Решение по дело №9/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 28
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20214410100009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. ЛЕВСКИ , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100009 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Министъра на
правосъдието, с адрес за призоваване: гр. София, ул. Славянска №1,
срещу Б. И. С., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене.
В исковата молба се твърди, че с присъда №6/13.02.2017г.,
постановена по НОХД №727/2016г. по описа на ОС – Русе, изменена с
решение №205/07.07.2017г. по ВНОХД №172/2017г. по описа на ВТАС,
оставено в сила с решение №272/22.11.2017г. по КНД №942/17 по описа на
ВКС, ответникът е признат за виновен в това, че на 31.05.2016г. извършил
престъпление с пострадала Д.К. С. по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.7 и т.9,
вр. чл. 115 от НК.
Твърди се, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления, е регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления български граждани или граждани на държави – членки на
1
Европейския съюз.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗПФКПП при
условията и по реда на този закон, подпомагане могат да получат пострадали,
претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ
характер, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени
вреди, а според ал.2 от същия текст, когато пострадалият е починал в резултат
на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е
намирал във фактическо съжителство.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал.3 от ЗПФКПП.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 20, ал.1 от ЗПФКПП за
осъществяване и координиране на дейностите по закона, към министъра на
правосъдието е създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления.
Твърди се, че през 2018г. в НСПКПП е постъпила молба с рег. №98-00-
79/21.11.2018г. от малолетния И. Б.И., с искане да му бъде предоставена
финансова компенсация на основание ЗПФКПП и с решение №1/2019г.,
НСПКПП на основание чл. 3, ал.2 и ал.3, чл. 12, ал.2, т.1, чл. 13, ал.2, чл. 14,
ал.1, т.4 от ЗПФКПП разрешава предоставянето на финансова компенсация в
размер на 10 000лв., представляваща финансова компенсация за наследника
И. Б.И. на починалата Д.К. С., вследствие от престъпление.
На 20.02.2019г. от страна на Министерство на правосъдието на
молителя била изплатена сума в размер на 10 000 лв. с бюджетно платежно
нареждане №Е01096/20.02.2019г.
Сочи се в исковата молба, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на
финансова компенсация предявявал регресен иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената
парична сума, както и че в цитираната правна норма била уредена
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление.
Навеждат се подробни съображения относно пораждането на право на
финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления, като
ищецът счита, че в процесната хипотеза е изпълнен фактическият състав,
поради което моли съдът да приеме, че министърът на правосъдието е
2
активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на
10 000 лв.(десет хиляди лева), представляваща заплатената финансова
компенсация по ЗПФКПП на наследника на Д.К. С., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените разноски, заедно с юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени
доказателствени искания.
Ответникът се явява в съдебно заседание, като заявява, че признава, че
дължи сумата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
наведените от страната доводи намира за установено от фактическа страна
следното:
С присъда №6/13.02.2017г., постановена по н.о.х.д. №727/2016г. на ОС
– Русе, изменена с решение №205/07.07.2017г. по ВНОХД №172/2017г. по
описа на ВТАС, оставено в сила решение №272/22.11.2017г. по КНД
№942/17г. по описа на ВКС, ответникът е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.9, вр. чл. 115
от НК.
С решение №1/2019г. на НСПКПП е разрешено предоставянето на
финансова компенсация в размер на 10 000 лв. за наследника И. Б.И. –
наследник на починалата Д.К. С. вследствие на престъпление.
Като писмено доказателство е прието бюджетно платежно нареждане
за сумата от 10 000 лв., преведена по банковата сметка на детето на
пострадалата.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Според чл.3, ал.1 от ЗПФКПП пострадалите, които са претърпели
имуществени вреди от определени престъпления, могат да получат финансова
компенсация при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 3, ал.3, т.3 от
същия закон сред тези престъпления са и тежките умишлени престъпления,
3
от които като съставомерна последица е настъпила смърт, а в чл. 3, ал.2 от
закона е предвидено, че когато пострадалият е починал в резултат на
престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация
преминава върху неговите наследници.
В настоящия случай от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че ответникът е бил признат за виновен с влязла
в сила присъда за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3,
т.9, вр. чл. 115 – умишлено умъртвил Д.К. С., като убийството е извършено
предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата
начин. Д.К. С. е оставила законен наследник детето И. Б.И.. Престъплението,
извършено спрямо пострадалата е от категорията на тежките умишлени, а
като съставомерна последица от деянието е настъпила смъртта на лицето. В
този смисъл са налице предвидените в специалния закон предпоставки
наследниците да получат финансова компенсация за претърпените от тях
имуществени вреди. В тази връзка И. Б.И. е сезирал ищеца с искането, като
претендираните имуществени вреди са пропуснати средства за издръжка.
Във връзка с подадената от наследника молба, НСПКПП със свое
решение е предоставил финансова компенсация в размер на 10 000 лв. на И.
Б.И., като средствата са били преведени по банков път на наследника на
пострадалата.
Съгласно нормата на чл. 16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация има правото да
предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за
възстановяване на платената сума.
В тази връзка е предявен и настоящият иск и доколкото е изпълнен
фактическият състав на тази специална регресна претенция, искът се явява
напълно основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
В случая се дължи лихва за забава от датата на извършеното плащане
на наследника, от когато възникват регресните права на ищеца.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски. Такива се претендират за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса.
С оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и
признанието на обстоятелствата по иска, юрисконсултското възнаграждение
4
на пълномощника на ищеца следва да бъде определено в минималния размер
от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски
в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса
в размер на 400 лв. върху уважения размер на иска, доколкото ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса в процеса на основание чл. 84, т.1
от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. С., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора –
Белене, да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул.
Славянска №1, представлявано от министъра на правосъдието Д.А., сумата от
10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща заплатената финансова
компенсация по ЗПФКПП на наследника на Д.К. С., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б. И. С., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора –
Белене, да заплати по сметка на РС – Левски дължимата по делото държавна
такса в размер на 400 лв. върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Б. И. С., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора –
Белене, да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул.
Славянска №1, представлявано от министъра на правосъдието Д.А.
направените разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5