Решение по дело №1303/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260580
Дата: 18 декември 2020 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300501303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260580

      18.12.2020г., гр. Пловдив

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично съдебно заседание на 18.11.2020г., в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                            НЕДЯЛКА СВИРКОВА

при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа гражданско въззивно дело № 1303 по описа за 2020г., докладвано от съдия Цветкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

         С решение № 12/14.01.2020г., постановено по гр. д. № 1032/2019г., II гр. с. по описа на Карловски районен съд, се признава за установено, че Л.И.П., ЕГН ********** дължи на „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* сумата от общо 1800 лева, от които 1372, 37 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 189974 от 20.11.2017г.С решението се отхвърля като неоснователен и недоказан иска за признаване за установено, че Л.И.П., ЕГН ********** дължи на „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* законна лихва върху главницата от 1800 лв., считано от датата на образуване на заповедното производство по ч. гр. д. № 1429/2018г. по описа на РС Карлово – 08.10.2018г. до окончателното плащане на вземането.Отхвърлен е като неоснователен и недоказан иска за признаване за установено, че Л.И.П., ЕГН ********** дължи на „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 403, 07 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 16.09.2018г.Осъжда се Л.И.П., ЕГН ********** да заплати на „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 475, 87 лева, представляваща направени разноски в исковото и в заповедното производство.

       С определение № 219 от 1.03.2020г. по същото дело, е изменено на основание чл. 248 от ГПК постановеното решение № 12 от 14.01.2020г. в частта за разноските, като се осъжда Л.И.П., ЕГН ********** да заплати на „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 549, 05 лева, представляваща разноски по делото в исковото и в заповедното производство съразмерно с уважената част от иска.Осъжда се „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. В. В., ЕГН ********** сумата от 65, 86 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1429/2018г. по описа на РС Карлово, съразмерно с уважената част от иска.Осъжда „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. И. И. сумата от 65, 86 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. д. № 1032/2019г. по описа на РС Карлово, съразмерно с уважената част от иска.Оставено е без разглеждане искането на юрисконсулт А.Г. – пълномощник на „Изи финанс“ ООД, ЕИК ********* да бъде задължен адвокат Н. И. И. да посочи банкова сметка, ***уми.

       С решение № 98 от 15.05.2020г., постановено по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12 от 14.01.2020г., постановено по гр. д. № 1032/2019г. по описа на РС Карлово, като първият абзац от в диспозитива вместо „Признава за установено, че Л.И.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Изи финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, със законен представител Б. И. Н., чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г. сумата от общо 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, от които 1372, 37 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 189974 от 20.11.2017г.“, да се чете: Признава за установено, че Л.И.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Изи финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, със законен представител Б. И. Н., чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., сумата от общо 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 189974 от 20.11.2017г.

         С постъпилата въззивна жалба вх. № 18159 от 02.07.2020г. от Л.И.П., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. К.Б. от РАК решението се обжалва в частта, с която предявеният иск е уважен, като неправилно.Оспорва се извода на съда, че между страните по делото е сключен процесният договор чрез размяна на изявленията по електронна поща.Счита се, че в случая не са спазени особените изисквания на ЗПФУР, за да се приеме, че е валидно сключен договор онлайн.Не било доказано и получаването на сумата от 1800 лева, предмет на договора за заем.Като неправилни се оспорват и изводите на съда досежно действителността на процесния договор за кредит.Моли се за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част, вместо което да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски, направени в заповедното производство, пред първата и пред въззивната инстанция.

          С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

          Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната  жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

          Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

          Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника Й. М. Г. дължи на ищеца  Изи финанс“ ЕООД сумата от 2 203, 07 лева, от които 1800 лв. главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 189974 от 20.11.2017г., сумата от 403, 07 лева договорна /възнаградителна лихва за периода 20.11.2017г. – 16.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заповедното производство до погасяване на вземането.

Искът е процесуално допустим – предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от легитимирана страна – заявител в развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 1429 по описа за 2018г. на Районен съд Карлово, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че процесният договор е сключен при условията на ЗПФУР.Твърди се, че договорът е сключен чрез електронната платформа и впоследствие потвърден при проведен телефонен разговор по реда на чл. 9  и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР.След надлежно проведената процедура на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1800 лева, която сума била преведена чрез системата на „Изипей“.За периода 20.12.2017г. – 14.01.2019г. се дължали 14 вноски в общ размер 1800 лева.Плащания за погасяване на това задължение не постъпили.Предвидения годишен лихвен процент по договора бил в размер на 40, 15%, като за периода 20.11.2017г. – 16.09.2018г. била дължима сумата от 403, 07 лева.За вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1429/2018г. и издадена заповед за изпълнение.Тъй като в законоустановения срок било подадено възражение от длъжника, заповедният съд дал указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.

 С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК претенциите се оспорват по основание и размер.Оспорва се попълването на искане от ответницата за получаване на потребителски кредит, както и подписването на процесния договор, че се е запознала с общите условия на ищцовото дружество и със стандартния европейски формуляр.Оспорва се полагането на подпис върху договора и общите условия.Направено е и възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.Оспорва се и получаването на сумата по кредита.

           При разрешаването на спора първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е сключен чрез размяна на изявления по електронна поща, като приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕП.Приел е за установено, че в случая е отправено от ищеца до ответницата по електронна поща предложение за сключване на договор за заем от разстояние.Изложил е съображения, че в договора за кредит се съдържа подробна информация относно личните данни на ответницата, т. ч. банкова сметка, *** – постоянен и настоящ, поради което съдът е приел, че процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното предложение се е съгласил, посочвайки личните си данни.Приел е също, че сумата от 1800 лева е била преведена по банкова сметка ***атежно нареждане, непосредствено след сключването на договора за кредит от разстояние и в изпълнение на същия от страна на кредитодателя.С оглед на това решаващият съд е достигнал до извод, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, за което е бил приложил Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010г./.Съгласието по договора е било постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма.Възражението досежно размера на шрифта е счетено за неоснователно, доколкото в отговора на исковата молба  била посочена друга кредитна институция и очевидно това твърдение било привнесено от друга бланка по друго дело.Ответницата не се явила в съдебно заседание, за да отговори на поставения й в тази връзка въпрос по чл. 176, ал. 1 от ГПК, поради което на основание чл. 176, ал. 3 от ГПК съдът е приел за доказани твърденията на ищцата, че шрифтът на договора е съобразен със законовите изисквания.

         В допълнение на изложеното от районния съд и с оглед доводите във въззивната жалба, настоящият състав на съда намира следното:

         Процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние № 189974 от 20.11.2017г. е сключен при условията на ЗПФУР.Съгласно чл. 6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие /арг. от чл. 6 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР/ - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др..Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /с ДВ бр. 85/24.10.2017г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

         В настоящия случай кореспонденцията между кредитора и кредитополучателя  е била електронна.От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза във въззивното производство, която съдът цени като компетентно и обосновано изготвено се установи, че в базата данни на дружеството „Изи финанс“ ЕООД фигурира профил на лице на име Л.И.П., с ЕГН **********, към който профил има заем с номер 189947, като процедурата по кандидатстване е спазена.

        Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4 от същия закон.Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 91082014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, вкл. в текстови запис, а съгласно ал. 2 писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.За „електронен подпис“ по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 се считат данни в електронна форма,  които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.Според нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

           В настоящия случай от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза във въззивното производство се установи, че „Изи финанс“ ЕООД е финансова институция, която предоставя онлайн кредити, като развива своята дейност под търговската марка „***“.В сайта **** се вижда зелено поле и плъзгачи, с които е необходимо да се избере сумата, която клиентът желае да получи и периодът, за който желае да върне парите.След това се натиска бутона „ВЗЕМИ СЕГА“, като след това се появява обобщена информация за заема, както и линк към преддоговорната информация.На този етап потребителят трябва да натисне отметката „Приемам декларацията за обработка на личните данни“, за да продължи.След като натисне бутона „НАПРЕД“, се появява формуляр за кандидатстване и трябва клиентът да попълни личните си данни, за да създаде своя профил: три имена – на кирилица, ЕГН , номер на лична карта, дата на издаване на личната карта, мобилен телефон – формата е бил + 359 и клиента не е трябвало да въвежда 0-та в началото на номера, семейно положение.Попълват се и полета с информация за месторабота и адреси, начин на плащане.Когато клиентът е попълнил коректно всички полета, трябва да натисне бутон „Напред“.След кандидатстването се извършват проверките от кредитните инспектори.При одобрение на потребителя се изпращат на посочения имейл договор и общи условия и специален линк за активация.Същевременно на телефонния му номер се изпращат чрез SMS код, който се въвежда в полето за активация на договора, след отваряне на линка.След това се провежда телефонен разговор, който се записва.По време на разговора клиентът потвърждава сключването на договора.След това се превежда сумата по същия.Профилът се създава при първа регистрация, но трябва да има и сключен договор.След изплащане на договора, профилът остава активен до изтриване по искане на клиента.Ако не поиска изтриване, профилът остава без частта с описанието на договора.Въведените лични данни автоматично се местят в частта с лични данни.Тази процедура в случая е била изпълнена, което се потвърждава и от представения аудиозапис на проведения телефонен разговор, възпроизведен и на хартиен носител, като съдържанието на същия не е оспорено.По този начин кредитополучателят е потвърдил съгласието си за сключване на договора.Относно получаването на сумата районният съд правилно е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че сумата от 1800 лева е била получена по банковата сметка на ответницата на 20.11.2017г.

         Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че решението на районния съд е правилно и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.

          По изложените съображения въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

         При този изход на делото в тежест на жалбоподателката следва да се възложат направените от въззиваемия разноски за въззивното производство – за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице общо в размер на 500 лева.  

             Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение 12 от 14.01.2020г., постановено по гр. дело № 1032 по описа за 2019г. на Карловски районен съд, II гр. с., изменено с определение № 219 от 10.03.2020г. и поправено с решение № 98 от 15.05.2020г., постановени по същото дело, В ЧАСТТА, с която се признава за установено, че Л.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Изи финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, със законен представител Б. И. Н. чрез пълномощника  юриск. А.Г., сумата от общо 1800 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 189974 от 20.11.2017г.

             В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Л.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Изи финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „“Балша“ № 17, партер, със законен представител Б. И. Н. направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      Председател:

 

 

                                                                   Членове: