О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68
Апелативен съд-Бургас, гражданско отделение,
на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Събина Христова
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 35/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна жалба на И. Д. И. от гр. Я. против определение № 28/16.01.2019 г. по в.гр.дело № 3/2019г. по описа на Я. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действие на ЧСИ И. Х. с рег. № * представляващо налагане на възбрана върху недвижим имот, считан от жалбоподателя за несеквестируем.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на ЯОС за произнасяне по жалбата. Според частния жалбоподател съгласно тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика налагането на възбрана е действие, с което се насочва изпълнението към недвижимата вещ на длъжника. Запорът и възбраната действително не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, но на такъв подлежи насочването на изпълнението към имущество на длъжника, считано за несеквестируемо. По такава жалба съдът дължи произнасяне по несеквестируемостта на имота и в случай, че я констатира, следва да отмени всички действия на съдебния изпълнител по отношение на този имот.
Отговор на частната жалба е подаден от Т. П. С. от гр. Я. чрез адв. Г. , с който моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа изводите на предходната инстанция за недопустимост на сезиращата жалба с доводите, изложени в обжалваното определение. Намира, че съдът правилно е констатирал, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението към несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта. Спазен е принципа на закрила, установен с разпоредбата на чл.452 ГПК. Намира за безспорно, че дори длъжникът да е доказал несеквестируемостта на имуществото, насочването на възбрана по отношение на него е валидно и допустимо действие съгласно цитираното тълкувателно решение. Съдебният изпълнител изрично е посочил, че не е предприел изпълнителни действия по отношение на имота.
Бургаският апелативен съд като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството пред Я. окръжен съд е образувано по жалба на И. Д. И. – длъжник по изпълнително дело №718/2017 г. по описа на ЧСИ И. Х. против налагане на възбрана върху недвижим имот, който счита за несеквестируем. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е приел жалбата за недопустима като насочена по действие на съдебен изпълнител, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол съгласно задължителните указания на ТР № 2/20.06.2015 г . по т.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.
В т.1 от цитираното тълкувателно решение е прието, че чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Насочването на изпълнението се обжалва когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта.
ВКС в посоченото тълкувателно решение категорично приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Следователно, жалбата е допустима на основание чл.435, ал.2 ГПК и следва да бъде разгледана по същество от предходната инстанция. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото се върне на Я. окръжен съд за произнасяне по основателността на подадената от И. Д. И. от гр. Я. жалба против посочените в нея действия на ЧСИ.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 28/16.01.2019 г. по в.гр.дело №3/2019г. по описа на Я. окръжен съд .
ВРЪЩА делото на Я. окръжен съд за произнасяне по основателността на подадената от И. Д. И. от гр. Я. жалба против действия на ЧСИ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: