Решение по дело №5476/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 523
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530105476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           19.05.2020 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА               ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четиринадесети май                                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 5476 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди в исковата си молба, че с ответницата Г.М.М. се намирали в договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД открило партида на името на Г.М.М. с № 001579, за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ № 19, вх.0, ет.5, ап.9, във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

През периода от месец юли 2018 г. до месец декември 2019 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора доставило питейна вода на Г.М.М. и отвеждало канална вода, за която били издадени квитанции и фактури със следните номера и стойности:

- Квитанция № **********/28.08.2019 г. на стойност 55,13 лв.,

- Квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 50,91 лв.,

- Квитанция № **********/15.11.2018 г., на стойност 70,82 лв.,

- Квитанция № **********/15.12.2018 г., на стойност 69,06 лв.,

- Квитанция № **********/15.01.2019 г., на стойност 77,66 лв.,

- Фактура № **********/15.02.20109 г. на стойност 121,65 лв.,

- Фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 86,23 лв.,

- Фактура №**********/15.04.2019 г. на стойност 62,56 лв.

Г.М.М. не била заплатила стойността на предоставената му услуга от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 592,02 лв.

Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответницата дължала на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора по горепосочените квитанции и фактури, лихва в общ размер на 18,15 лв., по всяка една от квитанциите и фактурите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2018 г. до 28.04.2019 г.

Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на Г.М.М., но без резултат.

Въпреки опитите за уреждане на отношенията им, до настоящия момент ответницата Г.М.М. не извършила плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 592,02 лв., както и дължимата лихва в общ размер на 18,15 лв.

Поради това обстоятелство, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, подало заявление по чл.410 ГПК против Г.М.М. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело № 2902/2019 г. по описа на PC - Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1547/04.06.2019 г. Същата била връчена на ответника страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед на гореизложеното, за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна и отведена канална вода, от страна на ответницата Г.М.М. .

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.М.М. му дължи сумите, както следва:

- сума в размер на 592,02 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции и фактури:

- Квитанция № **********/28.08.2019 г. на стойност 55,13 лв.,

- Квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 50,91 лв.,

- Квитанция № **********/15.11.2018 г., на стойност 70,82 лв.,

- Квитанция № **********/15.12.2018 г., на стойност 69,06 лв.,

- Квитанция № **********/15.01.2019 г., на стойност 77,66 лв.,

- Фактура № **********/15.02.2019 г. на стойност 121,65 лв.,

- Фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 86,23 лв.,

- Фактура №**********/15.04.2019 г. на стойност 62,56 лв.

- сума в размер на 18,15 лв., по всяка една от квитанциите и фактурите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2018 г. до 28.04.2019 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до PC - Стара Загора, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 2902/2019 г. – 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д.А., назначен за особен представител на ответницата Г.М.М., с който не оспорва претендираните суми и предлага сключване на съдебна спогодба.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание назначеният по делото особен представител на ответницата, заявява, че не оспорва, че последната е потребила количеството вода, посочено в исковата молба, както и не оспорва претендираната от ищеца цена за това.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2902/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу Г.М.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сума в размер на 592,02 лева, представляваща неплатена цена на доставена и консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № № 001579, за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ № 19, вх.0, ет.5, ап.9, за периода от 03.07.2018 год. до 09.04.2019 год., сума в размер на 18,15 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 28.08.2018 г. до 27.05.2019 г., както и законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2019 г. до изплащането й, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева – ДТ. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото са представени лихвен лист и следните квитанции и фактури: квитанция № **********/28.08.2019 г. на стойност 55,13 лв., квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 50,91 лв., квитанция № **********/15.11.2018 г. на стойност 70,82 лв., квитанция № **********/15.12.2018 г. на стойност 69,06 лв., квитанция № **********/15.01.2019 г. на стойност 77,66 лв., фактура № **********/15.02.2019 г. на стойност 121,65 лв., фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 86,23 лв., фактура №**********/15.04.2019 г. на стойност 62,56 лв., всички на обща стойност 592,02 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за отчетен период 03.07.2018 год. до 09.04.2019 год. по партида 001579 на името на Г.М.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба № 4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Общите условия на ищеца са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ, видно от публикуваните такива на интернет страницата на ищеца. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2  от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая страните не спорят, че ответницата е титуляр на партида  с номер 001579 и че е ползвала ВиК услуги за процесния период. Следователно съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответницата.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В представените писмени доказателства по делото (квитанции и  фактури) са отразени потребените количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да са едностранно съставени от ищеца документи, при условие че не са оспорени от особения представител на ответницата, който освен това признава, че ответницата е ползвала описаните в исковата молба услуги и при условие, че не са събрани други доказателства, които да поставят под съмнение отразените в тези документи количества доставена питейна и отведена канална вода, съдът приема за доказано по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период.

Предвид горното, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 592,02 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за отчетен период от 03.07.2018 год. до 09.04.2019 год., съгласно квитанция № **********/28.08.2019 г. на стойност 55,13 лв., квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 50,91 лв., квитанция № **********/15.11.2018 г. на стойност 70,82 лв., квитанция № **********/15.12.2018 г. на стойност 69,06 лв., квитанция № **********/15.01.2019 г., на стойност 77,66 лв., фактура № **********/15.02.2019 г. на стойност 121,65 лв., фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 86,23 лв., фактура №**********/15.04.2019 г. на стойност 62,56 лв. Ответницата, чиято доказателствена тежест е, не представи доказателства за заплащането на тази сума.

При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в Общите условия , се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – чл. 40, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл. 44, ал.1 от Общите условия на ищеца потребителят дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа на задължението, а съгласно чл. 33, ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно и след извършено служебно изчисление от съда ответницата дължи на ищеца мораторна лихва в общ размер на 18,15лева за периода от 28.09.2018 г. до 28.04.2019 г., който период се претендира и с исковата молба и е по – кратък от посочения в заповедното производство.

Предвид гореизложеното исковете за главница и лихва следва да бъдат уважени в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2019 г. до изплащането й.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 385 лева (360 лева – за адвокатско възнаграждение и 25 лева –ДТ) . С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство, които са в размер на 25 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.М., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, за следните суми: сума в общ размер на 592,02 лева, представляваща неплатена цена на доставена и консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 001579 за имот, находящ се в град Стара Загора, ул. „Загорка“ № 19, вх.А, ет.5, ап.9, за отчетен период от 03.07.2018 год. до 09.04.2019 год., съгласно квитанция № **********/28.08.2019 г. на стойност 55,13 лв., квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 50,91 лв., квитанция № **********/15.11.2018 г., на стойност 70,82 лв., квитанция № **********/15.12.2018 г., на стойност 69,06 лв., квитанция № **********/15.01.2019 г., на стойност 77,66 лв., фактура № **********/15.02.2019 г. на стойност 121,65 лв., фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 86,23 лв., фактура №**********/15.04.2019 г. на стойност 62,56 лв. и сумата в общ размер на 18,15лева обезщетение за забава в плащането на всяка една от горепосочените главниците за периода от 28.09.2018 г. до 28.04.2019 г., ведно със закон***та лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2019 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2902/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата от 385 лева разноски по настоящото дело и сумата от 25 лева –разноски по ч.гр.д. № 2902/2019 г.  по описа на PC – Стара Загора.

 

Сумите могат да бъдат заплатени по посочения в заповедното производство начин: или по банкова сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД с IBAN: ***ружеството на адрес: гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 56.

 

 Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: