.2018г..
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо
се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен
документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично
посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен
аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително
условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата им не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1.
В
ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани видът и номерът на
автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се
съдържа в преписката. Това е нарушение, но то по характера си е такова, че не
препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено
достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера
на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му. С оглед изложеното макар да е налице нарушение на
чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е
съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за
отмяна на електронния фиш.
Местоположението
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената
схема за организация на движението. Следователно мястото на временното
разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по
несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с
пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище
или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела
Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта
от 90км/ч. с пътен знак В26.
В
случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 133 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал
най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание
за установена скорост от 129 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 39
км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена
разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и
стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице
неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че
намалението е и в полза на нарушителя.
Съгласно
чл. 188, ал.
1 ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а съгласно чл.
188, ал. 2 ЗДвП в случай, че нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В
случая електронният фиш е издаден на собственика на МПС, който е физическо
лице, като не е посочено друго лице, на което е било предоставено моторното
превозно средство. Следователно
възражението в жалбата, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС е
неоснователно, тъй като не е посочено друго лице, на което е било предоставено
МПС.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а ал. 3 предвижда, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота относно общите правни
характеристики на електронния фиш, а именно, че същия се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Това задължително тълкуване на закона предполага
изключване на приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се
специфично до АУАН или до НП. Така например неприложим се явява 3-месечият срок
от откриването на нарушителя по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същият се отнася
до издаването на АУАН, а фишът има и характеристиките на НП. Неприложим е и
6-месечния срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването
на НП, а фиша има и характеристиките на АУАН.
Липсва
основание за приложението на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези,
дефиниращи го като маловажен. Измерената скорост е с 39 км/ч. над разрешената.
Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното
стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да
съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в
неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното
превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието,
нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е
именно на процесния автомобил. Превозното средство и регистрационният му номер
са достатъчно видими на приложената по преписката снимка. Действително, на
снимката се вижда и втори
автомобил наред с автомобила с рег. № ………, но методът, по който се
извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да
се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български
институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е
мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. От извършена от съда
справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип
средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер.
Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да
произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите
превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една
снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от
пресичането на тези маркери. На приложената разпечатка от показанията на
радарното устройство – кадър от снимка № 0061916/19.10.2018 г., са налични
маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се
установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори
пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до
извод, че измерената скорост не е на това превозно средство. При прилагането на
това правило и видно от така приложения снимков материал при пресичането на
четирите маркера в средата е конкретизирано, че в 16,36 часа на 19.10.2018г. е
регистрирано нарушение от МПС с рег. № ………… което е именно посоченото в
обжалвания ЕФ.
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Санкцията
е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 31 до 40
km/h глоба 300 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на
автомобила е била 129 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 39
км/ч, и размерът на глобата е 300 лева, като наказващият орган няма възможност
да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №2367621 на
ОДМВР София, с който на Н.В.С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: