№ 430
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261943/10.06.2022г. постановено по гр.д. № 15539/2019г., по описа на
СГС, ГО, 5-състав е уважен частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД, като СО е
осъдена да заплати в полза на А. И. Г. сумата от 9000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от счупване на горния край на лявата лакътна кост - закрито;
счупване на главичката на лява лъчева кост - закрито в областта на лявата лакътна става;
контузия и охлузна рана на дясно коляно, причинени на 12.09.2019 г. в гр.София при
падане, поради наличие на разбита тротоарна настилка на левия тротоар на ул.Бели Дунав“
в посока Северен парк - жк. „Надежда 4, както и сумата от 1883.60 лв - обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от
12.09.2019г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част - за
разликата над 9000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен.
Присъдени са разноски, като А. И. Г. - Я. е осъдена да заплати на СО, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
118.53 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, а СО е осъдена да заплати на адвокат
Х. Г. Ч. от САК, на осн.чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 437, 68 лв.,
1
съразмерно на уважената част от иска. СО е осъдена да заплати на СГС, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, д.т. върху уважения иск в размер на 435.34 лв., а на СГС разноски за вещо лице в
размер на 62.93 лв., съразмерно на уважената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец А. И. Г. – Я. оспорва решението в неговата отхвърлителна
част по отношение неимуществените вреди – за разликата над 9000 лв. до 50 000 лв. На
първо място посочва, че й е била причинена ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА от СЛЕДНИТЕ
ТЕЛЕСНИ УВРЕЖДАНИЯ: БИКОНДИЛНА ФРАКТУРА / СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ
НА ЛЯВА ЛАКЪТНА КОСТ - ЗАКРИТО; ФРАКТУРА / СЧУПВАНЕ НА ГЛАВИЧКАТА
НА ЛЯВА ЛЪ ЧЕВА КОСТ - ЗАКРИТО; ФРАКТУРА / СЧУПВАНЕ НА ЛЯВА ЛАКЪТНА
СТАВА - ЗАКРИТО; КОНТУЗИЯ И ОХЛУЗВАНИЯ НА ДЯСНОТО КОЛЯНО. Твърди, че в
следствие на травмата ищцата е останала инвалид за цял живот, а движенията й са
затруднени и до днес. От инцидента насам тя е дори с изменена походка и накуцва. Счита,
че причинените вреди са в пряка причинно - следствена връзка с безотговорното отношение
на Столична Община, в лицето на компетентните органи и бездействието му - не полагането
на дължимата грижа по отношение на поддържането на общинските пътища и тротоарите,
причинили увреждането. В показанията си св.Г. - Я. посочва, че на 12.09.2019г., около 17ч.
станала неволен свидетел на случилото се, като е видяла как ищцата претърпяла инцидента.
Двете вървели с умерен ход и преди да стигнат пряката улица, ищцата се спънала, залитнала
и паднала. Свидетелката също се спънала в този участък, но не паднала. Ръката на
пострадалата била в неестествена форма и вид и през цялото време изпитвала големи болки
и страдания. Що се отнася до улицата, тя била с разбит тротоар, покрит с асфалт, с остатъци
от плочки по него. Имало издатини и стърчащи неща от тротоара. От друга св.Я. твърди, че
след операцията животът им се променил завинаги. До ден днешен майка му изпитвала
болки в лявата ръка, трудно я движела. Още вземала обезболяващи за болката и до този
момент била без работа. След инцидента била още дълго време много зле, затова и не могла
да замине за Белгия. Точно поради тази причина и билетът, който майка му вече била
платила, пропаднал. Така се получили многото разходи, за операция, за имплант, за
лекарства и билет. Наложило се цялото семейство да събира парите за импланта. След
инцидента ищцата не могла да ходи сама у дома. Било й много трудно, защото нищо не
можела да прави сама. Затова счита, че съдът не е оценил правилно преживените от нея
болки и страдания, като е присъдил намален размер на обезщетение за неимуществени
вреди, което моли да бъде увеличено до сумата от 50 000 лв., ведно със законните
последици.
Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част по
отношение на неимуществените вреди, както и изцяло по имуществените вреди. Според
фактическата обстановка, описана от пострадалата, последната твърди, че на 12.09.2019г.
около 17ч. е претърпяла инцидент, между бул.,,Ломско шосе“ и ул. „Атанас Цветанов“ по
левия тротоар на ул.„Бели Дунав“, точно в края на пазара “Връбница“, непосредствено пред
2
една аптека“ като в резултат на инцидента е получила средна телесна повреда и претърпяла
имуществени и неимуществени вреди.
Изтъква факта, че искът е недопустим, защото е предявен към страна, която не е собственик
на имота, където е претърпяно събитието. Инцидентът описан в ИМ /левия тротоар на ул.
„Бели Дунав“, преди пресечката с ул. „Атанас Цветанов“ пред аптеката/ не определя ясно
мястото и се основава на емоционалните свидетелства на потърпевшата. Неправилно СГС е
кредитирал с пълно доверие свидетелските показания, като няма ангажирани доказателства,
които ясно да локализират мястото на инцидента. Неправилно съдът е посочил, че Решение
№ 11/23.01.2014 г. на СОС, скица на поземлен имот с идентификатор68134.2815.1387, акт за
частна общинска собственост № 2572/26.11.2009г., заповед № РД-57-536/28.11.2000г.,
удостоверение № ДИ-01-/00-29/18.12.2000 г. и извадка от цифров модел на системата
Софкар, ул.„Бели Дунав“ за ПИ68134.2815.2858 и частен ПИ 68134.2815.1311 1, са
несъотносими към спора. Твърди, че не е доказано по безспорен начин мястото, на което е
станал инцидента. Видно от представените от СО доказателства и снимков материал
инцидентът се е случил върху настилка, находяща се върху имот, който е частна
собственост, а не както твърди ищцата- тротоар собственост на СО. Видно от представения
по делото графичен материал, имотът е частна собственост, възстановен на наследниците на
В. И. Д., за което прилагат Заповед за отписване от актовите книги № РД-57- 536/28.11.2002
г. на Кмета на СО. Собствениците на имота, видно от съдържанието на заповедта, както и от
информационната система по устройство на територията са И. В. И., М. В. И. и Д. В. И.. В
непосредствена близост до мястото на инцидента, описано от ищцата, е съседния имот с
идентификатор № 61834.2815.1387, собственост на „Пазари север“ ЕООД, видно от решение
№ 11 от 23.01.2014г. на СОС. Твърди, че стопанисването и поддържането на тези
пространства, където е възникнал инцидента са задължения на собствениците. В случай на
претърпени вреди, които са в причинно-следствена връзка, отговорни за обезщетяването им
са техните собственици, а не трето лица в случая СО, нямащи права и задължения по
отношение на чужд имот. Моли да се допуснете СТЕ, за да се определи недвусмислено
мястото на инцидента и отговорните лица, както и да бъдат задължени наследниците на Д.
И. Д.- И. В. И., М. В. И. и Д. В. И. да представят документи за собственост на имотите,
които са част от спора по определяне мястото на инцидента; и да се допуснат двама
свидетели в режим на довеждане, които да свидетелстват за състоянието на тротоара и
мястото на инцидента.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищцата А. И. Г. - Я. твърди, че на 12.09.2019 г., около 17.00 часа, в гр.София, се
движела със своя позната по левия тротоар на ул.“Бели Дунав“ в посока Северен парк в жк.
„Надежда 4“. Двете излезли от спирката на метростанция „Бели Дунав“ и вървели по левия
3
тротоар на ул.Бели Дунав“, през пазара „Връбница“/според твърдения в ИМ/, покрай пазара
„Връбница“ /според уточняваща молба от 29.10.2021 г./ към ул. „Атанас Цветанов“. На ъгъла
между двете улици „Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред една аптека и преди да
пресекат ул.„Атанас Цветанов“, ищцата и нейната позната попаднали върху безобразно
разбит участък на тротоара. Я. се спънала и паднала, при което се подпряла на лявата си
ръка и получила счупване на лявата лакътна става и ударила дясното си коляно, от което
започнала да тече обилно кръв. Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се намират в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на
Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро
състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 50 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в
раходи за лечение на обща стойност от 1 883.60 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 50 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/, както и сумата от 1
883.60 лв./обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от
12.09.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът СО оспорва исковете, като поддържа, че искът е недопустим, тъй като
инцидентът настъпил върху настилка, находяща се в имот - частна собственост на трето за
спора лице; поради което липсва пасивна материално-правна легитимация, оспорва да е
налице противоправно поведение на служители на СО, тъй като процесният имот изобщо не
е тяхна собственост; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на служители на СО и претърпените от ищцата вреди. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 12.09.2019 г., около 17.00 часа, в гр.София,
ищцата се движела със своя позната по левия тротоар на ул.“Бели Дунав“ в посока Северен
парк в жк. „Надежда 4“. Двете излезли от спирката на метростанция „Бели Дунав“ и вървели
по левия тротоар на ул.Бели Дунав“, покрай пазара „Връбница“ посока към ул. „Атанас
Цветанов“. На ъгъла между двете улици „Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред една
аптека и преди да пресекат ул.„Атанас Цветанов“, ищцата и нейната позната попаднали
върху разбит и неравен участък на тротоара. Я. се спънала и паднала, при което се подпряла
на лявата си ръка и така получила счупване на лявата лакътна става и ударила дясното си
коляно, от което започнала да тече обилно кръв.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.Е. /приятелка на пострадалата и очевидец/, разпитана в о.с.з. на
16.03.2022г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Същата заявява, че в деня на инцидента двете заедно с ищцата са вървели по левия тротоар
на ул.Бели Дунав, когато Я. се спънала „в нещо“, залитнала и паднала. Свидетелката твърди,
че също се спънала, но не паднала. Твърди, че тротоарът бил разбит, покрит с асфалт, с
остатъци от плочки, имало издатини, „нещо“ стърчало и може би се спънали точно в него.
След като ищцата паднала на земята, започнала да стене и да вика, дошли хора и й
помогнали да се изправи. От дясното коляно на пострадалата течала много кръв и затова
4
служителка от близката аптека, виждайки инцидента, също дошла да й помогне. Тя промила
раната, направила превръзка. Свидетелката и ищцата първоначално отишли в близката 24
поликлиника, където лекар прегледал пострадалата. Ръката й стояла неестествено и
стърчала. Лекарят ги посъветвал да отидат в „Пирогов“ за преглед и те отишли в това
болнично заведение. Там констатирали наличието на фрактури.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Е. относно механизма на
настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.79 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука е получила две фрактури
в една област, а именно: счупване на горния край на лявата лакътна кост - закрито;
счупване на главичката на лява лъчева кост - закрито в областта на лявата лакътна
става; контузия и охлузна рана на дясно коляно. Счупванията на горния край на лява
лакътна кост и на главичката на лявата лъчева кост са й причинили трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В Пирогов е извършена
операция, чрез наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, поставена е остеосинтеза с
ъглово-стабилна плака за проксимална улна и гипсова лонгета. Ищцата е изпитвала
интензивни болки и страдания непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция и в началото на раздвижването. Според вещото лице, травматичните
увреждания е възможно да бъдат получени след спъване в неравност, падане от собствен
ръст и поемане на тежестта на тялото, в конкретния случай от лявата лакътна става.
Обичайният възстановителен период за такива травми е около 3 - 3.5 месеца. При
натоварване и промени във времето пострадалата може да се оплаква от болка и дискомфорт
в мястото на счупването. Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в
началото на раздвижването пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и
нарушение на обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и
страданията, причинени на ищцата са били най- интензивни непосредствено след травмата,
и в началото на раздвижването.
По повод обема на неимуществените вреди са ангажирани гласни доказателствени средства -
разпит на св.Я. /син/, който видял майка си непосредствено след злополуката в „Пирогов“.
Била в тежко състояние, лявата й ръка била обездвижена, потъмняла, видял голям оток в
областта на лакътя, изпитвала силни болки. След като я приели, отвътре се чували силни
викове, докато й наместят ръката. След извършената манипулация свидетелят откарал майка
си у дома. Нощта преминала тежко за пострадалата, защото много я боляла ръката. На
другия ден я оперирали. След това останала под лекарско наблюдение. След инцидента
дълго време се чувствала зле, тъй като нищо не можела да прави сама и трябвало някой да й
помага, не можела да ходи сама, изпитвала силни болки. По време на злополуката била без
работа, но й предстояло да замине за Белгия, за да работи като социален работник. Даже
вече имала закупен самолетен билет, но пътуването пропаднало. Семейството на постралата
5
събрало пари за импланта, който й бил поставен в Пирогов. Тя била без работа, а се събрали
много разходи за операция, за имплант, за лекарства и билет. След рехабилитацията ръката й
не се раздвижила нормално. Ищцата се въстановявала дълго време, затова не можела да
работи. Не я приемали на работа, защото ръката й била обездвижена и нямало как да
изпълнява задълженията си с такава ръка. Все още не можела да спи спокойно, защото се
страхувала да не си удари ръката. Сега все още се страхувала, дори и да излизала сама.
Преди инцидента била жизнен човек, обичала да пътува. Сега била много затворена в себе
си.
Основният спорен по делото въпрос е дали мястото на инцидента е общинска собственост -
частна или публична или е реституирана в полза на трети за производството лица, които
следва да носят отговорност. В тази насока по делото са представени решение №
11/23.01.2014 г. на Столичен общински съвет, скица на поземлен имот с идентификатор
68134.2815.1387, акт за частна общинска собственост № 2572/26.11.2009 г., заповед № РД-
57-536/28.11.2000г. удостоверение № ДИ-01/00-29/18.12.2002 г. и извадка от цифровия
модел на система Софкар, ул.Бели Дунав“ за ПИ 68134.2815.2858 и частен ПИ
68134.2815.1311, № 68134.2815.1387.
СО твърди, че имотът е частна собственост, възстановен на наследниците на В. И. Д., за
което прилага Заповед за отписване от актовите книги № РД-57- 536/28.11.2002г. на Кмета
на СО. Собствениците на имота, видно от съдържанието на заповедта, както и от
информационната система по устройство на територията са И. В. И., М. В. И. и Д. В. И.. В
непосредствена близост до мястото на инцидента описано от ищцата, е съседния имот с
идентификатор № 61834.2815.1387, собственост на „Пазари север“ ЕООД, видно от решение
№ 11 от 23.01.2014 г. на СОС. Затова оспорва наличието на пасивна материално-правна
легитимация.
СГС е счел този довод за неоснователен, тъй като ищцата не твърди да е паднала в
посочените от ответника имоти, а върху тротоара на ул. „Бели Дунав“ на ъгъла между двете
улици „Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред аптека и преди да пресече ул. „Атанас
Цветанов“.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на прилежащ тротоар на ул. „Бели Дунав“ в ж.к. Надежда 4 на ъгъла между
двете улици „Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред аптека и преди да пресече ул. „Атанас
6
Цветанов“.
САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по почистване и
отстраняване на неравности, находящи се по левия тротоар на улица в посока Северен парк
в жк. „Надежда 4“, още повече след излизане от спирката на метростанция „Бели Дунав“ в
гр.София, която безспорно е публична общинска собственост.
Първо не се твърди наличието на вреди, произлезли от вещ, по смисъла на чл.50 ЗЗД,
фактическият състав на който изисква пълно и главно доказване на собственика на вещта. В
случая се търси отговорност на възложителя, която е обективна и безвиновна, и произлиза
от общото задължение на общината да поддържа пътната настилка по улиците на София в
изправност както в частта на пътното платно, така и по прилежащите тротоари, още повече
когато последните се намират в близост до метростанция, където се предполага наличието
на повече пешеходци. Факта дали част от улицата е неправилно реституирана в полза на
трети лица, дали е деактувана от Кмета на СО, защо все още не е отчуждена или
принудително дарена от тях в полза на общината, е правно ирелевантен към предмета на
доказване в производството по чл.49 ЗЗД.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от
закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е
предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи
обезщетение.", /в този смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на
ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290 ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС е приел, че процесната част от тротоара по протежението на улица е част от
инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината
контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали проблем
на тротоара по ул.Бели Дунав , служителите на ответника са в неизпълнение на законово
възложените им задължения, поради което са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за
7
ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните
съображения:
От показанията на св. Е. се установи, че ищцата е паднала на тротоара на ул.„Бели Дунав“
след излизане от метростанцията, в близост до аптека, където тротоарът е бил разбит,
покрит с асфалт, с остатъци от плочки, имало е издатини и „нещо“ е стърчало над тротоара.
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неравен пътен участък,
независимо дали е на тротоара или на пътното платно представлява неосигуряване на
условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на
общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната
отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК
решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на
пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на
движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се пресичат,
разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на
Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е
собственикът или администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината.
Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и
безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
СО при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. тротоарите към тях съставляват
публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП, които се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Почистването и поддръжката на тротоарите като част от обхвата
на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по
поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е за общината.
Определение на понятието път се съдържа и в § 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Според § 6, т. 6 ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена
8
или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като взема предвид дадените
определения от законодателя на понятието път по Закона за пътищата и по Закона за
движение по пътищата и понятието тротоар по ЗДвП се налага извод, че тротоара е част от
пътя.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл. 48, т. 2, б. "а" от Правилника за
приложение на закона за пътищата - ППЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на пътното платно в района на
кв.Надежда и в близост до метростанция Бели Дунав е задължение на СО, без оглед на това
на кого конкретно е възложена тази дейност или кой точно е собственик на намиращия се в
непосредствена близост имот, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на
Общината да контролира правилното, редовно и надлежно ремонтиране на тротоара от
страна на третото лице-изпълнител, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част
от градската среда, пътното платно е с обществено предназначение и предвид свободния
достъп на пешеходци до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по
цялата повърхност. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не
се вреди другиму с оглед местонахождението, свободния достъп на пътни превозни средства
и хора и обичайното преминаване по това място на пешеходци, тъй като в близост се намира
метростанция и аптека. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда,
поддържа и ремонтира за своя сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента -
като част от уличната инфраструктура. Задължение на всяка община е да поддържа уличната
мрежа в града в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности
по него и да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да организира безопасно движение по улиците. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината,
настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на
които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и отстраняване на
неравности по настилката на тротоара, поради което са причинени по повод възложената им
работа. Установява се по безспорен начин от показанията на свидетелката, че мястото на
инцидента е било необезопасено, че увреждането вследствие на злополуката е в пряка
причинна връзка с бездействието на ответника.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
9
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата - 55 години към 2019г., икономическата конюктура в страната за 2019г.,
факта, че е получила две средни телесни повреди но в една зона на лявата ръка и една леката
телесна, а именно - счупване на горния край на лявата лакътна кост - закрито; счупване
на главичката на лява лъчева кост - закрито в областта на лявата лакътна става;
контузия и охлузна рана на дясно коляно. Счупванията на горния край на лява лакътна
кост и на главичката на лявата лъчева кост са й причинили трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Извършена е операция, чрез
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, поставена е остеосинтеза с ъглово-стабилна
плака за проксимална улна и гипсова лонгета. Ищцата е изпитвала интензивни болки и
страдания непосредствено след травмата, особено след оперативната интервенция и в
началото на раздвижването. Обичайният възстановителен период за такива травми е около 3
- 3.5 месеца. Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в началото на
раздвижването пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и нарушение на
обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и страданията, причинени
на ищцата са били най- интензивни непосредствено след травмата, и в началото на
раздвижването. При натоварване и промени във времето пострадалата може да се оплаква от
болка и дискомфорт в мястото на счупването. САС съобразява факта, че същата е намерила
работа в Белгия като социален работник, за което е бил закупен самолетен билет, но
пътуването е пропаднало именно поради инцидента, както и че към момента същата не би
могла да упражнява тази професия и е безработна.
Затова САС счита че претенцията неправилно е уважена в размер от 9000 лв., предвид обема
на претърпените неимуществени вреди и следва да се увеличи до 25 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпването им. В останалата част до претендирания
размер от 50 000 лв. претенцията е неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена.
Що се отнася до имуществените вреди - същите са доказани по размер от направените
разходи за лечението и поставяне на остеосинтезен материал, който по правило не се поема
от касата. Според вещото лице разходите са били необходими за нейното възстановяване, а
именно - за заключваща плака за олекранон комплект с винтове за сумата от 1586
лв./фактура № *********/17.09.2019 г. и касов бон към нея/; за превръзка до 25 кв.см. - 10
лв./фактура № **********/22.09.2019 г. и касов бон към нея/; за СД от Клиника по образна
диагностика - 12 лв. /по фактура № **********/16.10.2019г. и касов бон към нея; за
10
вторичен преглед в Ортопедия и травматология - 30 лв. и скелетно рентгеново изследване на
рамо или мишница в Клиника образна диагностика - 35 лв. или общо 65 лв./фактура №
03000575548/21.11.2019 г. и касов бон към нея/; за масаж на горен крайник в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина - 14 лв./по фактура № **********/27.11.2019г. и
касов бон към нея/ и за закупуване на разпечатани рентгенови снимки по 3 бр. фискални
бонове от 25.11.2019г. на обща стойност от 52.66 лв.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част и отменено само в
отхвърлителната за разликата над 9000 лв. до 25 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 50 000 лв., като жалбата на ищцата е частично основателна ,а
тази на СО е неоснователна изцяло.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски, но такива няма и не следва да се присъждат. В разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е
предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА
се дължи за всяка съдебна инстанция. Обстоятелството, че договорът за правна защита и
съдействие не съдържа уговорки каква част от възнаграждението се дължи за защита по
въззивната жалба на ищеца и каква част - за защита срещу въззивната жалба на ответника, е
ирелевантно за преценката относно размера на дължимото възнаграждение. След като
процесуалното представителство е осъществено при условията на чл. 38 ЗА, за размера на
възнаграждението са приложими разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36 ЗА, и липсата на конкретни уговорки в
договора по повод на възнаграждението не е аргумент да се откаже присъждането му. Затова
на осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Ч., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 2650 лв. по иска за неимуществени и 488 лв. по този за имуществени
вреди или общо 3138 лв. без ДДС.
По компенсация жалбоподателката дължи в полза на СО направените пред въззивна
инстанция разноски, но такива няма. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи юрисконсултско
възнаграждение в полза на СО, в размер на 100 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
СО дължи в полза на адв.Ч. адв.възнаграждение за първа инстанция в размер на сумата от
1280 лв. за неимуществени вреди и 361 лв. за имуществени или общо 1641 лв. без ДДС,
според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от цитираната по-горе наредба /в приложимата към
датата на решението на първа инстанция редакция/.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК СО дължи в полза на съда сумата от 1075 лв. вместо присъдените
11
435.34 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 200 лв., съразмерно на уважената част
от исковете.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК ищцата дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на СО, в
размер на 150 лв. за първа инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261943/10.06.2022г. постановено по гр.д. № 15539/2019г., по описа
на СГС, ГО, 5-състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 9000 лв. до сумата от 25 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. И. Г. - Я., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.София,
бул.“Витоша“ №1А, ет.4, кантора 416 - за адв.Х. Ч., разликата над 9000 лв./девет хиляди
лева/ до сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) или допълнително сумата от 16
000 лв./шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени на 12.09.2019 г. в гр.София при падане, поради наличие
на разбита тротоарна настилка на левия тротоар на ул.Бели Дунав“ в посока Северен парк -
жк. „Надежда 4, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2019г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна и отхвърлителна част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв. Х. Г. Ч. от САК гр.София, бул. „Витоша” № 1 А, ет.4, кантора 416, на
основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3138 лв./три хиляди сто
тридесет и осем лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, както и сумата от 1641 лв. /хиляда шестстотин и
четиридесет и един лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА САС сумата от 1075 лв./хиляда седемдесет и пет лева / дължима д.т., както и
сумата от 200 лв./двеста лева/ разноски за вещо лице на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. Г. - Я., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.София, бул.“Витоша“ №1А, ет.4,
кантора 416 - за адв.Х. Ч., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична община, адрес: гр. София,
ул. „Московска" № 33, сумата от общо 250 лв./двеста и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
12
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13