О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№   2451                                   21.03.2019 година   ГРАД БУРГАС

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 21.03.2019 г.

В закрито заседание, в следния състав:

 

Председател : Моника Яханаджиян

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8851 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Делото се докладва по повод Определение №117/14.03.2019 г., постановено по ч.гр.д.№530/2019 г. по описа на ВКС, с което са дадени задължителни указания за извършване на процесуални действия, съобразно мотивите на определението.

          Съобразявайки горното, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.С.Д., срещу Г.Д. Торес В. и е с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на ищцата на родителските права върху малолетното дете на страните – Николас Торес Добрев, родено от съвместното им съжителство, за определяне местоживеенето му в дома на майката, за определяне режим на лични контакти с бащата и за присъждане на месечна издръжка.

Препис от исковата молба е изпратена за отговор на ответната страна, която се е възползвала от правото си по чл.131 от ГПК и чрез пълномощник депозира отговор на исковата молба, в който е обективирано възражение за международна некомпетентност на РС-Бургас да разгледа и реши предявената претенция, обосновано с твърдение, че детето е испански гражданин, считано от раждането му на *** г. има обичайно пребиваване в тази държава и бащата никога не е давал съгласие то да бъде изменяно с пребиваване в Република България. Представил е доказателства за опразувано производство по чл.8 и чл.12, вр.чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, поради което и с определение №6784/25.09.2018 г., съдът е постановил спиране на производството до приключване на това по Хагската конвенция.

Срещу определението за спиране на производството е подадена частна жалба, която с определение №I-2222 от 15.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№1697/2018 г. по описа на БОС е оставена без уважение.

С определение №117/14.03.2019 г., постановено по ч.гр.д.№530/2019 г. по описа на ВКС, определение №I-2222 от 15.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№1697/2018 г. по описа на БОС и определение №6784/25.09.2018 г., постановено по настоящето дело, са обезсилени и делото е върнато на БРС за произнасяне по възражението на ответника за международна некомпетентност на РС-Бургас.

Бургаският районен съд, съобразявайки фактическите данни по делото и действащите процесуални разпоредби, намира възражението на ответника за основателно, а съображенията му за това са следните:

В Регламент (ЕО) №2201/2003 г., чл.8, §1 е предвидено, че компетентността по дела, свързани с родителската отговорност за детето, е на съдилищата на държавата-членка, когато детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В настоящия случай, държавата-членка, където детето има обичайно местопребиваване е Испания, поради което и българският съд е субсидиарно компетентен съгласно чл.12, §1 от същия регламент, но при условие, че ответникът по недвусмислен начин приеме компетентността на настоящата съдебна инстанция. По делото липсва такова приемане, напротив, изрично е депозирано възражение, че РС-Бургас не е международно компетентен да разгледа иска, с който е сезиран.

Действително, в чл.10 от Регламента е предвидена компетентност в случай на отвличане на дете и съгласно същата, съдилищата на държавата - членка, в която детето има обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава - членка и: а/ всяко лице, институция или орган, който има право на упражняване на родителски права мълчаливо е приел отвеждането, или задържането; или б/ детето е отседнало в тази друга държава - членка за срок от поне една година след като лицето, институцията или друг орган, който има право да упражнява родителските права е знаело или е трябвало да знае къде се намира детето и детето се е установило в своята нова среда.

Доколкото в настоящия случай не са налице предпоставките, визирани в б.а и б.б. на чл.10 от Регламента, РС – Бургас не се явява компетентен да разгледа спора.

Предвид на изложеното, възражението като основателно следва да се уважи, а настоящето производство следва да се прекрати поради липса на компетентност на настоящия съд по приложимото към случая правило на чл8, §1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г.

Воден от горното и на основание чл.17, вр.чл.10 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г., вр.чл.15 от ГПК, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8851/2017 г. по описа на РС Бургас поради липса на международна компетентност на българския съд - РС Бургас за разглеждане и произнасяне по иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на ищцата Д.С.Д. на родителските права върху малолетното дете Николас Торес Добрев – испански гражданин, за определяне местоживеенето му в дома на майката, за определяне режим на лични контакти с бащата Г.Д. Торес В. и и за присъждане на месечна издръжка, на основание чл.10 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г.

УКАЗВА на страните да сезират съответния съд на компетентната държава-членка – Испания, съгласно правилата на Регламента.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

СЪДИЯ : /П/

В.О.: К.Е