Р Е Ш Е Н И Е
№ 775
гр. Пловдив, 15 април 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №486 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.92, ал.11 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“МДЖИ
ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД (с бивше наименование “МДЖИ АГРО-19“ ЕООД), със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ №63, ЕИК
*********, представлявано от адвокат З. Д., преупълномощена
от Адвокатско дружество “Балкански и партньори“, ЕИК *********, пълномощник,
обжалва Решение №413 от 09.10.2019г. на директора на Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е потвърден
Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) по чл.92, ал.11 от ЗДДС с №Р-16002419004821-171-001
от 03.09.2019г., издаден от Т.П.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив
на НАП, с който е отказано възстановяването на ДДС в общ размер от
60 019,71 лв. по справка-декларация с Вх.№24002175838 от 14.07.2019г. за
периода месец 06.2019г.
Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 20.03.2020г. по електронната поща на съда по делото постъпват писмени бележки с Вх.№5155 (листи 31-34) от адвокат З. Д.- пълномощник, в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт М. С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Първоначално по жалбата на “МДЖИ ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД (с бивше наименование “МДЖИ АГРО-19“ ЕООД) против Решение №413 от 09.10.2019г. (листи 23-24, дело №3422/2019г.) е образувано административно дело №3422 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., IХ-ти състав. С Определение №126 от 22.01.2020г. (лист 235, дело №3422/2019г.) производството по дело №3422/2019г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Стара Загора, за което е образувано административно дело №57 по описа са Административен съд- Стара Загора за 2020г., I-ви състав. С Определение №41 от 28.01.2020г. (лист 3, дело №57/2020г.) производството по дело №57/2020г. е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния административен съд (ВАС) между Административен съд- Пловдив и Административен съд- Стара Загора. С Определение №2383 от 13.02.2020г. (лист 3, дело №1417/2020г.) по административно дело №1417 по описа на ВАС за 2020г., Първо отделение, за компетентен съд е определен Административен съд- Пловдив, за което е образувано настоящето дело.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според Определение №17201 от 16.12.2029г. (листи 13-14, дело №14228/2019г.) по административно дело №14228 по описа на ВАС за 2019г., Първо отделение, жалбата (листи 3-17, дело №3422/2019г.) е подадена в законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според приетото по делото заверено копие на Ревизионен доклад (РД) с №Р-16002419004821-092-001 от 05.02.2020г. (листи 12-28), спрямо жалбоподателя е образувано ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001419004821-020-001 от 24.07.2019г. (неприложена по делото), спирано със Заповед с №Р-16002419004821-023-001 от 22.10.2019г. (неприложена по делото) и със Заповед с №Р-16002419004821-023-002 от 05.11.2019г. (неприложена по делото), възобновявано със Заповед №Р-16002419004821-143-001 от 05.11.2019г. (неприложена по делото) и със Заповед с №Р-16002419004821-143-002 от 13.01.2020г. (неприложена по делото), относно задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода 01.06.2019г. - 30.06.2019г.
Пак според посочения РД, същият е издаден от Т.П.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Силвия Матеева Шишкова- старши инспектор по приходите.
За нуждите на ревизията до жалбоподателя е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16002419004821-040-001 от 25.07.2019г. (неприложено по делото). В отговор на посоченото искане, като приложение към нарочен опис с Вх.№70-00-10066 о т16.08.2019г. (лист 62, 63, дело №3422/2019г.) на М. М. - управител на “МДЖИ АГРО-19“ ЕООД (понастоящем “МДЖИ ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД), са представени множество документи (листи 64-218, дело №3422/2019г.).
Също така, според процесния АПВ (листи 54-60, дело №3422/2019г.), на 14.07.2019г. е подадена справка-декларация (СД) с Вх.№24002175833 за периода месец 06.2019г. (неприложена по делото), с която жалбоподателят декларира ДДС за възстановяване в общ размер от 60 019,71 лв. по реда на чл.92, ал.3 от ЗДДС, посочен в клетка 81 от СД, на основание чл.70 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Респективно, декларирани са доставки с право на пълен данъчен кредит, чиято данъчна основа (ДО) е в общ размер от 300 098,69 лв., а ДДС с право на пълен данъчен кредит е в общ размер от 60 019,71 лв.
Данъчният кредит е формиран за покупки на стоки по общо 9 броя фактури, издадени към жалбоподателя от “ИНСА ОЙЛ” ЕООД, ЕИК *********, както и за покупки на транспортни услуги по общо 7 броя данъчни фактури, издадени към жалбоподателя от “ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********.
Пак според СД
за месец 06.2019г., жалбоподателят декларира обща ДО за облагане с ДДС в размер
от 419 965,04 лв., представляваща ДО на доставки със ставка 0% за ВОД (вътреобщностна доставка на стоки). Според процесия АПВ, е
подадена VIES-декларация
за данъчния период 06.2019г. с Вх.№24002175833 от 14.07.2019г. (неприложена по
делото), за извършени ВОД към получатели, регистрирани за целите на ДДС в друг
държава, както следва: 4 броя към Georgios Poliandis Eteria (Georgios Polianidis Eteria Monoprosopiki Ike),
VAT ЕL*********, Гърция, на обща стойност
139 685,01 лв.; 8 броя към Kara Kataskevastike Mon Ike, VAT ЕL*********, Гърция, на обща
стойност 280 280,03 лв.
Прието е за установено, че издадените към гръцките лица общо 12 броя фактури (invoice) и представените в рамките на ревизията доказателства, съпътстващи декларираните ВОД, не водят до реален извод, че е изпълнен съставът на чл.45 от ППЗДДС, във връзка с чл.7 и чл.53 от ЗДДС.
Съответно, на основание чл.53, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.45, ал.ал.1 и 2 от ППЗДДС, върху декларираните общо 12 броя ВОД за месец 06.2019г. следва да бъде начислен ДДС в общ размер от 83 993,00 лв. (20% от 419 965,04 лв.).
Тъй като размерът на задълженията, които се очаква да бъдат установени в рамките на ревизията (83 993,00 лв.), е по-голям от размера на декларирания за възстановяване ДДС за месец 06.2019г. (60 019,71 лв.), то няма разлика за възстановяване/прихващане.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в законоустановения срок.
Процесният АПВ е издаден от компетентен орган- главен инспектор по приходите (орган по приходите) в ТД- Пловдив на НАП, притежаващ валиден сертификат за използвания електронен подпис, за което по делото е приета нарочна разпечатка (лист 53, дело №3422/2019г.).
Според разпоредбата на чл.92, ал.11, изр.1 от ЗДДС, в случаите по ал.3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски (ЗОВ), които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията.
В случая, обстоятелствата, че за месец 06.2019г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер от 60 019,71 лв. и че за периода 06.2019г. е възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР с №Р-1600**********-020-001 от 24.07.2019г. (получена по електронна поща от жалбоподателя на 06.08.2019г.), не са спорни между страните.
Освен това, приетите по делото доказателства позволяват формирането на извод, че по отношение на жалбоподателя предстои евентуалното издаване на ревизионен акт (РА), въз основа на изготвения РД с №Р-16002419004821-092-001 от 05.02.2020г., с който РА евентуално ще бъде установен ДДС за внасяне в размер от 23 973,29 лв., представляващ разликата между начисления ДДС за посочените по-горе общо 12 броя ВОД към гръцките лица (83 993,00 лв.) и правото на приспадане на данъчен кредит за месец 06.2019г. в общ размер от 60 019,71 лв. за декларираните доставки с право на пълен данъчен кредит по СД с Вх.№24002175833 от 14.07.2019г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че процесният АПВ е издаден при наличие на фактическо основание за целта- размерът на данъците (ДДС), които обосновано се очаква да бъдат установени, е по-голям от размера на декларирания за възстановяване ДДС, и съответно без противоречие с относимата материалноправна норма на чл.92, ал.11 от ЗДДС.
Следователно, процесният АПВ е валиден и законосъобразен и като потвърждава същия, ответникът в настоящето производство постановява оспореното по делото решение при правилно прилагане на закона. Респективно, оспореното по делото решение също е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “МДЖИ ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД (с бивше наименование “МДЖИ АГРО-19“
ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“
№63, ЕИК *********, против Решение №413 от 09.10.2019г. на директора на ТД-
Пловдив на НАП, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване по
чл.92, ал.11 от ЗДДС с №Р-16002419004821-171-001 от 03.09.2019г., издаден от Т.П.К.-
главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, с който е отказано
възстановяването на ДДС в общ размер от 60 019,71 лв. по справка-декларация
с Вх.№24002175838 от 14.07.2019г. за периода месец 06.2019г.
ОСЪЖДА “МДЖИ ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД (с бивше наименование “МДЖИ АГРО-19“ ЕООД“), със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ №63, ЕИК *********, да заплати на ТД- Пловдив на НАП сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/