Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 11754 по описа 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 293254 от 13.12.2017 г. на СРС – ГО, 145 състав, постановено по
гр. д. № 30989/2016 г., съдът е осъдил
Областна Дирекция на МВР-София със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1574, ул. „******да заплати на Н.Д.И., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 178, ал.1,
т.3 от ЗМВР, сума в размер на 581.04
лева, представляваща възнаграждение за положени 106 часа извънреден труд
за периода от м. 06.2013 г. до м. 12.2015 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2016 г. до окончателното
изплащане, като за горницата над тази сума до пълния размер на претенцията за
извънреден труд от 4 994,92 лева и извън посочения период е отхвърлил иска като погасен поради
изтекла давност. Със същото решение съдът е осъдил Областна Дирекция на
МВР-София със седалище и адрес на управление: гр. София, 1574, ул. „******да
заплати на Н.Д.И., ЕГН********** ***, на осн. чл. 234, ал.8 от ЗМВР, сума в
размер на 1 044,16 лева,
представляваща обезщетение за неизползвани 32 дни платен годишен отпуск, от
които 30 дни за 2000 г.; по един ден за 2001 г. и 2009 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2016г. до окончателното й
изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК Областна Дирекция на МВР-София е
осъдена да заплати на Н.Д.И. сума в размер на 322,94 лева, представляваща
деловодни разноски, съразмерно на уважените искове. На основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Д.И. е осъден да заплати на Областна Дирекция на МВР-София сума в размер
на 657,80 лева, деловодни разноски, съразмерно на отхвърлените искове. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК Областна Дирекция на МВР-София е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен
съд сума в размер на 600 лева, разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ответникът Областна
Дирекция на МВР-София, който, в законоустановения срок по чл.259, ал.1
от ГПК, го обжалва в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, при твърдението, че в обжалваната
част решението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че
приетата и кредитирана от първоинстанционния съд ССчЕ е изготвена върху копия
на месечни наряди и графици. Претендират се разноски, включително за юрк.
възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца Н.Д.И., с който се оспорва
същата по подробно изложени в него съображения.
Постъпила е Насрещна въззивна жалба от
26.02.2018 г. от ищеца Н.И., с която първоинстанционното решение се
обжалва в частта, с която искът по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е отхвърлен,
като се поддържа, че неправилно за отхвърлената част първоинстанционният съд
приема, че искът е погасен по давност. Поддържа се неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 111, буква „В“ от ЗЗД, тъй като правоотношението между
страните по делото не било трудово, а служебно такова. Иска се въззивната
инстанция да уважи иска до пълния предявен размер.
Постъпил е отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от ответника Областна Дирекция
на МВР-София на насрещната въззивна жалба на ищеца, в който са изложени
продробни съображения за неоснователността на същата.
Решение № 293254/13.12.17 г. по гр.д. № 30989 по описа за 2016г. на
Софийски районен, 145 състав, в частта, с която е уважен искът по чл. 234, ал.
8 от ЗМВР, като необжалвано от страните, е влязло в сила.
С определение № 407454 от 15.05.2018 г. на СРС – ГО, 145 състав,
постановено по гр. д. № 30989/2016 г., съдът е изменил Решение №
293254/13.12.17 г. по гр.д. № 30989 по описа за 2016г. на Софийски районен, 145 състав, в частта за разноските, като е осъдил, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, Н.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Областна Дирекция на
МВР-София, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1574, ул. „******,
сума в размер на 328,90 лева, представляваща деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове и е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК,
подадена ищеца Н.Д.И. за изменение на Решение № 293254/13.12.17г. по гр.д. №
30989 по описа за 2016г. на СРС, 145 с-в, в останалата част - по отношение на
претендираните в полза на молителя съдебно-деловодни разноски над присъдения с
решението по делото размер.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Н.Д.И.,
наименувана „Въззивна жалба“, с която се иска отмяна на определението, в
частта, с която е отхвърлена молбата му по чл.248 от ГПК. В частната жалба са
изложени подробни съображения и искането към съда е да уважи изцяло молбата, в
това число и като редуцира определеното от съда с обжалваното определение
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
като служебно следи и за спазване на императивните норми на материалния закон
(т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на
ВКС). Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение
№ 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г.
по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като решаващият
въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание както следва: чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.1 от ЗМВР
и чл. 234, ал.8 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото
не е спорно, а и от представените писмени доказателства /Заповед
№5173-4133/04.11.15г. на Директора на ОД-МВР-София, удостоверение от ОД
МВР-София за класиране за пенсия на ищеца/, се установява, че ищецът има
прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител, в т.ч.
офицерски, сержантски или като дсържавен служител от 11.05.1998г. до
23.11.2015г., когато служебното му правоотношение с ответника е прекратено,
или трудов стаж 17г., 06м. и 12 дни. По делото е предоставено служебното досие на ищеца, представени
са справки, графици за извънреден труд за целия процесен период, месечни наряди
за носене на служба по пътен контрол на ОДП -гр. София, СПП-ОД Полиция-София
Област, АМ"Тракия" рапорти, молби за изплащане на отпуски, платежни
бележки за заплатен на ищеца извънреден труд, номенклатура на делата, създавани
и водени в ОД на МВР-София и в РУП в областта.
От
приетата по делото официална справка, изготвена от гл. счетоводител и
утвърдена от директор на ОД МВР-София, за часове положен извънреден труд от
ищеца в периода 07.2006г. до 12.2015г. вкл., по месеци, се установява, че общо за
периода ищецът е положил 633 часа извънреден труд.
От справка от МВР-ОД на МВР-София с peг. № 517р-12086/12.07.16г. е
видно, че Н.И. е назначен за служител в МВР като полицай в участък Панчарево
към 10 РПУ-СДВР на 01.06.1992г., като е уволнен през 1995 г. поради причини,
които го правят негоден за работа в МВР. Назначен е отново през 1998 г. като
полицай СПЗО на язовир „Огняново" към РПУ-Елин Пелин при РДВР-София.
Поради съкращаване на щата през 1999 г. е преназначен за мл. Автоконтрольор в
сектор „ПП" при РДВР-София. Освободен е от 25.01.2005 г. поради
дисциплинарно наказание „Уволнение", като е възстановен на заеманата
длъжност с Решение на ВАС от 29.05.06г. Освободен е на 23.11.2015 г. като мл.
Автоконтрольор в сектор „ПП" при ОД МВР-София, поради придобиване право на
пенсия на осн. чл. 226, ал.1, т.13 от ЗМВР при условията на чл. 69 от КСО.
От
приетите по делото заключения на изслушаните съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна такава, които съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и обосновани, се установява, че часовете положен труд от Н.Д.И.
за периода м. юли 2006г. до м. декември 2015г. са в размер на 633 часа, като са
му заплатени 3 510,82 лева, като неизплатените
часове положен извънреден труд за исковия период вещото лице е изчислило в
размер на 4 994,92 лева. За периода от 2013 година - 2015 година вещото
лице е изчислило, че ищецът е използвал полагащите му се дни платен годишен
отпуск, а неизползваните такива са били заплатени от ответника. От
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода
2000-2009 година е налице неизползван платен годишен отпуск от ищеца за 32
работни дни, от които за 2000г.- в размер на 30 дни, за 2001 година - 1 ден и
за 2009година- 1 ден, като общият размер на обезщетението за тези дни
неизползван платен годишен отпуск вещото лице е изчислило на сумата от 1044,16лева.
При открито
по делото пред СРС производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване авторството
и съдържанието на представени по делото писмени доказателства - рапорт №
5398/19.04.04г.; рапорт №6731/06.06.2003г., молба от Н.Д.И. с № 285/01.02.02г.
и молба от Н.Д.И. с №1232/12.06.02г., съдът е допуснал съдебно-графическа експертиза.
От заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза е видно, че само в
два от оспорените документи - в молба с peг. №285/01.02.02г. и молба с peг. №1232812.06.02 г. единствено
ръкописните текстове, касаещи изписване на дните за ползване на отпуск, не са
написани от ищеца, както и че ръкописните текстове в рапорт с per. № 5398/19.04.2004г. и рапорт per. №6731 /06.06.2003г. не са
написани от ищеца Н.Д..
С оглед
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е направено от
ищеца и прието от съда изменение на иска с правно основание чл. 178, ал.1, т.3
от ЗМВР за сумата от 4 994,92 лева, съобразно заключението на вещото
лице, и на иска по чл. 234, ал.8 ЗМВР за сумата от 1 044,16 лева,
съчетано с оттегляне на иска за първоначално предявения по-висок размер,
съобразно депозираните допълнителни заключения на вещото лице по делото.
Безспорно
е установено по делото, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника за исковия период, както и че
ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР и е заемал
длъжност "младши инспектор младши контрольор 1 ст. в група „Пътен контрол
„ на сектор „ПП" към отдел „Криминална полиция" при ОД на МВР-София.
Както правилно и първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението си,
предвид наличието на служебно правоотношение между страните, приложими
при регулирането на същото са разпоредбите на ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г., работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни -подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. В ал. 5, т. 1 на чл. 187 от ЗВМР /в приложимата към
процесния период редакция/ е предвидено, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От
представените писмени доказателства и от заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза и допълнителна такава се установява, че ищецът е полагал извънреден
труд извън установеното работно време, както и че същият не е заплатен в пълен
размер на ищеца. Този извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР
следва да бъде компенсиран от работодателя със заплащане на възнаграждение,
определено по правилото на чл. 187, ал. 5 във вр.ал.6 от ЗМВР. Размерът на
неплатеното възнаграждение за положения извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице. Настоящият съдебен състав
напълно споделя извода на първостепенния съд, че възражението на ответника, че
положеният над допустимия извънреден труд не подлежи на компенсиране, е
неоснователно. Положеният труд, независимо дали по трудово или по
служебно правоотношение, е винаги възмезден, съответно работодателят дължи
плащане за всеки час извънреден труд, упражнен от работника или държавния
служител, в повече от нормираното работно време както до предвиденото в закона
ограничение до 280 часа годишно за служителите на ненормиран работен ден, така
и за разликата действително положен извънреден труд. В този смисъл, подадената
от ответника въззивна жалба се явява неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд и относно
приложението на погасителната давност, с оглед своевременно направеното
възражение на ответника ОД на МВР-София в този смисъл относно част от вземанията
за извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а" от ЗЗД с
тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които
не е предвидена друга давност. В разпоредбата на чл. 111, б. „в" от ГПК е
предвидено, че периодичните плащания се погасяват с давност от три години. Съгласно
чл. 111, б. „а" ЗЗД, вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Този
давностен срок е приложим както за вземания по трудово правоотношение, така и
за вземанията за труд по служебно правоотношение, доколкото в закона не е
предвидена друга давност. Вземането за извънреден труд по ЗМВР, както е посочил
и СРС, възниква след полагането му за съответния месец и се погасява с изтичане
на давностния срок по чл. 111, б. „а" ЗЗД, в който смисъл е и цитираната
от съда практика - Риешние № 427 от 03.11.2011 г. по гр.д. № 503/2010 г. на IV
г.о. ВКС и Р - 470 от 28.02.2014 година по гр.д. № 3253 по описа за 2013 година
на IV г.о. ВКС. Следователно процесните вземания се погасяват с
изтичането на 3-годишна давност и направеното от ответника възражение за
изтекла давност е основателно и следва да се приеме, че вземанията за
извънреден труд за периода преди 08.06.2013 година са погасени по давност, или
исковата претенция за извънреден труд се явява основателна и доказана за
периода от 08.06.2013г. до 2015г., до размер на сумата от 581,04 лева
за положени 106 часа извънреден
труд, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 4994,92 лева
и за периода извън посочения, исковата претенция подлежи на отхвърляне като
неоснователна, погасена поради изтекла
давност, поради което първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
а подадената насрещна въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
След като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход и с оглед неоснователността както на въззивната жалба на
Областна Дирекция на МВР-София, така и на насрещната въззивна жалба на Н.Д.И.,
на страните не се дължат разноски пред настоящата съдебна инстанция.
По частната жалба.
С определение № 407454 от 15.05.2018 г. на СРС – ГО, 145 състав,
постановено по гр. д. № 30989/2016 г., съдът е изменил Решение №
293254/13.12.17 г. по гр.д. № 30989 по описа за 2016г. на Софийски районен,
145с-в, в частта за разноските, като е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал.8 от ГПК, Н.Д.И. да заплати на Областна Дирекция на МВР-София сума в размер
на 328,90 лева, представляваща деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове и е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от ищеца Н.Д.И. за изменение на Решение №
293254/13.12.17г. по гр.д. № 30989 по описа за 2016г. на СРС, 145 с-в, в
останалата част - по отношение на претендираните в полза на молителя
съдебно-деловодни разноски над присъдения с решението по делото размер.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Н.Д.И., с
която се иска отмяна на определението в частта, с която е отхвърлена молбата му
по чл.248 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК и предвид цялостно
уважаване на една от претенциите на ищеца и частично уважаване на исковата му
претенция по чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, то ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. С Решението по делото, чието
изменение в частта за разноските се иска, на ищеца правилно са изчислени и
присъдени, съразмерно на уважените му претенции, разноски по делото, като
съдът е отчел обстоятелството във връзка с изменения размер на претенциите на
ищеца в хода на съдебното производство. По отношение разноските, присъдени
на ответника със съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че
правилно първостепенният съд с обжалваното определение е редуцирал същите до 328,90лева.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт следва да се
определи с оглед на материялния интерес по делото, включващ и двата предявени
иска с обща цена от 6039,08 лева, при което възнаграждението следва да е в
диапазона от 100 до 300 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на същото,
правилно СРС е определил, че на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение над посочения минимум, като е увеличил, на осн. чл.25, ал.2 от
Наредбата, същото с 50 на сто, или в общ размер на 450 лева за двата предявени
и разгледани иска. От така определеното възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 450 лева, на ответника следва да бъде присъдено такова, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлените искове, в размер на 328,90 лева, в който смисъл
е и постановеното определение. При това положение, първоинстанционното
определение е правилно – законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба да се отхвърли като неоснователна.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293254 от 13.12.2017 г. на СРС – ГО, 145 състав, постановено по
гр. д. № 30989/2016 г., вкл. в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 407454 от 15.05.2018 г. на СРС – ГО, 145 състав, постановено
по гр. д. № 30989/2016 г.
Решение № 293254/13.12.17 г. по гр.д. № 30989 по описа за 2016г. на
Софийски районен, 145 състав, в частта, с която е уважен искът по чл. 234, ал.
8 от ЗМВР, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.