Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 16.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №428 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази :
Активно субективно съединени искове с
правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД и алтернативно
предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
След отвод на съдиите от РС-гр.Троян, настоящият съдебен
състав, е сезиран с
искова молба
от Д.И.П. и Д.Д.П. ***, действащи чрез пълномощника си адв.М. срещу Министерство
на правосъдието, в която
изтъкват, че по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год. ДСИ при РС-гр.Троян, издадено по
изп.д.№153/2012 год.,
което е вписано СВ-гр.Троян
в дв.рег. под №3374 на 09.09.2015 год. като акт №63 т.ХI, придобили собствеността
върху 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната
карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч Ловешка, местност
"Дъбравата", представляваща нива с площ на целия имот 9002 кв.м. при
съседи на имота с индификатори :
20300.231.12, 20300.231.14 и 20300.231.9.
Поясняват, че с цел уреждане на
съсобствеността в началото на 2016 год. завели дело за делба против
съсобственика им М.Г.М.от гр.Габрово, като за да защитят правото им на собственост ангажирали адвокатска
защита, за която заплатили сумата от 960 лв. Отчитайки факта, че имота е
придобит чрез процедура на публична
продажба,
извършена от ДСИ при РС-гр.Троян и с оглед оспорването й на страна на ответника, поискали
привличането на Министерство на правосъдието като трето лице помагач по
цитираното дело, като това искане първоначално било уважено, но след последвало
възражение от страна на третото лице първоинстанционният съд отменил
определението си, с което го е допуснал. Считайки за неправилен така
постановения съдебен акт от тяхна страна била подадена частна жалба във връзка,
с което направили разход в размер на 15 лева внесената държавна такса. С
определение от 16.12.2016
год.,
постановено по Ч.гр.д.№553/16
год. ОС-гр.Ловеч оставил
частната жалба без уважение и потвърдил определението на първоинстанционният
съд, по силата
на което се отказвало,
на основание чл.219 от ГПК, конституирането на Министерството на правосъдието,
представлявано от Министъра на правосъдието Екатерина Захариева и е заличено
същото като трето лице помагач.
Междувременно с Решение
№281 от 27.10.2016 год. РС-гр.Троян
постановил, че изключителни собственици на процесният имот са М.Г.М.и неговата
съпруга Т.И.П.М., като едновременно с това били осъдени да заплатят и сумата от
1600 лв. Неудовлетворени от изхода на делото и най-вече не приемайки мотивите
на първоинстанционния съд подали въззивна жалба, по която пред ОС-гр.Ловеч било образувано в.гр.д.№595/2016 год.
Разходите които направили
във връзка с това производство включвали платената държавна такса от 25 лв. и
адвокатски хонорар от 960 лв. Първоначално въззивният съд оставил без движение
производството по делото, като било дадено указание за вписване на исковата
молба, което било своевременно извършено от тях и се наложило да направят
разход от 10 лв., който внесли по сметка на Агенцията по вписванията. В крайна
сметка по силата на Решение №24/20.02.2017
год. подадената от тях въззивна жалба била оставена без движение и решението на
първоинстанционния съд било потвърдено. По силата на цитираното решение били
осъдени да заплатят
1 600 лв. разноски в полза на ответната страна.
С оглед да не се пристъпи към
принудителното събиране на присъдените в полза на М.Г.М.и съпругата му Т.И.П.М.суми, заплатили доброволно
присъдените в тяхна полза общо 3 200 лв.
От мотивите на влязлото в
сила решение на
въззивния съд ставало ясно, че длъжникът М.Х.М., чиито имот е станал обект на
публична продажба по изп.д. №153/2012 год.
на ДСИ при РС-гр.Троян
преди да бъде вписана възбрана върху същия е станал собственост на М.Г.М.и
неговата съпруга Т.И.П.М.по силата на Договор за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти - земеделска територия на 03.05.2004 год. Установил
се и факта, че въпросната делба е била вписана единствено по партидата на
придобилия имота съделител - М.М.но не и в партидата нa длъжника - М.Х.. В
случай, че ДСИ А.Й. *** действие РС-гр.Троян освен справка по партидата на длъжника в Службата по вписвания
- Троян е извършила справка и по партидата на имота, вероятно нямало да бъде финализирана
процедурата по започналата публичната продажба, в която първия от ищците по
това дело е участвал.
В резултат на изложеното
твърдят, че ДСИ А.Й. *** действие РС-гр.Троян като им
е възложила при хипотезата на чл.496 ал.1 от ГПК описания в настоящата искова
молба недвижим имот, който не е собственост на длъжника, им е причинила вреда в
размер на 5 170 лв. представляващи заплатени от
тях разноски във връзка с гр.д.№116/2016
год. образувано пред РС-гр.Троян по иск с правно основание чл.34 от ЗС.
С оглед на изложеното за
тях се поражда правен интерес да предявят иск на основание чл.441 от ГПК против
Министерство на правосъдието, тъй като същото се явявало възложител на работата
осъществявана от Държавния Съдебен изпълнител - А.Й. *** действие РС-гр.Троян в това й качество, в
резултат на която са претърпени вреди общо в размер на 5 170 лева, от които 1
920 лв. заплатени адвокатски хонорари във връзка с организирането на защитата им по гр.д.№116/2016 год. на РС-гр.Троян, 40 лв. държавни такси,
платени за подаване на частна и въззивна жалба, 10 лв. платени за вписване на
исковата молба и 3 200 лева разноски платени на ответниците по делото М.Г.М.и
неговата съпруга Т.И.П.М..
В случай, че така
формулирания по-горе иск бъде отхвърлен, то алтернативно с настоящата исковата
молба предявяват иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Министерство на
правосъдието гр.София в качеството му на работодател на длъжностните лица,
работещи в Службата по вписванията-гр.Троян
към 03.05.2004 год., поради обстоятелството, че същите в нарушение на чл.37 от
Правилника за вписванията не са изпълнили задължението си да бъде извършено
вписване по партидата на всеки един собственик взел участие в Договора за
доброволна делба на съсобствени недвижими имоти - земеделска територия и в
резултат на това са станали причина ДСИ А.Й. *** действие РС-гр.Троян да издаде на основание
чл.496 ал.1 от ГПК на 29.04.2015
год. Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год. год. ДСИ
при РС-гр.Троян
издадено по изп.д. №153/2012 год.,
което е вписано СВ-гр.Троян
в вх.рег. под №3374 на 09.09.2015 год. като акт №63 т.ХI придобили
собствеността върху 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.231.13 по
кадастралната карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч, местност "Дъбравата",
представляваща нива с площ на целия имот 9002 кв.м. при съседи на имота с индификатори : 20300.231.12,
20300.231.14 и 20300.231.9, който имот се оказвал собственост на едно трето лице М.Г.М.и
неговата съпруга Т.И.П.М., различно от длъжника М.Х.М.. Причинените вреди заявяват, че са в размер на 5 170 лв.,
от които 1 920 лв. заплатени адвокатски хонорари във връзка с организирането на
защита им по
гр.д.№116/2016 год.
на РС-гр.Троян,
40 лв. държавни такси платени за подаване на частна и въззивна жалба, 10 лв.
платени за вписване на исковата молба и 3 200 лева разноски платени на
ответниците по делото М.Г.М.и неговата съпруга Т.И.П.М..
Молят да бъдат призовани на съд и след
установяване на изложените
в исковата молба обстоятелства да постанови решение, с което да осъди ответника, на
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.49 от ЗЗД, да заплати :
1.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена
държавна такса във връзка с Ч.гр.д.№553/2016 год. на ОС- гр.Ловеч, ведно със законната
такса считано от /няма уточнена
дата/.
4.Сумата от 25 лв. платена
държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/2016
год. на ОС- гр.Ловеч
ведно със законната такса считано от /липсва посочена
дата/.
5.Сумата от 10 лв. платена по
сметка на АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева
разноски платени на М.Г.М.и неговата съпруга Т.И.П.М.под формата на присъдени
разноски по гр.д. №116/2016
год. на РС-гр.Троян
и в.гр.д.№595/2016 год.
на ОС-гр.Ловеч,
ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 год;
В случай, че настоящите им искания бъдат уважени,
молят съда да
осъди ответника да заплати разноските по делото.
По алтернативно предявения
иск, в случай, че същият бъде разгледан, молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника,
на основание чл.49 от ЗЗД,
да заплати :
1.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена
държавна такса във връзка с Ч.гр.д.№553/2016 год. на ОС- гр.Ловеч ведно със
законната такса, считано /няма точна дата/.
4.Сумата от 25 лв. платена
държавна такса във връзка с в.гр.д.№595/2016
год. на ОС- гр.Ловеч, ведно със законната такса, считано от
/няма конкретизиран период/.
5.Сумата от 10 лв. платена по
сметка на АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева
разноски платени на М.Г.М.и неговата съпруга
Т.И.П.М.под формата на присъдени разноски по гр.д.№116/2016 год. на РС-гр.Троян и в.гр.д.№595/2016 год. на ОС-гр.Ловеч, ведно със
законната лихва считано от 06.03.2017 год.
В случай, че настоящите
искания бъдат уважени, молят съда да осъди ответника да заплати разноските по
делото.
Пред настоящата инстанция е
подадена допълнителна молба от ищеца Д.И.П. вх.№3544/06.04.2020 г., в която във
връзка с указанията за посочване на дата, на която претендира законната лихва
по т.3 от петитума, моли съда да приеме, че това е 14.10.2016 год. датата на която е платена
сумата от 15,00 лв. която е платена по сметка на ОС-гр.Ловеч, а относно указанията
за посочване на дата на която се претендира законова лихва по т.4, моли съда да
приеме че това е 09.11.2016 год.
това е датата, която е платена сумата от 25,00 лв. по сметка на ОС-гр.Ловеч. Посочва и банкова
сметка ***ми в случай, че същият бъде уважен.
В законоустановеният едномесечен срок е представен отговор на исковата молба
от ответника, чрез неговия пълномощник гл.юрисконсулт Петя Рътарова, в който
освен, че прави възражение за местна подсъдност, на основание чл.119, ал.3 от ГПК /уважено от първоинстанционният съд с Определение №681 от 18.06.2020 год.
по гр.дело №428/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч, което е отменено като
незаконоъсобразно с Определение №648 от 23.07.2020 год. по Ч.гр.дело №397/2020
год. по описа на ОС-гр.Ловеч/, счита, че предявените обективно съединени искове
по чл.49 от ЗЗД срещу Министрество на правосъдието са допустими, но разгледани
по същество са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Оспорва
фактическите и правни твърдения на ищците, изложени в исковата молба, както и
претенциите им по основание и размер. Пояснява, че ищците предявяват исковете срещу Министерство на
правосъдието, който е
като работодател на ДСИ при СИС-РС-гр.Троян. Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК ЧСИ
отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от ДСИ
отговорността е по чл.49 от ЗЗД, конкретизирайки, че предпоставките за уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД следва да
са кумулативно дадени, което означава, че липсата на една от тях води до
неоснователност на исковата претенция, и се установяват по следния начин :
1/.възлагане на работа на ответника; 2/.противоправно деяние на изпълнителя;
3/.вреда за ищеца по иска; 4/.причинна връзка между деянието и вредата;
5/.деянието е при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на
същата; 6/.вина на извършителя. Като вината на извършителя се предполага, а
останалите предпоставки подлежат на доказване от ищцовата страна. Твърди, че се
касае за правопораждащи факти, чието доказване следва да се извърши от ищците и
то при условията на пълно и главно доказване, без да остава съмнение за
осъществяването на фактите. Представителят на ответника изразява становище, в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК,
че в конкретният казус не е осъществен състава на чл.49 от ЗЗД, тъй като
приложените към исковата молба писмени доказателства не установяват твърдените
от ищците факти и не доказват
исковите им претенции.
Ако съдът приеме
предявените обективно съединени искове за основателни, то оспорва размера на
претендираното от ищците обезщетение за имуществени вреди, тъй като счита
същите за прекомерни. Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищците в
размер на 100%. Позовава се на разпоредбите на чл.435 и сл. от ГПК, съгласно
които страните могат да обжалват действията на ДСИ пред окръжния съд по мястото на
изпълнението. Ищците не навеждат твърдения и не представят доказателства, че са
обжалвали процесното Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015
год. на ДСИ А.Й. ***. По тази причина твърди, че ищците са бездействали, с
което са съпричинили твърдените от тях вреди.
Прави и възражение и за изтекла погасителна
давност, намирайки,
че исковите претенции по отношение на претендираните от ищците вреди следва да
бъдат отхвърлени и поради това, че са погасени по давност.
Тъй като неоснователността
на главните претенции води до неоснователност и на акцесорните претенции за
присъждане на обезщетение за забава - законна лихва, моли съда да ги отхвърли
също като неоснователни и недоказани.
Излага подробни съображения
относно неоснователността и
на алтернативно предявените искове, като и по отношение на тази ищцова
претенция прави възражение за изтекла погасителна давност, считайки, че
алтернативно предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени и поради
това, че са погасени по давност. Пояснява, че началната дата на погасителната давност
е моментът на изискуемостта на вземането, а това е денят на извършване на
непозволеното увреждане, ако деецът е известен, а ако не е известен - денят на
неговото откриване. Веднъж възникнало, вземането на пострадалие за обезщетение от
престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок съгласно
чл.110 от ЗЗД - ТР №5 от 05.04.2006 год. на ВКС по т.д.№5/2005 год., ОСГК и
ОСТК. Ищците твърдят, че незаконосъбразните действия, които са ги увредили, са
извършени към 03.05.2004 год., а исковата молба е депозирана в регистратурата
на съда през 2020 год. Началото на давностният срок за предявяване на иск за
обезщетение за вреди, е започнал да тече от извършването на вредоносното деяние
- 2004 год., респективно давността е изтекла през 2009 год., поради което и оттук следва извода, че предявеният
през 2020 год. иск е погасен по давност.
Моли съда да прекрати
делото по отношение на алтернативно предявените искове, тъй като същото е
подсъдно на административните, а не на гражданските съдилища. В случай, че не
прекрати делото намира, че тези главни искове срещу ответника са недопустими
поради липса на пасивна процесуална легитимация. Намира, че исковата молба в
тази й част е нередовна, тъй като не са посочени конкретните незаконосъобразни
действия, както и кои длъжностни лица са ги извърши. Сезира съда и с
особено искане, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, за привличане на трето лице
помагач на страната на ответника на А.Й. в качеството й на Държавен съдебен
изпълнител по изпълнително дело 0153/2012 год. по описа Съдебно-изпълнителната
служба при РС-гр.Троян.
Видно от
Определение от 31.07.2020 год., съдът е уважил искането на ответника, чрез
неговия пълномощник, поради което и на основание чл.219, ал.1 от ГПК, е
привлякъл като трето лице помагач на страната на ответника А.Д.Й. - Държавен
съдебен изпълнител от СИС при РС-гр.Троян, на която е връчил препис от исковата
молба и от отговора на ответника, давайки й възможност да изрази становище по
делото в едномесечен срок от съобщението.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК привлечената като трето лице помагач на страната на
ответника А.Д.Й. представя отговор, в който подробно излага
какви са действията, които е предприела във връзка с изпълнителното производство,
образувано пред нея. Отбелязва факта, че М.М.изключителен собственик на имота,
е редовно уведомен за насрочването на публичната продан на имотите и са му
изпратени екземпляри от обявленията, както и за възлагане на иделни части от всички недвижими
имоти, като същият не е уведомил ДСИ за това, че е изключителен собственик. От
подробно изложената от в отговора фактическа обстановка във връзка с извършените от нейна
страна изпълнителни действия счита, че не може да се направи извод, че в хода на
производството принудително изпълнение в качеството си на ДСИ при РС-гр.Троян не е изпълнила
задълженията си по чл.483 от ГПК, за проверка на собствеността на обектите към
които е насочила принудителното изпълнение. Намира, че нейното поведение не е
неправомерно, не са налице основания за ангажиране на отговорността на Министерство на правосъдието като
възложител за извършената от нея дейност към принудително изпъленние. Моли за
отхвърляне за предявения срещу нея от Д.И.П. и Д.Д.П., иск като неоснователен
като разглеждането на делото стане в нейно отсъствие.
В съдебно
заседание ищците се представляват от
пълномощника си адв.М., който от името на доверителите си поддържа така
предявените искове и моли съда да ги уважи, като присъди и разноските, които са
направили. Подробни съображения относно основателността на исковата претенция
по основния и алтернативно предявения иск излага в писмена защита.
Ответникът Министерство на правосъдието, редовно призован, в хода на исковия
процес се представлява от юрисконсулт Р……., която поддържа отговора на исковата
молба, представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Пледира съдът да се произнесе
с решение, с което да отхвърли предявените от ищците искове, както главния,
така и алтернативния, като неоснователни и недоказани. Счита, че са оборени
представените от ищците доказателства. Аргументите си относно неоснователността
на исковата претенция излага в писмено становище. В случай, че съдът отхвърли
исковата молба, моли за присъждане на направените по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждание. По отношение на претенцията на ищците за
разноски прави възражение за прекомерност.
Третото лице помагач на страната на ответника А.Д.Й., редовно призовано, не
се явява в хода на исковия процес.
Съдът
като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на
страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
За
изясняване на казуса от фактическа страна е служебно изискано изпълнително дело
№153/2012 год. по описа на СИС при РС-гр.Троян, от което се установява, че
същото е образувано в СИС при РС-гр.Троян на 24.04.2012 год. въз основа на
изпратено от ЧСИТ.К.с рег.№815, район на действие ОС-гр.Плевен изп.дело №20108150401303, на основание изп.лист
с дата 06.10.2010 год. на ОС-гр.Плевен, издаден по гр.д.№918/2009 год., със
страни : взискател „Дончо Василев-ДВ“ЕООД-с.Горник,
Община-гр.Червен бряг и длъжникХ.М.Х.от с.Петко
Славейково, Община-гр.Севлиево за сумата 3 095 лева, представляваща
разноски пред ПРС и сумата 800 лева – разноски пред ВТАС. Приложен по това дело
е и изпълнителен лист с дата 03.08.2010 год. по в.тр.д.№267/2010
год. на ВТАС с цитираните по-горе страни, който изпълнителен лист е за сумата
39 597 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 24.06.2008 год.
Установява
се от доказателствата по изп.дело, че на длъжника е
изпратена Покана за доброволно изпълнение, но тя е върната, тъй като същият е
починал. След направена справка в ЕСГРАОН са установени кои са наследниците на
починалия длъжник, а именно М.Х.М. от гр.Габрово, на когото е изпратена Покана
за доброволно изпълнение на постоянният му и настоящ адрес. Връчването е
станало с известие обратна разписка, която е върната в цялост като непотърсена
от получателя.
ЧСИТ.К.с
рег.№815, район на действие ОС-гр.Плевен е наложила възбрана върху ½
идеална част от недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч, както следва : 1.нива
в м.“Лозята“ с площ 1,497 дка, имот 0200010; 2.нива в м.“Гламя“
с площ 0,480 дка, имот №205027; 3.нива в м.“Дъбравата“ с площ 10,298 дка, имот
№231012; 4.нива в м.“Поляната“ с площ 3,897 дка, имот №242022; 5.нива в м.“Лаката“ с площ 0,127 дка, имот №264099; 6.широколистна гора
с площ 5,000 дка в м.“Стойковското“; 7.широколистна
гора с площ 10,000 дка в м.“Кокошников дол“;
8.залесена горска територия в м.“кокошников дол“ с
площ 10,002 дка, имот №314024; 9.залесена горска територия в м.“Стойковското“ с площ 5,001 дка, имот №324013; 10.нива в
м.“Папрат“ с площ 3,758 дка, имот №168089; 11.ливада в м.“Лозята“ с площ 2,006
дка, имот №179002; 12.овощна градина в м.“Бостан баир“ с площ 1,128 дка, имот
№184180; 13.нива в м.“Гламя“ с площ 1,521 дка, имот
№205030; 14.нива в м.“Драгнев шамак“ с площ 3,240
дка, имот №212046; 15.нива в м.“Мирово“ с площ 1,503 дка, имот №217005; 16.нива
в м.“Дъбравата“ с площ 9,002 дка, имот №231013; 17.нива в м.“Лъката“ с площ 0,242 дка, имот №264095. Тази възбрана е
вписана под №213, том I с дата 13.12.2010 год. в СВ-гр.Троян.
След
като изп.дело е образувано в СИС при РС-гр.Троян е
направена справка за постоянен и настоящ адрес на наследника на починалия
длъжник, с оглед изпращане на Поканата за доброволно изпълнение. Пристъпено е към процедурата по чл.47 от ГПК, но М.Х. не се
е явил, за да получи поканата.
Видно
от Постаонвление с дата 23.01.2014 год., че на М.Х.М.
е назначен за особен представител адв.Е… Ц…. от
АК-гр.Ловеч, като на 28.01.2014 год. именно на него е връчена Поканата за
доброволно изпълнение.
На
30.04.2014 год. извършен опис на възбранените имоти, както и са направени заключения за
пазарната им стойност, като вещите лица са идентифицирали имотите по
кадастралната карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч. ДСИ е
насрочил публична продан на съответните идеални части на недвижимите имоти за
времето от 16.12.2004 год. до 16.01.2015 год., обявена за нестанала, тъй като
не са се явили купувачи.
Последвало
е насрочване на втора публична продан по искане на взискателя
от 17.03.2015 год. до 17.04.2015 год.
На
20.04.2015 год. са обявени купувачи на всички имоти, както следва : за ½
идеална част от ПИ с идентификатор 20300.184.180 по кадастралната карта на
с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч, м.“Бостан баир“, представляващ овощна
градина, с площ на целия имот от 1128 кв.м. като за купувач е обявен Д.И.п. за
сумата 173,56 лева; за ½ идеална част от ПИ с идентификатор 20300.231.13
по кадастралната карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч,
м.“Дъбравата“, предсталяващ нива с площ на целия имот
от 9002 кв.м., като за купувач е обявен Д… И.п. за сумата 1 373,36 лева, а
за идеалните части от останалите имоти за куупвач е
обявен взискателят по делото „Дончо
Василев-ДВ“ЕООД-с.Горник, община-гр.Червен бряг.
Издадено
е Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год., с което А.Й.
- държавен съдебен изпълнител при РС-гр.Троян, като е взела предвид, че по изп.дело №153/2012 год. по описа на СИС при РС-гр.Троян,
изнесеният на публична продан недвижим имот принадлежащ на М.Х.М., а именно : 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната
карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч, местност „Дъбравата”,
представляващ нива с площ на целия имот от 9002 кв.м., като с Протокол от
20.04.2015 год. за купувач на сградата е обявен Д.И.П. *** за сумата 1 373,36
лв., купувачът Д.И.П. е внесъл задатък за участие в
търга в размер на 114,18 лв. на 16.04.2015 год., след което е довнесъл на дата
24.04.2015 год. сумата 1259,18 лв., общо представляващи цената на имота, на
основание изложеното и съгласно чл.496, ал.1 от ГПК, е възложил върху Д.И.П. ***,
следния недвижим имот : 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 20300.231.13 по кадастралната карта на с.Дебнево,
Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч, местност „Дъбравата”, с трайно предназначение
на територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива, с площ на целия
имот от 9002 кв.м., при съседни имоти с идентификатори : 20300.231.12;
20300.231.14; 20300.231.12 и 20300.231.9, за сумата 1 373,36 лева.
Срещу
това постановление е подадена частна жалба от адв.Е…
Ц…, която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с Определение
0611/20.07.2015 год. по в.гр.д.№336/2015 год. по описа на ОС-гр.Ловеч.
Постановлението
за възлагане на недвижимия имот е влязло в законна сила на 18.08.2015 год.
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №116/2016
год. по описа на РС-гр.Троян, се установява, че то е образувано пред този съд
въз основа на подадена от Д.И.П. и Д.Д.П.,*** против М.Г.М.от
гр.Габрово с посочено правно основание чл.341 от ГПК. Производството по делото
е приключило с постановяване на съдебно решение №281/27.10.2016 год., с което е
отхвърлен иска, предявен от Д.И.П. и Д.Д.П.,*** против
М.Г.М.и Т… И… П….-М…, двамата със съдебен адрес в гр.Габрово за допускане на
съдебна делба по реда на чл.34 от ЗС на Поземлен имот с идентификатор
20300.231.13 по кадастралната карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч,
местността „Дъбравата”, представляващ нива с площ на целия имот 9002 кв.м. при
съседи на имота с идентификатори : 20300.231.12; 20300.231.14 и 20300.231.9. С
решението си първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
Д.И.П. и Д.Д.П. да заплатят на М.Г.М.сторените
разноски в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение и на Т.И.П.М.сумата 800
лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Обжалвано
пред въззивната инстанция цитираното по-горе решение на РС-гр.Троян е
потвърдено с решение №24/20.02.2017 год.
по в.гр.дело №595/2016 год. по описа на ОС-гр.Ловеч. Видно от това решение на
въззивната инстанция е, че Д.И.П. и Д.Д.П. са осъдени
да заплатят на М.Г.М.и Т.И.П.М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумите от по
800 лева на всеки, представляващи разноски по делото. Решението на ОС-гр.Ловеч
не е обжалвано пред касационната инстанция в законният едномесечен срок от
връчването му на страните и е влязло в сила на 27.03.2017 год.
По активно субективно съединения осъдителен иск с правно
основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема,
че квалификацията на спорното право се определя според твърденията и исканията,
въведени в процеса по надлежния процесуален ред. В конкретният казус ищците, за
да търсят обезщетение за причинените им имуществени вреди се позовават на действията
на А.Й. - Държавен съдебен изпълнител в РС-гр.Троян. Според тях, за да издаде
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год. ДСИ А.Й. е
направила справка за собствеността на имота само по партидата на длъжника М.Х.
по изпълнителното дело в СВ-гр.Троян, но не и справка по партидата на самия имот.
Само при извършване на последната справка тя би установила, че имотът не е
собственост на длъжника и в този смисъл не би издала въпросното Постановление
за възлагане. В този смисъл и ищците считат, че именно това действие на ДСИ А.Й.
е довело до причиняването на имуществените им вреди, възлизащи в размер общо на
сумата 5 170 лева, представляващи направени от тях разноски по водените от
тях дела.
Законодателят
в текста на чл.441 ог ГПК е предвидил, че частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от
държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл.49 от ЗЗД.
Текстът
на чл.49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. За да се уважи облигационният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
в тежест на ищците е да докажат при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки
: 1.възлагане на работа от ответника; 2.противоправно деяние на изпълнителя;
3.вреда за ищците по иска; 4.причинна връзка между деянието и вредата;
5.деянието да е при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението
на същата; 6.вина на извършителя. Като последната предпоставка се предполага.
Всички тези предпоставки трябва да са налице кумулативно, като само липсата на
една от тях води като последица до неоснователност на иска с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
В
направеният по делото доклад в съдебно заседание от 22.10.2020 год., съдът е
приел за безпорен факта, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, че е
налице първата кумулативна предпоставка на иска по чл.49 от ЗЗД, а именно
възложител на работата на ДСИ А.Д.Й. се явява именно ответника Министерство на
правосъдието, доколкото ДСИ сключват с Министъра на правосъдието трудов
договор. Според съда в хода на исковия процес, ищците, чиято е
доказателствената тежест, не успяха да докажат при условията на пълно и главно
доказване, че са налице всички подробно изброени предпоскавки на иска с правно
основание чл.49 от ЗЗД. Не се доказа безпорно, че А.Й. *** е извършила
противоправно деяние, с което е причинила вреда на ищците, не се доказа от
представените по делото доказателства наличието на причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на извършителя. В Глава 43, Изпълнение върху
недвижим имот на ГПК е посочено как се извършва опис на имот, а именно,
съгласно чл.483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя
имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на
налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в
данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на
съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението
към деня на възбраната. В конкретният казус се установява, че ДСИ А.Й. е
спазила изискванията на процесуалния кодекс и е събрала необходимите данни
относно собствеността на процесният имот - нот.акт, данъчна декларация, справка
от имотен регистър, удостоверения от Община-гр.Троян. Твърдението на ищците, че
ДСИ е следвало да извърши и справка по имотната партида е неоснователно, тъй
като по аргумент от чл.39, ал.2 от Правилника за вписванията тази справка служи
само за ориентир на извършващия я, но не е само и единствено убедително доказателства,
от което да се установи кой е действителния собственик на имота. Налице са
доказателства от приложеното изп.дело №153/2012 год., че преди на пристъпи към
опис на имотите ДСИ А.Й. е извършила справка по партидата на длъжника за това
има ли вписани преди налагане на възбраната противопоставими права върху
възбранения имот. След като не е установила наличието на данни за такива
вписванияь по партидата на длъжника е пристъпила към извършване на по нататъшни
действия в производството по принудително изпълнение.
Следователно
всички извършени от ДСИ А.Й. действия показват, че тя е действала съобразно
изискванията на процесуалния кодекс и не тя е лицето, на което може да се вмени
вина относно установяванесобствеността на процесния имот. Всичко това дава
основание на съда да счете, че исковата претенция с правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД, се явява изцяло неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
По алтернативно предявения иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Съдът е
сезиран и с предявена при условията на алтернативност искова претенция от
страна на ищците срещу ответника за заплащане на причинените им имуществени
вреди по отношение на длъжностните лица, работещи в Службата по вписванията при
РС-гр.Троян към 03.05.2004 год., предвид обстоятелството, че същите в нарушение
на чл.37 от Правилника за вписванията не са изпълнили задължението си да
извършат вписване по партидата на всеки един собственик, който е взел участие в
Договора за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – земеделска
територия, в резултат на което са станали причина ДСИ А.Й. *** действие
РС-гр.Троян, на основание чл.496, ал.1 от ГПК, да издаде на 29.04.2015 год.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год. по изп.дело
№153/2012 год., което е вписано в СВ-гр.Троян в дв.рег.под №3374 на 09.09.2015
год. като акт №63, том ХI, придобили собствеността
върпу ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор 20300.231.13 по
кадастралната карта на с.Дебнево, Община-гр.Троян, Област-гр.Ловеч, местност
„Дъбравата“, представляващ нива с площ на целия имот 9002 кв.м., при съседи на
имота с идентификатори : 20300.213.12, 20300.231.14 и 20300.231.9, който имот
се оказал собственост на трето лице М.Г.М.и съпругата му Т.И.П.М., различно от
длъжника М.Х.М..
Според
съда тази претенция е недопустима спрямо визирания ответник Министерство на
правосъдието, тъй като би могла да се реализира по друг съдебен ред. Описаните
в обстоятелствената част на исковата молба по този алтернативен иск действия
касаят незоконосъобразни актове /действия или бездействия/ на административни
органи и длъжности лица, като според чл.203 от АПК, всеки гражданин и
юридическо лице могат да предявят искове за обезщетение за вреди, но това
искане подлежи на разглеждане пред административните, не и пред гражданските
съдилища. Следва да се има предвид и това, че относно деликтната отговорност
ЗЗД не поставя каквато и да е било разлика между публичноправните и
частноправните субекти. От самото настъпване на деликта се поражда гражданско
правоотношение между равнопоставени субекти. Специален режим относно някои от
тези правоотношения се съдържа в ЗОДОВ. Редът за търсене на обезщетение от
увредените лица по ЗОДОВ е приложим само в посочените в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1
от този закон случаи – арг. от чл.8, ал.1 от ЗОДОВ. Когато обаче увреждането не
попада в обхвата на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, то няма пречка
обезщетението да се търси по общия ред. Обратното би довело до истински правен
и житейски абсурд, а именно едно лице, което по никакъв начин не се явява
виновно за това да претърпи дадени негативни за него последици, претърпени от
него в резултат на неоснователно вменено му виновно поведение, които последици
при това не представляват израз на някакъв висш обществен интерес /например с
оглед ограничаване на последиците от природно бедствие, защита на правовия ред
и националната сигурност или други подобни/, да не може да получи обезвреда за
това.
Затова и
съдът изцяло споделя аргументите на ответника Министерство на правосъдието, че
в тази си част производството по делото следва да се прекрати като недопустимо,
като се прекрати производствопо по делото в тази му част.
И тъй
като съглано чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания, а чл.8, ал.2 от ГПК
предвижда, че страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а в процесният казус те не сториха това, то
следва да понесат последиците като при носене на доказателствената тежест, като
съдът приеме недоказания факт за неосъществил се.
Затова и претенцията на ищците против ответника по алтернативно
предявения иск, за осъждане на ответника на основание чл.49 от ЗЗД да заплати :
1.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена
държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със
законната такса, считано от 14.10.2016 год..
4.Сумата от 25 лв. платена
държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със
законната такса, считано от 09.11.2016 год..
5.Сумата от 10 лв. платена по
сметка на АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева
разноски платени на М.Г.М.и неговата съпруга
Т.И.П.М.под формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16 год. на Районен
съд гр.Троян и в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва
считано от 06.03.2017 год., се явява недопустима, като производството по гр.дело
№428/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч в тази му част следва да бъде
прекратено.
По разноските.
При този изход на процеса изцяло
неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищците за заплащане на
сторените съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 1 041,80
лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за процесуално
представителство в размер на сумата 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.25, ал.1 от Наредбата на заплащането на
правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците Д.И.П., ЕГН-********** и Д.Д.П., ЕГН-**********, двамата с адрес ***
против ответника Министерство на
правосъдието, с адрес : гр.София, ул.“Славянска“№1, активно субективно съединен осъдителен
иск с правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищците :
1.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена
държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със
законната такса считано от 14.10.2016 год.
4.Сумата от 25 лв. платена
държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със
законната такса считано от 09.11.2016 год.
5.Сумата от 10 лв. платена по
сметка на АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева
разноски платени на М.Г.М.и неговата съпруга Т.И.П.М.под формата на присъдени
разноски по гр.д. №116/16 год. на Районен съд гр.Троян и в.гр.д. №595/16 год.
на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 год, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците Д.И.П., ЕГН-********** и Д.Д.П., ЕГН-**********, двамата с адрес ***
против ответника Министерство на
правосъдието, с адрес : гр.София, ул.“Славянска“№1, алтернативно предявен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД,
за
осъждане на
ответника да заплати :
1.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв. заплатена
по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год.,
ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена
държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със
законната такса, считано от 14.10.2016 год.
4.Сумата от 25 лв. платена
държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със
законната такса, считано от 09.11.2016 год.
5.Сумата от 10 лв. платена по
сметка на АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева
разноски платени на М.Г.М.и неговата съпруга
Т.И.П.М.под формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16 год. на Районен
съд гр.Троян и в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва
считано от 06.03.2017 год., като НЕДОПУСТИМ
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №428/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч
в тази му част.
ОХВЪРЛЯ претеницията на ищците Д.И.П., ЕГН-********** и Д.Д.П., ЕГН-**********, двамата с адрес ***
против ответника Министерство на
правосъдието, с адрес : гр.София, ул.“Славянска“№1 за заплащане на съдебно-деловодните
разноски в размер общо на сумата 1 041,80
лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищците Д.И.П., ЕГН-********** и Д.Д.П., ЕГН-**********, двамата с адрес *** да
заплатят на ответника Министерство на
правосъдието, с адрес : гр.София, ул.“Славянска“№1 сумата 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника - ДСИ при СИС гр.Троян
А.Д.Й. и има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна – чл.223, ал.1 ГПК и задължително действие в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла – чл.223, ал.2 от ГПК..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като в частта, в която е прекрането производството по
делото, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна
жалба пред ОС-гр.Ловеч в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :