Р Е Ш Е Н И Е
№ 173 10.07.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на десети юли две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: П. Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 360 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „ВИАС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Ришки проход” № 68А, представлявано от управителя В.И.В. срещу Наказателно постановление № 480204 – F503751 от 26.11.2019 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, оттам и неправилност и незаконосъобразност на наложената санкция. Твърди се от представляващия дружеството - жалбоподател, след изложение на установената в хода на проверката обстоятелства, както и на установени допълнително такива, имащи отношение към фактическата обстановка и доводите с жалбата, че формално било допуснато административно нарушение, но при внимателен анализ и съпоставка на доказателствения материал, не се установявало умишлено деяние, за което да се наложи процесната санкция, тъй като наказващият орган следвало да походи не формално, а да отграничи маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията по чл. 6 от ЗАНН. В тази връзка, съобразно тълкувателната практика на ВКС, били налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН и неправилно наказващият орган не бил приложил този законов текст, а само бил отбелязал, че тези предпоставки не са налице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото представител - адв. И.Т.от АК - Шумен, който поддържа подадената жалба и в хода по същество развива подробни аргументи за нейната основателност, свързани с необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в конкретната хипотеза. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Л.Р., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, а при условията на евентуалност – възразява срещу размера на адвокатския хонорар на другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 06.08.2019 г. в около 12:40 часа бил извършена, въз основа на резолюция, проверка от свидетеля Д.П.Х., на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП и неин колега – Б.Н.в търговски обект – склад за PVC - материали, намиращ се в град Хасково, бул. „Съединение” № 58А, стопанисван „ВИАС” ЕООД, град Шумен с ЕИК: *********, представлявано от В.И.В., в който се извършвали продажби на стоки – PVC профили и материали. В хода на проверката било констатирано от органите на НАП, че в обекта било налично фискално устройство модел „ELTRADE A3 KL“ с инд. номер ED296312 и номер на фискална памет 44296312, монтирано и въведено в експлоатация в проверявания обект - склад за PVC материали, стопанисван от „ВИАС“ ЕООД с ЕИК *********. В резултат на събраните при проверката доказателства, а именно дневен финансов отчет без нулиране, изведен от фискалното устройство „ELTRADE A3 KL“ с инд. номер ED296312 и номер на фискална памет 44296312, както и опис на наличните пари в касата на същото фискално устройство, било установено, че разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ /общ оборот от продажби/ била в размер на 1359.88 лева, а фактическа наличност на паричните средства, описани в приложения Опис - 1459.88 лева. Сумата на паричните средства в началото на работния ден била 0.00 лева, както сумата за други служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката. Служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката били също 0.00 лева. Въз основа на тези данни била констатирана положителна разлика на паричните средства в размер на 100.00 лева, която не била отразена във фискалното устройство, чрез функцията „служебно въведени суми“, като при извършена проверка на техническите параметри на регистрираното за обекта фискално устройство се установи, че същото притежава тази функция. Според дадените от Д.Т.Т.- търговски представител в обекта сведения в хода на проверката, относно установената разлика, същата се дължала на невъведена в началото на деня чрез фискалното устройство, регистрирано и въведено в експлоатация в обекта, сума в размер на 100.00 лева, което същият потвърждава и в дадените пред съда показания по случая. Горните констатации от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка, серия АА № 0030471 от 06.08.2019 г., а след като контролните органи достигнали до извод, че не се регистрира всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“, на управителя на дружеството е отправено разпореждане да се яви на посочената в него дата и час в ТД на НАП Пловдив, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение с № F503751 е съставен на 08.08.2019 г. от свид. Д.П.Х., в присъствие на представител на дружеството – жалбоподател – свид. Д.Т.Т., който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него не вписал изявления. Връчване на екземпляр от съставения АУАН е осъществено на същата дата - 08.08.2019 г., според отбелязването в приложената разписка.
Възражения по отношение на съставения АУАН не са депозирани в хода на административнонаказателното производство в рамките на законоустановения тридневен срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка и след като приел, че с нарушението не се е стигнало до неотразяване на приходите и след оценка на смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.П.Х. и Д.Т.Т.относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на ревизионното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН – по отношение на първата, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Съдът дава вяра и на изложеното от свид. П.П.А. и Е.Н.М. относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите издава
наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и
контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към
тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.) условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата,
които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално
устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към
софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към
производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; 8. (нова –
ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин; 9. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.)
формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването
им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта. По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106
от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с
изм. и доп., извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. По силата на чл.
185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв, а според ал. 2 извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на изрично упълномощено от законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, според утвърденото в тази насока виждане в съдебната практика, който, чрез това лице, е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 33, ал., 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че по отношение на процесното фискално устройство съществува възможността да се въвеждат промени на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, които се регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, но в случая не е въведена промяна в тази касова наличност, предвид констатираното разминаване за сумата от 100.00 лева между отчетените продажби по ФУ и наличните в касата към това фискално устройство парични средства. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото отчет на намерените в касата парични средства, отчет на ФУ към датата и часа на проверката и дневният отчет към дата 06.08.2020 г. както и от показанията на разпитаните свидетели, включително и ангажирани от жалбоподателя, преценени в тяхната взаимовръзка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., с изм. и доп., вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, след като с него не се е стигнало до неотразяване на приходи, явяващо се предпоставка за квалификация по ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС, вр. ал. 1 на цитираната норма. Посочената разпоредба от Наредбата пък е част от установените правила за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства, а неспазването им представлява нарушение по смисъла на чл. 185, ал.2 от ЗДДС. В случая по безспорен начин, както бе посочено по – горе е установено несъответствие в касовата наличност на паричните средства в касата за процесното ФУ и отчетените, според изведения в същия момент междинен дневен отчет продажби за същото ФУ. Обосновани са изводите за установена, в резултат на проверката, разлика между фактическата наличност на парични средства, отразените по ФУ служебно въведени, служебно изведени суми и маркираните на ФУ продажби, които на практика не се и отричат от законния представител на дружеството – жалбоподател, чрез неговия процесуален представител. Причините за това несъответствие в настоящия случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство. Още повече, че такива, които да се приемат за обективни, оттам извинителни не се установяват по делото, за бъде изследван по – нататък аспекта на обективното им проявление в действителността. Такова проявление в действителността на визираното от жалбоподателя неизпълнение на задължение на колега на свид. Д.Т.за въвеждане на стартова касова наличност по – рано в деня на проверката също не обосновава преценка в различна насока, тъй като с извършване на това действие не само не се отменя, а тъкмо напротив – поражда се задължението за спазване на установените правила за регистрация и отчетност, по отношение на лицата, използващи фискални устройства и конкретно на това по чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба на министъра на финансите, с оглед техническите възможности на ФУ за изпълнение на това изискване.
На следващо място, с оглед отправеното изрично и всъщност основно възражение в тази насока, не се и установяват обстоятелства извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случай дори и при установените факти, такива каквито са релевирани от жалбоподателя - за неопитност пропуск на служителя – колега на свид. Д.Т.Т., като фактът, че с деянието действително не се е стигнало до неотразяване на приходи е отчетен при даване на релевантната правна квалификация за по – леко административно нарушение. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно, вредни последици, свързани с неотразяване на приходи не са реализирани и при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, с определяне на имуществената санкция от АНО над минималния законов размер, е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при реализиране на отговорността. По този начина, в рамките на преценката по реда на чл. 27 от ЗАНН, съдът приема, че размерът на наложената административна санкция е необходимо да бъде намален съобразно установения специален минимум от 500 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. Като последица от това, с оглед изхода на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на дружеството - жалбоподател, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да бъде обсъдено.
По отношение на разноските по направеното искане и наказващия орган, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 480204 – F503751 от 26.11.2019 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „ВИАС” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Ришки проход” № 68А, представлявано от управителя В.И.В. е наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500.00 лева.
ОСЪЖДА „ВИАС” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Ришки проход” № 68А, представлявано от управителя В.И.В. да заплати на Националната агенция по приходите, ЦУ сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.