№ 3991
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110136426
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника ..... въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като той не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, което ответникът не е
сторил, поради което претендира сумите, както следва: 162,26 лв., представляваща цена за
топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; 26,07 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 23.09.2021 г.; 24,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 4,81 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2020 г. до погасяване на задължението, за които суми по
ч. гр. дело № 46898/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 16.10.2020 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. ТР. АП. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на отоплителни тела и
топломери в процесния имот. В тази връзка посочва, че преди около 15-20 години е съставен
протокол за отказ от топлоподаване за същия. Допълва, че тръбите на сградната инсталация
са спукани или запушени. Твърди, че сумите, за които ищецът е издал фактури са
1
произволно изчислени. Пояснява, че преди около 2 години е заплатил дължимата сума за
сградна инсталация и въпреки това продължава да бъде претендирана от него. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Представя доказателство за извършено
на 22.12.2021 г. плащане на претендираните суми в общ резмер на 217.63 лв. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание на 31.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Петракиева потвърждава извършеното от ответника плащане на сумата от 217,63 лв.,
посочвайки, че същото е послужило за частично погасяване на вземанията за главница,
мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва, като непогасена е останала сумата от
73,24 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия, както и законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2020 г. до
окончателното плащане.
С молба от 26.04.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 27.04.2022 г.,
ищецът ... заявява, че ответникът не е платил останалата непогасена сума в размер на 73,24
лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия, както и законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2020 г. до окончателното
плащане, поради което претендира същата, както и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 46898/2020 г. по описа на СРС, 79 състав.
В открито съдебно заседание на 27.04.2022 г. ответникът Н.А. представя платежно
нареждане от 27.04.2022 г. за сумата от 73,24 лв., считайки, че процесните вземания са били
изцяло погасени от негова страна.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения /което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание/ съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главници и мораторни лихви /включително и качеството на ответника ..... на потребител
на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ..../.
В случая, по делото се установява, че ответникът е заплатил процесните вземания в
хода на процеса – едва на 22.12.2021 г., като това обстоятелство следва и от представения
касов бон, а освен това изрично се признава от ищеца с молбата му от 08.02.2022 г., както и
в откритото съдебно заседание на 31.03.2022 г., в което процесуалният му представител –
юрк. Петракиева е заявила, че непогасена е останала само част от главницата за цена на
топлинна енергия в размер на 73,24 лв., както и законната лихва върху нея от датата на
2
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2020 г. до окончателното плащане. Съдът
намира обаче, че при съобразяване на размера на платената от ответника сума от 217,63 лв.,
както и общия сбор на сумите по всяко от процесните вземания за главница за цена на
топлинна енергия и услуга за дялово разпределение и мораторна лихва върху тях, равняващ
се точно на сумата от 217,63 лв. /162,26 лв. + 26,07 лв. + 24,49 лв. + 4,81 лв./, то следва да се
приеме, че противно на посоченото от ищеца, плащането от 22.12.2021 г. е послужило за
цялостно погасяване на сумите, предмет на делото, поради което няма основание да се
приеме, че част от тях са останали непогасени. Изрично в основанието на платежното от
страна на платеца се посочва, че преведената сума от общо 217,63 лв. следва да послужи за
погасяване на исковите суми по настоящото дело, поради което ищецът е следвало да
съобрази волята му, а не да отнася плащането за погасяване на суми, различни от
процесните, в случай, че е сторил това. В същото време обаче, съдът намира, че плащането
от 22.12.2021 г. не е било достатъчно до покрие и дължимата законна лихва върху
главниците за цена на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2020 г. до извършването му, чийто размер
определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, се равнява
на сумата от 23,29 лв. Последната обаче следва да се приеме за погасена въз основа на
последващото плащане, извършено от ответника на 27.04.2022 г., каквито доказателства той
е представил в откритото съдебно заседание на 27.04.2022 г., доколкото в основанието на
платежното от страна на платеца също се посочва, че преведената сума от 73,24 лв. касае
настоящото дело.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, включително и в частта относно
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.09.2020 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
завеждане на делото – 30.09.2020 г. ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не
оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително и тези за обезщетение за
забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на процеса – едва на 22.12.2021 г.,
както и на 27.04.2022 г., поради което с поведението си той е станал повод за завеждане на
делото срещу него и на ищеца се дължи своевременно поисканото от него юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 46898/2020 г. по описа на СРС, 79 състав,
а именно: сумата от 50,00 лв., каквото той единствено е претендирал. В случая, не би могло
да се приеме, че то също е било частично погасено до размера от 49,95 лв., на колкото се
равнява разликата между платената на 27.04.2022 г. сума от 73,24 лв. и счетената за погасена
с нея сума за законна лихва от 23,29 лв., доколкото както по заповедното, така и по исковото
дело от страна на ищеца са сторени и разноски за държавна такса в общ размер на 50,00 лв.,
които към момента на плащането вече са били извършени. Ето защо, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 46898/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, каквото
единствено се претендира от негова страна в хода на настоящото дело, и за което няма
ответникът да е погасил с извършените от него плащания. В случая, ищецът не претендира
други суми за разноски, поради което в негова полза не следва да му се присъждат такива с
настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., със седалище и адрес на управление: г...., срещу Н.
ТР. АП., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Н. ТР. АП. дължи на ..... сумите, както следва: 162,26 лв.,
представляваща цена за топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ...., за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; 26,07 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 23.09.2021 г.; 24,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 4,81 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2020 г. до окончателното плащане, за които суми по ч.
гр. дело № 46898/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 16.10.2020 г.
ОСЪЖДА Н. ТР. АП., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на „...., със седалище и
адрес на управление: г...., сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 46898/2020 г. по описа на СРС, 79 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4