РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Плевен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201017 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 032 от 22.03.2021 г.
издадено от *** на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Плевен, с което на осн. чл.420 ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, във вр. с чл. 53 от ЗАНН и във вр. с чл. 83от ЗАНН е наложил на ***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от
***, с ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 800 лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 17от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Жалбоподателят в подадената до съда жалба оспорва констатациите в
обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят се представлява от процесуален представител адв. Х.К.
1
от САК. В депозирана по делото молба моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като издадено в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Алтернативно моли съда, ако прецени, че формално е извършено
нарушение, да приложи института на малозначителност и на това основание
да отмени наказателното постановление, като приложи института на чл. 28 от
ЗАНН.
Процесуалният представител на Областна дирекция по безопасност на
храните - гр.Плевен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление.
В писмена защита излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18.02.2021 год. при извършена документална проверка в
административната сграда /офис сграда/ на ОДБХ- Плевен, отнасяща се за
периода от 05.02,2021год. до 08.02.2021год., свързана с установяване на броя
умъртвени, унищожени и загробени птици- кокошки носачки от
животновъден обект, с рег. № 2BG15277, собственост на ***, който е огнище
на високопатогенна инфлуенца по птиците, обявено със Заповед № РД 11-
237/03.02.2021год. на Изпълнителния *** на Българска агенция по
безопасност на храните, на база Протокол от изпитване № 14 ИП от
03.02.2021год., е констатирано следното - Капацитетът на животновъдния
обект е превишен с 11809 /единадесет хиляди осемстотин и девет/ броя
птици- кокошки носачки, спрямо разрешеният такъв, съгласно Удостоверение
2
за регистрация обр. ЗХОЖ- 17 №101/8615 от 30.03.2016 год.- капацитет 100
000 /сто хиляди/ броя кокошки носачки.
Данните, имащи отношение към броя на унищожените птици са
отразени в протоколни образци, одобрени от ИД на БАБХ за всяка от датите.
Констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен
протокол № 001269/18.02.2021год.
Въз основа на така съставения акт, възраженията относно издаването му
от страна на жалбоподателят, административно-наказващият орган
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № 032 от 22.03.2021 год. От ***а на
Областна дирекция по безопасност на граните – гр. Плевен, с което на ***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление – ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 420,
ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя ***, както и от присъединените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
От показанията на актосъставителката *** се установява, че същата е
извършила документална проверка/а не физическа проверка в обекта на
***/ в административната сграда на ОБДХ – Плевен.
В хода на проверката актосъставителката Й. е установила, че капацитет
на животните в обекта е надвишен, за което е съставила АУАН.
Съдът кредитира обясненията на актосъставителката ***, като намира,
че същите са логични, обективни, взаимно свързани и изцяло се подкрепят от
всички останали събрани и приложени по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката ***, тъй като счита, че
същите не са съотносими към предмета на делото, а и с оглед на
обстоятелството, че същата работи във фирма *** и е заинтересована пряко
или косвено от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
3
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 17 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – Забранява се превишаването на
капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за
регистрация по чл. 137.
При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя
наказание изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.420, ал.
2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, т.е. коректно е изписана
правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираната правна норма.
Съдът не споделя становището на процесуалният представител на
жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН !!!
Съдът намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото
производство.
Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от
ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни”
нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН.
Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира
като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло от съда.
В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в
страната.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е
действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ***, БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от ***, като
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 17 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Правилно е била издирена и приложена и действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.420, ал.2 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 420. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм., бр. 7 от 2013 г., бр. 14 от
4
2016 г., в сила от 19.02.2016 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)
Собственик на животни, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 2, т. 6 - 11,
14, 16 и 17, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1500 лв., а при
повторно нарушение - от 1500 до 4000 лв.
Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията
по чл.420, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
Действително за последното по делото няма данни, но то както и
другите критерии, посочени в цитирания текст са били съобразени от
административно наказващият орган.
Административният орган след съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и
чл. 27 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер
на минимално предвидения в закона в размер на 800/осемстотин/ лева,
което съответства на извършеното административно нарушение.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да остави без уважение
направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Х.К. за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 032 от 22.03.2021 г.
издадено от *** на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Плевен, с което на осн. чл.420 ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, във вр. с чл. 53 от ЗАНН и във вр. с чл. 83от ЗАНН е наложил на ***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от
5
***, с ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 800 лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 17от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на *** – адв. Х.К.
от АК – гр. Плевен за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6