Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П., 07.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8263/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк.
Максимова, срещу Х.В.П., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
с искане съдът да признае, че ответницата дължи на ищцовото дружеството
следните суми: сумата 62,56 лв. /шестдесет и два лева и 56 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., сумата **01 лв. /десет
лева и 01 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата 62,56 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. Ю.Г. */*/***.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети
от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна
база. Сочи се, че е налице правен интерес от предявяването на настоящият на
иск, относно вземането ни за сумата от 72,57 лв. /седемдесет и два лева и 57
ст./ срещу Х.В.П., в качеството Й на наследник на К.К.П., за 1/6 идеална част
от общо дължимите се суми в размер на 435,38лв. (главница в размер на 375,35лв.
и законна лихва за забава в размер на 60,03лв.), представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., УЛ. „Ю.Г.“ блок ** вход * апартамент ***, от които главница в размер
на 62,56 лв., за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2018 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на **01 лв. за периода от
09.07.2015г. до 22.10.2018г.; както и законната лихва върху главницата от 62,56
лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 22.10.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.”
бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот,
както и да бъде изискано ч. гр. д. № *****
по описа на съда за 2019 година,
по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на
съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата
молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба Копие от
извлечение от сметка.
2. Копие от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
3. Нотариален акт № ** том ** дело № ***г.,
издаден от Нотариус при ПРС;
Нотариален акт № **том 1, дело № 18
/27.01.2016г. по описа на Нотариус Р.М.. Оправени са и следните доказателствени
искания: на основание чл.190,ал.1 ГПК да задължите ответната страна да
представи документ за собственост за топлофицирания имот описан в исковата
молба.Моли се за издаване на , съдебно удостоверение;
-
Съдебно удостоверение, което да им послужи пред Община П., служба ЕСГРАОН, за
снабдяване с удостоверение за наследници на К.К.П. с ЕГН: **********.
01.05.2015 В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез
назначения й особен представител- адв. М., който оспорва размера на правата на
собственост и ползване сам и единствен и от страна на мен ответника изцяло.
Оспорва претенциите като недължими, оспорва ги както по основание, така и по
размер. Оспорва и наличието на облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че
не ответника не е СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ, като сочи, че няма качеството
на потребител на ел. енергия. На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите
претенции, като да са погасени по давност. В този смисъл посочва, че видно от
Заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда то е
16.08.2019 год.и именно до тази дата се претендират вземанията по исковата
молба /. Стойността на погасеното задължение по силата на чл.111 буква „В” от ЗЗД от 1/6 от главницата за доставена,ползвана но незаплатена топлинна енергия
за горепосочения недвижим имот за периода 01.05.2015 год. до 30.04.2018 год. е
в размер на 16,70 лева.
От
горепосоченото следвало, че стойността на 1/6 от главницата за
доставена,ползвана но незаплатена топлинна енергия за горепосочения недвижим
имот за периода от 01.01.2015 год. до 30.04.2018 год. изчислена след като от
нея е извадена стойността на погасеното задължение по силата на чл.111 буква
„В” е в размер на 45,86 лева.
Заявява,
че за срок от дата:09.07.2015 год. до дата: 16.08.2016 год. част от
горепосоченото вземане в размер на **01 лева представляващо 1/6 от законна
лихва за забава на месечните плащания изчислена за период от 09.07.2015 год. до
22.10.2018 год. е погасено с изтичане на три годишна давност по силата на на
чл.111 буква «В» от ЗЗД /тъй като датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда е 16.08.2019 год.и именно до
тази дата се претендират вземанията по исковата молба/. Стойността на
погасеното задължение по силата на чл.111 буква „В” от ЗЗД от законна лихва за
забава на месечните плащания изчислена за периода
09.07.2015 год. до 22.10.2018 год. е в размер на **64
лева. От горепосоченото следва че стойността на законна лихва за забава забава
на месечните плащания за периода от 09.07.2015 год. до 22.10.2018 год.
изчислена след като от нея е изведана стойността на погасеното задължение по
силата на чл.111 буква „В” е в размер на 6,37 лева. Моли съда за произнасяне в
този смисъл.
Съдът
е намерил исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за
процесуално допустими. Относно възражението за допустимостта на същата, съдът в
доклада си е посочил.
В
проведеното по делото последно съдебно заседание, са били изслушани по спорните по делото факти
СИЕ И СТЕ, като заключенията по същите са били приобщени по делото.
Представителите на двете страни по делото молят за уважаване, респ. за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният
имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
-
че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата
на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са
начислени процесните суми, за съответния период;
-
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;
-
потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
Във
връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
Ответникът
не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
При
доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
По
иска по чл. 86 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 15** ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в
цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на
собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието
на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От
представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „СъП.”, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
Спорен
по делото е фактът дали ответницата е собственик – в претендираната 1/6 ид.ч на
имота,по наследство.
С
исковата си молба ищцовото дружество твърди,
че през процесния период между него и ответницата е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваните
от нея права върху имота-1/6 ид ч по наследство, придобита право на собственост
за процесния имот.
Съдът
намира, че видно от представените писмени доказателства: За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил нотариален
акт № **том І, рег. № ***, дело № **г. на нотариус с район на действие ПРС – Р.М.
и нотариален акт № ** том **, дело № ** г. на нотариус при ПРС – В.Я.. От тях е
видно, че по силата на договор за покупко – продажба, сключен на 03.07.1989 г.
трето за делото лице -К.К.П., е придобила в собственост процесния имот. Чрез
договор за покупко – продажба, сключен на 27.01.2016 г. трето за спора лице е
придобило в собственост 1/3 ид. ч. от същия. Същевременно на база представеното
удостоверение за наследници на починалата на 22.04.2013 г. К.К.П., се
установява, че синът й- В.Л.П. е починал преди нея – на 18.02.2013 г., като
същият е оставил две живи дъщери, като едната от тях е именно ответницата по
делото, а другата е лицето, цитирано в нот акт от 2016 г. Следователно от така
представената доказателствена съвкупност се установява, че ответницата е наследила
по заместване именно 1/6 ид.ч от процесния имот и то попадаща в обхвата на
процесния период.
С
оглед изложеното, в качеството й на
собственик, същата, видно от цитираните по-горе разпоредби следва да отговаря
при доказване на останалите предпоставки за уважаване на иска за претенцията за
топлинна енергия до размера на притежаваната от нея идеална част от имота.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 15** ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. ** ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П.,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на КЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Тоест по делото, безспорно се установява, че именно
ответникът е собственик на процесния недвижим имот в посочените ид.ч, като
наследник на своите починали наследодатели.Съдът намира, че ответникът, като съсобственик
на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението
на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е опредЕ. от
закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части (чл. 1** ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 14** ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът,
че се касае за топлоснабдени имот, видно от делото това обстоятелство е било
обявено за безспорно. На следващо място, идва да се посочи, че договорът между
страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и
чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят
топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да
избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. От приетата по делото СТЕ СЕ установява, че услугата
„дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор №
306/12.03.2001 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия
и СЕС.Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е
подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна
енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През
процесния период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.Количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено
е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е посочило, че начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесуалният период. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като обосновано, пълно и ясно и го поставя в основата на своите
изводи.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Що
се отнася до заключението на изготвената СИЕ по делото, то съдът намира, че
вещото лице П. е посочило, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
включително, за топлинна енергия на адрес гр. П., ул. „Ю.Г.", бл. ** вх.
Д, ап. *** на името на Е. В.П. - абонатен № ********** в счетоводството на
ищеца е начислена сума общо 375,35 лева, от които 1/6 част е в размер на 62,56
лева – сума съответна на главницата по исковата молба, както и Обезщетението за
забава на месечните плащания от датата на падежа на всяка сума поотделно до 22.10.2018
г. е общо в размер на **01 лева, също съответна сума на претенцията по исковата
молба. В този смисъл, съдът кредитира заключението на вещото лице.
Същевременно
вещото лице е посочило, че не са постъпили плащания по претенцията и че
индивидуалните
изравнителни сметки изготвяни от ФДР «Директ» за клиент Е. В.П. за исковия
период са общо за целия период 29,63 лева за възстановяване на енергия за
отопление или 4,94 лева представляващи 1/6 от общата сума.
Съдът намира, по
изложените доводи, че претенцията е основателна и доказана, както по основание,
така и по размер. Що се отнася обаче до възражението за давност, то съдът
намира, следното при извършени свои изчисления, досежно сумите погасени по
давност:
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали
облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на
направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По
силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото
вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня
на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва
извод, че задълженията за главница за потребена топлинна енергия съобразно и
притежаваната от ответницата квота от имота е както следва основателна е
претенцията за сумата от 45, 90 лева-главница
за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., както и за лихва за
периода от 09.07.2015 г. до 22.10.2018 г- 5,18 лв., като в останалата част
вземането е погасено по давност или за сумата за главница- 16,67 лева за
периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2016 г. /заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 16.08.2019 г./, като погасени по давност са и сумите за лихви- 4,
82 лева за периода от 09.07.2015 г. до 22.10.2018 г.. Вземането за лихви
възниква от изпадане на ответника в забава за плащане на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В
този смисъл исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат за
сумата, за сумите посочени по-горе, а исковите претенции за разликата над тези
стойности до предявените размери касаещи останалия процесен период са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, тъй като са погасени по
давност.
По отговорността
за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.81 ОТ
ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
Разноските са както следва- 25 лева- дт. За исковото и 25 лева- дт за
заповедното производство по делото, 5
лева – дт за издаване на СУ И 150 ЛЕВА ЮК, като впоследствие за заплатени и 280
лв. за изслушване на експертизи по делото, както и 150 лева за заплатен депозит
за особен представител.
При този изход
на спора – на ищеца се следват направените разноски в размер на 446, 96 лева, съобразно уважената част на исковата
претенция.
На ответника
разноски не следва да се присъждат, като същият е бил представляван от особен
представител по делото.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, срещу Нора
Георигева Модева гр.П. ул.Бл.Гебрев бл.20 А ап.9, че ответникът Х.В.П., с ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на ищцовото дружество сумата от 45, 90
лева-главница за периода от 01.08.2016
г. до 30.04.2018 г., за
неплатена топлинна енергия за процесния имот, съобразно притежавата от същата
1/6 ид.ч от имота, и сумата от 5,18 лева дължима лихва за периода от 09.07.2015 г. до
22.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 45, 90
лева-главница за периода от 01.08.2016
г. до 30.04.2018 г., за неплатена топлинна енергия за процесния имот до
претендирания размер от 62, 56 лева или за сумата от 16,67 лева за периода от
01.01.2015 г. до 31.07.2016 г, както и за сумата над уважената лихва от 5,18
лева дължима лихва за периода от
09.07.2015 г. до 22.10.2018 г., до претендирата в размер на **01 лева или за
сумата от 4, 82 лева за периода от 09.07.2015 г. до 22.10.2018 г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Х.В.П., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. Мошино, сумата от 446, 96 лева разноски по делото съобразно
уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Окръжен съд – П.,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***** по
описа на съда за 2019г. на ПРС, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: