№ 300
гр. С., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200569 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на СТ. Г. ХР. против НП №20-
0804- 003584/27.11.2020г. на Началника на сектор в РУ на МВР- С., с което на
основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.58, т.3 от същия закон. Моли да бъде
отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно и своевременно призована не се явява в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява.
Изпраща становище, с което моли съда да потвърди наказателното
постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 26.07.2020г. Началникът на РУ на МВР- С., св. К. бил дежурен.
Получен бил сигнал за възникнал пожар в автомобил на автомагистрала
„Тракия“ около километър 260 в платното по посока към гр. С.. Имало е
опашка от автомобили в продължение на 2 до 3 километра, докато си свършат
работата екипите пожарникари от РС „ПБЗН“- С.. Свидетелят К. се
1
придвижвал със служебен автомобил с включен светлинен и звуков сигнал
към местопроизшествието. Движейки се по аварийната лента застигнал три
автомобила, придвижващи се по същата лента. Той подал звуков, дразнещ
сигнал със специалния бутон в автомобила за да му направят път движещите
се автомобили в аварийната лента. Един от тези автомобили бил този
управляван от жалбоподателката С.Х.. Всеки от тези автомобили се прибрал в
двете активни ленти на автомагистрала „Тракия“ и освободил пътя на
служебния автомобил да се придвижи до мястото на настъпилото
произшествие. Свидетелят К. изготвил докладна записка и описал случилото
се. Към докладната записка приложил снимка на нарушението извлечена от
монтирания в служебния автомобил видео регистратор. На 19.08.2020г.
собственикът на автомобила подписал декларация, в която посочил кой е
управлявал на 26.07.2020г. въпросния лек автомобил ............. На същата дата
19.08.2020г. декларация попълнила и жалбоподателката, която също
декларирала, че на 26.07.2020г. тя е управлявала въпросния лек автомобил.
Въз основа на подадената докладна записка и тези декларации св. Н.К.
съставил на жалбоподателката акт за установяване на административно
нарушение като приел, че е извършено нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
Свидетел по съставянето и връчването на акта станали колегите му Д.К. и
М.И.. Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие на 27.11.2020г. началникът на сектор в РУ на МВР-
С. издал обжалваното наказателно постановление като за нарушението по
чл.58, т.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателката Х. на основание чл.178ж,
ал.1, предл.1 от същия закон две наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.58, т.3 от
ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установи, че жалбоподателката се е движела в аварийната лента. Това по
2
несъмнен начин се установи от показанията на св. К. и от приложения
снимков материал, извлечен от монтирания в служебния автомобил видео
регистратор. Съдът счита за несъстоятелни възраженията на
жалбоподателката, че автомобилът е аварирал, тъй като двигателят е прегрял.
Напротив от показанията на св. К. се установи по несъмнен начин, че
автомобилът не е бил спрял, не е имало повреда по него, движел се е, дори е
посочил, че се движи със скорост от 40 до 50 км/час. Освен това тези
автомобили са се движили на 10- 15 метра един от друг. И в докладната си
записка той е посочил, че жалбоподателката с нейния автомобил е била най-
отпред от застигнатите от него автомобили. Освен това св. К. твърди в своите
показания, че не е спирал със служебния автомобил, не е слизал от него и не
се е разправял с никой от водачите на застигнатите автомобили движещи се в
аварийната лента.
В разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП е посочено, че при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. Както бе посочено по- горе по делото се установи по несъмнен
начин, че жалбоподателката се е движела с управляваното от нея моторно
превозно средство в лентата за принудително спиране по автомагистрала
„Тракия“. В настоящия случай не се установи да е налице някоя от
хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. По делото не се доказа да е
имало повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на
водача. Не се доказа да е имало пътници в превозното средство и съответно
някой от тях да е имал здравословни проблеми. Жалбоподателката е знаела,
че не следва да се движи в лентата за принудително спиране, тъй като не е
имала нито повреда на пътното превозно средство нито здравословен
проблем. Съзнавала е, че се движи в аварийната лента при действащата
забрана за това, като е целяла да избегне натоварения трафик и да се
придвижи по- бързо чрез движението си в лентата за принудително спиране.
В акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното
наказателно постановление са посочени времето и мястото на извършване на
нарушението. Същото е описано ясно и точно и са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Отразена е нарушената правна норма, както и
3
основанието въз основа на което е санкционирана жалбоподателката. Поради
това съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.178ж,
ал.1, предл.1 от ЗДвП се наказва с „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от ТРИ месеца и „Глоба“ в размер на 1000 лева водач, който се движи в
лентата за принудително спиране по автомагистрала без да са налице
изключенията по чл.58, т.3 от ЗДвП. Административните наказания са
фиксирани, поради което съдът не разполага с възможност да ги изменя.
Съдът счита, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
конкретното нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена
опасност от други нарушения от същия вид.
Ето защо съдът счете, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 0804- 003584/27.11.2020г. на началника на
сектор в РУ на МВР- С., с което на СТ. Г. ХР. с ЕГН ********** от с. С. на
основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.58, т.3 от същия
закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4