Р E Ш Е Н И Е
№
….. 14.11.2019
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 140 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 535 ТЗ.
Ищецът М.Т.П. в поправената си искова молба твърди, че
на 21.10.2015 г. К.К.Н. се задължил неотменимо и безусловно да му заплати
сумата от 15 000 лева по запис на заповед с падеж 01.05.2016г., издаден без
протест и без предявяване. Твърди, че сумата по записа на заповед е реално
предадена на ответника, но ответникът не
я е върнал и понастоящем.
Твърди още, че за горепосочената сума се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 4619/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, обезсилена с
влязло в законна сила определение на заповедния съд.
Затова искането на ищеца до съда е да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лева по запис на
заповед с падеж 01.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до изплащането й. Претендира разноски
В срока по чл.131 ГПК ответникът по делото по делото К.К.Н.
оспорва иска.
Не оспорва факта, че той е подписал процесния запис на
заповед. Оспорва твърдението на ищеца, че е получил реално сумата по записа на
заповед. Твърди, че записът на заповед е издаден от него за обезпечаване на
задължението му, като учредител на право на строеж да участва активно при
подписване на необходимите документи, издавани в хода на строителството, по
сключен договор за учредяване на право на строеж с представляваното от ищеца
дружество „Рони – 09“ ЕООД. Твърди, че е изпълнил задължението си по договора,
за обезпечението на което бил издаден записа на заповед.
Ответникът излага твърдения и че всички останали
съсобственици, учредители на право на строеж също са подписали такива записи на
заповед, както той, в полза на строителя.
Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа иска. Депозира по делото писмена защита, с която оспорва
твърдяното от ответника каузално
правоотношение във връзка със сключен договор за учредяване на право на стоеж и
твърди, че сумата по записа на заповед било предоставена на ответника в заем.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска, по изложените в отговора доводи. Депозира писмена защита,
в която развива доводите си, че ищецът не е доказал заемно правоотношение между страните.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения по делото запис на заповед (л. 4
от делото), в същия е посочено, че К.К.Н., ЕГН: ********** (ЕГН – то не е на
ищеца), неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на записа на
заповед, без предявяване за плащане и без протест, да заплати на М.Т.П., сумата
от 15 000 лева на падеж 01.05.2016г., с
място на плащане: гр. Стара Загора, с дата на издаване 21.10.2015г.
По делото е представен нотариален акт за учредяване
право на строеж № 198 от 21.10.2015г., видно от който седем на брой физически
лица, между които и ответникът К.К.Н., ЕГН: ********** и Недко К.Н., ЕГН: **********,
като съсобственици поземлен имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Златан Станчев
№ 1, взаимно са си учредили право на строеж, както и са учредили право на
строеж на дружеството – строител „Рони – 09“ ЕООД с управител – ищеца по
делото, за построяване на жилищна сграда в имота съобразно архитектурен проект
и разрешение за строителство. Представено е и разрешението за строеж на
сградата от 25.08.2015г. и удостоверението за въвеждането й в експлоатация от
01.08.2018г. (л. 35 и сл. от делото). По делото са представени и два броя нотариално заверени пълномощни от
16.12.2014г., на л. 52 и л. 54 от делото, видно от които част от учредителите
на право на строеж, между които и ответникът К.К.Н., ЕГН: ********** и Недко К.Н.,
ЕГН: **********, са упълномощили „Рони – 09“ ЕООД с управител – ищеца по делото,
от тяхно име да извършва всички необходими действия и да подписва всички
необходими актове във връзка с построяването на сградата и въвеждането й в
експлоатация.
По делото е разпитан като свидетел строителният техник
Д.И., работник в „Рони – 09“ ЕООД, участвал при изграждането на сградата.
Същият разказва, че познава К. (ответника), тъй като той е един от учредителите
на правото на строеж на сградата, която са построили и че е идвал на обекта,
докато е течало строителството. Разказа, че е присъствал на няколко разговора
между М. и К., на които ищецът е искал от ответника да му върне пари, а
ответникът е обещавал да ги върне, като е обещавал първо, че ще ги върне след
като банката като му отпусне пари след акт 14 за сградата, след това - след акт
15, каза, че не знае защо К. дължи на М. тези пари и че не е присъствал на
предаването на парите. Впоследствие М. му показал записа на заповед и му казал,
че К. му дължи 15000 лева по него. Каза, че не е запознат с това фирмата да има
практика да кара хората да подписват записи на заповед и че през живота си само
два пъти е виждал записи на заповед. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като не констатира вътрешни противоречия в тях и не се събраха други
доказателства, поставящи под съмнение тяхната достоверност.
По реда на чл. 176, ал.1 ГПК по искане на процесуалния
представител на ответника, ищецът М.Т.П. бе задължен да отговори на въпроса
дали е предоставил сумата от 15 000 лева на К.К.Н., на който въпрос ищецът
отговори, че е предоставил сумата в брой, в заем на ответника и че единственият
съставен за това документ е записа на заповед. В случая съдът не взема предвид
и не цени тези обяснения, тъй като касаят факти, които ползват страната, която
ги е дала, поради което обясненията й не са доказателствено средство, а
твърдение, подлежащо на доказване по общия ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
За връзката между записа на заповед и
конкретното каузално правоотношение, причина за неговото издаване, когато такова се твърди от някоя от страните, са
постановени редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК, както и ТР 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014
на ОСГТК на ВКС. Възприетите в тях разрешения са в смисъл, че записът на заповед е абстрактна сделка и основанието
не е елемент от фактическия й състав. Когато възражението на ответника е общо,
като например, че не е получил сумата по записа на заповед, но не твърди
каузално правоотношение, то кредиторът не следва да доказва съществуването на
каузално отношение. Когато обаче някоя от страните твърди, че записът на заповед
е издаден във връзка с каузално правоотношение, то съдът е длъжен да изследва
съществуването на такова, като всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право /решение №
121 от 01.07.2009 г. по т. д. № 55/
В ТР 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014 на ОСГТК на ВКС е изрично посочено, че ако
страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с
издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод
или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на
решението този въпрос. Настоящият случай е точно такъв: ищецът твърди, че
издаденият запис на заповед обезпечава договор за заем, а ответникът - че обезпечава
задължението му като учредител на право на строеж по договор за учредяване
право на строеж, поради което съдът дължи обследване на твърдените каузални правоотношения
от страните по делото.
Ответникът не
оспорва факта, че е подписал процесния запис на заповед. Твърди обаче че не е
получил сума по него, а същият е бил издаден за обезпечаване на задължението му
като учредител на право на строеж да снабдява строителя с необходимите книжа,
като той е изпълнил задълженията си по договора, поради което и не дължи сумата
по издадения запис на заповед. Ето защо в негова доказателствена тежест с
доклада по делото бе възложено да установи това каузално правоотношение, което
той не стори в настоящото производство. Представените договор за учредяване на
право на строеж, разрешение за строеж и
удостоверение за въвеждане в експлоатация по никакъв начин не доказват
твърдяното от него каузално правоотношение, за обезпечаването на което да е бил
издаден записа на заповед. Видно от съдържанието на договора за учредяване
право на строеж в него не е уговорено издаване на записи на заповед от
учредителите на правото на строеж в полза на дружеството – строител, както се
домогва да установи ответникът в настоящото производство. Напротив, в договора
е уговорено, че учредителите на право на строеж поемат задължението да
упълномощят ищеца в качеството му на управител на „Рони – 09“ЕООД да ги
представлява пред компетентните органи във връзка със строителството на
сградата, като видно от представените пълномощни, на л. 52 и л. 54 от делото (макар
и с по – ранна дата от подписания договор) част от бъдещите учредители на право
на строеж, между които и ответникът К.К.Н., ЕГН: ********** и Недко К.Н., ЕГН: **********,
са упълномощили „Рони – 09“ ЕООД с управител – ищеца по делото, от тяхно име да
извършва всички необходими действия и да подписва всички необходими актове във
връзка с построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация. Така че по
силата на тези пълномощни строителят е могъл да се снабдява безпрепятствено с
всички необходими му документи и това прави нелогично твърдението на ответника,
че издаденият запис на заповед е бил с цел да се гарантира строителя, че учредителите
на право на строеж ще го снабдяват с всички документи във връзка със
строителството и че по този начин няма да се създават пречки по време на
строителството. Освен това, въпреки предоставената от съда възможност, ответникът
не ангажира писмени доказателства за подписани записи на заповеди от останалите
учредители на правото на строеж, нито ангажира гласни такива за устните
уговорки между страните, касаещи строителството на сградата, от които са се
направи извод за наличие на твърдяното от него каузално правоотношение. Предвид
това съдът приема, че в настоящото производство остана недоказано твърдението
на ответника, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на
задължението му като учредител на право на строеж да снабдява строителя с
необходимите книжа.
Ищецът пък навежда
твърдение за наличие на заемно правоотношение, твърдейки, че сумата от
15 000 лева по записа на заповед е предоставил реално и в брой на
ответника със задължение последният да му я върне, поради което съдът с доклада
по делото му е възложил да докаже факта на предаване на тази сума на ответника.
Съдът намира, че ищецът в настоящото производство също не успя да докаже своето
твърдение за каузално правоотношение по следните съображения: Действително
представеният по делото запис на заповед формално съдържа необходимите
реквизити по чл. 535 ТЗ. Съдът обаче намира за нужно да отбележи, че констатира,
че посоченото ЕГН на издателя в записа на заповед, а именно: ********** не
принадлежи на ищеца К.К.Н., който е с ЕГН: **********. Видно от приетия като
доказателство по делото нотариален акт, на л. 38 и сл. това е ЕГН – то на друг
учредител на право на строеж Недко К.Н., ЕГН: **********. Това се установява и
от служебно изисканите справки по реда на Наредба 14/2009г. в заповедното
производство – ч.гр.д.4619/2018г. на РС – Стара Загора (л.11), приложено по
настоящото дело. Но в случая нещо друго е по – важно, доколкото действително в
чл. 535 ТЗ няма изискване да бъде посочен единният граждански номер на издателя
на записа на заповед, а ответникът не спори, че го е подписал, и то е, че
съгласно трайно установената съдебна практика записът на заповед сам по себе си
не доказва наличие на заемно правоотношение и съответно предаване на сумата по
него. Основанието
на вземането не би могло да се изведе от ценната книга и последната, като
редовен менителничен документ, не се конвертира в разписка за изпълнение. Със
записа на заповед само е поето
безусловно обещание за плащане, като установяването на сключения договор за
заем, което включва предаването на самата сума, тъй като договорът за заем е
реален договор, следва да се осъществи с
други доказателствени средства, извън представения документ, който няма
характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Като такива не могат да
бъдат ценени свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Д.И., че
е присъствал на няколко разговора между ищеца и ответника, на които ищецът е искал
от ответника да му върне пари, а ответникът е обещавал да ги върне, като е
обещавал първо, че ще ги върне след като банката като му отпусне пари след акт
14 за сградата, след това - след акт 15, тъй като свидетелят изрично каза, че
не знае защо К. дължи на М. тези пари и че не е присъствал на предаването на
парите. Така че съдът приема, че ищецът не доказа сключването
на договор за заем с ответника и предаването на сумата от 15 000 лева. В
този смисъл решение № 865 от 12.11.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1926/2008 г., I г. о., ГК, решение № 187 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 466/2008 г., IV г. о.,
Решение № 54 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 336/2011 г., I т. о., ТК, определение № 180 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3495/2018 г., III г. о., ГК, определение
№ 42 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2018 г., IV г. о., ГК и др.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати направените от
ответника разноски в размер на 1176 лева – възнаграждение за адвокат.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.П., ЕГН: **********,***, против К.К.Н., ЕГН **********,***, иск за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 21.10.2015 г., с падеж 01.05.2016г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.12.2018 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.К.Н.,
ЕГН **********,***, направените от последния разноски по делото в размер на 1176 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: